Решение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 94
София, 13.07.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
при участието на секретаря Анета Иванова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3120 /2017 г.:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 139 от 26.03.2018 г. по касационна жалба на М. Д. Г., Д. Х. Ш. и С. К. В. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 277 от 25.11.2016 г. по възз. гр.д. № 414 /2016 г. на Ловешки окръжен съд, г.о., с което са обезсилени като недопустими
1) решение № 77 /22.03.2016 г. по гр. дело № 853 /2014 г. на Троянския районен съд, с което е признато за установено на основание чл.124,ал.1 от ГПК, че ответниците В. М. С. и А. К. С. не са собственици на урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], [община], Л. област, отменени са на основание чл.537,ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 22.04.2008 г. и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност от 16.04.2008 г. на нотариус Б. К. с район на действие РС-гр.Т., и
2) постановеното по реда на чл.250 от ГПК решение № 207 /08.07.2016 г. по гр.д. № 853 /2014 г. на Троянския районен съд, с което на основание чл.194,ал.3 вр. чл.250 от ГПК са признати за неистински /неавтентични/ документи - удостоверение за наследници на Б. Т. К. №406 от 03.10.2015 г., досежно обстоятелствата в т.2 - по отношение на Т. Б. Т., и Протокол от 16.04.2008 г. на нотариус Б. К., въз основа на който е съставен нотариален акт по реда на обстоятелствена проверка на П. Л. И., и е оставена без уважение в останалите части молбата за постановяване на допълнително решение по делото, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Касационно обжалване e допуснато на основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси:
Какви са правомощията на въззивния съд, когато констатира за пръв път нередовност на исковата молба, която се изразява в противоречие между основание и петитум? Както и по по-общия процесуалноправен въпрос: Какви са правомощията на въззивния съд, когато констатира за пръв път нередовност на исковата молба?
Прието е, че въпросите са обуславящи и са разрешени в противоречие с разрешенията в посочените от жалбоподателите решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК: решение № 644 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1269 /2009 г., на ВКС, IV г. о., решение № 644 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1269 /2009 г., на ВКС, IV г. о,, решение № 348 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 473 /2010 г., на ВКС, III г. о., решение № 18 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 3359 /2013 г., на ВКС, III г. о., т. 4 на ТР № 1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС (разглежданата хипотеза е между тези, за които с т.5 от ТР № 1 / 09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че разрешението запазва действие), както и с постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 97 от 16.04.2014 г. по гр. д. № 4814 /2013 г., на ВКС, III г. о. и решение № 98 /16.04.2014 г. по гр. д. № 5788 /2013 г., на ВКС, III г. о.
Насрещните страни В. М. С. и А. К. С. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
По правния въпрос настоящият състав приема разрешенията в посочените тълкувателни решения и решения на ВКС, постановени в производства по чл.290 ГПК.
За разглежданата хипотеза съгласно приетото изрично с т.5 от ТР № 1 / 09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС продължава да е актуално разрешението, прието с т. 4 на ТР № 1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, според което когато за пръв път се констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя без движение с указания на ищеца да ги отстрани; при неизпълнение първоинстанционното решение се обезсилва.
С тълкувателните решения практиката е уеднаквена.
Съгласно чл.130,ал.2 ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за съдилищата. Поради което настоящият състав прилага разрешението в тълкувателното решение и не е необходимо да сочи свои съображения в подкрепа на съдържащите се в него съображения, нито е необходимо да се позовава на постановените в същия смисъл решения на ВКС в производства по чл.290 ГПК.
По съдържанието на въззивното решение:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното:
Ищците са предявили отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 от ГПК, но районният съд е формулирал и изразил основно волята си като при сезиране с положителен установителен иск. Първоинстанционният съд е проследил наследяването на процесните имоти, документите за собственост и свидетелските показания относно владението на имотите от ищците, вместо основна част от мотивите му да са относно правото на собственост на ответниците.
Налице е нередовност на исковата молба поради противоречие между основание и петитум. Ищците са индивидуализирали имота по регулационния план от 1980 г., като по същество целят изменението му и поправка на грешка в този план относно парцел ІV, пл. №697 в кв. 42, по регулационния план от 1980 г. на [населено място]. С отрицателния установителен иск не може да се постигне търсената защита на ищците, тъй като няма да се установи кой е собственик на спорния имот и към кой имот следва да се заснеме. Дори и да бъде отречено правото на собственост на ответниците върху процесния имот, като последица няма да се достигне до заснемане към имотите на ищците.
Недопустимостта на обжалваното решение обуславя недопустимостта и на решението по чл.250 ГПК.
По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:
С оглед отговора на правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване и предвид на обстоятелството, че разглежданата по делото хипотеза е различна от тази, която е разгледана в т.5 от ТР № 1 / 09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, то в случая е приложимо разрешението, прието с т. 4 на ТР № 1 /17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС – въззивният съд, който за пръв път е констатирал нередовности на исковата молба, които се изразяват в противоречие между изложеното в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, е следвало да я остави без движение с указания на ищците да отстранят противоречията.
Въззивният съд е следвало да обезсили първоинстанционното решение единствено в случай, че ищците не отстранят противоречията съобразно дадените им указания.
Като е обезсилил първоинстанционното решение, без да даде указания и възможност на ищците да отстранят противоречията, въззивният съд е постановил процесуално нарушение, което е съществено, тъй като се е отразило на правилността на въззивното решение.
Поради това, че е неправилно и на основание чл.293 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивни съд, който да започне разглеждането му от преценка на редовността на исковата молба, като вземе предвид включително и твърденията на ищците за нейната редовност, изложени в касационната им жалба и по същество в откритото съдебно заседание на касационния съд и в писмените им бележки.
В случай, че въззивният съд намери исковата молба за нередовна, той следва да процедира съгласно разрешенията, приети в двете цитирани тълкувателни решения.
След отстраняване на нередовностите следва да разгледа спора по същество.
Съдът следва да съобрази, че за редовността на исковата молба, с която е предявен отрицателен установителен иск за собственост, е необходимо спорният имот да е индивидуализиран по актуалния му териториалноустройствен статут. Това се отнася и за имотите, на които ищците твърдят, че са собственици (на което основават правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск), и на реалните части от имоти, за които ищците твърдят, че са част от техни собствени имоти и попадат в имота (съвпадат с части от имота), на който ответниците претендират, че са собственици.
В случай, че ищците твърдят, че имотът попада в територия, за която има действащ дворищнорегулационен план от 1980 г., то индивидуализацията следва да бъде извършена по този план.
Дали този план е приложен, е въпрос по същество на спора, а не за редовността на исковата молба.
В случай, че въззивният съд прецени, че за изясняване на релевантните факти, по отношение на които трябва да приложи императивни материалноправни норми (каквито са много от териториално устройствените правни норми, съдържащи се в ЗТСУ (отм.) и в ЗУТ), са необходими специални знания или следва да се събират доказателства, следва да допусне съдебно-технически експертизи със съответните задачи и да събира необходимите доказателства, като съобрази приетото с ТР № 1 /09.12.2013 г. по т.д. № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При новото разглеждане на делото и на основание чл.294, ал.2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд.
Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 277 от 25.11.2016 г. по възз. гр.д. № 414 /2016 г. на Ловешки окръжен съд, г.о,
Връща делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Ловешки окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.