Ключови фрази


6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 543

София, 29.06.2022 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 4995 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Държавно ловно стопанство „Черни Лом“-Териториално поделение на СИДП-гр.Шумен, чрез адв. С. И. против решение № 49/20.07.2021 г. по в. гр.д. № 126/2021 г. на Окръжен съд Търговище, с което след отмяна на решение № 43/08.04.2021 г. по гр.д.№ 763/2020 г. на Районен съд Попово, са уважени предявените от С. Ц. Д. против касатора искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ – за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му, извършено със заповед №..../...... г., издадена от директора на ТП на ДЛС „Черни лом“, [населено място]; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „лесничей“ в ТП на ДЛС „Черни лом“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа по чл.225, ал.1 КТ за срок от шест месеца в размер на 8250 лв., след уважено възражение за прихващане на ответника с вземане в размер на 4125 лв., представляващо сбора от изплатените обезщетения по чл.220, ал.1 и чл.222, ал. 1 КТ.
Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.
Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуални норми и необоснованост. Според касатора изводът на въззивния съд, че в конкретния случай е налице злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, е неправилен, тъй като от събраните по делото доказателства не се установява поведение на работодателя, което да сочи че съкращаването на щата е извършено с цел да се постигне като резултат прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Твърди се, че необосновано съдът е приел, че още на 04.09.2020 г. - датата на която е сключено допълнително споразумение между страните, по силата на което ищецът е преминал на длъжност „лесничей“, директорът на поделението е знаел, че направеното от него предложение за съкращаване на щата в ловното стопанство, е одобрено от Управителния съвет на СИДП, доколкото от данните по делото е видно, че за това решение директорът на поделението е бил уведомен едва с писмо с вх. № 3071/16.09.2020 г. Според касатора извършеното прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца е извършено законосъобразно, след надлежно взето по съответния ред и от компетентен орган решение за съкращаване на щата на съществуващите две бройки за длъжността „лесничей“ и преди връчване на предизвестието на ищеца, в който случай подборът по чл.329 КТ не е задължителен.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК следните въпроси: 1/ Може ли да има злоупотреба с правото на работодателя да определи вида и броя на щатните длъжности в стопанството, доколкото преценката му за промени в щата е суверенна и по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол и 2/ Съставлява ли злоупотреба с право извършено от работодателя последователно прекратяване на трудовите договори с различни служители на едно и също основание. Според касатора даденото от въззивния съд разрешение по тези въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 6/08.02.2019 г. по гр.д. № 1659/2018 г. на III г.о., решение № 106/30.03.2015 г. по гр.д. № 5857/2014 г. на IV г.о., решение № 70/27.07.2020 г. по гр.д. № 2550/2019 г. на III г.о. и решение № 55/16.04.2015 г. по гр.д. № 3086/2014 г. на IV г.о. Вторият допълнителен критерий е заявен бланкетно от касаторът, без излагане на конкретна обосновка.
Ответната страна по жалбата – С. Ц. Д., чрез пълномощника си адв. Д., е депозирала отговор, в който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като даденото от съда разрешение по формулираните въпроси не е в противоречие с практиката на ВКС, нито пък са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да уважи исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, въззивният съд е приел, че в конкретния случай прекратяването на трудовото правоотношение е извършено при злоупотреба с правото на работодателя да определя вида и броя на щатните длъжности в ловното стопанство, като за да достигне до този извод е преценил конкретно установените по делото факти и обстоятелства, а именно: наличие на трудово правоотношение между страните по трудов договор № 5/16.06.2020 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „ръководител участък ГС“ в Териториално поделение, Държавно ловно стопанство „Черни Лом“, [населено място] към „Североизточно държавно предприятие“ ДП-Шумен; действащото към момента на сключване на договора, длъжностно щатно разписание, в сила от 01.06.2020 г., съгласно което за длъжността, заемана от ищеца са съществували 3 щатни бройки, а за длъжността „лесничей“ - 2 щатни бройки; искания на директора на Държавно ловно стопанство „Черни Лом“, обективирани в писмо от 11.08.2020 г. за промяна в длъжностното щатно разписание на ловното стопанство, чрез съкращаване на една щатна бройка за длъжността „лесничей“ и в писмо от 17.09.2020 г. - за съкращаване и на останалата единствена щатна бройка за длъжноста „лесничей“, взето решение от УС на Североизточно държавно предприятие“ по протокол № 256/04.09.2020 г. за съкращаване на 1 щатна бройка за длъжността „лесничей“ и решение № 5 по протокол № 257/17.09.2020 г. за съкращаване на единствената щатна бройка за длъжността „лесничей“ и съответно одобрени нови длъжностни разписания - първото в сила от 17.08.2020 г., т.е. със задна дата, според което в поделението остава само 1 щатна бройка за длъжността „лесничей“, а второто в сила от 17.09.2020 г., според което единствената щатна бройка за длъжността е премахната; на 02.09.2020 г. директорът на ДЛС „Черни Лом“ е поискал разрешение от СИДП, [населено място] за извършване на рокада в персоналния състав на стопанството, като ищецът Д. да бъде преместен на длъжността „лесничей“, а инж. Г., който досега е заемал тази длъжност, да заеме длъжността на ищеца „ръководител участък горско стопанство“, като на следващия ден принципалът е дал разрешение да се извърши исканата промяна; сключено допълнително споразумение № 7 от 04.09.2020 г., с което ищецът е преназначен от длъжност „ръководител участък горско стопанство“ на длъжност „лесничей“ по предложение на директора на поделението; връчено на ищеца на 18.09.2020 г. предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, както и заповед, в които е посочено, че прекратяването на трудовото правоотнош се извършва на основание взето решение № 14 на УС на СИДП [населено място], отразено в протокол № 255/12.08.2020 г., решение № 5 по протокол 257/17.09.2020 г. на УС на СИДП [населено място] за съкращаване на щата с 2 щатни бройки за длъжността „лесничей“ на ТП ДЛС Черни Лом, [населено място] във връзка с чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ; на същото основание е прекратено и трудовото правоотношение на инж.И., заемала другата щатна бройка за длъжността „лесничей“ и по този начин ловното стопанство е останало без лесничеи. При така установените фактически обстоятелства, въззивният съд е приел, че наведеното от ищеца в исковата молба твърдение, че уволнението му е извършено при злоупотреба с право от страна на работодателя, е основателно. Изложил е съображения, че начинът, по който е извършено съкращаването на щата води до извод, че целта на работодателя е била да бъде уволнен ищеца – още на 11 август 2020 г. работодателят е направил предложение за съкращаване на 1 щатна бройка за длъжността „лесничей“, като видно от отговора на исковата молба, твърденията му са, че до 04.09.2021 г. не е знаел дали УС на СИДП - Шумен е удовлетворил молбата му, а същевременно признава, че през м.09.2020 е предложил за съкращаване и втората щатна бройка за тази длъжност. Съдът е отчел обстоятелството, че в предизвестието и в заповедта за уволнение е посочено, че решението за съкращаване на една от 2 щатни бройки е станало с решение на УС на СИДП - Шумен на 12.08.2020 г., а не на 04.09.2020 г., като е намерил за неоснователни твърденията на ответника, че се касае за техническа грешка и тя може да се установи от протокол № 256 от заседанието от 04.09.2020 г., доколкото самият протокол не е представен изобщо по делото. Съобразил е и факта, че самото щатно разписание е в сила от 17.08.2020 г., т.е. няма логика УС да взима решение на 04.09.2020 г. за съкращаване на щата със задна дата. Съобразил е и обстоятелството, че въпреки, че е бил задължен, ответникът не е представил в цялост входящите и изходящи дневници на СИДП-Шумен и на ловно стопанство за периода от 01.08.2020 г. до 16.09.2020 г. При тези данни е приел за безспорно установено, че още на 04.09.2020 г. – датата на която ищецът е преназначен от длъжността „ръководител участък ГС“ на длъжността „лесничей“, директорът на ловното стопанство е знаел, че тази длъжност се съкращава, считано от 04.09.2020 г. Същевременно с това е знаел, че е предложил за съкращаване и другата щатна бройка за длъжността „лесничей“, на която е работила инж. И.. При така описаната последователност в действията на директора на ловното стопанство, противоречието в мотивите на заповедта за прекратяване на трудовия договор с ищеца, както и непредставяне в цялост на релевантни за спора доказателства от страна на ответника, съдът е достигнал до извода, че е налице злоупотреба с правото на работодателя да предлага промени в щатното разписание с цел да упражни правото си на прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 предл.2 КТ, тъй като в случая това право е използвано не с цел да се оптимизира щата на стопанството, а с цел освобождаване на конкретни служители, без необходимостта да се извърши подбор по чл.329 КТ. В подкрепа на този извод е фактът, че в изключително кратки срокове директорът първо е поискал съкращаване само на 1 щатна бройка, а след това и на втората за длъжността „лесничей“ и по този начин се е стигнало до резултат в ловното стопанство да няма нито една щатна бройка за длъжността „лесничей“.
Касационното обжалване на въззивното решение по повдигнатите въпроси не следва да бъде допуснато, като съображенията за това са следните:
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл.280, ал.1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в ГПК значение, т.е. да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, и по този въпрос въззивният съд следва да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона.
Съгласно трайната практика на ВКС, злоупотребата с право се преценява с оглед конкретиката на всеки отделен случай при съобразяване на доказателствата, сочещи дали действията на работодателя са извършени единствено с цел прекратяване на трудовото правоотношение с работника. Ето защо, в зависимост от особеностите на конкретния случай, едни и същи обстоятелства в различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права. С оглед изложеното повдигнатите от касатора въпроси нямат характер на правни въпроси от значение за изхода на делото по смисъла на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като те са обосновани с оплаквания по съществото на спора, а именно с твърдения за необоснованост на съдебното решение, като касаторът интерпретира фактическата обстановка, установена от въззивния съд и прави правни изводи, различни от тези на съда. Така представеното изложение на фактическата обстановка, различна от възприетата от съда, представлява оплакване за необоснованост на съдебното решение, а необосноваността не е след касационните основания на чл.280, ал.1 ГПК и съответно не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Позоваването на необосноваността има значение във фазата на допускане на касационното обжалване единствено при формулиране на хипотези, обхванати от понятието „очевидна неправилност“, каквато в конкретния случай не се разкрива. Противно на доводите на касатора въззивният съд не е отрекъл правото на работодателя да определя вида и броя на щатните длъжности, а въз основа на конкретно установените по делото факти и тяхното последователно осъществяване във времето е приел, че те сочат за недобросъвестност на действията на работодателя с цел освобождаване на конкретни служители, без необходимостта да се извършва подбор по чл.329 КТ, а не с цел да се оптимизира щата на ловното стопанство. В процесния случай, въззивният съд е обсъдил последователното прекратяване на трудовите отношения на двамата служители на длъжност „лесничей” поради съкращаване на щата именно при преценка си дали конкретно установените по делото факти сочат на злоупотреба с право от страна на работодателя.
При този изход на спора, касаторът следва да заплати на насрещната страна по касационната жалба, своевременно поисканите и сторени от нея разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, които са в размер на 1 600 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 49/20.07.2021 г., постановено по в. гр.д. № 126/2021 г. по описа на Окръжен съд – Търговище.
ОСЪЖДА Държавно ловно стопанство „Черни Лом“-Териториално поделение на СИДП - [населено място], ЕИК 2016174120095 да заплати на С. Ц. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ап.6, сумата от 1 600 лева – разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: