Р Е Ш Е Н И Е № 51 София, 13.03.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 4092 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1130 от 05.12.2017 година е допуснато касационно обжалване на решение № 322 от 31.07.2017 година по гр.д. № 505/2017 година на Плевенски окръжен съд в частта му, с която при определяне режима на лични контакти между детето В. И. К. и бащата И. В. К. е постановено детето да общува свободно, по негова преценка с баща си чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос по приложението на чл. 59, ал. 3 от Семейния кодекс по въпроса в интерес ли е на малолетното дете да му се предостави възможност по свободна негова преценка да контактува неограничено чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права. По материалноправния въпрос по приложението на чл. 59, ал. 3 от Семейния кодекс: В съдебната практика е утвърдено становището, че режимът на лични контакти между детето и родителя, който не упражнява родителските права трябва да бъде максимално съобразен с нуждата да се поддържа емоционална близост между дете и родител; да се осигури възможност за достатъчно време, през което детето да общува с родителя си, за да се запазят и развиват отношенията на доверие, разбиране и обич. При съвременните технологии, детето има възможност да осъществява контакти с родителя, с който не живее постоянно и чрез телефонна и видеовръзка, което спомага за още по-пълноценното им общуване. Възможността на едно малолетно дете да контактува чрез съвременни технологии обаче не може да бъде неограничена. Несъмнено е, че при възникнала спешна необходимост, когато детето не е под прекия надзор на родителя, упражняващ родителските права, то трябва да има възможност да осъществи връзка и с другия родител. Детето трябва да има възможност да осъществява връзка с втория родител и в случаите, когато не се касае за спешно съдействие или помощ – то трябва да може да общува и при емоционална нужда да чуе родителя си, да го види и да сподели. Именно тази възможност обаче следва да бъде контролирана така, че да не уврежда интересите му; да не препятства установения му дневен режим, за спазване на който отговаря родителят, който упражнява родителските права. Родителят, отговарящ за отглеждането и възпитанието на детето следва да организира времето му по оптималния начин, даващ възможност за правилното му развитие; за разпределяне на времето между сън, хранене, подготовка на уроци, почивка, допълнителни занимания (усвояване на чужди езици, спортни тренировки, художествени занимания и пр. дейности, свързани с пълноценната му подготовка за живот след излизане от детската възраст). В детето трябва да се изграждат полезни навици и съзнание, че освен време за почивка и игри, то трябва да изпълнява и задължения, каквито са заниманията, свързани с обучението му. Затова и времето, през което детето да осъществява аудио или видео комуникация с родителя, при когото не живее, трябва да бъде съобразено със свободното му време в рамките на дневния режим, определен от родителя, упражняващ родителските права. Детето има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес (чл. 12 от Закона за закрила на детето) и това мнение следва да бъде съобразено от родителя, доколкото то е в интерес на малолетния. Предвид изложеното, на малолетното дете следва да бъде предоставена възможност по свободна негова преценка да контактува чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права, но не неограничено, а в рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от родителя под чиито постоянни грижи е детето. В обжалваното решение на Плевенски окръжен съд е прието за установено, че страните са родители на детето В., родено от брака им на 22.12.2006 г. Бракът между страните е бил прекратен с решение по гр.д. № 978/2010 г. на районен съд гр. Червен бряг, с което упражняването на родителските права е било предоставено на майката. Регламентиран е бил режим на лични контакти между детето и бащата - всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване на детето в домът на бащата, както и един месец през лятото по време, което не съвпада с годишния отпуск на майката. След раздялата между родителите детето е продължило да поддържа контакти с баща си, вкл. и извън определеното по съдебното решение време. И двамата родители притежават висок родителски капацитет, осигуряват всичко необходимо за материалния му стандарт, а в отглеждането и възпитанието му са подпомагани от своите родители. Детето е съхранило емоционалната си връзка с двамата родители. Прието е, че след определяне на мерките за упражняване на родителските права не е настъпило съществено изменение на обстоятелствата, което да налага промяната им - условията за отглеждане на детето при неговата майка не са се влошили; подходът и към възпитанието му е изключително правилен и съдейства за неговото дисциплиниране и формиране като личност. Прието е, че с оглед и на все още ниската му възраст (единадесет години), детето продължава да се нуждае от непосредствени майчини грижи, поради което искът за предоставяне на родителските права на бащата е отхвърлен като неоснователен. Прието е и че с оглед изминалите години от първоначалното определяне на режима на лични отношения между детето и неговия баща, този режим се явява неефективен, тъй като детето е пораснало и изявява желание за по-близко общуване с бащата. Съобразявайки и обстоятелството, че родителите живеят на близко разстояние, както и възможностите за контакти с нови технологии, съдът е определил нов разширен режим на лични контакти: бащата да взема детето при себе си всяка първа и трета седмица от месеца от 19 ч. в петък до 18 часа в неделя в периода от първи октомври до тридесет и първи март и до 20 часа в периода от първи април до тридесети септември; един месец през лятото, по време което не съвпада с годишния отпуск на майката, както и по пет дни през Коледната и пролетна ваканции. Постановил е детето да общува свободно и по негова преценка с баща си чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка. По отношение на спора относно упражняването на родителските права и режима на лични контакти – времето, през което бащата да взема детето при себе си, въззивното решение е влязло в сила при условията на чл. 296, т.3, пр. І-во ГПК. В касационна жалба против решението на Плевенски окръжен съд в допуснатата му до касационно обжалване част, постъпила от М. В. В. се поддържа, че предоставената на детето възможност да преценява само кога да контактува с баща си чрез звукова и видео връзка е изключително опасно с оглед ниската му възраст и не е в негов интерес. Ответникът по касационната жалба И. В. К. счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховният касационен съд намира, че касационните оплаквания против въззивното решение са основателни. Постановявайки детето да общува свободно и по негова преценка с баща си чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка, въззивният съд не е съобразил обстоятелството, че детето е малолетно; че малолетното дете може да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес, но не и да определя свободно времето си за учебни занимания и почивка; че предоставената свобода на преценка на времето създава опасност за вероятна вреда за детето, което не е в най-добър негов интерес (§ 1, ал. 5, б. „г” ДР ЗЗакр.Детето). Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено в частта му, с която при определяне режима на лични контакти между детето В. и бащата И. В. К. е постановено то да общува с бащата чрез телекомуникации свободно и по своя преценка. По делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което и по арг. от чл. 193, ал. 3 ГПК следва да бъде постановено ново решение, с което да се постанови детето да общува с бащата чрез телекомуникации свободно и по своя преценка в рамките на свободното си време съобразно дневния режим, определен от майката М. Велериева В.. С оглед изхода на делото ответникът по касационната жалба И. В. К. следва да бъде осъден да заплати на касатора М. В. В. сумата 460 лева съдебни разноски, в.т.ч. 60 лева платени държавни такси и 300 лева адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 28.08.2017 г. с адвокат В. Н. от Плевенска адвокатска колегия. Размерът на дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, изплатено за изготвяне на касационна жалба са определени с оглед изхода на делото. Претендираната сума от 100 лева, съставляващи адвокатски хонорар за процесуална защита в съдебно заседание не следва да бъде присъдени предвид липсата на доказателства за извършване на разхода. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 322 от 31.07.2017 година по гр.д. № 505/2017 година на Плевенски окръжен съд в частта му, с която при определяне режима на лични контакти между детето В. И. К. и бащата И. В. К. е постановено детето да общува свободно, по негова преценка с баща си чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка. ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 59, ал.9 СК детето В. И. К., родено на 22.12.2006 г. да общува с бащата И. В. К. с ЕГН [ЕГН] чрез технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка свободно и по своя преценка в рамките на свободното си време съобразно дневния режим, определен от майката М. В. В.. ОСЪЖДА И. В. К. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] да заплати на М. В. В. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 460 лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: