1

7

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 247

гр. София, 09.05.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 819 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „АТП – Атомтоплопроект“ ООД, [населено място] срещу решение № 1472 от 12. 10. 2020 г. по в. т. д. № 2119/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав в частта, с която след отмяна на решение от 6. 01. 2020 г. по т. д. № 2187/2018 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-6 състав са отменени всички решения, приети на общото събрание на съдружниците в „АТП – Атомтоплопроект“ ООД, проведено на 2.10.2018 г., като незаконосъобразни, по иск на М. И. Батищев срещу „АТП – Атомтоплопроект“ ООД.
Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и моли същото да бъде отменено по изложени в жалбата съображения.
Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: „1.1. Дали покана за свикване на общо събрание на съдружниците в ООД, изпратена чрез електронно съобщение изпълнява изискванията за изпращане на поканата в писмена форма; 1.2. Дали за момента на получаване на покана за свикване на общо събрание на съдружниците в ООД, изпратена чрез електронно съобщение, се прилага презумпцията на чл. 10 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/; 1.3. Кое уведомяване се счита за надлежно по смисъла на чл. 139, ал. 1 ТЗ и как следва да се извърши уведомяването на съдружници за свикване на ОС; 1.4. Длъжно ли е търговското дружество да удостоверява при връчване на покана за общото събрание и практическото узнаване на съдържанието на поканата от съдружника“. Касационният жалбоподател поддържа, че формулираните въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както се позовава: по въпроса по т. 1.1. – на решение № 77 от 17. 03. 2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 303 от 7. 10. 2013 г. по гр. д. № 3715/2013 г. на ВКС, IV г.о., по въпроса по т. 1.2. – на решение № 35 от 7. 05. 2012 г. по гр. д. № 1877/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение № 48 от 28. 02. 2013 г. по гр. д. № 265/2012 г. на ВКС, IV г.о. и решение № 303 от 7. 10. 2013 г. по гр. д. № 3715/2013 г. на ВКС, IV г.о., по въпроса по т. 1.3. – на решение № 74 от 14. 07. 2011 г. по т. д. № 633/2010 г. на ВКС и решение № 104 от 10. 03. 2011 г. по т. д. № 876/2010 г. на ВКС и по въпроса по т. 1. 4. – на решение № 104 от 10. 03. 2011 г. по т. д. № 876/2010 г. на ВКС. Касаторът твърди, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Сочи, че е налице основанието за допускане на касационен контрол на въззивното решение очевидна неправилност, без да аргументира хипотезата, в която го поддържа.
Ответникът по касационната жалба М. И. Батищев изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. трето ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да постанови въззивното решение, предмет на обжалване, Софийски апелативен съд е приел за установено, че ищецът М. Батищев е съдружник в ответното дружество „АТП – Атомтоплопроект“ ООД, като притежава 26 дяла от капитала на стойност 1300 лв.; на 2. 10. 2018 г. е проведено общо събрание на съдружниците в посоченото дружество, което е приело решения за разпределение на дивидент между членовете му и определяне на премия на управителя; на събранието са присъствали лично съдружниците Симовски, Р. и Ю., както и пълномощник на съдружника Е., а ищецът и съдружникът Е. П. не са се явили на събранието нито лично, нито чрез упълномощен представител. Изтъкнал е, че в титулната част на дружествения договор на дружеството е посочен адрес на ищеца – [населено място], кв. С., [улица], като в същия не са конкретизирани отделни адреси, вкл. електронни на съдружниците за кореспонденция с дружеството и връчване на книжа, поради което е заключил, че именно цитираният адрес е посочен лично от съдружника Батищев. В решението е направена констатация, че в търговския регистър също липсват данни за посочен от ищеца друг адрес, включително на електронната поща, на която се твърди, че е изпратена посочената покана.
Решаващият състав е изложил съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, но за да бъде обоснован извод за редовност на връчването е необходимо адресът на електронната пощенска кутия да бъде посочен лично от самия съдружник в дружествения договор или впоследствие като адрес за кореспонденция с дружеството и получаване на книжа. Изтъкнал е, че по делото не са ангажирани доказателства адресът на електронната поща [електронна поща] да е посочен от ищеца като адрес за кореспонденция с дружеството, че е ползван от същия и че той е притежавал паролата за достъп до пощенската кутия. С оглед на горното съдът е приел, че данните с източник заключението на съдебно-техническата експертиза, че на 25. 09. 2018 г. електронното съобщение, изпратено от дружеството и съдържащо покана до ищеца за процесното общо събрание, е отворено от ползвателя на електронната пощенска кутия са без значение за спора. Счел е за неоснователни доводите на ответното дружество, че посоченият адрес е ползван предходно от ищеца в отношенията му с дружеството. Приел е, че установеното изпращане на пет съобщения от посочения адрес за период от три години, последното от които – на 3. 02. 2015 г. прави невъзможен извода за редовно използване на адреса от ищеца, както и че това е установеният и посочен от него начин на кореспонденция с ответното дружество, утвърден в отношенията между съдружниците. При липсата на данни за редовното връчване на ищеца на поканата за провеждане на процесното общо събрание въззивният съд е намерил предявения иск по чл. 74 ТЗ за основателен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият от въведените от касатора въпроси дали поканата за свикване на общо събрание на съдружниците в ООД, изпратена чрез електронно съобщение, изпълнява изискванията за изпращане на покана в писмена форма не удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. В обжалваното въззивно решение не е отречено, че изискуемата писмена форма за поканата за свикване на общо събрание се смята за спазена при изпращане на поканата по електронната поща. Напротив, при позоваване на нормата на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ, въззивният съд е приел, че писмената форма се счита за спазена при изпращане на поканата по електронната поща, но е изложил съображения, че редовността на подобно връчване е обусловена от съгласието на съдружника да получава кореспонденция в електронна форма и на посочен от него адрес на електронната пощенска кутия. Именно поради липсата на доказателства за такова съгласие от страна на ответника, изразено изрично или следващо от данни за редовно ползване на електронния адрес [електронна поща], въззивният съд е приел, че независимо от данните за изпратена и получена покана за общото събрание на същия адрес, не са спазени изискванията на чл. 139 ТЗ и възпроизвеждащия разпоредбата чл. 17, т. 3 от дружествения договор за редовно връчване на поканата на ищеца. С оглед на горното поставеният въпрос не съответства на решаващите аргументи на въззивния съд за уважаване на иска и не би могъл да обоснове достъпа до касационен контрол.
Въпросът по т. 1.2. от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касационния жалбоподател не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК по вече изложените съображения. Неправилно е разбирането на касатора, намерило израз в поставения въпрос, че въззивният съд е счел за недоказан момента на получаване на поканата. Както бе изтъкнато, редовността на връчването в случая е отречена поради липсата на съгласие на ищеца в качеството на съдружник в ответното дружество да бъде адресат на електронни изявления, съответно да ги получава на посочения адрес на електронна поща. Доводите на касатора, в контекста на които е поставен въпросът, че страните са възприели с конклудентни действия този начин на кореспонденция, насочват към оспорване на извършената преценка от решаващия състав в противен смисъл. В мотивите на въззивния акт, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е формиран извод за липса на данни за редовно ползване на адреса на електронната поща, на който е изпратена поканата за общото събрание до ищеца, и за изразено чрез използването на адреса от ищеца съгласие да получава на същия кореспонденция с ответното дружество. Правилността на изводите, до които е достигнал съдът въз основа на преценка на фактическия и доказателствен материал по делото, не би могла да бъде контролирана в стадия по селекция на касационните жалби.
Въпросите по т. 1.3. и 1.4. са свързани и са обуславящи решаващите изводи на въззивния съд за основателност на предявения иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решения на общото събрание на съдружниците в ответното дружество поради нарушаване на изискванията на закона /чл. 139, ал. 1 ТЗ/ и дружествения договор за редовното му свикване, поради което е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Неоснователни са обаче доводите на касационния жалбоподател за наличието на допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Във връзка с тълкуването и приложението на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ТЗ е формирана практика на ВКС, намерила израз в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, между които цитираните от касатора, както и известните на състава решение № 196 от 17.12.2009 г. по т. д. № 20/2009 г. на І т. о., решение № 196 от 22. 11. 2013 г. по т. д. № 665/2012 г. на ІІ т. о. В нея се приема, че в нормата на чл. 139, ал. 1 ТЗ са предвидени изчерпателно изискванията, на които следва да отговаря поканата за свикване на общото събрание на съдружниците в дружествата с ограничена отговорност, а именно - изискване за писмена форма на поканата; за включване в съдържанието й на дневния ред на събранието и за получаване на поканата от всеки съдружник най-малко 7 дни преди датата на заседанието. По отношение на способа за връчване на поканата в закона липсва изрично предписание. Поради това следва да се приеме, че връчването може да се осъществи по различни начини - чрез нотариус, по пощата, чрез факс и др., като преценката за избор на такъв е предоставена на самото дружество. ВКС е изяснил, че при липса на изричен способ за връчване на поканата за общото събрание в дружествения договор /който би имал приоритет/, законът акцентира върху доказаността на факта на получаването на поканата за събранието от съдружника, без оглед начина, по който е извършено връчването. В решението по т. д. № 876/2010 г. на ВКС, I т. о. е посочено, че няма пречка при „отказ“ за получаване на поканата за събранието от съдружник, този „отказ“ да бъде оформен и с подписите на присъствалите лица; не би могло обаче де се въвежда задължение за търговското дружество да удостоверява при връчване на покана за общото събрание и практическото узнаване на съдържанието на поканата от съдружника, тъй като подобно задължение не е регламентирано в закона. Неоснователни са доводите на касатора, че въззивният съд е тълкувал стеснително нормата на чл. 139, ал. 1 ТЗ, тъй като в обжалваното решение изпращането по електронна поща не е отречено като способ за връчване на покана за общо събрание на съдружниците в ООД. Решаващият състав е зачел приравняването от закона /чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ/ на електронния документ на писмения такъв, като с оглед използвания от дружеството способ за изпращане на поканата за общото събрание до ищеца е изследвал наличието на дадено съгласие от страна на ищеца да получава кореспонденция с ответното дружество на адреса на електронната поща, на който е изпратена поканата за процесното събрание. Тази преценка касае факта на получаването на поканата от съдружника, на който се акцентира в императивната норма на чл. 139, ал. 1 ТЗ съобразно последователното становище на ВКС, намерило израз в цитираната практика. В този смисъл въззивният съд се е съобразил с практиката на ВКС по поставените в изложението въпроси № 1.3 и № 1.4, която не се нуждае от промяна и осъвременяване, поради което не са налице допълнителните предпоставки за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Настоящият състав намира, че не се е осъществило и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност на атакувания съдебен акт. Очевидната неправилност като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съгласно практиката на ВКС това са случаите на прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение не разкрива никой от изброените по-горе пороци. Освен това, касаторът се позовава на предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК само бланкетно, без да я аргументира отделно от касационните си доводи и поставените правни въпроси. Очевидната неправилност е основание за достъп до касация, което е независимо от поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси и не е тъждествено с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
По изложените съображения не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
С оглед изхода на настоящото производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 800 лв., чието договаряне и извършване се установява от договор за правна защита и съдействие от 26. 03. 2021 г.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1472 от 12. 10. 2020 г. по в. т. д. № 2119/2020 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА „АТП – Атомтоплопроект“ ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 9 да заплати на М. И. Батищев, ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], кв. С., [улица] разноски в размер на 800 лв. /осемстотин лева/.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.