Р Е Ш Е Н И Е № 327
гр.София, 5 август 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ
БИСЕР ТРОЯНОВ
със секретар Кристина Павлова
при участието на прокурора МАРИЯ МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 1007/2013 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по касационните жалби на подсъдимата С. К. Д. и на повереника на частния тъжител К. С. Г. срещу решение № 102/05.04.2013 год. по въззивно нохд № 280/2013 год. на Варненския окръжен съд. Подсъдимата оспорва законосъобразността на решението в гражданско-потвърдителната му част като поддържа, че е постановено в нарушение на процесуалните правила. Прави искане за отхвърляне като недопустим, тъй като е заведен срещу друго лице. Оспорва основателността на жалбата, подадена от името на частния тъжител.
В жалбата и в допълнението от името на частната тъжителка се поддържа, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила като е прекратено производството на основание чл.24, ал.1, т.6 НПК, както и че жалбата по отношение на уважения граждански иск на посоченото основание следва да бъде оставена без уважение.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че и двете жалби са неоснователни, тъй като не са допуснати посочените нарушения и решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира:
Варненският районен съд, 32-ри състав с присъда № 38/30.01.2013 год. по нчхд № 277/2012 год./втора след отмяна на постановената по нчхд № 5465/2010 год. от състав на Варненския районен съд с решение № 14/18.01.2012 год. по въззивно нохд № 1346/2011 год. на Варненския окръжен съд по съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила/ признал подсъдимата Д. за виновна в това, че на 07.05.2010 год. в [населено място] казала нещо унизително за честта и достойнството на К.Г.-нарекла я „курва” и „кучка” в нейно присъствие като обидата е нанесена публично – престъпление по чл.148, ал.1 вр.чл.146, ал.1 НК. На основание чл.378, ал.4, т.1 вр.чл.78А, ал.1 НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Оправдал подсъдимата за обидните думи „идиот”, „крадец” и „мошеник”.
Предявеният гражданки иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 500 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до 1 000 лева. Осъдил подсъдимата да заплати държавна такса в размер на 50 лева.
Варненският окръжен съд с решение № 102/05.04.2013 год. по въззивно нчхд № 280/2013 год. отменил присъдата в наказателната й част и в частта относно разноските и на основание чл.24, ал.1, т.6 НПК прекратил производството. Потвърдил присъдата в останалата й част.
Жалбата на подсъдимата Д. е неоснователна. Възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила не се подкрепя от фактическа страна. Частната тъжителка Г. е предявила гражданки иск и в първото съдебно заседание, проведено по нчхд № 5465/2010 год., с изрично определение, постановено в присъствието на страните /подсъдимата е представлявана от редовно упълномощен защитник/ съдът го е приел за съвместно разглеждане. Конкретизирал е и имената на страните, а това са на тъжителката Г. и на подсъдимата Д.. В постановения от първоинстанционния съд съдебен акт правилно и в съответствие с определението искът е уважен в определения размер като е осъдена да заплати обезщетение редовно конституираната страна С. Д.. Правилно съдът е приел, че възраженията, които е поддържала защитата на подсъдимата в същия смисъл, са неоснователни. Допусната е грешка в съдържанието на частната тъжба, но процесуалните действия за конституирането на страни от инстанцията по същество в частта по предявения граждански иск не пораждат съмнение - искът не е предявен срещу трето лице, а срещу подсъдимата. Няма допуснато нарушение, което да е съществено по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК и да е основание за отмяна на решението.
Въззивният съд е изложил подробни съображения за отказа си да приеме възражението за неоснователно, които настоящият състав споделя.
Неоснователна е жалбата на частната тъжителка по съображенията за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с прекратяване на делото в наказателната му част. Законодателят е предвидил възможността образувано наказателно производство да бъде прекратено, ако има основание за това. Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките по чл.24, ал.1, т.6 НПК като се е обосновал с наличието на влязлата в сила присъда № 122/29.02.2012 год. по нчхд № 3722/10 го. От съдържанието на същата следва, че Г. е призната за виновна на 07.05.2010 год. да е изрекла конкретно посочените обидни думи, а обидената Д. да е отвърнала веднага с обида на подсъдимата с конкретно посочените обидни думи, които са предмет на обвинението и по частната тъжба, разглеждана в настоящото производство. На основанието по чл.148, ал.3 вр.чл.146, ал.2 НК освободил и двете от наказание.
Правилно въззивният съд е приел, че институтът на реторсията е предоставена възможност и двете-Г. и Д., да бъдат освободени от налагане на наказание. Произнасянето в посочения смисъл е пречка по смисъла на чл.24, ал.1, т.6 НПК спрямо същите лица – в конкретния случай подсъдимата Г., за същото престъпление, извършено при една и съща фактическа обстановка, да се постановява друг съдебен акт. Затова правилно производството по делото е прекратено в наказателната част. Съгласно чл.4 от Протокол № 7 към Конвенцията за правата на човека и основните свободи „никой не може да бъде съден или наказван от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава…”. Независимо от правната характеристика на извършеното деяние по настоящето дело фактите, въз основа на които Д. е била осъдена, са същите, които са били предмет на разглеждане и по делото, по което с постановения съдебен акт е приложен по отношение и на двете чл.148, ал.3 НК. Наказателното производство, образувано по частната тъжба на Г., засяга престъпление, еднакво с това, за което вече съд се е произнесъл с влязло в сила решение.
Предвид изложеното за неоснователност на жалбите решението следва да бъде оставено в сила като не се дължат разноски на нито една от страните. Затова и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделениеР Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102/05.04.2013 год. по въззивно нчхд № 280/2013 год. на Варненския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
|