8 Р Е Ш Е Н И Е № 181 гр. София, 09.12.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ при участието на секретаря Албена Рибарска изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 3845/2018 година. Р. Й. К. е подал чрез адвокат С. С. касационна жалба с № на ВОС /Варненски окръжен съд/ - 17359/11.06.2019 г. против решение № 731 от 23.04.2018 г. по гр. дело № 267/2018 г. на ВОС. Ответникът по касация – „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, гр. Варна /в несъстоятелност/ със синдик Я. Н. С., жив. [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4 не взел становище. ВКС /Върховен касационен съд/, гражданска колегия, състав на трето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Предмет на разглеждане е въззивното решение в частта, по която е допуснато касационно обжалване, по обективно съединени искове по чл. 128 КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с което е потвърдено решение № 4733 от 17.11.2017 г. по гр. дело № 4415/2017 г. на ВРС /Варненски районен съд/ в частта, с която са отхвърлени обективно съединените искове на Р. Й. К. срещу „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, гр. Варна за заплащане солидарно с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, гр. Варна на следните суми: 5593.34 щ.д., неплатени нетни трудови възнаграждения, подробно изброени в диспозитива на съдебния акт, ведно със законната лихва, от датата на подаване на исковата молба – 06.06.2016 г. до окончателното изплащане, 266.57 щ.д., сбор от обезщетения за забава върху главниците, подробно описани в диспозитива на съдебния акт, както и в частта, с която са присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата 650 лв. ВОС е приел, че спорният въпрос между страните е, дали ответникът „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, гр. Варна е солидарно отговорен, наред с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, гр. Варна за заплащане на дължимо, но неплатено трудово възнаграждение на ищеца. Посоченият правен резултат в диспозитива на решението, съдът е обосновал със следните мотиви: констатирал е, че с договор за беърбоут чартър /договор за наемане на кораб/, сключен на 06.01.2012 г., корабособственикът ИНДИВИДЮЪЛ ТЕХНОЛЪДЖИ“ СА е предоставил МК /морски кораб/ „Батя“ под наем на „БУЛМИНЕРАЛ“ ООД за срок от 11.01.2012 г. до 06.01.2017 г., както и че на 07.05.2013 г. „БУЛМИНЕРАЛ“ ООД е преотдал кораба под наем на „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК“С.А. за времето от 07.05.2013 г. до 07.05.2016 г., а на същата дата последното дружество е сключило с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД договор за корабен мениджмънт на МК „Батя“; прието е за безспорно обстоятелството, че трудовият договор на ищеца е сключен с корабния мениджър, който при сключването му е действал от свое име; аргументирано е разбирането, че трудовите договори с членовете на екипажа могат да бъдат сключени както от корабопритежателя, така и от негов представител, респективно мениджър, предвид правомощията на мениджъра, съгласно договора за корабен мениджмънт и нормите на чл. 225а КТК /Кодекс за търговско корабоплаване/; изложено е още, че корабният мениджър има право да сключва трудови договори с членовете на екипажа от името и за сметка на корабопритежателя и е направено разграничение за това, че при сключен трудов договор в рамките на представителната власт на корабния мениджър, правата и задълженията възникват в правната сфера на представлявания корабопритежател, а при сключен трудов договор от корабния мениджър, от негово име, задължението за заплащане на трудово възнаграждение е негово, като отношенията между корабопритежателя и корабния мениджър във връзка със заплащане на трудово възнаграждение, се уреждат съгласно договора за корабен мениджмънт; за конкретния случай съдебният състав е направил извод, че трудовият договор е сключен с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, гр. Варна, действало от свое име, поради което правата и задълженията са възникнали в неговата правна сфера и е констатирал, че в същата хипотеза, законът не предвижда солидарност между корабния мениджър и корабопритежателя; отхвърлени са позоваването от страна на въззивника на чл. 199з КТК, предвид относимостта на нормата към отговорността на наемателя за вреди, причинени на трети лица във връзка с експлоатацията на кораба и липсата на това качество спрямо членовете на екипажа. С определение № 349 от 30.04.2019 г. на настоящият състав на ВКС е допуснато касационно обжалване на цитираното въззивно решение в посочената по – горе част. По поставените въпроси, формулирани, както следва: „Допустимо ли е кораб, нает от лице, което не попада в обхвата на лицата по чл. 39а, ал. 1 от Кодекса на търговското корабоплаване да бъде вписан в регистъра на корабите, наети по договор за беърбоут чартър, респ. допустимо ли е лице, което не е българско юридическо лице да бъде наемател, респ. пренаемател по договор за беърбоут чартър на кораб, плаващ под български флаг?“; „Обхваща ли се отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица, установена в разпоредбата на чл. 199з от КТК отговорност за вреди на членове на екипажа, произтичащи от неизплатени трудови възнаграждения за службата им на кораба?“; „Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните ?“, настоящият състав на ВКС приема следните правни разрешения: По първия от въпросите, следва да се приеме, че когато корабът, нает по договор за беърбоут чартър е плавал под български флаг с временно свидетелство за регистрация, издадено на лице в кръга на тези по чл. 27, ал. 1 КТК, валидно е вписването в регистровите книги на беърбоут чартъора, на когото е издадено това свидетелство, удостоверяващо вписването на лице, което отговаря на законоустановените изисквания. Извършеното последващо недействително вписване в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е непротивопоставимо по отношение на трети лица, включително на екипажа на кораба, чието правно положение се урежда от закона на знамето на кораба, съгласно чл. 12 КТК. Съставът на касационната инстанция приема това разрешение, с оглед на следните съображения. Правната уредба на договорите за беърбоут чартър на кораби забранява лица извън обхвата на тези по чл. 27, ал. 1 КТК да плават под знамето на Република България, да бъдат вписвани в регистровите книги на на Изпълнителна агенция „Морска администрация“, както и да им бъде издавано временно свидетелство за регистрация, удостоверяващо правото на кораба да плава под българско знаме. Всяко вписване в нарушение на тези разпоредби е недействително. В този смисъл са правилата, установени в чл. 27 КТК, които определя изискванията, на които следва да отговаря кораба, за да плава под български флаг – собствеността да е на държавата; на българско физическо или юридическо лице; повече от половината от собствеността на кораба да е на тези лица; да е собственост на физическо или юридическо лице от страна – членка на Европейския съюз, при изпълнение на изискванията, визирани в закона за упълномощаване на български физически или юридически лица или физически или юридически лица от страна – членка на Европейския съюз, установени в Република България; корабът да е нает по договор за беърбоут чартър от лицата по т. 1 – 4 за времето на действие на договора. В горния смисъл са и правилата, регламентирани в чл. 34, ал. 5 КТК, предвиждащи регистрови книги на отделните категории кораби, подлежащи на вписване да съставят общ единен регистър на корабите, плаващи под българско знаме. Член чл. 39а, ал. 1, т. 1 КТК урежда условията, при които кораб, нает по договор за беърбоут чартър може да бъде вписан в регистровите книги, чл. 35 КТК регламентира документа, който се издава на вписан в регистровите книги кораб, а чл. 35а КТК определя документа, издаван на кораби, наети по догововор за беърбоут чартър. Посочената уредба дава основание за приемане на извода, че под български флаг могат да плават кораби с установена реална връзка с Република България. По втория от въпросите настоящата инстанция намира следното: Отговорността на беърбоут чартьора, установена в чл. 199з КТК обхваща и отговорността към членовете на екипажа, произтичаща от неизплатени трудови възнаграждения за службата им на кораба. Изводът следва от правната уредба в Глава Втора от Морската трудова конвенция, ратифицирана със закон, приет от 40 НС на 27.05.2009 г., ДВ, бр. 42/05.06.2009 г., обн. ДВ, бр. 76/30.08.2013 г., в сила от 20.08.2013 г. /т. 1, б. а и б. с./, чл. 88б, ал. 1 КТК и Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя. Съгласно първия, по реда на изброяването нормативен акт моряците, работещи на кораби, плаващи под знамето на държавата, ратифицирала конвенцията, притежават моряшки трудов договор, подписан от моряка и корабособственика или негов представител, страни по трудовия договор. Това правило е регламентирано в чл. 88б, ал. 1 КТК, съгласно който трудовите отношения между страните се уреждат от кодекса и наредба на Министерски съвет. Наредбата предвижда, че „работодател“ е корабособственикът или беърбоут чартъорът /§ 1, 7 ДР/, като съгласно чл. 6, преди постъпване на работа между кандидата и работодателя или негов представител се сключва трудов договор в писмена форма, съдържащ данни за моряка и работодателя, седалище, наименование, адрес на управление, БУЛСТАТ или ЕИК. Анализът на тази уредба изключва възможността трудовият договор да бъде сключен с лице, което не е корабособственик или негов представител, респективно с лице, което е мениджър – лице, компания, институция или друга организация, извършваща дейност по набиране на моряци от името на корабособственика, съответно настаняваща на работа моряци при корабособственика /чл. ІІ, б. h Морска конвенция/. Следователно мениджърът не е работодател на екипажа на кораба по смисъла на § 1, т. 7 ДР от Наредбата за трудовите отношения. Данните за представителната му власт са включени в съдържанието на договора за корабен мениджмънт /чл. 225б КТК/, тъй като комплектува корабният екипаж от името и за сметка на корабопритежателя, като това негово правно положение /представител на корабопритежателя – работодател/ обуславя възникването на правните последици от договора пряко в патримониума на представлявания /чл. 36, ал. 2 ЗЗД/. По третия от въпросите настоящата инстанция намира следното: Последователна е практиката на ВКС за задължението на въззивния съд да отговори на оплакванията и доводите във въззивната жалба и да обоснове свои самостоятелни фактически констатации и правни изводи в качеството си на инстанция по съществото на материалноправния спор, включително съображения за възприемане изводите на първата инстанция, когато е налице съвпадение с изводите й. Мотивирането на въззивното решение по посочения начин е обусловено от необходимостта да се приложи процесуалното правило, обективирано в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, насочено към осигуряването на възможност правилността на въззивното решение да бъде проверена от касационната инстанция. Предвид изложените правни разрешения по съществото на касационната жалба, ВКС в настоящия си състав приема следното: За да постанови решение за отхвърляне на иска на Р. Й. К. срещу „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, гр. Варна за заплащане солидарно с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, гр. Варна на посочените по – горе суми, въззивният съд е приел, че трудовите договори с членовете на екипажа могат да бъдат сключени както от корабопритежателя, така и от негов представител, респективно, че корабният мениджър има право да сключва трудови договори с членовете на екипажа от името и за сметка на корабопритежателя. Съдът е направил извод, че трудовият договор е сключен с „ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ“ ЕООД, гр. Варна, действало от свое име, поради което правата и задълженията са възникнали в неговата правна сфера, като е констатирал, че в същата хипотеза, законът не предвижда солидарност между корабния мениджър и корабопритежателя. В тази връзка е изложено разбирането, че чл. 199з КТ не е относим към отговорността на наемателя за вреди, причинени на трети лица във връзка с експлоатацията на кораба и е посочено , че членовете на екипажа нямат качеството на трети лица. Въззивният съд не е обсъдил доводите и възраженията на въззивника в жалбата му относно отговорността на ответника „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, гр. Варна като първоначален наемател на процесния кораб, вписването на същия в регистъра по чл. 39 КТК и произтичащите от посочените факти последици за изплащане възнагражденията на екипажа. Не са преценени обстоятелствата, визирани по – горе за това, че когато корабът, нает по договор за беърбоут чартър е плавал под български флаг с временно свидетелство за регистрация, издадено на лице в кръга на тези по чл. 27, ал. 1 КТК, валидно е вписването в регистровите книги на беърбоут чартъора, на когото е издадено това свидетелство, а извършеното последващо недействително вписване в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ е непротивопоставимо по отношение на трети лица, включително на екипажа на кораба. Съдът не е обсъдил във връзка с възраженията на въззивника уредбата на трудовите отношения, съдържаща се в цитираните нормативни актове - Морската трудова конвенция, чл. 88б, ал. 1 КТК и Наредбата за трудовите и неспосредствено сързани с тях отношения между членовете на екипажа и корабопритежателя. Поради това неправилно е приел, че мениджърът е работодател, както и че „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, гр. Варна не е имал качеството на работодател, поради което отговорността му не може да бъде ангажирана. В тази връзка следва да се има предвид и необсъждането във въззивното решение в нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК на доводите относно недействителността на вписването на „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК“ С.А. /дружеството е учредено по правото на Република Маршалови острови, т.е. е правен субект извън кръга на посочените в чл. 39а, ал. 1 КТК, не е българско юридическо лице или повече от половината да е собственост на българско физическо или юридическо лице, нито е собственост на физическо или юридическо лице от страна членка на ЕС, поради което процесният договор от 07.05.2013 г. с „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК“ С.А. не е следвало да бъде вписван в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация“/, както и относно отговорността на ответника „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, гр. Варна като корабопритежател, чийто кораб „Батя“ е отплавал от българско пристанище под българско знаме с временно свидетелство за регистрация, издадено на „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, гр. Варна, вписан като корабопритежател в корабния дневник. Въззивният съд не е обсъдил и доводите на въззивника затова, че задълженията на наемателя по договор за беърбоут чартър във връзка с изплащане на трудовите възнагреждания са част от задълженията по този договор към наемодателя, по аргумент от нормата на чл. 199ж, ал. 1 КТК, както и че членовете на екипажа се явяват трети лица по смисъла на чл. 199з КТК. Констатацията в решението, че нормата не е относима към отговорността на наемателя за вреди, причинени на членовете на екипажа, за неизплатени трудови възнаграждения е направена, без анализ на доказателствата, както и без мотивиране на съображения по доводите на страните. По този начин мотивите се свеждат до крайни решаващи изводи, несъдържащи фактически и правни съображения, които да позволяват преценка на правилността им. Така приложения начин за мотивиране на съдебния акт не е дал възможност да се направи анализ на уредбата, обективирана в цитираните по- горе норми, която изключва възможността трудовият договор да бъде сключен с лице, което не е корабособственик или негов представител. Не е преценена валидността на сключения с ищеца трудов договор в контекста на разпоредбата на чл. 225а, т. 2 КТК, съгласно която мениджърът, който комплектова корабният екипаж от името и за сметка на корабопритежателя, действа като негов представител и съгласно чл. 6 от Наредбата за трудовите отношения в трудовият договор трябва да се посочат данни за работодателя и представителната власт на мениджъра. Следвало е въззивният съд да прецени, дали трудовият договор на ищеца отговаря на тези изисквания, тъй като трудовите договори, сключени в нарушение на същите изисквания са недействителни, като противоречащи на закона. Въззивният съд е следвало да обсъди, дали при сключването на трудовия договор ищецът е действал добросъвестно, за да може да направи и следващия извод, относно начинът, по който ще се уредят отношенията между страните /при установена добросъвестност на работника, тези отношения се уреждат като при действителен трудов договор, т.е. дължи се уговореното по недействителния трудов договор трудово възнаграждение от работодателя/. В тази връзка е и преценката за пасивната легитимация на ответника, при извършването на която следва да се съобрази, че възнаграждението се дължи от работодателя, независимо дали е посочен в трудовия договор /кой е работодател на екипажа на кораба следва от легалната дефиниция на § 1, т. 7 от цитираната наредба и чл. 199ж, ал. 1 КТК/. По отношение на екипажа на процесния кораб работодател по смисъла на § 1, т. 7 ДР на наредбата е ответника „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, вписан в регистровите книги на Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и в корабния дневник и с чието свидетелство за регистрация, корабът е плавал в процесния период през 2015 – 2016 г. Разрешаването на спора изисква преценка на твърденията на ищеца, че е престирал труд в процесния период, както и обстоятелствата относно приемане изпълнението на работата от страна на „БУЛМИНЕРАЛ“ АД – осигуряване отплаването на кораба с наетия екипаж от българско пристанище под българско знаме, предоставянето временно свидетелство за регистрация от „БУЛМИНЕРАЛ“ АД, плаването на процесния кораб с документи през процесния период, осигуряващи право да плава по море с този екипаж, под българско знаме, изплащането на трудово възнаграждение на част от екипажа. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил доводите и възраженията на ищеца по повод валидността на договора за пренаемане, липсата на изпълнение по него, забраната за преотдаване на кораба от наемателя „БУЛМИНЕРАЛ“ АД , признаването на качеството на корабопритежател на кораб „Батя“ на „ШИПИНГ ЛОДЖИСТИК“ С.А. В този смисъл мотивите на въззивното решение не отразяват решаващата дейност на въззивната инстанция, която повторно разглежда материалноправния спор, предмет на делото. Предвид изложеното и в заключение на така обоснованата преценка за неправилност на въззивното решение, настоящата инстанция намира, че оплакванията на касатора са основателни, приема още, че горните пороци съставляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, налагащи отмяна на въззивното решение в посочената част. Доколкото порокът не може да бъде поправен от кадационната инстанция, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг негов състав по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да обсъди събраните доказателства и надлежно релевираните доводи и възражения на страните, като съобрази горните правни разрешения в настоящето касационно решение и въз основа на съвкупната преценка на доказателствения материал, да формира своите фактически и правни изводи по съществото на спора. Необходимостта от провеждане на горните процесуални действия е обусловена, освен поради необходимостта за изпълнение на процесуалното правило, обективирано в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, още и с оглед осигуряването на възможност правилността на въззивното решение да бъде проверена от касационната инстанция. Предвид изложеното следва да се приеме, че въззивният съд е допуснал нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК, които включват и трите категории основания, регламентирани в нормата – неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допуснатите нарушения са основания за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК. При този изход на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, съдът на който е изпратено делото следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС. По тези мотиви Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 731 от 23.04.2018 г. по гр. дело № 267/2018 г. на Варненски окръжен съд в обжалваната част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в същата част от друг състав на Варненски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: