Р Е Ш Е Н И Е № 32 София, 19.02.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на девети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 3335 по описа за 2015г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. М. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение от 30.01.2014г. по в.гр.д. № 14385 по описа за 2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 29.07.2013г. по гр.д. № 34603/12г. на Софийски районен съд, като са отхвърлени обективно кумулативно съединените му искове против Е. Й. М. с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата от 13 000лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно- транспортно произшествие на 27.07.2007г. и с правно основание чл.86 ЗЗД за 1 250лв., предявен като частичен от иск в пълен размер за 7 867.37лв., обезщетение за забавено плащане за периода 18.07.2009г.- 18.07.2012г. Решението е при участието на ЗД [фирма] като трето лице помагач. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск. В съдебно заседание страните не се явяват лично и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : С представен констативен протокол от 27.07.2007г., съставен от дежурен ПТП при ПП-СДП е установено, че на посочената дата, около 9.30часа, е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ между управляваните от страните по делото лек автомобил „Мерцедес” и мотоциклет „Я.”, в резултат на което е пострадал ищеца /водач на мотоциклета/ с „диагноза контузия на дясно коляно- освободен от ВМА”, а видимите материални щети са: на автомобила „деформирана предна и предна лява част” и на мотоциклета „радиатор, лява и дясна страна, телескопи, ляво огледало”. Като причина за ПТП е посочено: „От извършения оглед и събраните данни се установи: л.а. „Мерцедес” се движи по [улица]с посока от О. към [улица]и на кръстовището с [улица], навлиза на червен сигнал на светофара и става причина в него са катастрофира мотоциклет „Я.”, движещ се по [улица]. Със съдебномедицинско удостоверение № Ж-42/2007г., издадено след извършен на 7.08.2007г. преглед е установено, че пострадалият е получил следните наранявания: „контузия на дясната подбедрица и дясно коляно с травматичен оток и разкъсно-контузна рана на коляното, хидропс на дясно коляно”,а „към момента е налице затруднение в движението на десния долен крайник, с практическо значение за пострадалия”. С допълнително съдебномедицинско удостоверение № Ж-42/2007г., издадено след извършен на 26.09.2007г. преглед се установява, че в представен оригинал на здравна книжка пострадалият е удостоверил, че са му извършени следните прегледи: на 7.08.2007г. от специалист траматолог /с диагноза „Х. на дясно коляно. Контузна рана на дясно коляно”/, на 29.08.2007г./с диагноза: „Състояние след контузия и разкъсно-контузна рана на дясно коляно и дясна подбедрица. Начеващ хидропс на дясно коляно”/ и на 25.09.2007г. /с диагнозата:„Възпаление на дясна колянна става/”. Отразени са данни за вътреставен излив и хипотрофия на бедрена мускулатура с разлики в обиколките на ляво и дясно бедро около 1.5см. и намаление по обем на движенията в ставата. Заключението на експерта е : „трайно /за повече от 30дни/ затруднение в движението на десния долен крайник /по смисъл на чл.129 НК/. Останалите мекотъканни увреждания сами по себе си и в съвкупност са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Така даденото заключение за причинена на пострадалия средна телесна повреда е потвърдено от заключение на нарочно назначена по делото съдебно –медицинска експертиза, която допълва, че „болките са били интензивни и те, както и затрудненията в движенията на засегнатата става са продължили не по-малко от три месеца от датата на травмата”. Образувано е наказателното производство срещу ответника за престъпление по чл.343 ал.1 б.”б”,изр.2, във вр.с чл.342 ал.1 изр.3 НК, което е прекратено с Постановление от 3.09.2008г. на основание чл.343 ал.2 НК. В него е посочено, че пострадалият е бил „запознат с нормата” и изрично е заявил желание за прекратяване, като „на виновния водач бъде наложено административно наказание”. Въззивният съд е приел като доказателство удостоверение № Г9630 от 6.06.2014г., на отдел „Пътна полиция”при СДВР, от което се установява, че за допуснато нарушение на 27.07.2007г. е съставен протокол за ПТП № К 1021 на Е. М. и е издадено Наказателно постановление № 116614 от 27.08.2007г., което не е обжалвано и е влязло в сила на 27.09.07г. Според заключението на приетата по делото автотехническа експертиза механизмът на ПТП е следният: Водачът на мотоциклета се е движил по булеварда и е извършил маневра ляв завой отляво на дясно като л.а. Мерцедес се движи срещу него, навлязъл е в кръстовището на червен светофар на пътното платно за движение на мотоциклетиста, който се е ударил в него с предната част в предната и предна лява част на автомобила. От удара мотоциклетистът се е отклонил наляво и е паднал н пътното платно с лява странична част. Мотоциклетиста е ударен от автомобила в дясната подбедрица. Според експерта причината за ПТП е „внезапното навлизане” „на червен сигнал от л.а.Мерцедес Е 220” в платното на движение на мотоциклета. Даден е отговор във два варианта за скоростта на мотоциклетиста – 40 км.ч. без да спира на стоп линията на кръстовището и 24 км.ч. при тръгване от стоп линията. Няма данни за предварително падане на мотоциклетиста и не е спорно, че и двамата водачи са отреагирали на опасността и при удара скоростта им е намалена. От показанията на свидетеля Д. /който е отишъл на местопроизшествието 10 минути след ПТП/ се установява, че видял кракът на пострадалия между колата и мотора. След произшествието ищецът 3-4 месеца въобще не е могъл да ходи и да си сгъва крака. След това въобще не е шофирал, а при необходимост го е возил свидетелят. Изпитвал е силни болки, предимно е лежал и е бил „като сакат”. Случаят се е отразил тежко на общото му физическо състояние. Пострадалият е бил военен, участвал е две години в мисия в чужбина, бил е в отлична спортна форма, занимавал се е с фитнес и е карал ски, а след транспортното произшествие е бил дълго време в болнични, пенсионирал се е и е прекратил спортните си занимания. При тези факти, въззивният съд е счел, че ищецът не е доказал, при условията на пълно и главно доказване, фактическия състав на иска по чл.45 ЗЗД и по-специално механизма на пътно-транспортното произшествие, който е съществен за изясняване на въпроса за вината. Приел е, че протоколът за ПТП няма материална доказателствена стойност, защото не носи подписите на страните и е оспорен от ответника, постановлението за прекратяване на наказателното производство не установяват механизма, а други релевантни доказателства /включително наказателното постановление/ не са представени. С определение № 998 от 2.11.2015г. ВКС е допуснал касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпроса: При наведен довод във въззивната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд във връзка с разпределението на доказателствената тежест при изготвяне на доклада по делото, може ли съдът да допусне само част от поисканите доказателства и след това да мотивира акта си с липса на доказателства, които той не е допуснал, по който е констатирано противоречие с ТР № 1 от 9.12.2013г. По въпроса във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното : Съгласно постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 54 от 25.03.2014г. по гр.д.№ 3066/13г.на ІV г.о. въззивната жалба може да бъдат представени и да бъде поискано събирането на следните доказателства за правно релевантни факти и обстоятелства: 1. които не са включени в доклада по чл.146 ал.1 т.1 ГПК, 2.за които в доклада не са дадени указания по чл.146 ал.1 т.5 ГПК в чия тежест е да бъдат доказани и 3.за които не са дадени указания по чл.146 ал.2 ГПК, че страната не сочи, нито представя доказателства за тях, защото страните са длъжни да изчерпят доказателствените си искания съобразно доклада на съда, в който е посочено кои факти и обстоятелства са безспорни, кои подлежат на установяване и чия е доказателствената тежест за това. Докладът ориентира страните при упражняване на техните процесуални права. Съгласно т.2 от ТР № 1 от 9.12.2013г. по т.д.№ 1/12г.на ОСГТК на ВКС - регламентацията на дължимите от съда процесуални действия в тази връзка са императивни и допуснатия от първоинстанционния съд пропуск следва да се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. За това нарушение съдът не следи служебно, но когато във въззивната жалба има наведен довод за допуснато нарушение във връзка с доклада, въззивният съд следва да предприеме съответни процесуални действия като даде указания относно подлежащите на доказване факти и след като страната представи относими доказателства да ги приеме на основание чл.266 ал.3 ГПК. Когато във въззивната жалба се съдържа довод за погрешно установен релевантен факт, въззивният съд дължи неговото правилно установяване /т.3 от ТР № 1 от 9.12.2013г./ Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос и горепосочените конкретни факти по делото, настоящият съдебен състав намира за постановения въззивен акт за неправилен. В случая – първоинстанционният съд при разпределение на доказателствената тежест е посочил, че ищецът следва да установи наличие на противоправно деяние, вреда и причинна връзка, а вината съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД се предполага до доказване на противното, като оборването на тази презумция е в тежест на ответника. Относно представения протокол от 27.07.2007г. за ПТП не е открито производството по оспорване и доказателствената тежест не е разпределяна. Във въззивната жалба е акцентирано, че същият съставлява официален свидетелстващ документ и при оспорване на посочения в него механизъм на извършване на ПТП, тежестта на доказване е на ответника. Пред вид липсата на указания във връзка с доказването, страната е поискала да й бъдат допуснати доказателства – образуваната прокурорска преписка № 5418/07г.,във вр.със ЗМ 7871/07г.на РТП ПР-СДП и удостоверение относно издаденото наказателно постановление, от които е уважено само второто. С оглед наведения във възвивната жалба довод, касаещ доклада по делото, въззивният съд е бил длъжен да констатира допуснато от първата инстанция нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че съществените за доказване на иска обстоятелства, които страната е считала за установени с протокола за ПТП, не са определени като спорни. Тъй като обект на въззивната дейност е решаване на материално правния спор, той е следвало да даде указания относно подлежащите на доказване факти и съобразно тези указания – при представяне на относими доказателства, да ги приеме на основание чл.266 ал.3 ГПК, а не да мотивира акта си с липса на доказателства, които сам не е допуснал. В случая така допуснатото от въззивният съд нарушение не е определящо и не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия /за което делото да се връща за ново разглеждане/. Решаващ за изхода на спора, според настоящият съдебен състав, е неправилния извод на въззивния съд относно доказателствена стойност на протокола за ПТП. Съгласно постановено по реда на чл.290 ГПК решение № 15 от 25.07.2014г. по гр.д. № 1506/13г.на І т.о., констативният протокол за ПТП, който се издава при смърт или раняване на човек, съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, в установената форма и ред /какъвто е настоящия, издаден от дежурен ПТП при ПП-СДП, след задължително посещение на мястото на ПТП и извършване на оглед и събиране на данни/, съставлява официален документ, които се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. Следва да се има пред вид и че съставителят на протокола е възприел лично отразените факти /местоположение на МПС, участници в ПТП, характер и вид на щетите, пътни знаци, маркировка/, при това – непосредствено, само няколко минути, след сблъсъка. Десет минути след извършване на ПТП - на мястото е бил и разпитания по делото свидетел Д., който е потвърдил основните данни за местоположението на МПС и разположението на участниците след удара им. Посоченият в протокола механизъм на настъпване на произшествието е бил потвърден и от заключението на приетата автотехническа експертиза, изготвена от експерт, притежаващ специални знания, който допълнително е определил само възможността скорост на движение на МПС. Преценени в съвкупност така посочените доказателства, единно и непротиворечиво сочат на виновно извършено от страна на ответника противоправно поведение, в резултат на което са причинени вреди /средна телесна повреда/ на ищеца. Поради преминаване на червен сигнал на светофара /с което са нарушени правила от ЗДвП/, ответникът е станал причина за настъпилата катастрофа, в резултат на която ищецът е получил трайно /за повече от 30дни/ затруднение в движението на десния долен крайник и множество мекотъканни увреждания. Като взе пред вид: видът и тежестта на деянието, установените с гласни доказателства претърпени болки и страдания по пострадалия /бил е „като сакат”/ и тяхната продължителност /3-4 месеца е лежал, без да може да ходи и да си сгъва крака/, последиците /не е шофирал, возили са го/, отрицателното отражение върху общото му физическо състояние /унищожена спортна форма, не е могъл да се занимава с фитнес и да кара ски/, неизбежната промяна в начина на живот /бил е дълго време в болнични, пенсионирал се е/, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи обезщетение в размер на 8 000лв.В останалата част иска е неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед изхода от спора, следва да се уважи и претенцията по чл.86 ЗЗД за сумата от 1 250лв., предявена като частичен от иск /който при така уважения иск е в пълен размер от 4 841.42лв./, обезщетение за забавено плащане за периода 27.07.2009г.- 18.07.2012г. С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК , в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски съобразно уважената част от иска в размер на 2000лв. /Общият размер на разноските е от 3370лв., от които 570лв. държава такса пред първата инстанция, 285лв.пред въззивната и 315лв. пред касационната, 200лв. за експертизи и 2000лв., адвокатско възнаграждение пред първата инстанция, съгласно договор за правна защита и съдействие от 14.05.2010г., където сумата е посочена като реално заплатена/. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 30.01.2014г. по в.гр.д. № 14385 по описа за 2013г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 29.07.2013г. по гр.д. № 34603/12г. на Софийски районен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА Е. Й. М. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] ет.4 ап.8 да заплати на П. М. К. ЕГН [ЕГН] от [населено място] 1000,[жк]бл.277 ет.9 ап.4Т4 на основание чл.45 ЗЗД сумата от 8 000лв./осем хиляди лева/, обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на пътно- транспортно произшествие на 27.07.2007г., както и сумата от 1 250лв., на основание чл.86 ЗЗД, предявен като частичен иск за обезщетение за забавено плащане за периода 27.07.2007г.- 18.07.2012г. и сумата от 2000лв./ две хиляди лева/, направени разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част като неоснователни. Решението е при участието на ЗД [фирма] като трето лице помагач. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :