Р Е Ш Е Н И Е № 114 гр. София, 13 май 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря……...….Аврора Караджова….......……и в присъствието на прокурора….....…….....Мария МИХАЙЛОВА…….изслуша докладваното от съдия Топузова касационно дело № 210 по описа за 2013 г. Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимите М. А. А., Р. И. А. и И. А. А. срещу въззивно решение № 148 от 28.11.2012 г. по внохд № 190/12г. на Апелативен съд гр. Варна. С посоченото решение е потвърдена присъда № 7 от 18.05.2012г., постановена по нохд № 81/12г. на Шуменски окръжен съд. В жалбата на М. А. се излагат доводи, че преценката на доказателствата е извършена неправилно от двете инстанционни съдилища, като се отправя искане за изясняване на обективната истина. Пред касационния съд жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия адв. И. със същите доводи и се настоява за връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата на Р. А. се поддържа същото основание, като се изтъква, че подсъдимият не е автор на престъплението. В жалбата на И. А. се релевират доводи за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Като нарушение на закона се посочва осъждането на подсъдимия за съизвършителство, без да се конкретизират действията и изобщо участието му в инкриминираното деяние. Оспорва се и възможността да бъде осъществено помагачество чрез бездействие. Като процесуално нарушение се сочи липсата на конкретизация при изменението на обвинението по реда на чл.287 от НПК и постановяването на осъдителна присъда само върху отречените самопризнания на подсъдимия М. А.. Пред касационната инстанция жалбите на подсъдимите А. и А. се поддържат от защитника им адв. Д. със същите аргументи, като се настоява за връщане на делото за ново разглеждане на досъдебното производство. Прокурорът от ВКП дава становище за неоснователност на жалбите. Изразява мнение, че не са налице допуснати процесуални нарушения за които се твърди, а по отношение на авторството на деянията са налице и други писмени доказателства, залегнали в присъдата и мотивите. В последната си дума тримата подсъдими настояват за връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивното производство е второ по ред. С решение № 5 от 08.02.2012г. на Апелативен съд гр. Варна по внохд № 442/11г. била отменена присъда № 26 от 14.11.2011г., постановена по нохд № 509/11г. по описа на Окръжен съд гр. Шумен , с която подсъдимите М. А., Р. А. и И. А. били признати за виновни по чл.199, ал.1, т.2, т.3 пр.2 и т.4 във вр. с чл.198, ал.1 от НК, за което им били наложени наказания от по осем години лишаване от свобода. След връщането на делото за ново разглеждане на Окръжен съд гр. Шумен, било образувано нохд № 81/12г. С присъда № 7 от 18.05.2012г., постановена по делото, подсъдимите М. А. А., Р. И. А. и И. А. А. били признати за виновни в това, че на 17.01.2010 година в [населено място], обл. Шуменска, в съучастие като съизвършители, М. А. и И. А. и при условията на опасен рецидив, отнели чужди движими вещи - парична сума в размер на 415 лв., мобилен телефонен апарат" В. 225", с ваучер, с налична в него сума в размер на 13.91 лв. , чифт златни обеци с тегло 5 грама, дамски златен пръстен с камък, с общо тегло 5 грама и два мъжки ръчни часовника, всичко на обща стойност 874,91лв. от владението на П. Д. Ж. от [населено място], с намерение противозаконно да ги присвоят, като за това употребили сила и заплаха и деянието е придружено с причиняване на средна телесна повреда на П. Д. Ж., изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата за срок по-голям от един месец, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.3, предл. 2-ро и т.4, във вр. с чл. 198, ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.2 и във вр. с чл.29 ал.1 б. "б" от НК за подсъдимите М. А. и И. А. и на основание чл. чл.199, ал.1, т.3, предл. 2-ро във вр. с чл. 198, ал.1 от НК във вр. с чл.20 ал.2 от НК за подсъдимия Р. А., им били наложени наказания по шест години и осем месеца „лишаване от свобода”, при първоначален „строг” режим в затворническо заведение от закрит тип. В тежест на подсъдимите било възложено заплащането на направените по делото разноски. По жалби на тримата подсъдими било образувано внохд № 190/12г. на Апелативен съд гр. Варна. С решение № 148 от 28.11.2012г., постановено по същото дело, въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда. Оплакванията в жалбите на подсъдимите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с оценката на доказателствения материал от страна на първоинстанционния съд, са аналогични с изложените във въззивните жалби и на тях е бил даден отговор в мотивите на въззивното решение. В мотивите на първоинстанционната присъда са изброени подробно доказателствените източници, върху които съдът основал фактическите си изводи – обясненията на подсъдимия М. А., депозирани на досъдебното производство, присъединени към доказателствения материал чрез прочитането им в съдебното заседание по реда на чл.279, ал.2 от НПК; показанията на свидетелите Ж., Д., Д., Д., Р., П., М., А., Р.Х. и Я.Х.; заключенията на приетите по делото експертизи. Първостепенният съд е анализирал събрания доказателствен материал в пълния му обем, като е кредитирал свидетелските показания ведно с кореспондиращите им експертни заключения. Обясненията на подсъдимите, дадени в съдебното заседание, са били приети като защитна теза, предвид противоречието с останалия доказателствен материал. В този смисъл липсва процесуално нарушение, свързано със събирането и оценката на доказателствата. На касационната инстанция не е предоставена процесуална възможност да преценява правилността на вътрешното убеждение на решаващия съд, тъй като необосноваността не представлява касационно основание. Възражението на защитата на подсъдимите А. и И.А., че обясненията на подсъдимия М. А. са били прочетени в нарушение на чл.287, ал.4 от НПК, тъй като били дадени при повдигнато обвинение по чл.199, но без формата на съучастие по чл.20, ал.2 от НК, както било изменено обвинението по реда на чл.287 от НПК, не може да бъде възприето. Това е така, тъй като на досъдебното производство подсъдимите са били обвинени и по т.2 на чл.199, ал.1 от НК – че са извършили престъплението при предварителен сговор. Сговорът е форма на задружна престъпна дейност сочеща на по - голяма степен на организираност, поради което е въздигната от законодателя и като самостоятелен квалифициращ престъплението елемент. При изменението на обвинението прокурорът се е отказал да поддържа обвинението за предварително сговаряне, като е повдигнал обвинение за обикновено съучастие във формата на съизвършителство. Посоченото изменение се отнася до правната квалификация на деянието, в рамките на същите фактически обстоятелства, по които подсъдимият М. А. се е защитавал на досъдебното производство, поради което не е налице нарушение по смисъла на чл.287, ал.4 от НПК. Неоснователни са и възраженията, че осъдителната присъда се основава само на признанията на подсъдимия М. А., с което е нарушена разпоредбата на чл.279, ал.4 от НПК. Както е отбелязано в мотивите на постановените от инстанционните съдилища съдебни актове, депозираните от този подсъдим обяснения на досъдебното производство кореспондират с показанията на св. Ж. относно времето и обстоятелствата на осъщественото деяние. На база на тези обяснения и на извън процесуалните изявления на М. А. пред свидетелите Д. и Р. е било установено, че този подсъдим е заложил златните вещи, отнети от Ж., в заложна къща. Този факт е бил потвърден от работещите в заложната къща свидетели П. и М., а от къщата са били иззети и документите за направения залог. Назначената графическа експертиза е потвърдила, че положеният подпис за „заемател” върху документите принадлежи на М. А.. Според заключението на ДНК изследването, върху банкнотите, доброволно предадени от подсъдимия А., е открит клетъчен материал, изхождащ от пострадалата Ж.. Заключението на ДНК експертизата кореспондира с обясненията на М. А., че стъкленото бурканче, в което са се намирали парите, е било взето от И. А., който впоследствие е дал парите на сина си Р. А.. На следващо място не могат да бъдат приети за основателни възраженията срещу извършената оценка на вещите, предмет на престъпление. Оценката на вещите е била извършена по описание, предвид на това, че не са били открити и приложени като веществени доказателства на досъдебното производство. Процесуалният закон не предвижда изискване за оценяване единствено на налични по делото вещи, а такова може да бъде извършено по описание, каквото е било сторено и в настоящия случай. Това обаче не представлява основание за връщане на делото за допълнително разследване, тъй като не може да се извърши попълването на делото с веществени доказателства, които изначално са липсвали на досъдебното производство. Оплакването в жалбата на подсъдимия И. А. за нарушение на закона също е неоснователно. Както вече бе посочено, при изменението на обвинението в първата инстанция, прокурорът на базата на описаните в обвинителния акт обстоятелства е повдигнал обвинение срещу всички подсъдими за съучастие под форма на съизвършителство. Според легалната дефиниция в чл. 20, ал.2 от НК, извършител е този, който участва в изпълнението на престъплението, което означава, че извършителят сам или заедно с други съизвършители участва в изпълнителното деяние. Дали извършителите участват едновременно, последователно или при разпределение на ролите е въпрос на фактология, която в конкретния случай е била описана в обвинителния акт. По отношение на подсъдимия И. А. е прието за установено, че е отнел стъклен буркан с пари от пострадалата Ж., като е съзнавал, че последната е била принудена със сила от останалите подсъдими да съобщи къде е скрила тези пари. Грабежът е съставно престъпление, което включва принуда и кражба. За да има качеството на съучастник в грабежа, за дееца е достатъчно от обективна страна да е взел участие в изпълнителното деяние на поне едно от двете престъпления, включени в съставното престъпление, а от субективна страна - да е налице общност на умисъла с останалите участващи в изпълнението на престъплението лица. В случая такава общност е била налице, като в упражняването на принуда са участвали М. А. и Р. А., а отнемането на отделните вещи е било извършено и от тримата подсъдими. Приемайки, че подсъдимият И. А. е действал като съизвършител, инстанционните съдилища са приложили правилно закона. Възраженията в жалбата относно невъзможността помагачеството да се реализира чрез бездействие не следва да бъдат обсъждани, тъй като обвинение за такава форма на съучастие не е било повдигано спрямо И. А.. Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 148 от 28.11.2012 г. по внохд № 190/12г. на Апелативен съд гр. Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.