8 Р Е Ш Е Н И Е № 74 [населено място], 24.06.2019г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в открито съдебно заседание на десети юни , през две хиляди и деветнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ с участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2452/2018 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.290 ГПК . Образувано е по касационна жалба на „Брокс-98„ООД против решение № 119/24.04.2018 г. по т.д.№ 121/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 124/15.12.2017 г. по т.д.№ 64/2017 г. на Пазарджишки окръжен съд и е прекратено дружеството - касатор, на основание чл.155 т.1 ТЗ. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът не е обсъдил всички събрани доказателства по делото и доводите на страните, а към обсъдените е подходил фрагментарно. Страната намира вътрешно противоречиви изложените мотиви, доколкото факти, обективиращи препятстващи действия от страна на представляващия миноритарния съдружник – ищеца, са обосновали невъзможност за продължаване дейността на дружеството, в противоречие с формираната съдебна практика, че релевантно за уважаване на иска би било аналогично поведение, но от страна на мажоритарен съдружник или съдружници,разполагащи с т.нар. „блокираща квота„,съобразно притежаваните от тях дружествени дялове от капитала. Касаторът се позовава и на разгледани от въззивния съд обстоятелства, в аспект на установяването на „важни причини„ за прекратяване на дружеството, каквито ищецът не е посочил с исковата молба и не са коментирани в първоинстанционното решение. Касаторът счита, че при постановяване на решението съдът се е отклонил от формираната съдебна практика, според която и при преценката на предпоставките по чл.155 т.1 ТЗ следва да се изхожда от интереса на дружеството като цяло, а не от интереса на отделните съдружници - в случая на Община Септември. Ответната страна – Община Септември - оспорва касационната жалба и поддържа въззивното решение , като постановено в съответствие с формираната практика по приложението на чл.155 т.1 ТЗ. Наличието на „важни причини” Община Септември намира установено от факта на продължително неосъществяване на търговска дейност по предмета на дружеството, установено от заключението на приетата икономическа експертиза и по начало неоспорвано от ответника. Страната намира, че установените обстоятелства – отдаване под наем на недвижимия имот на дружеството, от което единствено се генерират приходи – на дружество, свързано лице с мажоритарния съдружник „Алфа Инвест„ ООД , натрупването на задължения основно към физически лица, свързани със същото дружество, продажбата на недвижими имоти на занижена спрямо пазарната цена на лица, свързани с мажоритарния съдружник и нередовно воденото счетоводство, от една страна обслужват единствено интересите на съдружника „Алфа Инвест„ООД, а от друга целят да държат „Брокс 98„ООД в пълна зависимост от този съдружник, тъй като ако биха били предявени тези вземания същото би изпаднало в несъстоятелност. Последното се квалифицира като непреодолима пречка за осъществяване на дейността на дружеството, наред с установения отрицателен коефициент за рентабилност. С определение № 135/22.03.2019 г. касационното обжалване е допуснато, поради „очевидна неправилност„ на въззивния акт, на основание чл.280 ал.2 пр. трето ГПК, изведена от това, че на факти и обстоятелства, съгласно описанието им в мотивите на съдебния акт, въззивният съд нелогично е придал последици, позволяващи квалифицирането им като „важна причина„ за прекратяването на ответното дружество, а именно - възприемайки ги като непреодолима пречка за осъществяване на дейността му, по смисъла на чл.155 т.1 ТЗ. Върховен касационен съд, първо търговско отделение , в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл.290 ал.2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното : „Брокс – 98„ООД е дружество, в което съдружници са Община Септември, притежаваща 24,96 % от капитала и „Алфа Инвест„ООД – притежаващо останалите дружествени дялове и следователно мажоритарен съдружник в същото. Община Септември е предявила иск по чл.155 т.1 ТЗ, позовавайки се на управление на дружеството от мажоритарния съдружник изключително в негов интерес.На фона на увеличаваща се загуба от дейността на дружеството през 2015 г., спрямо тази от 2014 г. / исковата молба подадена през 2017 г./, ищецът твърди осчетоводяването на задължения и вземания на дружеството с неясен произход, като същите не се събират, респ. погасяват. Посочват се две сделки от 2008 г., с които се твърди разпореждане с имущество на дружеството на занижени цени и в полза съответно: на съдружник в „Алфа Инвест„ООД, с който представляващия ответното дружество управител е в съпружеска връзка , както и в полза на съдружник и управител на „Алфа Инвест„ООД / мажоритарния съдружник в „Брокс - 98„ООД /. Паралелно с твърдението за загуби от дейността, ищецът твърди неразпределяне на натрупана печалба, като приходите на дружеството се изразходват за изплащане на възнаграждения спрямо неясно какъв нает от ответника персонал и за каква осъществявана от същия дейност. Ответникът е оспорил твърденията в исковата молба, считайки ги по начало недостатъчни да обосноват „ важни причини „ за прекратяване на дружеството, съгласно чл.155 т.1 ТЗ. Още повече,че част от сочените факти са се осъществили повече от 10 години преди предявяването на иска / досежно сделките на разпореждане от 2008 г./. Позовава се и на пълната немотивираност на приложеното решение на Общински съвет - Септември за прекратяване на дружеството. Страната счита, че действителните мотиви на предприетите действия се коренят в желанието на Кмета на Община Септември да отстрани дружеството, като реален конкурент на дружества, с които го свързват икономически интереси. Ответникът акцентира на липсата на доказателства за препятстване Община Септември в упражняване правата й на съдружник, вкл. досежно информиране относно дейността на дружеството. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, като е приел ,че не се доказват обстоятелствата, обосноваващи според ищеца „ важни причини„ по смисъла на чл.155 т.1 ТЗ, обобщени до : трайна нерентабилност, тенденция към натрупване на задължения, неосъществяване на основната търговска дейност, поради наличие на непреодолими пречки и бездействие на съдружниците, както и поради влошени взаимоотношения между тях. Въззивният съд е променил правния резултат по следните съображения : 1/ За периода от 2015 г. до 31.08.2017 г. рентабилността на дружеството е с отрицателен знак / съгласно заключение на съдебно-икономическата експертиза по делото /, като не се осъществява основната му дейност – строителни и ремонтни дейности и комунални услуги; 2/ Налице е несъответствие между счетоводно отразените и действителните вземания на дружеството / макар изрично съдът да е посочил, че икономическото му състояние не е пряко относимо към предпоставките по чл.155 т.1 ТЗ /, което несъответствие, видно от мотивите, се установява поради неотписването на действително възникнали, но погасени по давност, вземания, поддържано осчетоводяване на вече събрани вземания, както и на такива, удовлетворени чрез прихващане; 3/ Налице е несъответствие между осчетоводените и действителните задължения на дружеството, отново предпоставено от несъобразено погасяване чрез прихващане ; 4/ Налице са непогасени задължения към бивш служител и бивш управител на дружеството, същевременно съдружници в „Алфа Инвест„ООД, оценени като такива в голям размер, при липса на доказателства за извършвана търговска дейност; 5/ Извършени са разпореждания с имоти на дружеството на занижени спрямо пазарните цени / преждекоментираните покупко-продажби от 2008 г., при иск предявен на 10.04.2017 г./, в полза на лица, свързани със съдружника „Алфа – Инвест „ООД. Въз основа на преждеизложените съображения въззивният съд е приел за доказано, че управлението на ответното дружество не е в интерес на същото, доколкото не осъществява основния си предмет на дейност, нито осъществяваната търговска дейност е рентабилна. Този извод съдът е счел, че не се преодолява от факта на реализиране приходи от предоставяне под наем на трети лица на притежавано от дружеството имущество, още повече, че наемател е дружество, в което съдружник е мажоритарния съдружник в „Брокс – 98„ООД - „Алфа Инвест„ООД и което дружество – наемател осъществява конкурентна на дейността на ответника дейност по сметосъбиране и сметоизвозване. В подкрепа на „важни причини„, по смисъла на чл.155 т.1 ТЗ съдът изтъква липсата на редовно водено счетоводство и обективната възможност съдружникът „Алфа Инвест„ ООД да взема решенията за управление, като притежаващо мажоритарния дял от капитала на „Брокс-98„ООД. Взаимоотношенията между съдружниците са квалифицирани като влошени, на основание предходните факти, и следователно - пречка за нормалното функциониране на дружеството. Съображенията на ответника, за действителната цел на предприетото прекратяване - отстраняването му като конкурент в дейността по сметосъбирането и сметоизвозването, за сметка интересите на приближени до Кмета на Община Септември лица, както и поведението на Община Септември, изразяващо се в мълчалив отказ за издаване на скица на недвижим имот на дружеството, във връзка със сключването на договор за кредит с търговска банка ,за нуждите на търговската му дейност,съдът е квалифицирал като достатъчно доказателство за изгубено доверие между съдружниците. Съгласно формираната от състави на Върховен касационен съд съдебна практика по приложението на чл.155 т.1 ТЗ, „важни причини„ за прекратяване на дружество с ограничена отговорност, по смисъла на разпоредбата, могат да бъдат разнообразни по съдържание факти и обстоятелства, поради което наличието им се преценява конкретно,във всеки отделен случай, но в рамките на следните общи параметри : 1/ преценката следва да изхожда винаги от интересите на дружеството като цяло,а не на отделния съдружник и 2/ причините следва да съставляват непреодолима пречка за осъществяване дейността на дружеството . Индиция за „важна причина„,по смисъла на чл.155 т.1 ТЗ може да е продължителен период на неосъществяване на търговската дейност, за която дружеството е регистрирано, в който случай, обаче, са от значение причините за това бездействие – липса на воля или тенденциозно поведение на мнозинството / или блокиращата квота / съдружници, в този смисъл съставляващо непреодолимо нелоялно поведение. Трайната нерентабилност и тенденцията към натрупване на задължения, погасяването на които би създало сериозни затруднения за функционирането на дружеството и опасност за интересите на кредиторите , са само външни белези на разстройство в дейността на дружеството / така реш.№ 159 по т.д.№ 389/2009 г. на І т.о. на ВКС /, но сами по себе си не обуславят непреодолим характер, тъй като не свидетелстват за причината за това. В реш.№ 21 по т.д.№ 471/2009 г. на І т.о. на ВКС, за да отрече наличието на предпоставки за прекратяване на дружеството, на основание чл.155 т.1 ТЗ , съдът е преценил ,че влошеното му финансово състояние не е резултат от бездействието на съдружниците, дезинтересирането им или липса на перспектива. Наличието на съдружник с блокираща квота , респ. съществуваща възможност същият да предопределя решенията на ОС на дружеството, не се извежда самостоятелно като „важна причина„ по смисъла на чл.155 т.1 ТЗ , а тази опасност се съобразява на фона на доказано влошени отношения между съдружниците, на „ сериозен разрив в отношенията помежду им „ / така в реш.№ 226 по т.д.№ 1012/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС /. При това се акцентира на причината за „влошените отношения„ и доколко същите са се формирали при и по повод осъществяването на търговската дейност, свързани са с непреодолимо разногласие относно начина и средствата за осъществяването й, а не са резултат на паралелни взаимоотношения между съдружниците / така в реш.№ 120 по гр.д.№ 932/2001 г. /. В същото решение е анализирано съдържанието на взаимоотношенията между съдружниците, като предпоставка за накърняване на дружествените цели и интереси, подронване престижа на дружеството, липса на рентабилност и просперитет. Съдържанието на отношенията между съдружниците, като последица от нарушаване задължението за лоялност на един от тях и предприета от него конкурентна на дружеството дейност, е възприето като „ важна причина„ в решение № 663 по т.д.№ 2270/2006 г. на І т.о. на ВКС, но не самия факт на разпореждане с имуществото на дружеството в полза на друго – свързано лице, извън начина по който е рефлектирал върху тези отношения. Влошените отношения сами по себе си не са достатъчно основание, ако не са довели до фактическа невъзможност за функциониране органите на управление на дружеството / така в реш.№ № 30 по т.д.№ 320/ 2009 г. и реш.№ 662 по т.д.№ 86 / 2006 г. на ІІ т.о. на ВКС /. Нежеланието на някой от съдружниците за участие в стопанския живот чрез дружеството, не е законово основание за прекратяването му, както е прието в реш.№ 532 по т.д.№ 258/2008 г. на І т.о. на ВКС. Точно поради това, само бездействието на съдружник, при недоказано поведение на същия, обективно препятстващо активността на останалите и възможността им да организират дейността на дружеството, не би обусловило „ важна причина „ за прекратяването му. Анализът на формираната съдебна практика по приложението на чл.155 т.1 ТЗ разкрива неправилността на въззивния акт, за постановяването на който въззивният съд е изхождал от факти, без да изследва причината за проявлението им, характеристиката им, в аспект на тяхната непреодолимост и доколко предпоставят, като последица от осъществяването си, накърняване интересите на дружеството като цяло. Както се посочи по-горе, трайната нерентабилност, установена в случая, е само проявление, външен белег на възможна причина за прекратяване на дружеството, но не установява същата, нито характеристиката й на непреодолима. Не се установява трайно дезинтересиране на всеки от съдружниците от осъществяване на дейността на дружеството, както и липса на обективирана перспектива за такава. Противно на последното е иницииране изтеглянето на банков кредит. Невярно е и твърдението на ищеца, че дружеството не осъществява никаква дейност, доколкото назначената икономическа експертиза е посочила и дейност по изработка на алуминиева дограма, а само наличието на облигационни отношения на дружеството със свързани с мажоритарния съдружник трети лица / договорът за наем, от който понастоящем са основните приходи от дейността му , и разпоредителни сделки с поземлени имоти / не установяват сами по себе си нелоялно поведение на този съдружник. Няма презумпция, че сделка със свързано лице е атакуема само на това основание. При това посочените разпоредителни сделки са реализирани далеч назад във времето / 2008 г./, при предявен през 2017 г. иск по чл.155 т.1 ТЗ , без да се твърди , а и би било нелогично, с оглед поведението на ищеца, че наличието на „важна причина„ за прекратяване на дружеството е съществувала считано от 2008 г. и до момента. Не са заявени и доказани последици от самите сделки , досежно възможността на дружеството да осъществява търговска дейност, при това толкова съществени, че да биха предпоставили необратимост на това състояние. Значими са именно последиците, тъй като да се приеме противното би означавало всяка неизгодна сделка на дружеството да обуславя „ важна причина” за неговото прекратяване. Ищецът не сочи факти и доказателства, свидетелстващи за обтегнати отношения и загубено доверие между съдружниците . Неотносим такъв е неиздаването на скица от съответната служба на Община Септември, във връзка с кандидатстването на дружеството за отпускане на банков кредит. Неиздаването на скица по начало не би следвало да се мотивира със субективното отношение на Общината спрямо целите за издаването й, а въз основа на обективни основания за отказ. Ако пък би било резултат от субективното отношение на Общината не би следвало този факт да се кредитира в нейна полза, още по-малко да се зачита като взаимно проявление на лоши чувства и недоброжелателност между съдружниците. Съмнението на ответника в действителната причина за предявяването на настоящия иск също не би могло да е външен белег на влошени отношения, точно защото е реакция последваща предявяването на иска, при това отричаща наличието на предпоставки по чл.155 т.1 ТЗ. Позоваването на хипотетична възможност, за възползване от „блокиращата квота„ на съдружника „ Алфа Инвест„ООД , не е от естество да обоснове извод за фактическа невъзможност за функциониране на органите на управление на дружеството, след като не са наведени и доказани факти за действително възползване от блокиращата квота, при това в ущърб на интересите на дружеството като цяло. Ищецът не е твърдял и доказал да е изисквал приемане на определени решения, с благоприятен за дейността на дружеството ефект, за което да е срещнал противопоставяне на мажоритарния съдружник, нито да е потърсил, респ. да му е била отказана от същия информация относно основанието за осчетоводени задължения към лица – бивш управител и бивш служител на дружеството, относно осчетоводяването на други задължения и вземания или относно назначения персонал. По начало не оспорва наличието на основание, а неосведомеността си за същото, което не се доказва да е резултат от препятстващо поведение на съдружника „ Алфа Инвест „ ООД, извън собственото на Община Септември бездействие. Аналогично, неточно воденото счетоводство не би могло да се вмени единствено във вина на съдружника „Алфа Инвест„ООД, отделно от невъзможността само по себе си да обоснове „важна причина„ за прекратяване на дружеството, още повече, че се касае за неотразени счетоводно основания за погасяване на задължения / поради прихващане и погасителна давност / и неотписване на осчетоводени вземания / поради прихващане и събиране /, които не са от естество да повлияят върху фактическите активи, нито утежняват пасива на дружеството, в аспект на невъзможност на същото да осъществява търговска дейност. Следователно, въззивното решение се явява неправилно,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.155 т.1 ТЗ и следва да бъде отменено, с отхвърляне на така предявения иск. С оглед изхода на спора, Община Септември следва да възмезди ответника за направените в производството разноски, както следва : 1 150 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за първа инстанция и 70 лева – заплатена държавна такса в касационна инстанция. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 119/24.04.2018 г. по т.д.№ 121/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено решение № 124/15.12.2017 г. по т.д.№ 64/2017 г. на Пазарджишки окръжен съд и е прекратено, на основание чл.155 т.1 ТЗ, дружество с ограничена отговорност „ Брокс 98 „ ООД , като вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Септември иск, с правно основание чл.155 т.1 ТЗ, за прекратяване на дружеството с ограничена отговорност - „ Брокс 98 „ ООД. ОСЪЖДА Община Септември , на основание чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на „Брокс 98„ООД направените в производството разноски ,в общ размер от 1 220 лева, от които 1150 лева – заплатено адвокатско възнаграждение в първа инстанция и 70 лева – заплатени държавни такси в касационна инстанция. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: