Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 547   гр. София, 25 януари  2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети декември........ две хиляди и девета година в състав:                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  САВКА СТОЯНОВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:   ЮРИЙ КРЪСТЕВ                                                                                                БИЛЯНА ЧОЧЕВА при секретаря Кр. Павлова.........……………………………………в присъствието на прокурора Искра Чобанова......…………..…………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………....……наказателно дело № 602 по описа за 2009 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия И. Б. Г. против въззивно решение № 162/08.09.2009 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 189/2009 г., с което е била потвърдена присъда № 58/02.06.2009 г. на Плевенския окръжен съд по НОХД № 545/2008 г. С тази присъда подсъдимият И. Б. Г. е бил признат за виновен за това, че на 01.06.2008 г., в гр. П., при условията на опасен рецидив, отнел от владението на М. С. М. мъжки кожен портфейл на стойност 24 лв. и сумата от 200 лв., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 199 ал.1, т.4, вр. чл. 198 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК е бил осъден на 5 години лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим, като е бил оправдан по обвинението за отнемане на 1 бр. лична карта. В тежест на подсъдимия са били присъдени разноските по делото. В касационната жалба, изготвена от служебния защитник на подсъдимия, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348 ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че процесуалните права на Г. са били съществено ограничени и неговата вина не е била доказана по безспорен и категоричен начин поради липсата на проявена активност да се издири и разпита лицето П. Б. , който е бил негов приятел и в нощта на деянието го е придружавал заедно с останалите свидетели Н. В. и Р. В. Претендира се отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:   Касационната жалба е неоснователна.   Оплакванията, застъпени в касационната жалба, са само формален предтекст за иницииране на касационното производство. По своята същност те обуславят непълнота на доказателствата поради липсата на разпит на лицето Б. , който е бил в компанията на подсъдимия и св. Н по време на извършване на деянието, но това не е касационно основание. Няма никакво основание да се счита, а и фактически това и не се твърди от защитата, че с разпита на това лице биха се изяснили в по-голяма степен и пълнота релевантни за случая обстоятелства, които да повлияят по-различно разрешение за наказателната отговорност на подсъдимия Г. Следователно, аргументацията за нарушени процесуални права, а още по-малко такива със съществен характер, не може да бъде споделена. В мотивите на двете инстанции се съдържат ясни и подробни съображения въз основа на каква доказателствена информация е построена фактологията на деянието и конкретно, че подсъдимият Г е издърпал портфейла на св. М, ведно с намиращите се в него парични средства и е побягнал, което се е случило в присъствието на св. Н, както и лицето Б. Показанията на пострадалия и разпитаните свидетели са били непротиворечиви в частта относно изясняване на автора на деянието и начина на извършването му – чрез сила, каквото обвинение му е било повдигнато. Затова, след като въззивната инстанция е обсъдила доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и е отразила поради какви съображения отдава тежест и значение на част от тях, които е намерила за достатъчни да обусловят осъждане, няма основание да се счита, че вината на подсъдимия не е била установена по безспорен и категоричен начин, както и че показанията на лицето Б. биха имали съществено значение за изясняване на случая. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 162/08.09.2009 г. на Великотърновския апелативен съд, НО, постановено по ВНОХД № 189/2009 г., Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.