О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 857 София, 09.12.2011 г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА като изслуша докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. №623 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК. Жалбоподателят “И ЕФ Д. Л.”-ЕАД-София обжалва определение № 404/013.04.2011 г., постановено по ч.гр.д.№ 97/2011 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено разпореждане от 2.08.2010 г. на Пернишкия районен съд, постановено по ч.гр.дело № 5077/2010 г. за отхвърляне на заявлението на дружеството за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу дружеството [фирма] – П. като издател на запис на заповед от 20.05.2008г. за сумата от 150 237.41 евро и срещу Е. М. Б. като авалист по записа на заповед. Искането е за отмяна определението като неправилно. Представено е изложение по чл.284, ал.3, т. ГПК, които се отнасят до мотивите на определението на въззивния съд по отношение отказа за издаване на заповед за незабавно изпълнение по отношение на главния длъжник [фирма]. Ответниците по частната касационна жалба не взема становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение на въззивен съд, с което се потвърждава разпореждане, постановено в друго производство и за нея са приложими разпоредбите на чл.280 ГПК. При преценка на допустимостта на касационното обжалване ВКС-ТК-І т.о. приема следното: За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е възприел становището на първоинстанционния, че записа на заповед не е предявен на длъжниците- издателя на записа на заповед и авалист. До този си извод съдът е стигнал поради съображението, че непредявяването на записа е следствие на неизпълнение на процедурата за връчване на нотариалната покана по реда на чл.47 от ГПК в случаите, когато адресатът не е намерен на адреса и не се е явил да я получи. Поради непредявяването на записа на заповед не е налице изискуемо вземане на заявителя. Жалбоподателят формулира следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, за да обоснове касационното обжалване: от кога започва да тече срока по чл.47, ал.2 ГПК – от залепване на уведомлението по ал.1 или от следващия ден, дали удостоверяването от нотариуса върху нотариалната покана е достатъчно доказателство относно това дали адресата на същата се е явил или не в нотариалната кантора в срока по чл.47, ал.2 ГПК, дали непредявяването на записа на заповед за плащане води до невъзможност за принудително изпълнение на вземането по изпълнителния титул. По първия въпрос от кога започва да тече срока по чл.47, ал.2 ГПК – от залепване на уведомлението по ал.1 или от следващия ден, не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно определение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени./ т.4 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС/. Съгласно чл.47, ал.5 съобщението се смята за връчено с изтичане на срока за получаването от канцеларията на съда, общината, а в конкретния случай нотариалната кантора. Срокът е двуседмичен, считано от залепването на обявлението. Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица / чл.60, ал.4 ГПК/. В този смисъл е приетото от ВКС, ГК в представеното с изложението определение №611 по ч.гр.дело №625/2009г. на ВКС ІІІг.о. постановено по реда на чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Останалите съдебни актове не следва да се обсъждат, тъй като определението на САС няма данни да е влязло в сила, а определението на В. е постановено по административен характер дело, които с оглед на приетото в т.3 на цитираното ТР на ОСГТК на ВКС не са задължителни за съдилищата. В случая връчването на нотариалната покана на дружеството е извършено на 16.01.2010г. и според разпоредбата на чл. 60, ал.4 ГПК връчването следва да се счита на 30.01.2010г. Тъй като този ден е неприсъствен, срокът изтича на 1.02.2010г. първия присъствен ден, както е приел и въззивният съд/ чл. 60, ал.6 ГПК/. От горното следва, че не само има установена съдебна практика по поставения въпрос, но въззивното определение не й противоречи. Вторият въпрос е дали удостоверяването от нотариуса върху нотариалната покана е достатъчно доказателство относно това дали адресата на същата се е явил или не в нотариалната кантора в срока по чл.47, ал.2 ГПК и по какъв начин се удостоверява връчването на нотариалната покана по чл.47, ал.2 ГПК, е обусловил изводите на съда, поради което е налице критерия по чл.280, ал.1 ГПК. Налице е и допълнителния критерий по т.3, доколкото по този въпрос няма съдебна практика. В случая въззивният съд,е приел, че след като в нотариалната покана е отбелязано, че на 22.01.2010г. никой не се явил, а срокът по чл.47, ал.5 ГПК изтича на 1.02.2010г., не е направено отбелязване за датата 5.02.2010г. / на която дата изтича посочения в нот. покана срок за изпълнение/ дали представител на дружеството се е явил, за да получи нотариалната покана, не е налице надлежно връчване на нотариалната покана. Обжалваното определение ще следва да бъде оставено в сила по следните съображения: Съгласно чл.50 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, нотариусът може да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 – 58 ГПК. Чл.47, ал.1 ГПК урежда хипотезите на връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да ги получи. Чл.47, ал.1 ГПК се прилага и при връчването на съдебни книжа на търговци, чрез залепване на уведомлението, когато връчителят не намери достъп до канцеларията им или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението. В чл.47, ал.1 и ал.2 ГПК са изброени местата, на които се залепва уведомление, съдържанието му и срока на получаването му, а в ал.5 е посочено, че съобщението се счита за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, а в случаите на връчване от нотариус това ще е канцеларията на нотариуса. Или от горните разпоредби следва, че за да бъде редовно връчено съобщението трябва да бъдат налице както предпоставките за връчване по чл.47, ал.1 ГПК по отношение на лицата, така и да бъдат спазени условията за връчване – залепване на уведомление на видно място, примерно изброени в ал.1, както и да е изтекъл срокът/ двуседмичен/, посочен в съобщението за получаването му от канцеларията на съда или общината Законът не поставя изискване за редовността на връчването, нарочно отбелязване за явяването на лицето в съответната канцелария за получаване на книжата, от което следва, че е достатъчно да изтече срокът за получаване на съобщението/ при спазване на останалите предпоставки на закона за редовност/. В случая при преценка на доказателствата – нот. покана, настоящият състав намира, че не са спазени изискванията на чл.47, ал.1 и ал.2 ГПК за връчване на нотариалната покана на дружеството [фирма]. Обявление за връчване на нотариалната покана чрез залепване не е представено по делото. Отбелязаното от нотариуса в нот.покана не удостоверява спазването на процедурата по чл.47, ал.1 ГПК. Не е отбелязано мястото на залепване на обявлението. Не е отбелязана и датата на която е залепено, за да се извърши преценка, кога е изтекъл срока по чл.47, ал.2 във връзка с чл.47, ал.5 ГПК. При констатираните нарушения на закона за връчване на нотариалната покана, без значение е направеното отбелязване от нотариуса, че дружеството не се е явило да получи книжата на 22.01.2011г. Изводът е, че записът на заповед не е предявен на издателя, за да бъде изискуемо вземането на поемателя по ценната книга, условие по чл.418, ал.2 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. По третият поставен въпрос не е налице допълнителния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Решение № 1 от 1.03.2010г. на ВКС, ТК , ІІ т.о. разглежда хипотеза различна от тази по конкретното дело, а именно за правата на приносителя на записа на заповед когато пропусне сроковете за предявяване на менителничния документ по чл. по чл. 487 ал. 1 ТЗ. Р. от въззивния съд правен въпрос не е в противоречие с установената съдебна практика на ВКС, ТК по чл.274, ал.3 ГПК, съобразена с особеностите на заповедното производство по ГПК и затова задължителни за съдилищата, съгласно т.2 на ТР от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която ценната книга трябва задължително да се предяви за плащане, когато падежът изрично е поставен в зависимост от предявяването на ефекта за да бъде изискуемо вземането, съгласно чл.418, ал.2 ГПК / определение №. 813 от 30.12.2009г. по ч.т. дело № 868/2009г. на ВКС, ТК Іт.о., определение №776/5.11.2010г. по ч.т.дело № 733/2010г., в какъвто смисъл е застъпеното в определение № №479/20.06.2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о./ С оглед на приетото обжалваното определение ще следва да бъде оставено в сила, поради съвпадане на крайния извод за липсата на изискуемите от закона предпоставки за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417, т.9 и чл.418, ал.2 ГПК, както по отношение на дружеството длъжник, така и по отношение на авалиста. Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, Първо отделение в настоящия си състав О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ В СИЛА определение №404/13.04.2011г., постановено по ч.гр.д.№ 97/2011 г. на Пернишкия окръжен съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: