5 5 Р Е Ш Е Н И Е № 3 София,17 март 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 983/2020 година Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане на осъдения Л. И. П. за възобновяване на НОХД № 325/2017 г. по описа на Районен съд – Монтана. В искането за възобновяване са изложени доводи, че първоинстанционната присъда № 16/17.03.2017 г. по НОХД № 325/2017 г. е постановена задочно, при нарушения на процесуалния закон, тъй като осъденият не бил призоваван както в рамките на досъдебното производство, така и в хода на съдебното разглеждане на делото. Твърди се, че за влезлия в сила съдебен акт, осъденият П. е узнал по повод друго производство, образувано в Районен съд – Лом, след като е получил обвинителен акт по образуваното дело. В съдебното заседание пред касационната инстанция осъденият П. и неговият служебно назначен защитник поддържат искането за възобновяване и молят да бъде уважено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установи следното : С присъда № 16/17.03.2017 г., постановена по НОХД № 325/2017 г., Районният съд – Монтана признал подсъдимия Л. И. П. за виновен в извършено на 31.01.2016 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК и във вр. с чл. 54 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66 от НК, както и глоба в размер на 500 лева. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила след изтичане на законоустановения срок. С оглед на приложената към делото справка, в която е отбелязано, че е изготвена от деловодството на Районен съд – Лом, осъденият П. е получил препис от обвинителния акт по НОХД № 457/2020 г. по описа на този съд на 21.09.2020 г. Други данни за момента, от който започва да тече предвиденият шестмесечен срок по чл. 423, ал.1 от НК по делото не са установени. С оглед на това искането за възобновяване, постъпило на 20.11.2020 г. в Районен съд – Монтана, следва да се счита за подадено в срок от лице, което е легитимирано да стори това, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането на осъдения Л. П. за възобновяване на наказателното дело е неоснователно. В хода на образуваното досъдебно производство № 1039/2016 г. по описа на РУ на МВР- Монтана, на 23.01.2017 г. Л. И. П. е бил привлечен като обвиняем (л. 40 от ДП), като на същата дата е бил и надлежно разпитан в това му качество – л. 41 от ДП. В съставения протокол за разпит е отразено посоченото от обвиненото лице негово местоживеене в [населено място], обл. Монтана, [улица]. С постановлението за привличане по отношение на П. е била взета мярка за неотклонение „подписка“, като изрично са били конкретизирани поетите от него задължения и разяснението за последиците от тяхното неизпълнение. В протокола за разпит на обвиняем е отразено и заявлението на П. за отказ от предявяване на материалите по делото. По внесен от Районна прокуратура – Монтана обвинителен акт срещу Л. И. П. за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК е било образувано НОХД № 325/2017 г. по описа на Районен съд – Монтана. Преписи от обвинителния акт, от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото и възможността същото да бъде разгледано при условията на чл. 269 от НПК, както и по реда на глава двадесет и седма от НПК, не са били връчени на П., тъй като не е бил намерен на известния и посочен от него адрес, който е напуснал самоволно, както и пределите на страната, въпреки задълженията, произтичащи от качеството му на обвинено лице и взетата мярка за неотклонение – виж призовка, приложена на л. 16 и съпроводителното писмо, издадено от кмета на [населено място]. Съдът изискал справка за постоянен и настоящ адрес, като за такъв отново е бил посочен вече известния по делото. Получена е информация от ГД „Изпълнение на наказанията“ и от Национална следствена служба, че П. не се намира в местата за лишаване от свобода, не е задържан в арестите, както и за задграничните му пътувания. В съдебното заседание, насрочено за 17.03.2017 г., съдът докладвал наличната към този момент информация и приел, че делото следва да се разгледа в отсъствие на подсъдимия при условията на чл. чл. 269, ал.3, т. 4, б. „а“ от НПК, назначил служебен защитник на подсъдимия, дал ход на съдебното следствие и постановил атакуваната присъда. Проследеното процесуално развитие на воденото срещу осъдения П. наказателно производство несъмнено сочи на извод за неоснователност на подаденото искане за възобновяване. Разглеждането на делото по реда на чл. 269, ал. 3 от НПК не поражда безусловно задължение за възобновяването му, както счита осъденият. В производството по глава тридесет и трета от НПК се изследват предпоставките, очертани в чл. 423, ал. 1 от НПК – искането на задочно осъдения се уважава, само когато причината за неприсъствено разглеждане и решаване на делото не се дължи на собственото му процесуално поведение. Ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство осъденият се е укрил, поради което процедурата по чл. 247б, ал. 1 от НПК (чл. 254, ал. 4 от НПК – преди изменението ДВ, бр. 63/2017 г.) не е могла да бъде изпълнена искането за възобновяване следва да се остави без уважение. В конкретния случай е налице именно тази хипотеза, тъй като единствено поради недобросъвестното поведение на П. (укриване) първоинстанционният съд обективно не е могъл да му връчи препис от обвинителния акт, нито да го уведоми за насрочването на съдебното разглеждане на делото. Съдът е положил необходимите процесуални усилия за установяване на местонахождението на осъдения, съответно да осигури разглеждане на делото в негово присъствие, но те са останали безрезултатни. При разглеждането на делото в негово отсъствие е гарантирано правото му на защита с назначаването на служебен защитник, който е взел участие при събиране на доказателствата. Досъдебното производство безспорно е протекло с участието на осъдения П., противно на твърденията в искането. Разследващият орган му е разяснил задълженията да не напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган или да го променя, без да съобщи това. При ясното знание за воденото срещу него наказателно производство, П. самоволно е заминал за Р Италия, без да уведоми за отсъствието си компетентните органи и без да посочи адрес за призоваване. С поведението си той е нарушил задълженията си, произтичащи от качеството му на обвинено лице и на взетата спрямо него мярка за неотклонение, демонстрирал е незаинтересованост към развитието на наказателната процедура, поради което сам се е лишил от възможността да участва и да се защитава лично в процеса. По изложените съображения настоящият състав прие, че искането на осъдения Л. И. П. за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 423, ал.1 от НПК е неоснователно. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Л. И. П. за възобновяване на НОХД № 325/2017 г. по описа на Районен съд – Монтана и отмяна на постановената по делото присъда № 16/17.03.2017 г.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.