6 Р Е Ш Е Н И Е № 108 София, 05.11.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ЗЛАТКА РУСЕВА Членове: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2264/2018 година. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е молба от [фирма], чрез упълномощения от управителя адвокат М. А., САК, за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 103 от 25. 04. 2007 г. по гр. д. № 661/2002 г. на ОС – Стара Загора, влязло в сила на 24. 10. 2011 г., с което, след отмяна на отхвърлително решение № 90 от 30. 07. 1999 г. по гр. д. № 1796/1996 г. на РС – Стара Загора, е допусната делба на недвижими имоти между ТПК „К.“, ТПК „К.“ и ТПК“К.“, при дялове: 266/285 ид.ч. за ТПК“К.“, 10/285 ид.ч. за ТПК „К.“ и 9/285 ид.ч. за ТПК „К.“. Молбата за отмяна се основава на твърдения за новоузнати от молителя обстоятелства – прекратени, поради настъпила смърт, членствени правоотношения между ТПК „К.“ и член-кооператорите Т. К. Ж., поч. на 03. 03. 2011 г., И. М. Д., поч. на 7. 11. 2011 г., Н. С. С., поч. 17. 12. 2006 г. Твърди се, че тези новоузнати обстоятелства са от значение при определяне квотите на съделителите в съсобствените имоти, тъй като посочените лица са били член-кооператори както на учредената през 1945 г. ТПК „К.“, така и учредители на ТПК „К.“, вляла се в ТПК „К.“, а с решението, чиято отмяна се иска, дяловото участие на трите кооперации в съсобствеността е определено според броя на учредителите им, които са членували и в прекратена през 1971 г. ТПК „К.“. Иска се отмяна на решението и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг състав, който да съобрази посочените писмени доказателства и установените с тях факти при определяне правата на съсобствениците. Ответните страни по молбата за отмяна - ТПК „К.“ и ТПК „К.“ поддържат недопустимост на молбата за отмяна и искат отмяна, на осн. чл. 253 ГПК, на постановеното по реда на чл. 307 ГПК определение и прекратяване на производството по делото, а при условията на евентуалност поддържат неоснователност на същата и оставянето й без уважение. Ответниците [фирма] и ТПК „Е.“ не изразяват становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата за отмяна е допустима по съображения, изложени в определение № 171 от 17. 07. 2018 г. по гр. д. № 2264/2018 г. на ВКС, I г.о. Не са налице сочените от процесуалните представители на ТПК „К.“ и ТПК „К.“, с молба вх. № 7387/7. 08. 2018 г., поддържана и в проведеното открито съдебно заседание, основания по чл. 253 ГПК за отмяна на цитираното по-горе определение и прекратяване на производството по делото. Преценката дали изложените в молбата за отмяна факти са новооткрити или нововъзникнали, дали молителят е бил в състояние да се снабди с новите писмени доказателства по време на висящността на делото, дали новите факти и доказателства са от значение за решаване на делото касаят основателността, а не допустимостта на молбата за отмяна. Няма отношение към допустимостта на производството и обстоятелството дали по реда на отмяната се цели „заграбване на делбените имоти“, имотна измама и ощетяване на кооператорите. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната по чл. 303 ГПК е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни актове, когато те са неправилни и неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в цитираната разпоредба основания, които не могат да се прилагат разширително. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК изисква наличие на новооткрити обстоятелства /съществували към приключване на съдебното дирене, след което е постановено влязлото в сила решение, по действащия ГПК – по арг. чл. 439, ал. 2, вр. чл. 235, ал. 3, съответно към приключване на устните състезания, след които е постановено влязлото в сила решение, по отменения ГПК – по арг. чл. 255, вр. чл. 188, ал. 3 / или на нови писмени доказателства, установяващи такива факти. Те следва да са от съществено значение за делото и да е била налице обективна невъзможност за страната да узнае за съществуването им или да се снабди с установяващите ги писмени доказателства. Става въпрос за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се установява след влизане на решението в сила и която се дължи на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото, а не се дължи на небрежност на страната или на процесуално нарушение на съда. В случая се иска отмяна на решение по чл. 282, ал. 1 ГПК /отм./, с което е допусната делба на недвижими имоти между ТПК „К.“, ТПК „К.“ и ТПК „К.“, на административно-стопанска сграда и четири ателиета за шивашки услуги, находящи се в [населено място], с административни адреси, съответно, [улица], ул. „Ц. С. В. № 74, [улица], [улица]/с предходно наименование „Г. К.“/ № 95 и [улица], при дялове: 266/285 ид.ч. за ТПК „К.“, 10/285 ид.ч. за ТПК „К.“ и 9/285 ид.ч. за ТПК „К.“. В мотивите към решението съдът е приел, че описаните обекти са били собственост на ТПК „К.“, учредена 1945 г. и прекратена 1971 г. с решение на общото събрание, без да е проведена процедура по ликвидация и заличаване на кооперацията от регистъра на кооперативните организации. През 1971 – 1972 г. имуществото на кооперацията е било одържавено и предадено на ДПП „Модерно облекло“ – С. З.. След влизане в сила на Закона за кооперациите от 1991 г. /отм./, всички член-кооператори на прекратената през 1971 г. ТПК „К.“ или техни наследници са учредили нови три трудово-производителни кооперации: ТПК „К.“, регистрирана 1998 г., вляла се същата година в ТПК „К.“, ТПК „К.“, регистрирана 1991 г., и ТПК „К.“, регистрирана 2001 г. Прието е, че съделителят ТПК „К.“, претендиращ да е единствен правоприемник на прекратената през 1971 г. кооперация (явяващ се и праводател на праводателя на молителя в настоящото производство [фирма] по силата на договори за покупко-продажба, сключени с нотариални актове № № 126/13. 06. 2008 г. и 39/19. 11. 2008 г., 129/13. 06. 2008 г. и 144/28. 10. 2008 г., 128/13. 06. 2008 г. и 145/28. 10. 2008 г., 64/5. 08. 2008 г. и 146/28. 10. 2008 г., 127/13. 06. 2008 г. и 147/28. 10. 2008 г.), както и другите две новоучредени кооперации, не са „възстановени“ или „съществуващи“ кооперации по смисъла на пар. 1 ДР ЗК от 1991 г./отм./, нито се явяват правоприемници на такава кооперация. Становище в посочения смисъл е изразено и в постановените в първата фаза на делбеното производство решения на ВКС (решение № 197 от 31. 07. 2001 г. по гр. д. № 601/2000 г., 1 г.о., решение № 307 от 8. 07. 2002 г. по гр. д. № 163/2002 г., 5 чл. с-в, решение № 909/08 от 29. 08. 2008 г. по гр. д. № 3963/2007 г. на ВКС, 5 г.о.). Прието е, че след като трите нови кооперации са учредени от член-кооператорите или техни наследници на прекратената кооперация и учредителите са внесли като дялово участие в новоучредените кооперации дяловете си и произтичащите от дяловете права от прекратената кооперация, правото на собственост върху процесните недвижими имоти е преминало върху трите новоучредени кооперации. Имуществото е било придобито благодарение на личния труд и усилията на член-кооператорите на прекратената през 1971 г. ТПК „Колектив“, с одържавяването му те са били незаконно ощетени, а целта на пар. 1, ал. 1 ДР ЗК от 1991 г. /отм. и на пар. 1, ал. 1 и ал. 2 ДР ЗК от 1999 г. е да се отстрани тази несправедливост. Прието е, след позоваване и на решение № 307 от 8. 07. 2002 г. по гр. д. № 163/2002 г. на ВКС, 5-чл. с-в, че правата на съделителите върху делбените имоти следва да се определят въз основа на съответния брой учредители на новообразуваните три кооперации, които са членували и внесли дялови вноски и в прекратената през 1971 г. ТПК „К.“. При учредяването на ТПК „К.“, преобразувана чрез вливане в ТПК „К.“, са участвали 266 бр. член-кооператори или техни наследници от прекратената кооперация, при учредяването на ТПК „К., 10 бр., а при учредяването на ТПК „К.“ – 9 бр., при което размерите на дяловете са определени на 266/285 ид.ч., 10/285 ид.ч. и 9/285 ид.ч. Отмяната се иска въз основа на три писмени доказателства – препис-извлечения от актове за смърт, издадени на 11. 05. 2017 г., от Община – С. З., установяващи смъртта на лицата И. М. Д. /починал на 7. 12. 2011 г./, Т. К. Ж. /починала на 03. 03. 2011 г./ и Н. С. С. /починала на 17. 12. 2006 г./. Първите два документа /препис-извлечения от актове за смърт на И. Д. и Т. Ж./ установяват не новооткрити, а новонастъпили факти – осъществили се след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция /след 21. 03. 2007 г./, които не са преклудирани от силата на пресъдено нещо и могат да послужат като основание за предявяване на нов иск. Тези факти, с оглед момента на възникването си, не биха могли да бъдат съобразени от съда при постановяване на решението, нито да окажат влияние върху правата на страните каквито са били към приключване на устните състезания (моментът, към който влязлото в сила решение е формирало сила на пресъдено нещо и е установило съществуването или несъществуването на спорното материално право, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 255, вр. чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./). Настъпилите след този момент обстоятелства не представляват нови такива по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение. По аналогични съображения не представляват основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и представените от молителя „за пълнота на изложението“ 23 бр. препис извлечения от смъртни актове, установяващи смъртта на 23 бр. член-кооператори, починали след 21. 03. 2007 г. (издадени на 11. 05. 2017 г., от Община – С. З., препис-извлечения от актове за смърт № № 386/6. 03. 2013 г., 1406/16. 08. 2015 г., 191/27. 01. 2016 г., 20/2. 01. 2012 г., 2024/27. 12. 2013 г., 690/26. 04. 2013 г., 1139/10. 07. 2014 г., 83/14. 01. 2015 г., 1819/26. 10. 2015 г., 936/11. 06. 2013 г., 1383/12. 08. 2015 г., 1090/30. 06. 2014 г., 1081/28. 06. 2014 г., 7/10. 09. 3013 г., 1444/23. 08. 2015 г., 1164/9. 07. 2016 г., 1183/17. 07. 2014 г., 420/6. 03. 2014 г., 420/6. 03. 2014 г., 1129/30. 06. 2015 г., 1463/18. 09. 2013 г., 630/11. 04. 2014 г., 1406/22. 08. 2014 г.). Третият документ – препис извлечение от съставения акт за смърт на Н. С. С. установява новоузнат факт, осъществил се до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция - настъпила на 17. 12. 2006 г. смърт на Н. С. С., член-кооператор на ТПК „К.“. Това новооткрито обстоятелство, обаче, не е от значение при определяне размерите на дяловете на съделителите и не би могло да има за последица промяна на квотата на ТПК „К.“ чрез намаляване на размера й, в какъвто смисъл са твърденията на молителя. В случай, че се приеме, че новоучредените след влизане в сила на ЗК от 1991 г. /отм./ кооперации - ТПК „К.“, преобразувана чрез вливане в ТПК „К.“, ТПК „К.“ и ТПК „К.“ са придобили, по правоприемство от прекратената през 1971 г. ТПК „Колектив“, правото на собственост върху притежаваната от последното имущество, което правоприемство се основава на идентичност между членския състав на прекратената и сборът от учредителите на новоучредените кооперации (всички член-кооператори от прекратената организация или техни наследници – общо 285 бр. са станали учредители на трите нововъзникнали кооперации – 266 бр. на ТПК „К.“, 10 бр. на ТПК „К.“ и 9 бр. на ТПК „К.“), то от значение при определяне дяловете на съсобствениците е броят на учредителите на новосъздадените три кооперации, които са били член-кооператори или наследници на член-кооператори на прекратената през 1971 г. кооперация. Последваща смърт на тези учредители не би довело до изгубване на вече придобити от трите кооперации идеални части от правото на собственост върху делбените имоти. Като неоснователна, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. При този изход на делото молителят [фирма] следва да бъде осъдено да заплати на ТПК „К.“ сумата 3000 лв., а на ТПК „К.“ сумата 10850 лв. разноски за настоящото производство, представляващи разходи за платени адвокатски възнаграждения. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма] за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на решение № 103 от 25. 04. 2007 г. по гр. д. № 661/2002 г. на ОС – Стара Загора. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на ТПК „К.“ сумата 3000 лв. и на ТПК „К.“ сумата 10850 лв. разноски за настоящото производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: