8 Р Е Ш Е Н И Е № 133 гр. С. 26.10.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 133 по описа за 2011г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на молителя [фирма] /в ликвидация/, [населено място] чрез процесуалния му представител адв. А. К. срещу решение № 728/01.11.2010г. по гр. дело № 657/2010г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, с което след отмяна изцяло на решение № 64 от 16.03.2010г. и решение № 91 от 19.04.2010г. по т. дело № 558/2008г. на Старозагорски окръжен съд е отхвърлена предявената от [фирма], [населено място] молба с вх. № 19331/13.11.2008г. за откриване на производство по несъстоятелност на Събирателно дружество „А. – Ц. и Д.”, [населено място] и неограничено отговорните съдружници Й. В. Д. и Танка П. Ц. от [населено място] като неоснователна и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 6 665 лв. – разноски по делото. Касаторът прави оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа становище за необоснованост на извода, че уговорените в анекса от 18.08.2004г. неустойки не са две, а е само една, както и за противоречие с доказателствата на извода, че има влезли в сила решения по две отделни дела по искове с правно основание чл. 254 ГПК /отм./ с различен резултат и с различни възражения на длъжника. Касаторът твърди, че двата иска по чл. 254 ГПК /отм./ се отнасят до две отделни неустойки, уговорени в един и същ анекс, с различна цена, но по двете дела страните, възраженията, доводите и други белези са идентични. Поддържа становище, че неправилно съдът е приел, че [фирма] се е позовал на едно вземане за неустойка в общ размер 1 413 000 лв., нито е съобразил, че в молбата за откриване на производство по несъстоятелност молителят претендира за дължимост по две неустойки – едната в размер 35 000 лв., втората /за забава/ в размер 900 000 лв., а сумата 1 413 000 лв. включва двете неустойки и обезщетението за забавено плащане върху тях. Според касатора във въззивното решение необосновано е прието, че нищожността на неустойката била прогласена с второто съдебно решение, не е отчетена липсата на изрично произнасяне с диспозитива на решението, нито на обстоятелството, че мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо. Релевират се доводи за неправилност на извода, че молителят не е кредитор и няма никакви вземания от СД „А. – Ц., Д.”. Като не е съобразил, че с влязло в сила решение № 308/05.07.2007г. по т. дело № 871/2006г. на Пловдивски апелативен съд искът на СД „А. – Ц., Д.” срещу [фирма] по чл. 254 ГПК /отм./ е отхвърлен, поради което присъденото вземане на [фирма] в размер 35 000 лв. се счита за установено по съдебен ред със сила на пресъдено нещо, въззивният съд е нарушил разпоредбата на чл. 297 ГПК /чл. 220 отм. ГПК/. Касаторът моли решението да бъде отменено и молбата за откриване на производство по несъстоятелност на СД „А. – Ц., Д.” да бъде уважена. Ответниците [фирма], [населено място], Й. В. Д. и Танка П. Ц. от [населено място] чрез процесуалните си представители адв. А. С. и адв. Г. М. оспорват касационната жалба и поддържат становище, че решението на въззивната инстанция е правилно. Изводът, че сумите в размер 35 000 лв. и 100 000 лв., за които касаторът се е снабдил с изпълнителни листи, касаят едно и също вземане, съответства на доказателствата и не е необоснован. Ответниците излагат съображения, че между страните със сила на пресъдено нещо е признато за установено, че [фирма] няма вземания за неустойки, които да произтичат от договора от 18.08.2004г. и споразумението от 06.06.2005г. поради нищожност на клаузите за неустойки и решенията по т. дело № 65/2006г. на Старозагорски окръжен съд и по т. дело № 1074/2008г. на Пловдивски апелативен съд обвързват страните. Според ответниците правилно въззивната инстанция е установила, че в производството по иска с правно основание чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на сумата 35 000 лв. по запис на заповед са били изследвани само формалните реквизити на менителничния ефект, като в него не е разглеждано възражението по чл. 40 ЗЗД, докато в производството по иска по чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на сумата в размер 100 000 лв. длъжникът се е позовал на друго основание – първоначална недействителност на клаузата за неустойка в анекса от 18.08.2004г., която уговорка е била основание, както за издаване на записа на заповед за 35 000 лв., така и за сключване на споразумението с нотариална заверка на подписите за сумата 100 000 лв. Ответниците молят решението на въззивната инстанция да бъде оставено в сила, евентуално ако бъде отменено делото да се върне за ново разглеждане. Претендират присъждане на направените разноски. С определение № 415/22.06.2011г. по т. дело № 133/2011г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по релевантни правни въпроси: 1/ длъжен ли е съдът в производството по чл. 625 ТЗ да се съобрази със силата на пресъдено нещо на решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ по отношение на вземането, за което е издаден изпълнителен лист; 2/ ползват ли се със сила на пресъдено нещо мотивите на последващо решение, с което е уважен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на определена сума, за която е издаден изпълнителен лист, по отношение на предходно влязло в сила решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ за друго вземане, произтичащо от същото правоотношение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: Въззивният съд е констатирал, че за сумата 35 000 лв., представляваща част от твърдяното в молбата по чл. 625 ТЗ на [фирма] вземане към [фирма] общо в размер 1 413 000 лв. – неустойка по анекс от 18.08.2004г. към предварителен договор за продажба на недвижим имот от 05.08.2004г., длъжникът е издал запис на заповед, въз основа на който кредиторът [фирма] се е снабдил с изпълнителен лист по реда на чл. 242 и сл. във връзка с чл. 237, б. „е” ГПК /отм./, издаден на 12.05.2005г. по ч. гр. дело № 553/2005г. на Старозагорски районен съд. Предявеният от [фирма] отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на сумата поради нередовност на записа на заповед е отхвърлен с влязло в сила решение № 308/05.07.2007г. по в. т. дело № 871/2006г. на Пловдивски апелативен съд. За друга част от вземането по същия анекс от 18.08.2004г. в размер 100 000 лв., за която част кредиторът разполагал със споразумение с нотариална заверка на подписите, молителят се е снабдил с изпълнителен лист на основание чл. 242 във връзка с чл. 237, б. „з” ГПК /отм./. Предявеният от [фирма] отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на сумата в размер 100 000 лв. е уважен с влязло в сила решение № 49/26.04.2007г. по т. дело № 65/2006г. на Окръжен съд Стара Загора поради това, че уговорката за неустойка по анекса от 18.08.2004г. е нищожна. С решението е отречено съществуването на вземането поради прогласяване нищожността на основанието за възникването на вземането. Въззивният съд е изложил съображения, че обективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират не само по отношение на сумата, за която е издаден изпълнителен лист, но и по отношение на цялото вземане, което произтича от несъществуващото основание. Според решаващия съдебен състав независимо дали установителният иск, с който длъжникът по изпълнителния лист е предявил възраженията си срещу вземането, се отнася до част от това вземане, с приключване на процеса всички твърдени от ответника основания за съществуване на субективното му право са вече преклудирани и повторно преразглеждане на същите основания в последващ процес относно другата част на правото, е недопустимо. Поради това, че твърдените от ищеца в производството по чл. 254 ГПК /отм./ основания се отнасят до несъществуване на правото изобщо, а не само и единствено до недължимост на предявената с иска част от неговия размер, при уважаване на отрицателния установителен иск преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо обхваща и останалите части от размера на отреченото право, които не са били предмет на процеса. При така изложените фактически констатации и правни доводи, въззивният съд е направил извод, че молителят [фирма] не е кредитор по вземането за неустойка от 1 413 000 лв., произтичащо от подписания между страните анекс от 18.08.2004г. и не притежава материалноправна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност, чрез което да се събере принудително тази несъществуваща неустойка. Решението на въззивната инстанция е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. По обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси е налице задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, съгласно която със сила на пресъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото /т. 18/. Решението влиза в сила между страните по делото, по отношение на спорното материално право, по което съдът се е произнесъл, и на предявеното основание /чл. 298, ал. 1 ГПК, преди чл. 221, ал. 1 отм. ГПК/. Обективните предели на силата на пресъдено нещо са очертани чрез основанието и петитума на иска, като петитумът определя вида и размера на търсената защита. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползуват със сила на пресъдено нещо. Поради това диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено нещо. В мотивите към решението се съдържат редица констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, които обосновават изводите на съда, но не са обхванати от спорния предмет, разрешен с диспозитива на решението. Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. Поради изложените съображения неправилно и в противоречие със задължителната съдебна практика въззивният съд е приел, че нищожността на неустойката е прогласена с влязлото в сила решение № 49/26.04.2007г. по т. дело № 65/2006г. на Окръжен съд Стара Загора, оставено в сила с решение от 06.03.2009г. по т. дело № 1074/2008г. на Пловдивски апелативен съд. Неправилен е изводът на въззивната инстанция, че обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен отрицателният установителен иск за недължимост на сумата 100 000 лв. се разпростират не само по отношение на посочената сума, но и по отношение на цялото вземане, което произтича от несъществуващото основание поради неговата нищожност. Решаващият съдебен състав не е съобразил, че преди влизане в сила на решението, с което е уважен иска по чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на сумата в размер 100 000 лв., с решение № 308/05.07.2007г. по т. дело № 871/2006г. на Пловдивски апелативен съд, оставено в сила с решение № 94/17.04.2008г. по т. дело № 770/2007г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е отхвърлен искът на СД „А. – Ц., Д.” срещу [фирма] по чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на сумата в размер 35 000 лв. Решението по иск с правно основание чл. 254 ГПК /отм./ за установяване недължимост на суми, произтичащи от несъдебно изпълнително основание, се ползва със сила на пресъдено нещо и въз основа на него в зависимост от резултата би могъл да се направи извод, че вземането на кредитора не съществува или съществува. Обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл. 254 ГПК /отм./ се разпростират спрямо страните и по отношение на сумата, за която е издаден изпълнителен лист на извънсъдебно изпълнително основание. Когато се отхвърля отрицателен установителен иск, силата на пресъдено нещо има за предмет правото, което ответникът е успял съдебно да установи с индивидуализиращите това право белези – правопораждащ факт и съдържание. В този смисъл тя съвпада по предмет със силата на пресъдено нещо по положителен установителен иск, поради което съдът в производството по несъстоятелност следва да се съобрази с нея. Поради това, че с отрицателния установителен иск длъжникът отрича изпълняемото право, той трябва да изчерпи всички свои възражения срещу него. В решение № 41 от 22.04.2010г. по т. дело № 575/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение, което е постановено по реда на чл. 290 ГПК и има задължителен характер, е посочено, че независимо от процесуалното си качество на ищец при иск по чл. 252 ГПК /отм./ или ответник при иск по чл. 254 ГПК /отм./ кредиторът трябва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането, които възражения могат да бъдат както абсолютни, т. е. доводи срещу формата и съдържанието на изпълнителното основание, така и лични, т. е. доводи, произтичащи от правоотношенията с кредитора. В исковия процес страните следва да изчерпят всички възражения и доводи срещу изпълняемото право. Пропуснатите възражения на длъжника не могат да бъдат предявени по-късно, тъй като се преклудират от силата на пресъдено нещо, с която ще бъде установено съществуването на изпълняемото право към деня на решението, отхвърлящо отрицателния установителен иск. Поради това и силата на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е уважен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на определена сума по конкретен изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, преклудира възраженията за конкретното вземане, но не и относно вземането по издаден преди това изпълнителен лист въз основа на друго изпълнително основание, относно което вземане има влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявеният по отношение на него отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./. Всички изложени дотук съображения налагат следния отговор на релевантните за спора правни въпроси: Мотивите на последващо решение, с което е уважен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ за недължимост на определена сума, за която е издаден изпълнителен лист въз основа на извънсъдебно изпълнително основание, не се ползват със сила на пресъдено нещо по отношение на предходно влязло в сила решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ за друго вземане, за което е издаден изпълнителен лист въз основа на друго извънсъдебно изпълнително основание, и което вземане произтича от същото каузално правоотношение. Съдът в производството по чл. 625 ТЗ е длъжен да се съобрази със силата на пресъдено нещо на решение, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК /отм./ по отношение на вземането, за което е издаден изпълнителен лист. Като не е съобразил, че с влязло в сила решение № 308/05.07.2007г. по т. дело № 871/2006г. на Пловдивски апелативен съд искът на СД „А. – Ц., Д.” срещу [фирма] по чл. 254 ГПК /отм./ е отхвърлен и следователно присъденото вземане на [фирма] в размер 35 000 лв. се счита за установено по съдебен ред със сила на пресъдено нещо, въззивният съд е постановил решение в нарушение на чл. 297 ГПК, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен. Поради необходимост от извършване на съдопроизводствени действия спорът не може да бъде решен от настоящата инстанция по същество и делото следва да се върне на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да съобрази коефициентите на обща, бърза и незабавна ликвидност, коефициентите на финансова автономност и задлъжнялост и установеното вземане, като при необходимост допусне съдебно-икономическа експертиза. С оглед изхода на делото настоящата съдебна инстанция не дължи произнасяне по искането за разноски. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение 728/01.11.2010г. по гр. дело № 657/2010г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав. ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.