5 Р Е Ш Е Н И Е № 351 София, 30 септември 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Бисер Троянов при участието на секретаря Н.Цекова и в присъствието на прокурора Б.Джамбазов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 975/2015 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т.1 от НПК по жалба на защитника на подсъдимия П. К. И. против решение № 94 от 23.03.2015 г. по внохд № 1186/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на закона, а наложеното наказание е явно несправедливо. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по изложените съображения, като настояват за оправдаване или, алтернативно, за отлагане на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 66 от НК. Прокурорът пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският градски съд с присъда от 08.07.2014 г. по нохд № 1172/2014 г. признал подсъдимия П. К. И. за виновен в това, че на 26.06.2012 г. в [населено място], без надлежно разрешително разпространил / като продал за сумата 50 лева на Х. А. Ел Д./ високорисково наркотично вещество – метамфетамин с тегло 0.44 грама със съдържание на активния компонент 68% процента, на стойност 11 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал.1, пр.5 и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 5 000 лева. На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспаднал от определеното наказание лишаване от свобода периода, през който подсъдимият бил задържан под стража. Съгласно чл.25, ал.1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК били групирани наказанията лишаване от свобода по настоящето дело и по нохд № 3030/2013 г. на Софийския градски съд, 32 състав , при което било определено общо наказание лишаване от свобода за срок от три години, търпими в затвор при строг режим. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски. Софийският апелативен съд с решение № 94 от 23.03.2015 г. по внохд № 1186/2014 г.потвърдил първоинстанционната присъда. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт е неоснователна поради следните съображения : Оплакването на касатора за съществени нарушения на процесуалните правила се аргументира с неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите и липса на активност на решаващите органи в събиране на доказателства. Приведените от защитата аргументи в подкрепа и на двете твърдения са неприемливи. Основното усилие на защитата е насочено към атакуване на изводите на съда за достоверност на показанията на свидетелите Х. Е. Д. и Д. П., които се определят като ненадеждни поради заинтересованост на разпитваните лица. Прочее, аналогични възражения, но с насоченост и към останалите доказателствени източници, са правени и пред въззивната инстанция. В нейното решение те са получили задълбочено изследване. Втората инстанция не само е проверила доказателствените разсъждения на предходния съдебен състав, но отново е подложила на обективна проверка и анализ цялата доказателствена съвкупност, разширена с показанията на свидетелите, посочени от защитата пред апелативния съд – И. и Т.. В този процес не са допуснати процесуални или логически грешки. Установените от съда релевантни факти не са резултат на едностранчива или превратна интерпретация. Второинстанционният съдебен състав убедително е защитил основанията, поради което не приема възраженията на подсъдимия. Показанията на основния свидетел Е. Д. не са останали извън детайлна съпоставка с останалите доказателствени източници, но тя не е довела до разколебаване на извода за обективност на информацията, съобщена от свидетеля. Въззивният съд логично свързал съдържанието на тези показания с данните в показанията на свидетелите С., С. П., Д. П. и Д.. Предходната инстанция не е проявила едностранчивост и избирателност при оценка на доказателствата, тъй като е обсъдила и информацията от показанията на свидетелите И. и Т., върху които защитата на подсъдимия гради хипотеза за невиновност за разпространение на наркотици. Описаните от тях обстоятелства правилно са оценени като противоречиви и фрагментарни по съдържание, поради което, без да нарушава процесуалните правила, съдът е отказал да ги кредитира. Въззивната инстанция не търпи упрек и за процесуално бездействие, тъй като не била положила усилия да попълни доказателствената съвкупност чрез проверка за дактилоскопни следи върху приобщените чрез протоколи за доброволно предаване банкноти и плик с наркотик. От досието на делото е видно, че при предаването на тези вещи не са иззети отпечатъци, поради което липсва материал за експертно изследване. Освен това, както е добре известно, релевантните по делото факти могат да се установяват с всички предвидени в НПК средства и способи. Фаворизирането на експертизата от страна на защитата не намира процесуална подкрепа. То не доказва и доказателствен дефицит поради опущение на разследващите органи в досъдебната фаза, тъй като събраните и обсъдени от решаващите състави доказателства и доказателствени средства напълно удовлетворяват стандарта на чл.13, чл. 14, чл.15, ал.2, чл.18 и чл. 305, ал.3 от НПК. Обективната истина по делото е постигната по категоричен начин с процесуалнодопустими средства. Авторството на деянието е извън всякакво съмнение. Инкриминираното количество амфетамин е намерено у свидетеля Ел Д.. В момента на предаването пред полицейските служители той посочил доставчика - подсъдимия П. И.. В показанията си Ел Д. описал подробно как се е свързал с пласьора, какви уговорки са постигнали, каква е била цената, с какви банкноти е заплатена. Всеки един от тези детайли намира подкрепа в останалите доказателствени средства – показанията на цитираните по-горе свидетели, намерените купюри и пликче с наркотик, а в унисон с тях са и експертните заключения. Версията на подсъдимия, че не той, а Ел Д. е разпространявал амфетамин, е проверена още от първата инстанция. Дори след разпита на посочените от защитата свидетели И. и Т. въззивната инстанция правилно не е съзряла убедителни доказателства, опровергаващи логичната и непротиворечива фактическа конструкция, описана от първостепенния съд. Обобщено, проверяваната инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на нейното вътрешно убеждение. Неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на закона, тъй като не било установено трайно съхранение на наркотика, което защитата очевидно разбира като иманентен признак на разпространението. В казуса разпространението е извършено чрез продажба, включваща фактическа власт на подсъдимия върху наркотичното вещество преди сделката и отстъпването й на купувача Ел Д.. Без значение за съставомерността на деянието са обстоятелствата, свързани със съхраняването на амфетамина, поради което изтъкнатите от защитата съображения, че в извършителя, дома му и колата не са намерени други наркотици, са напълно ирелевантни. Несподелими са и доводите на касатора за явна несправедливост на наложената санкция. В жалбата се твърди , че тя не е обусловена от размера на наказанието лишаване от свобода , а от отказа на предходните инстанции да отложат изтърпяването му съгласно чл.66, ал.1 от НК. Настоящият състав не съзира основания за ревизия на тази позиция. Данните по делото не подкрепят уверенията на защитата, че за поправянето на П. И. не е наложително да изтърпи ефективно определената санкция. Не се спори, че той е осъждан за още две деяния по чл. 354а от НК, извършени на 27.10.2004 г. и на 13.12.2011 г.. За тях с отделни присъди е наказван с лишаване от свобода, чието изтърпяване е отлагано по реда на чл.66, ал.1 от НК. Въпреки това, на 26.06.2012 г., той за пореден път нарушил закона, разпространявайки наркотично вещество, с което показал пълна резистентност към превъзпитателно и предупредително въздействие на проведеното наказателно преследване. На фона на тази упорита престъпна дейност, доказваща устойчиви асоциални навици на подсъдимия, би било лекомислено съдът да се довери на обещанията му, че вече „няма да прави престъпни пакости”, както се сочи в касационната жалба. По делото няма и никакви доказателства за изтъкнатия от защитата нравствен прелом към добросъвестно и отговорно морално поведение поради настъпило бащинство. Ето защо не се установява основанието по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК, даващо основание за ревизия на присъдата.. Обемът наказателна принуда е адекватен на целите на чл. 36 от НК, не разкрива елементи на несправедливост и не следва да бъде редуциран в желаната от жалбоподателя насока . Водим от горното и на основание чл. 354,ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд , второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 94 от 23.03.2015 г. по внохд № 1186/2014 г. по описа на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1 2.