Ключови фрази
Иск за неоснователно обогатяване * нередовност на исковата молба * доказателствена тежест

РЕШЕНИЕ № 29

София, 28. март 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесет и пети януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1144 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 13.05.2010 г. по гр.д. № 3318/2009, с което е обезсилено решението на Софийския окръжен съд от 06.11.2009 г. по гр.д. № 193/2009и е прекратено производството по предявните искове по чл. 55 и чл. 86 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за съдържанието обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание.
По поставения процесуалноправен въпрос, Върховният касационен съд намира, че искът по чл. 55 ЗЗД е един, с него ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото. Презумпцията по чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД определя тежестта на претендиращия нищожност на сключена сделка да докаже липсата на основание (причина, кауза). Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание (отделното уреждане на последиците на недействителността в чл. 34 ЗЗД е имало смисъл, когато те са били различни в различните хипотези на нищожност и унищожаемост). Втората и третата хипотеза на чл. 55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Ако основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката), искът е неоснователен.
В обстоятелствената част на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание ищецът е длъжен да посочи единствено какво е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Изявлението, че даденото е без основание може да бъде както твърдение на отрицателен факт, така и правен довод. То е твърдение на отрицателен факт, когато ищецът посочва, че даденото от него няма връзка с никакви факти от обективната действителност. Когато ответникът по иска възрази, че съществува основание да получи даденото и посочи какво е то, ищецът може да репликира, че претендираното основание е нищожно, като посочи фактите, които го опорочават. В този случай изявлението, че даденото е без основание е правен довод. Няма пречка ищецът, който знае претенциите на ответника за наличие на някое правно основание да признае в исковата молба фактите, обосноваващи такава претенция още преди тя да е заявена с отговора на исковата молба и да направи репликата си, че такова основание е нищожно и посочи още в исковата молба фактите, които го опорочават или изложи правните си доводи, защо фактите на които се позовава ответникът не пораждат претендираното основание. В исковата молба обаче ищецът не е длъжен да прави реплики на още непредявени възражения от ответника.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният частичен иск по чл. 55 ЗЗД се основава единствено на факта, че посочената в исковата молба сума е преведена от ищеца на ответницата. Ищецът е получил указания да посочи обстоятелствата, на които основава претенцията си, а именно: причината на паричния превод, основанието на което е извършен този превод, като мотивира фактическите си твърдения, че сумата подлежи на връщане и поясни какво означава, че сумата е дадена без основание. Исковата молба не е допълнена с никакви други факти, а твърдението, че сумата е дадена без основание е правно твърдение, а не фактическо.
Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е за връщане на даденото без основание, но в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че исковата молба е нередовна. За редовността на исковата молба, с която се предявява иск за връщане на полученото без основание е достатъчно да бъде посочено какво ищецът е дал на ответника и да заяви, че даденото е без основание. Представянето към исковата молба на доказателства (преводното нареждане), че съществува основание за плащането не е наличие на противоречиви твърдения в исковата молба, в който случай първоинстанционният съд би имал задължението да даде указания на ищеца съгласно чл. 145, ал. 2 ГПК в първото заседание по делото (вж. определение № 142/21.02.2012 по ч.гр.д. № 103/20012, ВКС, ІV ГО). Представянето на такива доказателства има отношение към основателността на иска, а не към неговата допустимост.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на въззивната жалба.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Софийския апелативен съд от 13.05.2010 г. по гр.д. № 3318/2009.
ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за произнасяне по съществото на въззивната жалба.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.