Р Е Ш Е Н И Е № 12 София, 23.05.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА при участието на секретар Аврора Караджова разгледа докладваното от съдия Декова гр.дело №834 по описа за 2017 год. Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. А., чрез процесуален представител адв.Ш., срещу решение от 31.10.2016г. по в.гр.д.№1560/2016г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение от 24.03.2016г. по гр.д.№1187/2015г. на Районен съд - Асеновград, с което е отхвърлен предявения от Е. А. А. иск с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата 20 000лв., представляваща двойния размер на дадено капаро по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот и е уважен евентуалния иск с правно основание чл.55 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000лв. като получена на отпаднало основание. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение №700 от 10.10.2017г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК доколкото по поставения от касатора въпрос: „налице ли е капаро по смисъла на чл.93 ЗЗД и следва ли да се приложи разпоредбата на чл.93, ал.2 ЗЗД ако в процесния предварителен договор страните са уговорили, че дадената част от продажната цена при подписването на предварителния договор е капаро, и същевременно в съдебния процес страните по предварителния договор признават, че дадената част от продажната цена представлява капаро, тъй като същите му придават обезпечителна и обезщетителна функция при сключването на договора“ въззивното решение е в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решение №64 от 10.09.2012г. по т.д.№193/2011г. на ВКС, ІІт.о., с което е прието, че: „Каква ще бъде функцията на задатъка решават страните при сключването на договора, като при липсата на специална уговорка се прилагат диспозитивните правила на чл.93 ЗЗД и решение № 71/09.07.2010 год. по т.дело № 726/2009 год. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Законът не забранява по един двустранен договор функциите на задатъка да бъдат придадени и на авансово платените суми. В този случай капарото би представлявало част от възнаграждението или цената и ще подлежи на приспадане при изпълнението, като при неизпълнение – ще се задържи или върне в уговорения от страните размер, а при липса на изрична уговорка – в предвидения в чл.93, ал.2 ЗЗД двоен размер.“. В касационната жалба касаторът поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалния закон, нарушение на материалния закон и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Представя писмена защита. Претендира направените разноски по делото във всички инстанции. Ответникът по касационната жалба Л. М. Т. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е отхвърлена исковата претенция на Е. А. А. срещу Л. М. Т. с правно основание чл.93, ал.2 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000лв., представляваща двойния размер на дадено капаро по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот и е уважен евентуалния иск с правно основание чл.55 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000лв. като получена на отпаднало основание. Прието е за установено, че има сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот между страните, като не се спори и че ответникът е получил сумата от 10000лв., като капаро по сделката. Същевременно въззивният съд е приел, че в предварителния договор липсва клауза за заплащане на капарото, а е посочено само, че е заплатена част от цената на имота. Прието е, че по делото няма доказателства относно твърденията на ответника, че купувачът не е имал възможност да заплати остатъка от цената на имота, като по този начин не е могъл продавачът да осъществи продажбата на имота, поради което съдът е приел, че купувачът не е станал причина за развалянето на договора. Съдът е приел, че и продавачът не е станал причина за развалянето на договора, тъй като също няма данни по делото, че до 17.01.2015г. / датата, която съдът е приел, че е била определена за крайна за сключването на окончателния договор/ продавачът да не е набавил необходимите документи за изповядване на сделката. След настъпване на датата 17.01.2015г. никоя от страните по договора не е предприела действия относно сключване на окончателния договор чрез изпращане на съобщение или нотариална покана до другата страна за сключването на договора. Това е станало едва на 01.07.2015г. от купувача до продавача, като същият е определил датата 20.07.2015г. за такава за сключване на договора, но към момента на настъпване на тази дата продавача вече е бил прехвърлил собствеността върху имота на трето лице /с договор от 18.06.2015г./. Въззивният съд е приел, че след като не е осъществил продажбата на посочената в поканата дата, купувачът едностраннно е развалил сключения договор. Въззивният съд е посочил, че в предварителния договор липсва клауза за заплащане на капарото, а е посочено само, че е заплатена част от цената на имота, и е приел, че капаро не се дължи в двоен размер при развалянето на договора. Уважен е евентуалния иск по съображения, че се дължи връщане на получената сума от 10 000лв. от страна на продавача, тъй като след като договорът е развален между страните, същия е получил сумата на отпаднало основание, при което се е обогатил неоснователно,тъй като при развалянето на договора, без значение е основанието за неговото разваляне, настъпват последиците на неоснователното обогатяване, поради което полученото на отпаднало основание следва да се върне на обеднилата се страна. Решението е неправилно. Правото на разваляне на двустранен договор по реда на чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД принадлежи на изправната страна и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно задължение на насрещната страна. За да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на договора/ с изискване за писмена форма когато договорът е в писмена форма, вкл. и възможността развалянето на договора да се реализира с исковата молба/, е необходимо да е доказано, че са били налице законовите предпоставки на чл.87, ал.1 ЗЗД, с предоставяне от изправната страна по договора на подходящ срок за изпълнение, или чрез безусловно изявление за разваляне при невъзможност за изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, при безполезност на изпълнението, или при уговорка за изпълнение непременно в определено време. По своята правна същност задатъкът представлява един по-опростен от предвидения в чл. 87, ал.1 ЗЗД способ за извънсъдебно, едностранно прекратяване на договора. Уговореният задатък предоставя това право на изправната страна - чл. 93, ал.2 ЗЗД. Неправилно въззивният съд е приел, че в процесния предварителен договор датата 17.01.2015г. е определена за крайна за сключването на окончателния договор. По правило договорът за продажба на недвижим имот не е фикс-сделка /сделка, по която задължението трябва да се изпълни непременно в уговореното време/, освен ако страните не са му предали характер на такъв договор. В случая страните не само, че не са предали такъв характер на сключения договор, но и изрично са посочили, че след 17.01.2015г. може да се иска обявяването му за окончателен /р.VІІ от предварителния договор/. След 17.01.2015г. страните са продължили да бъдат обвързани от сключения предварителен договор, при който в тежест на всяка от страните съществува задължението да сключи в бъдеще окончателен договор, както и правото да изисква същото от другата страна. Неправилно въззивният съд е приел, че страните не са придали на заплатената част от цената значението на задатък, наричан още капаро /така и в р.І от процесния договор/, който да служи като предварително и общо определяне на обезщетението, върху което кредиторът ще има право в случай на обезщетение – чл.93, ал.2 ЗЗД. Уговорката е ясна и по нея няма спор между страните. Видно от съдържанието на исковата молба ищецът иска връщане на задатъка в двоен размер, поддържайки, че е изправна страна по сключения между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот. Ответникът в отговора на исковата молба и в хода на делото поддържа, че не ищеца, а той като изправна страна по предварителния договор е упражнил правото си да задържи задатъка. По делото няма спор относно обвързването на конкретния предварителен договор със задатък; нещо повече - и двете страни претендират, че са изправна страна и че разполагат с правата по чл.93, ал.2 ЗЗД въз основа на постигнато съглашение за задатък в процесния предварителен договор. В предварителния договор е уговорен срок за сключване на окончателен договор за продажба, след снабдяването на продавача с необходимите документи /р.І./1/ пр. първо от предварителния договор/. Ответникът-продавач не е поканил купувача за сключване на окончателен договор в този срок и след това, нито е доказал твърденията си, че се е бил снабдил с необходимите документи за сключване на окончателния договор в срока и след това до 30 март и 12 май /когато се е снабдил съответно със скица и удостоверение за данъчна оценка на имота, видно от описанието на представените документи при продажбата на имота на 18.06.2015г. с н.а. №190/2015г., с който е продал целия имот на трето лице/. Основното задължение на страните по предварителния договор, който е организационен и подготвителен по своя характер, е това за сключването на обещания с него окончателен договор. Няма пречка в предварителния договор страните да включат и уговорки, които са поначало характерни за обещания окончателен договор. В случая страните по предварителния договор за продажба на недвижим имот са включили такава уговорка за авансово заплащане на част от продажната му цена, а в р.І/1/ пр.последно от предварителния договор е уговорена едновременност на престациите - тази на купувача за заплащане на остатъка от цената и тази на продавача за прехвърляне на правото на собственост. Правилни и обосновани са изводите на въззивния съд, че ответникът – продавач е твърдял по делото, но не е установил, че ищецът-купувач е неизправна страна, тъй като не е изявил готовност да сключи окончателния договор, като не е осигурил необходимата сума за заплащане на остатъка от уговорената цена. Не се доказва сключеният между страните по делото предварителен договор за продажба да е развален към 18.06.2015г., когато обещателят е продал целия имот на трето лице, поради което страните са останали обвързани от сключения предварителен договор. Ответникът-обещател не е продал ½ ид.част от имота на ищеца, а се е поставил в невъзможност да изпълни това си задължение по предварителния договор, продавайки имота на трето лице. Ищецът е изпълнил престацията си по предварителния договор за авансово заплащане на част от продажната цена и е изправна страна по него, поради което разполага с правата по чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД и може да иска връщане на задатъка в двоен размер. Поради изложеното обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено по реда на чл.293, ал.1 ГПК ведно с потвърденото с него първоинстанционно решение и бъде постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявения иск с правно основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД за връщане на задатъка в двоен размер бъде уважен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска. Евентуалният иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 10 000лв. като получена на отпаднало основание е предявен при условие, че не бъде уважен иска по чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД за връщане на задатъка в двоен размер. Поради уважаване на иска по чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД не се е сбъднало условието, при което е предявен евентуалния иск и не следва да се пристъпва към разглеждането му. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят направените разноски по делото във всички инстанции в размер на 5230лв. – за държавни такси и адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ изцяло решение от 31.10.2016г. по в.гр.д.№1560/2016г. на Окръжен съд – Пловдив и потвърденото с него решение от 24.03.2016г. по гр.д.№1187/2015г. на Районен съд - Асеновград и вместо него постановява: ОСЪЖДА Л. М. Т. с ЕГН 81011034488 от [населено място], [улица], да заплати на Е. А. А. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], на основание чл.93, ал.2, изр.2 ЗЗД сумата 20 000лв., представляваща двойния размер на задатъка по предварителен договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот от 17.07.2014г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска 10.08.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 5230лв. – разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: