1 Р Е Ш Е Н И Е № 56 София, 10.06.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА с участието на секретаря Емилия Петрова изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 5143/ 2014 г. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 11 от 09.01.2015 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 960/ 23.05.2014 г. по гр.д.№ 1042/2014 г. на Пловдивски окръжен съд по въпроса за доказателственото значение на фактурата и дали тя удовлетворява изискването за форма по чл.144, ал.1 ЗДвП при прехвърляне на моторни превозни средства. Обжалваното е допуснато и по процесуалноправния въпрос за правомощията на въззивния съд при обсъждане на доказателствата и проверката на първоинстанционното решение. С обжалваното решение е отхвърлен иск за собствеността и предаване владението на един лекотоварен автомобил по съображения, че поради несключване на договора за придобиването му от страна на ищцата в писмена форма, същата не е собственик на автомобила. В жалбата на ищцата Е. К. Н. се поддържа, че решението е неправилно, тъй като представените от нея доказателства удостоверяват придобиването на собствеността на автомобила. Ответникът оспорва жалбата, тъй като ищцата не е придобила автомобила с писмен договор, който е форма за действителност. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: В исковата молба ищцата Е. К. Н. е твърдяла, че е закупила един товарен микробус „Мерцедес” от автокъща [фирма] с фактура № 087/ 28.04.2011 г., като понастоящем автомобилът се намира без основание при ответника. Съдът е отхвърлил предявения иск за собственост, тъй като приел, че фактурата не е подписана двустранно и липсва писмен договор, както изисква чл.144, ал.1 ЗДвП като форма за действителност на продажбата на такъв вид моторно превозно средство. С решение № 71/22.06.2009г., постановено по т.д.№ 1120/2010г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че продажбата на трактор, за което е съставена само фактура, е действителна, въпреки че според Закон за регистрация и контрол на земеделска и горска техника се изисква писмен договор с нотариална заверка на подписите като форма за действителност на сделката. Прието е, че за продавача продажбата представлява търговска сделка, за която са приложими правилата на чл.293 ТЗ и тъй като страните не са оспорвали действителността й, е прието, че продажбата не е нищожна, макар и да не е била сключена в изискуемата от закона форма. Решението е постановено по реда на чл.290 ГПК и представлява задължителна съдебна практика при разрешаването на идентични казуси. Обжалваното въззивно решение, постановено при същите изходни данни, противоречи на тази практика, поради което следва да бъде отменено и да се постанови друго решение, с което ищцата да бъде призната за собственик на автомобила и ответникът да бъде осъден да й го предаде. Този извод се обуславя и от останалите доказателства по настоящото дело, по което няма данни страните по сделката да оспорват нейната действителност. Продавачът- автокъща [фирма] е издал фактура № 087/ 28.04. 2011 г., подписана от управителя на дружеството, в която като получател е посочена ищцата Е. К. Н., дадена е пълна индивидуализация на продадения автомобил и цената, за която се продава. Фактурата е придружена с копие от касовата книга на дружеството за платена в брой на същата дата сумата 4200 лв., представляваща продажната цена на автомобила. По делото са събрани и гласни доказателства, установяващи обстоятелствата във връзка с придобиване на автомобила и понататъшните отношения между ищцата и С. А. Р. по повод на тази вещ, както и последващите й прехвърляния. С влязла в сила присъда по нохд № 557/ 2012 г. на РС-Асеновград е установено, че С. А. Р. / лице, с което ищцата е живяла на съпружески начала/ е обсебил придобития от нея автомобил, регистрирал го е на свое име чрез съставяне на документи с невярно съдържание, а след това го прехвърлил на Д. К. Р., който от своя страна го продал на настоящия ответник [фирма]. Доколкото се касае за чужда вещ, като елемент от фактическия състав на деянието, съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъдата е задължителна за гражданския съд по въпроса, че обсебеният автомобил е чужда собственост, а това че негов собственик е ищцата се установява от съвкупния анализ на всички събрани по гражданското дело доказателства. . Съгласно чл.144, ал.1 ЗДвП за прехвърлянето на нерегистрирани в страната моторни превозни средства /какъвто е бил процесният автомобил/ се изисква писмен договор като условие за действителност на сделката. Когато е налице двустранно подписана фактура също се приема, че е налице спазване на предписаната от закона форма. В този смисъл е р.№ 485/ 18.06.2010 г. по гр.д.№ 3977/ 2008г. на ВКС, ІV г.о. В случай, че по отношение на продавача се касае за търговска сделка, следва да се приеме, че тя е действителна при условията на чл. 293, ал.3 ТЗ и когато фактурата е подписана само от продавача и липсва подпис на получателя, но относно действителността на неговото изявления по делото няма спор, а освен това фактурата съдържа и всички реквизити на продажбата, като вид на стоката, цена, начин на плащане, описание на страните по сделката- т.е изявленията на страните са записани по начин, който позволява да бъдат възпроизведени- чл.293, ал.4 ТЗ. Без значение е обстоятелството, че страна по този договор като купувач е физическо лице, което следва по аргумент от р.№ 50/ 25.04.2012 г. по т.д.№ 95/ 2011 г. и р.№ 66/ 5.07.2012 г. по т.д.№ 376/2011 г., І т.о., където правилото на чл. 293, ал.3 ТЗ е приложено и по отношение договор за застраховка, сключен между физическо лице и застрахователя /абсолютна търговска сделка, също с изискване за писмена форма като условие за действителност/. В същия смисъл е и р. № 252/ 3.01. 2013 г. по т.д.№ 1067/ 2011 г, ІІ т.о. , където се приема, че дори и фактурата да не съдържа подпис на купувача, тя може да се приеме като доказателство за сключен договор за търговска продажба на движима вещ, какъвто е процесният автомобил. В случая е без значение и обстоятелството, че ответникът по делото, който противопоставя възражение за нищожност, не е страна по сделката, а трето лице, тъй като дори и да се приеме, че ищцата не е собственик, това не води до признаване на ответника за такъв при избраната от него форма за защита- т.е. той няма и непосредствен правен интерес от това възражение, освен задържането на вещта. Горните обстоятелства не са обсъдени в съвкупност и в тяхната взаимовръзка от въззивния съд, не е взето становище и по всички оплаквания във въззивната жалба / напр. по довода за търговския характер на сделката и свързаните с това последици/, с което е допуснато нарушение на чл.269, чл.273, чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, довело до постановяване на необосновано решение и неправилен извод, че ищцата не е собственик на автомобила. По изложените съображения решението следва да се отмени и да се уважи предявеният ревандикационен иск. С уважаването му се възстановява висящността по отношение евентуалния насрещен иск за присъждане на обезщетение за извършени подобрения и разноски по вещта, както и възражението за прихващане, направено от ищцата. За разглеждането на тези претенции делото следва да се върне на въззивния съд по силата на чл.271, ал.2 ГПК и т.15 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, също и р. № 75 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5152/2013 г., I г. о., постановено в производство по чл.290 ГПК. С оглед на изхода по спора на ищцата следва да се присъдят направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 2061 лв. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 960/ 23.05.2014 г. по гр.д.№ 1042/2014 г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него решение № 48 от 17.02.2014 г. по гр.д.№ 2163/2012 г. на районен съд А. в частта за отхвърляне на ревандикационния иск и в частта за разноските и вместо това постановява: Признава за установено по отношение на [фирма]- ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 11, вх.2, ап.3, че ищцата Е. К. Н. от [населено място] е собственик на един автомобил- микробус марка „Мерцедес С. 308 ЦДИ” с рама № W. и двигател № 61198750149774, с рег. [рег.номер на МПС] и осъжда ответника да й предаде владението на същия автомобил. Осъжда [фирма]- ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], № 11, вх.2, ап.3 да заплати на Е. К. Н. от [населено място], кв. Горни Воден, [улица], № 8 разноски по делото за всички инстанции в размер на 2161 лв. Връща делото на Пловдивски окръжен съд за разглеждане на насрещния евентуален иск на ответника [фирма] за обезщетение за подобрения и разноски по същия автомобил. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: