6 Р Е Ш Е Н И Е №247 София,13 декември 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов, изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1003 по описа за 2016 година. Производството е по реда на глава двадесет и трета от НПК, образувано по жалба на подсъдимия С. Я. В. против решение на Апелативния съд-гр.София, постановено по внохд № 352/16 г., с която се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НК. Направени са алтернативни искания за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане или преквалификация. Пред ВКС подсъдимият лично и защитата му поддържат жалбата. По реда на чл.351, ал.3 от НПК е прието допълнение към касационната жалба. Частният обвинител С. Т., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: Процесуалното развитие на делото е усложнено и това добре е видно от изложеното по-долу: 1. По нохд № 14729/07 г. с разпореждане от 13.11.2007 г. Районен съд-София върнал делото на Районна прокуратура-София за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени нарушения на процесуални правила. 2. По нохд № 2841/08 г. с разпореждане от 20.03.2008 г. СРС върнал делото на СРП. 3. По нохд № 3952/08 г. с разпореждане от 18.04.2008 г. СРС делото е върнато на СРП. 4. По нохд № 5351/08 г. с определение от 10.03.2009 г. СРС прекратил съдебното производство и изпратил делото на Софийска градска прокуратура, по компетентност. 5. По нохд № 1885/09 г. СГС върнал делото на СГП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални правила. 6. По нохд № 123/10 г. СГС върнал делото на СГП. 7. По нохд № 2766/10 г. СГС върнал делото на СГП. 8. По нохд № 4640/13 г. СГС осъдил подсъдимия С. Я. В. за деяние, извършено на 31.03.2007 г. на основание чл.131, ал.2, във връзка с чл.129, ал.1 и 2 и чл.55, ал.1, т.1 от НК на 6 месеца лишаване от свобода, условно за срок от три години, като го оправдал за частта от обвинението, да е извършил деянието „чрез пресрещане”. 9. По внохд № 738/15 г., образувано по жалба на подс.В., Апелативният съд-гр.София изменил присъдата, като намалил наказанието на 3 месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. 10. По кд № 153/16 г., образувано по жалба на подсъдимия, ВКС, второ наказателно отделение отменил решението на САС и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. 11. По внохд № 352/16 г. САС изменил присъдата по нохд № 4640/13 г. на СГС като намалил наложеното на подсъдимия наказание на 3 месеца лишаване от свобода и увеличил размера на дължимите от подс.В. деловодни разноски. В останалата част присъдата е потвърдена. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Пределите на настоящата проверка са стеснени, предвид инициативата за образуване на касационното производство, като вън от нея стои частичното оправдаване на подс.В. да е извършил деянието „чрез пресрещане”. Жалбата е основателна. Налице е касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, което предопределя последиците по чл.354, ал.3, т.2 от НПК. С посоченото по-горе, в т.10, решение на ВКС са дадени указания, които са задължителни, по смисъла на чл.355, ал.1, т.3 от НПК, но при новото разглеждане на делото, те не са изпълнени изцяло. Първият касационен състав е акцентирал върху необходимостта да бъде изяснено по безспорен начин съзнавал ли е подсъдимия, че причинява увреждане на „лице от състава на МВР” и искал ли е настъпването на вредоносни последици спрямо пострадал с особено качество. В тази насока е дал указания да се изясни: действително ли Т. се е легитимирал пред подсъдимия; има ли повторно легитимиране от полицейските служители и какво е наложило това; какви са противоречията между отделните гласни изложения; къде са нанесени юмручни удари по лицето на пострадалия и правилно ли е заличен св.Ц.. САС е изпълнил надлежно само последните две. Настоящият състав на ВКС намира, че свързано с вече дадените указания от ВКС, ІІ-ро н.о., съдът по същество не е изяснил надлежно редица обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото, макар да е имал възможност да стори това. Изложените в мотивите на въззивното решение съображения по оценката на събраните по делото доказателства, не дават отговор на редица въпроси, за които ще стане дума по-долу, но добре указват, че не е извършена съвместна оценка на отделните елементи на доказателствената съвкупност, а някои от тях са останали вън от полезрението на съда. Обобщено, може да са изведе, че мотивите са формални, на места декларативни и разкриват съществени непълноти. - САС е приел, че инцидентът се характеризира с начало, което се изяснява от показанията на свидетелите Т. и Ц., и последващо развитие, възприето от свидетелите В., Д., Г.. При това съдът е извел, че последните не са могли да възприемат случилото се при „първоначалния сблъсък” между подсъдимия и св.Т., който извод е предположителен, тъй като по делото не се намират доказателства, които да го подкрепят, а и такива не са ангажирани от въззивния съд. От данните по делото произтича, че инкриминираното събитие е протекло в близост до бл.712 в [жк], до който се намира тото пункт. В хода на съдебното разглеждане на делото, защитата на подсъдимия е представила копие от кадастрална карта на местопроизшествието (нохд, л.102), приета от СГС. Същата карта е предявявана при разпитите на св.В. (на същото място, л.106), на св.Г. (пак там, л.110), но не и при разпитите на св.Т., Ц., Д. и на подсъдимия. Проявения избирателен подход е повече от неприемлив и недопустим. Предявяването на картата при разпитите на посочените свидетели не е довело до целения резултат и това добре е видно от отразеното в съдебния протокол. Категорично не са изяснени посоката на движение на подсъдимия, мястото на което се е срещнал с пострадалия, мястото, където се е намирал тотопункта, разстоянието и видимостта от него към мястото на първоначалната среща на подсъдимия с пострадалия, мястото от което св.Д. е наблюдавал. Всички тези обстоятелства най-добре могат да бъдат установени, като на свидетелите и подсъдимия се представи надлежно изготвена от експерт скица, и те изяснят подробно, в детайли възприетото от тях, като няма процесуална пречка за съответни отразявания върху скицата, при необходимост на различни нейни копия, за всеки един от тях. - Съдът е приел, че пострадалият се е легитимирал пред подсъдимия по два начина - чрез държаната в лявата ръка полицейска карта и гласно, чрез обявяване, че е полицай и иска документи за проверка (л.23), като се е позовал на показанията на свидетелите Т. (нохд, л.45-50) и Ц. (внохд, л.18). Трябва да се каже, че разпитите на Танациев и Ц. не са провеждани по начин способстващ постигането на обективната истина относно този факт. Така и не е разкрито от коментираните свидетели по какъв начин и от къде е извадена картата, прикрепена ли е била по някакъв начин или не, кога и по какъв начин е прибрана или е останала в ръката на легитимиращия се. Показанията на св.Ц. разкриват последователност в действията на Т. и подсъдимия, при която обстоятелствата, за които стана дума, са повече от необясними – виж внохд, л.18. Отделно от казаното, в същата посока, съдът е игнорирал показанията на свидетелите Д. и В., в частта, в която са разяснили викове на подсъдимия за помощ и полиция, далеч преди да бъде застигнат пред тото пункта. Тези показания не са обсъдени от съда въобще. По идентичен начин стоят нещата и с обясненията на подсъдимия. Освен, че е заявено недоверие в частта, с която е отрекъл да е причинил увреда в областта на ръката на св.Танациев, в мотивите на въззивното решение не се съдържа детайлен анализ на обясненията на подсъдимия, нито пък са налице изводи относно вътрешната им последователност, логичност, а още по-малко те са анализирани във връзка с останалите събрани по делото доказателства, изводими от други доказателствени източници, най-вече показанията на св.Д., В., Г., съответните медицински документи и експертно заключение. Непълнота се разкрива и относно оценката на показанията на св.Танациев и Ц.. Заявено е, че те не се кредитират в онази част, с която са изяснили действията си след „първоначалния сблъсък”, но от мотивите на съда не е ясно поради какви причини, при това, е дадена вяра в останалата им част. Данните по делото, свързани с наказателното производство, водено за изясняване авторството на деянието, извършено по същото време и място спрямо подсъдимия, прекратено поради изтекла давност, няма как да бъдат пренебрегнати от съда, при оценката за достоверност на показанията на св.Т. и Ц.. Все в тази връзка следва да се анализира и допълнението в заповедта за задържане на подсъдимия, произтичащо от сравнението на заповед на л.10 и копието й на л.7 от досъдебното производство. - Прието е от фактическа страна, че подсъдимият е „хванал лявата му (на Т.) ръка и я извил назад”, а „Т. усетил силна болка в безименния пръст на лявата ръка” още преди задържането на подсъдимия (л.5-6 от мотивите на въззивното решение). И този факт не е изяснен надлежно, доколкото разпитите на заявилите го не са проведени целенасочено. Какво точно се съдържа в „изви назад” може само да се предполага. - Основателно е възражението, свързано със съдебно медицинската експертиза, относно характера на увреждането в областта на лявата ръка на св.Т.. Липсват аргументи за отхвърлянето му в частта за ползването на експерти тесни специалисти в областта на травматологията на горен крайник. Не без значение е застъпеното от проф.Р., във връзка със средната телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на крайниците – виж „Телесните повреди по наказателния кодекс на Република България. Медико-биологична характеристика. Съдебно медицинска експертиза” , 1999 г., изд.Сиела, стр.121-122, където е застъпено, че такава е налице и при по-обхватни мускулни увреждания - прерязването на сухожилия (на пръст в областта на дланта или в близост с първата фаланга към дланите и др.), каквото не е налице. Доколкото обаче, медико биологичната характеристика на увреждането не може да изхожда само от диагнозата, а трябва да съобразява неговия вид, характер и разстройство, което обективираното такова причинява върху основна функция на крайника, необходимо се явява назначаването на допълнителна, разширена експертиза, изпълнението на която следва да бъде възложено на специалисти в областта на травматологията на горен крайник. Все в тази посока експертите следва да се произнесат за механизма на причиняване на установеното у пострадалия увреждане в областта на лявата ръка, като съобразят всички доказателства по делото. Свързано с казаното по-горе, едва след като бъдат проведени надлежно разпити на свидетелите Т. и Ц.. Необходимо е съобразяването и на онези доказателства, които разкриват действията на Т. спрямо подсъдимия по задържането му, поставянето на белезници, нанасянето на удари, местоположението на подсъдимия при това и др. При необходимост, ясно заявена от експертите, следва да бъдат извършени и съответните изследвания на пострадалия. Изложеното предопределя осъществяване на правомощията по чл.354, ал.3, т.2 от НПК. При новото разглеждане на делото да се изпълнят указанията на предходния касационен състав, подробно посочени по-горе, както и допълнителните такива, дадени от настоящия, като се съобразят пределите на настоящата касационна проверка. Водим от горното и на основание чл.354, ал.3, т.2, във връзка с чл.355, ал.1, т.т.1 и 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 244 от 09.06.2016 г., постановено по внохд № 352/16 г. на Апелативния съд-гр.София и ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: