О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 171 София, 14.05.2020 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова Десислава Добрева при секретаря ………………..……. и с участието на прокурора………………...............…, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 594 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по съвместната частна жалба с вх. № 786/29.І.2019 г. на Ю. С. П. и Д. С. Д. – двамата от [населено място], [община], обл. Стара Загора, подадена чрез общия техен процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от определение № 18 на тричленен състав на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 16.І.2019 г., постановено по гр. дело № 340/2018 г., с която – в производство по чл. 247 ГПК /за поправка на очевидна фактическа грешка/ - те са били осъдени да заплатят общо на Д. С. С. от [населено място] сума в размер на 6 530 лв. (шест хиляди петстотин и тридесет лева), представляваща изплатен от него адвокатски хонорар за оказаната му правна помощ и съдействие във въззивното производство по същото дело. Оплакванията на двамата частни жалбоподатели са за необоснованост и за незаконосъобразност на определението на въззивния съд в посочената негова осъдителна част, поради което те претендират отменяването му и оставянето на претенцията на Д. С. за присъждане на разноски без уважение, алтернативно: за намаляване на присъдената в тяхна тежест сума от 6 530 лв. - на 200 лв. (двеста лева). Инвокирани са доводи както досежно това, че плащането на адвокатски хонорар в размер на 8 000 лв. било „привидно” и представлявало „ярък пример за злоупотреба с процесуални права” - понеже Д. С. бил освободен от заплащане на държавна такса по обратния си иск срещу застрахователя „Бул Инс” АД, а също и че реално по делото процесуалният му представител по пълномощие от АК-П. „не е извършил никакви процесуални действия”, освен подаването на молба за даване ход на делото (молба с вх. № 7192/14.ІХ.2018 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, имаща характера на кратка писмена защита, базирана върху задължителна практика на ВКС). Ответникът по частната жалба Д. С. С. от [населено място] не е ангажирал свое становище по основателността на изложените в нея оплаквания за неправилност на определението на въззивния съд в атакуваната негова осъдителна част за присъдените му в пр-во по чл. 247 ГПК разноски. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от главна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата съвместна частна жалба на Ю. С. П. и Д. С. Д. от [населено място], [община], обл. Ст. Загора, ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд по гр. дело № 340/2018 г. е приключило с решение, потвърждаващо това на първостепенния съд за отхвърляне на субективно съединените два осъдителни иска на настоящите двама частни жалбоподатели с правно основание по чл. 45 ЗЗД, водени срещу Д. Сл. С. от [населено място] за заплащане на суми от по 125 000 лева - като претендирано от всеки един от тях обезщетение за понесени неимуществени вреди от смъртта на техния баща при настъпилото на 10.V.2010 г. ПТП, реализирано по вина на водача Д. С. С. от [населено място]. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.VІІ.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в редакцията на този текст към датата на сключения между ответника Д. С. и адв. М. М. Т. от АК-П. договор за правна защита и съдействие /14.ІХ.2018 г./, възнаграждението за една инстанция, дължимо за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, когато последният надхвърля 100 000 лв. /сто хиляди лева/ е, както следва: 3 530 лв. + 2% за горницата над 100 000 лв. Следователно дължимият в минимален размер адвокатски хонорар при горепосочената цена на осъдителните искове от 250 000 лв. възлиза на 8 060 лв., докато реално уговореният такъв е бил в по-нисък размер – за 8 000 лв. Изрично в клаузата по чл. 2 от този договор за правна защита и съдействие от 14.ІХ.2018 г. е посочено, че последната сума е била изплатено изцяло и в брой при подписване на договора и затова последният „служи като разписка” за така получената - изцяло и в брой - сума от адвоката в размер на осем хиляди лева. Според т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора за правна защита и съдействие трябва да е вписан начина на плащане – ако е в брой (както това е в процесния случай – бел. на ВКС) тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ „е достатъчно и има характера на разписка”. На плоскостта на това задължително разяснение – като ирелевантни - не следва да бъдат обсъждани доводите на двамата частни жалбоподатели за привидност на плащането, за злоупотреба с процесуални права, а също и за непроявена процесуална активност от страна пълномощника на Д. С. С.. Достатъчно в настоящия случай е, че при уважаване на направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от последния адвокатско възнаграждение, то се е оказало намалено от въззивния съд с близо 20% под неговия минимален размер. Следователно няма никакво правно основание за повторно намаляване на присъдения адвокатски хонорар – сега до претендирания от двамата частни жалбоподатели размер от 200 лв. (двеста лева), след като единствените два нормативно установени критерия за съдебно интервениране в материя, подчинена на принципа за договорната свобода /по чл. 9 ЗЗД/, са „действителната правна” и „действителната фактическа” сложност на делото. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА определение № 18 на Пловдивския апелативен съд, ГК, от 16.І.2019 г., постановено по гр. дело № 340/2018 г. за осъждането на Ю. С. П. и Д. С. Д. да заплатят на Д. С. С. сума в размер на 6 530 лв. (шест хиляди петстотин и тридесет лева), представляваща изплатен от него адвокатски хонорар за оказаната му правна помощ и съдействие в производството пред въззивната инстанция. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч.т. дело № 594 по описа за 2019 г.