Р Е Ш Е Н И Е № 95 София, 27.11.2017 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2083 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по подадената от М. И. М. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение от 16.12.2015 год. по гр. д. № 8337/2015 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение по гр. д. № 11888/2013 год. на Софийския районен съд. С него е отхвърлен предявения от молителя срещу Х. Г. М. от [населено място] иск по чл. 43, ал. 1, б. „а” ЗН за унищожаване на нотариално завещание № 3, т. І-43, рег. № 9350, д. № 3/2010 год. като неоснователен. Решението е влязло в сила на 5.05.2016 год., когато с определение по гр. д. № 1384/2016 год. на ВКС, ІІ г. о. не е допуснато касационното му обжалване /чл. 296, т. 3 предл. 1 ГПК/. Молителят поддържа да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на решението, позовавайки се на писмени доказателства за здравословното състояние на завещателката В. П. И. – две медицински удостоверения, издадени от клиниката по психиатрия при УМБАЛ „А.”, от д-р Б. К.. Тези писмени доказателства не са обсъдени от съда с оглед недопускане до касационното разглеждане на делото, поради което и се иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответницата по молбата за отмяна – Х. Г. Г., чрез адв. Ек. И., оспорва същата по съображенията в писмения й отговор и в съдебното заседание. С определение № 101 от 19.06.2017 год. касационният съд е допуснал до разглеждане подадената молба за отмяна. Като взе предвид изложените от страните съображения, Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, намира следното: В решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, след анализ на релевантните за спора по чл. 43, ал. 1, б. „а” ЗН доказателства, че не е установено към момента на съставяне на нотариалното завещание от В. П. И. – на 9.11.2010 год. същата да е била недееспособна, както е поддържал ищецът, неин син М. И. М.. По делото са представени писмени доказателства относно здравословното състояние на завещателката - съдебно-психиатрична консултация, извършена един ден преди завещателното разпореждане, установяваща психичното й състояние и способността й да разбира и ръководи действията си, както и изтъкнатите от нея причини, поради които е искала да извърши завещанието, представена е и медицинска характеристика от 8.10.2010 год., преди постъпването на завещателката в Дом за стари хора. По делото е приета и съдебно-психиатрична експертиза, установила въз основа на представените и описани медицински удостоверения заболяванията на завещателката, които обаче според вещото лице не са пречили същата да разбира свойството и значението на извършеното, както и да ръководи постъпките си, т. е. нейната дееспособност. При разглеждане на делото не са обсъждани представените от молителя в настоящето производство медицински удостоверения от 21.06.2010 год. и от 6.07.2010 год., издадени от Клиника по психиатрия при УМБАЛ „А.”. Видно от данните по делото същите са представени във въззивното производство, като съдът приел, че не е налице нито хипотезата на чл. 266, ал. 2, нито тази по ал. 3 ГПК, поради което и е оставил без уважение искането за приемането на тези писмени доказателства. Независимо от неприемането на тези писмени доказателства в хода на въззивното производство, представени като нови доказателства с оглед данните за снабдяването на страната с тях след подаване на въззивната й жалба, обосноваващо хипотезата на чл. 266, ал. 2 ГПК, същите писмени доказателства могат да обосноват наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК само при спазване на тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, считано от влизане в сила на решението. Тази процесуална предпоставка в случая е налице и молбата за отмяна следва да се разгледа по същество на релевираното основание. Представените писмени доказателства са били известни на молителя още във въззивното производство, но не са приети като доказателства от въззивният съд поради забраната по чл. 266 ГПК. С оглед основанието на предявения иск ищецът, сега молител, е твърдял при разглеждане на делото факта за заболявания на завещателката, които според него са й пречели да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т. е. нейната недееспособност. Поради това и по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК представените две медицински удостоверения следва да се квалифицират като „нови писмени доказателства”, каквито са новооткритите /или новосъздадени/ документи относно факти, които са били наведени пред съда до приключване на устните състазания, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. За да се допусне отмяната обаче, изискването е тази непълнота на доказателствата относно твърдения факт да се дължи на невиновната /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на процеса, т. е. страната да е положила нормалната дължимата грижа по водене на делото и въпреки това да не е могла да представи релевантните за спора писмени доказателства. В настоящия случая молителят не установява причините, поради които не е могъл да се снабди своевременно с тези медицински удостоверения, дори не са налице и твърдения в тази насока. Поради това представянето им не може да обоснове наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилно решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая представените две медицински удостоверения с оглед удостоверените в тях данни дори и да се приемат, че са от съществено значение за изхода на спора, не представляват нови писмени доказателства по смисъла на закона, тъй като не е налице изискването - страната да не е могла да се снабди своевременно с тях по време на висящността на процеса. С оглед на това и молбата за отмяна на основание същите тези писмени доказателства всъщност представлява опит да се поправи порочното процесуално действие на страната да ги представи във въззивното производство при липса на обосноваване на основанието за това /респ. при забраната на чл. 266 ГПК/, което обосновава същия извод за неоснователността й. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК касае хипотези на невиновна невъзможност за страната да представи доказателства, но не и начин да поправи пропуска си да ангажира доказателства в производството, да оспорва заключение на приета експертиза, както и да въвежда нови факти. Извънинстанционният способ е приложим при неправилните решения, при които спорът е разрешен по същество при непълнота на фактическия и доказателствен материал, която се разкрива след влизането му в сила, при предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Настоящият случай не е такъв, тъй като делото е попълнено с относимите и допустими доказателства, вкл. по направените от настоящия молител доказателствени искания, поради което подадената молба за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед на това и молителят следва да понесе направените от ответницата разноски общо в размер на 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представените два договора за правна защита и съдействие. Поради горното настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. И. М. от [населено място], [улица], № 8, бл. 8-14, вх. „Б”, ап. 18 за отмяна на влязлото в сила решение от 16.12.2015 год. по гр. д. № 8337/2015 год. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 11.09.2014 год. по гр. д. № 11888/2013 год. на Софийския районен съд. Осъжда М. И. М. от [населено място], [улица], № 8, бл. 8-14, вх. „Б”, ап. 18, ЕГН [ЕГН] да заплати на Х. Г. Г. от [населено място], [улица], вх. „Б”, ет. 3, ап. 21 направените в настоящето производство разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: