Р Е Ш Е Н И Е № 132 София, 30.05.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 325 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. А. М. от [населено място] срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд, постановено на 21.12.2011г. по гр.д.№372/2011г.,с което е обезсилено решение №323/27.06.2011г. ,постановено по гр.д.№127 по описа на Габровския районен съд за 2009г. и производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове. С определение №301/11.05.2012г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е предявяване на иск по чл.108 ЗС за части от имот, нанесен в кадастралната карта с отбелязване в кадастралния регистър,че е собственост на ответника,при твърдения,че правото на собственост върху тези реални части е възстановено на ищеца по реда на ЗВСОНИ или първо следва да бъде извършено нанасянето на тези части като самостоятелен имот в кадастралната карта след разрешаване на спор за материално право по реда на чл.52,ал.3 ЗКИР ако имотът се намира извън регулация и необходимо условие за допустимост на ревандикационния иск ли е нанасянето на претендирания имот като самостоятелен в кадастралната карта, както и по въпроса налице ли е грешка в кадастралната карта по смисъла на чл.53,ал.2 ЗКИР ако възстановен по реда на ЗВСОНИ и намиращ се извън регулация имот не е бил нанесен като самостоятелен,а е включен в границите на други имоти,възстановени на други лица по реда на ЗСПЗЗ. Касаторът поддържа,че обжалваното решение е неправилно-при наличие на твърдения,че процесният имот е бил национализиран по реда на ЗНЧИМП и съответно възстановен по реда на ЗВСОНИ съдът е следвало да изследва дали са налице предпоставките на реституционния закон и да прецени към релевантния за спора момент /влизане на ЗВСОНИ в сила/ дали правото на собственост е било възстановено към този момент,както и може ли това възстановяване да бъде дерогирано от последващи действия на ОСЗ като бъде упражнен косвен съдебен контрол върху решенията на ОСЗ. Твърди,че е налице спор за право на собственост,тъй като по ЗВСОНИ собствеността върху недвижимите имоти се възстановява в размерите,до които са били отчуждени и съществуват реално като обект на собственост.Моли обжалваното решение да бъде отменено. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба П. И. С. изразява становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения,вкл. и по поставените въпроси,излагат и в писмени бележки. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. Н. С.,Х. Н. П.,Н. Х. П. и Б. Х. П. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения,вкл. и по поставените въпроси,излагат и в писмени бележки. В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Т. М. Т.,Д. М. Д., М. И. Б.,М. И. И.,П. Н. Г., Г. И. П. и Д. Г. П. изразяват становище,че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излагат и в писмени бележки. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: Предявени са искове по реда на чл.108 ЗС за предаване владението на реални части от имоти,нанесени в кадастралната карта на [населено място] с твърдения,че по реда на ЗВСОНИ в полза на Х. А. М. е възстановено дворно място,представляващо дворище с пл.№*-А в кв.181 по плана на [населено място],съдържащо 5740кв.м.,от които 4946кв.м. са извън регулация. Частта от този поземлен имот,намираща се извън регулация обаче била възстановена по реда на ЗСПЗЗ на праводателите на ответниците,като възстановените имоти са нанесени като самостоятелни в кадастралната карта. С обжалваното решение на въззивния съд е обезсилено решение №323/27.06.2011г. по гр.д.№127/2009г. на Габровския районен съд ,с което предявените от Х. А. М. ревандикационни искове са отхвърлени. Прието е,че изложените от ищеца Х. А. М. обстоятелства, на които основава своята претенция сочат,че спорът за собственост между страните е възникнал по повод нанасянето в одобрената през 2007г. кадастрална карта и кадастрален регистър на имота, представляващ дворно място с пл.№*-А в кв.181 по плана на [населено място],за който ищецът се легитимира като собственик с н.а.№155,том ІІ,н.д.№890/1995г. като поддържа,че е придобил собствеността въз основа на реституиране по ЗВСОНИ,наследство и давност,на което ответниците противопоставят свои права,произтичащи от възстановяване на имотите,в които попадат спорните части, от ОСЗ по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Прието е,че независимо,че ответниците са във владение на спорните части от процесните имоти ищецът не може да защити правата си пряко чрез иск по чл.108 ЗС,тъй като реституираният имот по ЗВСОНИ не е нанесен в кадастралната карта и не съществува като самостоятелна кадастрална единица.Изложени са съображения,че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.53,ал.2 ЗКИР,за да може да се извърши попълване на кадастралната карта с възстановения имот и едва след промяната на кадастралната карта може да се проведе исковата защита по чл.108 ЗС по отношение на процесните части. Прието е, че преди имотът да бъде юридически индивидуализиран ,искът по чл.108 ЗС е недопустим поради липса на годен обект на собственост и правен интерес от неговата защита като с иск по чл.108 ЗС не може да бъде разрешен спор за имуществено право по смисъла на чл.53 ЗКИР по причина,че предмет на вещноправна защита с иска по чл.108 ЗС е поземленият имот в границите му,определени с кадастралната карта съобразно правото на собственост,а спорът за установяване на пространственото местоположение на имота към момента на одобряването на кадастралната карта е предмет на установителния иск по чл.53,ал.2 ЗКИР. Изложени са съображения,че в случая спорът между страните за правото на собственост е възникнал от неотразяването на реституирания на ищеца имот в действащата кадастрална карта и кадастрален регистър и този спор следва да бъде разрешен по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР,който закон урежда изготвянето и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри с актуални данни чрез обединяване на данни,които се съдържат в карти,планове,регистри и друга документация,одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Н. Република България, отменения З.,ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Прието е,че припокриването на част от имот,възстановен по ЗСПЗЗ и по друг реституционен закон съставлява грешка в кадастралната карта,която е свързана със спор за пространствените предели на правото на собственост и следва да се разреши с предявяване на иск по чл.53,ал.2 ЗКИР. В производството по чл.288 ГПК е прието,че е налице необходимост от тълкуване по поставените от касатора въпроси с оглед необходимостта да бъде дадено на първо място тълкуване на понятието “грешка в кадастралната карта” в конкретната хипотеза,т.е. налице ли е грешка в кадастралната карта по смисъла на чл.53,ал.2 ЗКИР ако възстановен по реда на ЗВСОНИ и намиращ се извън регулация имот не е бил нанесен като самостоятелен,а е включен в границите на други имоти,възстановени на други лица по реда на ЗСПЗЗ. По така поставения въпрос настоящият състав приема следното: Кадастралната карта отразява технически пространствените характеристики на правото на собственост към момента на нейното изготвяне и одобряване. Несъответствието между действителните пространствени характеристики на имота и отразените в кадастралната карта представлява грешка по смисъла на чл.53,ал.2 ЗКИР,вкл. и когато несъответствието се държи на спор за принадлежността на правото. Когато обаче спорът касае възстановяване правото на собственост в полза на различни лица по реда на различни реституционни закони и нанасянето на имотите в кадстралната карта е част от процедурата по възстановяване на собствеността по реда на един от тези закони,не може да се приеме,че е налице грешка в кадастралната карта по смисъла на чл.53,ал.2 ЗКИР. Ако възстановен по реда на ЗВСОНИ и намиращ се извън регулация имот не е бил нанесен като самостоятелен в кадстралната карта,а е включен в границите на други имоти,възстановени по реда на ЗСПЗЗ в нови реални граници по карта на възстановената собственост,не е налице грешка,която да следва да бъде отстранена по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР. Спорът в подобна хипотеза касае правомощията на ОСЗ,наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, противопоставимостта и валидността на решението на ОСЗ,а не самото нанасяне на имотите в кадстралната карта. По въпроса допустимо ли е предявяване на иск по чл.108 ЗС за части от имот,нанесен в кадастралната карта с отбелязване в кадастралния регистър,че е собственост на ответника при твърдения,че правото на собственост върху тези реални части е възстановено на ищеца по реда на ЗВСОНИ или първо следва да бъде извършено нанасянето на тези части като самостоятелен имот в кадастралната карта с разрешаване на спор за материално право по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР,ако имотът се намира извън регулация и необходимо условие за допустимост на ревандикационния иск ли е нанасянето на претендирания имот като самостоятелен в кадастралната карта настоящият състав приема следното: Кадастралната карта и регистрите към нея съдържат информация за пространственото разположение на недвижимите имоти на територията на съответното населено място /граници,определени с геодезическите координати на определящите точки; начин на ползване;адрес/. Извършената по реда на ЗКИР промяна на кадастралната карта досежно това пространствено разположение обаче не рефлектира върху принадлежността на правото на собственост. Пряка зависимост между пространствените характеристики на имота и принадлежността на правото на собственост съществува само ако имотът е урегулиран и регулацията е приложена с оглед установената в закона забрана за придобиване право на собственост върху реална част от УПИ при действието на З./отм./. В подобна хипотеза,ако допуснатата грешка в кадастралната карта е обусловила последващо неправилно нанасяне на имота в ПУП,поправянето на грешката има значение за принадлежността на правото на собственост и възможността същото да бъде защитено по реда на чл.108 ЗС. Ако обаче имотът не е урегулиран не съществува пречка правото на собственост да бъде защитено по реда на чл.108 ЗС без предхождащо производство по чл.53,ал.2 ЗКИР. В този смисъл в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №835/06.01.2011г. на І ГО на ВКС по гр.д.№1578/2009г. е прието, че отразяването на даден имот в кадастрален план или в кадастрална карта няма пряко действие върху действително притежаваните права и не съставлява пречка за тяхната защита по съдебен ред. Следва да се има предвид и естеството на правния спор-ако спорът касае начина на попълване на самата кадастрална карта и заснемането на конкретен имот,то допуснатите несъответствия с действителното правно положение следва да бъдат отстранени по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР. Ако обаче спорът касае принадлежността на самото вещно право,то дори осъществяването на съответното придобивно основание да е пряко свързано с нанасянето на имота в кадастралния план,не може да се приеме, че нанасянето на претендирания имот е предпоставка за допустимостта на иска за собственост,респ. разрешаването на спор по чл.53,ал.2 ЗКИР е преюдициално. По тези съображения настоящият състав приема,че при твърдения,че в полза на ищеца по реда на ЗВСОНИ е възстановено правото на собственост върху имот,намиращ се извън регулация,нанесен впоследствие в кадастралната карта като част от имота на ответника,е допустимо предявяване на иск по чл.108 ЗС за тази реална част преди нанасянето на тази реална част като самостоятелен имот в кадстралната карта. Нанасянето на претендирания имот като самостоятелен в кадастралната карта в такава хипотеза не е необходимо условие за допустимостта на ревандикационния иск,нито е налице необходимост от провеждане на производство по чл.53,ал.2 ЗКИР. По основателността на касационната жалба и с оглед на изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо,но по същество неправилно. В настоящия случай съдът е сезиран със спор за принадлежността на правото на собственост върху част от поземлен имот и искане за предаване на владение,заявен по реда на чл.108 ЗС с твърдения,че в полза на ищеца е възстановено право на собственост по реда на ЗВСОНИ /с влизането на този закон в сила/ ,върху имот,който е бил нанесен като самостоятелен в кадастралния план, като впоследствие по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ с решения на ОСЗ на ответниците е възстановено в нови реални граници право на собственост върху реални части от този имот,които съответно са нанесени като самостоятелни имоти в действащата кадастрална карта на съответното населено място. Спори се налице ли са били предпоставките за възстановяване правото на собственост в патримониума на ищеца към момента на влизане на ЗВСОНИ в сила,както и дали са били налице предпоставките за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в полза на ответниците. Спорът касае принадлежността на правото на собственост върху претендираните реални части към настоящия момент. Действително за разрешаването на този спор е необходимо да бъде извършена преценка за наличието на основание за нанасяне на претендираните части като самостоятелни имоти при въстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ,но тази преценка касае единствено осъществяването на основанието за възстановяване на собствеността,т.е. правомощията на ОСЗ да възстанови в нови реални граници по картата на възстановената собственост право на собственост в терен,върху който се поддържа,че се намира имот, възстановен по реда на ЗВСОНИ,т.е. върху имот,който към момента на постановяване на решенията на ОСЗ се твърди да е принадлежал на ищеца. Предметът на доказване включва наличието на предпоставките за възстановяване правото на собственост по реда на ЗВСОНИ и наличието на предпоставките за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в нови реални граници. Нанасянето на имота в кадастралната карта в тази хипотеза е пряко свързано с индивидуализацията на имота,възстановен по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в нови реални граници и следователно е пряко свързано с настъпването на вещноправните последици от това възстановяване. Т.е. в спорния предмет /предмета на доказване/ се включва и изследването на начина на изработване на кадастралната карта и нанасянето на имотите,но само доколкото това е свързано с осъществяването на твърдяното от страните придобивно основание. Неправилно при така очертания спорен предмет въззивният съд е приел,че ищецът не може да защити правата си пряко чрез иск по чл.108 ЗС по причина,че реституираният по реда на ЗВСОНИ имот не е нанесен в кадастралната карта,както и че за ищеца е налице правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.53,ал.2 ЗКИР,за да може да се извърши попълване на кадастралната карта с възстановения имот. В хипотеза,при която правото на собственост се възстановява по реда на ЗСПЗЗ в нови реални граници, се изработва карта на възстановената собственост,която обединява данните от плана за земеразделяне,картата на съществуващите стари реални граници на земеделските имоти,създадени по реда на ЗСПЗЗ и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд,създадена по реда на ЗВСГЗГФ /чл.1,ал.2 от Наредба №49 от 05.11.2004г. за поддържане на картата на възстановената собственост/ и служи за изработване на кадастрална карта /чл.2,т.11 от същата наредба/. При наличието на несъответствие между кадастралния план и картата на възстановената собственост при зачитане правата на лицата, позоваващи се на възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,респ. ЗВСГЗГФ, лицето,което поддържа,че притежава право на собственост върху имот, нанесен в несъобразения кадастрален план на основание, различно от извършено по реда на ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ възстановяване на правото на собственост,може да защити правото си по общия исков ред като оспори правата на лицата,позоваващи се на възстановяване собствеността по реда на ЗСПЗЗ или ЗВСГЗГФ,вкл. и валидността на постановените от ОСЗ решения,а не по реда на чл.53,ал.2 ЗКИР, тъй като не е налице грешка при изработване на кадастралната карта по смисъла на чл.53,ал.1,т.1 ЗКИР. Спорът касае принадлежността на правото на собственост към настоящия момент,тъй като нанасянето на претендирания от ищеца имот в картата на възстановената собственост,а оттам и в кадастралната карта не го лишава от правото му на собственост,нито ограничава това право до определени пространствени предели. Разрешаването на спора ще има за последица съответно заличаване на данни в картата на възстановената собственост или корекции на такива данни и изменение на кадастралната карта,но като последица от разрешаване на спор за начина на изготвянето й и меродавния източник на данни за това. Необходимо е следователно да бъде направено разграничение кога спорът за собственост засяга начина на попълване на кадастралната карта и заснемането на имота или се основава на твърдение за основание, осъществило са преди изработването на кадастралната карта,конкуриращо и отричащо придобивното основание,на което се позовава лицето,в чиято полза е извършено записването в кадастралната карта,но без нанасянето на имота в кадастралната карта да има каквото и да било значение за правните последици на съответното придобивно основание. Неправилно в случая е прието,че спорът между страните е възникнал по причина неотразяването на имота на ищеца в действащата кадастрална карта. В основата на правния спор по делото е обстоятелството,че ОСЗ е възстановила право на собственост в нови реални граници по карта на възстановената собственост върху имот,който ищецът претендира да е негова собственост към момента на постановяване на решенията на ОСЗ като възстановен по реда на ЗВСОНИ,т.е. необходимо е да бъде извършена преценка налице ли са предпоставките за възстановяване правото на собственост по реда на ЗВСОНИ,доколко постановените от ОСЗ решения могат да бъдат противопоставени на ищеца,както и за валидността на тези решения. Разрешаването на този спор не предполага необходимостта от провеждане на предхождащо го производство по чл.53,ал.2 ЗКИР. Обстоятелството,че ищецът претендира предаване владението на имот, който не е нанесен като самостоятелен в действащата кадастрална карта, както вече беше отбелязано,не съставлява пречка за защита правото на собственост по реда на чл.108 ЗС. На основание чл.293,ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за произнасяне по същество по подадената въззивна жалба срещу решение №323/27.06.2011г. по гр.д.№127/2009г. на Габровския районен съд. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Габровския окръжен съд, постановено на 21.12.2011г. по гр.д.№372/2011г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Габровския окръжен съд. Председател: Членове: