5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 238 София, 20.09.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 2938/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2859/49482/15.06.2016 г. на С. Т. К., чрез адв. И. Ю., срещу определение от 11.04.2016 г. по в. ч. гр. д. № 106/2016 г. на Окръжния съд Монтана, с което е потвърдено определение № 188 от 03.02.2016 г. по гр. д. № 346/2015 г. на Ломския районен съд за прекратяване на производството като недопустимо. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на въззивното определение с довод за допуснати процесуални нарушения при определяне предмета на делото и правната му квалификация, тъй като необосновано, в нарушение на задължението си сам да я изведе въз основа на твърдените обстоятелства, съдът възприел посочената от страната правна квалификация. Поддържа, че е предявен установителен иск по чл. 38, ал. 4 ЗГР за неверност на данните, отразени в акта за раждане досежно произхода от бащата, а съдът е квалифицирал искането като такова по чл. 547 вр. чл. 542 ГПК вр. чл. 73 ЗГР. В самата жалба, като обуславящи с оглед допускането до касация, се поставят въпросите за това длъжен ли е ищецът да посочи правното основание на иска, обвързан ли е съдът от посочената от страната правна квалификация или следва сам да я определи с оглед обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Навежда се основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се твърди противоречие със задължителната съдебна практика на ВКС, в частност с ППВС № 1/1953 г., ТР № 1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решение № 45 от 20.04.2010 г. по т. д. № 516/2009 г. на ВКС, II-ро т. о., решение № 52 от 22.05.2009 г. по т. д. № 695/2008 г. на ВКС, I-во т. о., и решение № 145 от 15.12.2009 г. по т. д. № 250/2009 г. на ВКС, I-во т. о. Ответниците не са изразили становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира частната касационна жалба за допустима като подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация и с правен интерес от обжалването, срещу подлежащ на касация, като преграждащ, въззивен съдебен акт. По въпроса за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК като условие за разглеждане на жалбата по същество, настоящият състав намира следното: Жалбоподателят е подал до Ломския районен съд молба, в която твърди, че погрешно е вписано неговото име като баща в съставен акт за раждане на детето В. С. К. - то е родено повече от две години и половина след прекратяване на брака му с Ц. Т. П., поради което по отношение на произхода от баща не може да се приложи презумпцията за бащинство по чл. 32, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./; не е извършвал и припознаване. Поискал е от съда да допусне спрямо [община] промяна в съставения акт за раждане, като в графата „баща” бъдат заличени неговите имена и вписани тези на майката на детето. Алтернативно е поискал прогласяване на акта за раждане за нищожен като издаден без основание и в нарушение на закона. Въззивният съд приел, съобразявайки изложените обстоятелства и заявеното искане, както и поддържаното във въззивната частна жалба, че производството е охранително, като се цели промяна в данните за гражданско състояние, след установяване по реда на чл. 547 ГПК по отношение на общината погрешно вписване на данни в акта за раждане. Този ред е приложим в случаите, когато закон не предвижда друг ред за поправяне на твърдените грешки. Изхождайки от характера и целите на охранителното производство - да породи изгодни за молителя правни последици, без те да засягат съществено чужда правна сфера, не може да се приеме, че жалбоподателят е активно легитимиран в производство за поправяне на грешка в акта за раждане на трето лице по посочения ред, тъй като не е титуляр на акта и не черпи права от него. Като решаващ мотив съдът изтъкнал, че в случай като настоящия - издаване на акт за раждане в нарушение на закона с посочен баща, който не е съпруг на майката, бащинството не се презумира и не е извършено припознаване, породеният от невярно записване спор следва да бъде решен чрез оспорване на акта за раждане по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Такъв иск не е предявен, а производството по чл. 547 ГПК е недопустимо по изложените съображения. Поставените от касатора въпроси са обуславящи изхода на делото, защото от разрешаването им зависи допустимостта на производството, поради което е налице общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Налице е и специалната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното определение със задължителната съдебна практика на ВКС, формирана с цитираните решения по чл. 290 ГПК. Според тази съдебна практика определянето на правната квалификация на иска е задължение на решаващия съд и негово служебно правомощие, при упражняването на което той би могъл евентуално да сподели, без обаче да е обвързан, от предложена от ищеца в исковата молба квалификация на заявената претенция. За да определи действителното основание на спорното материално право, съдът следва да изходи от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на исковата претенция, и от заявеното искане за защита. В съответствие с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът трябва да разреши правния спор съобразно действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните и приложи съответния материален закон. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд правилно е приел, че, според твърденията на ищеца, породеният спор е от погрешно - невярно вписване на данни в акта за раждане. Правилно е и следващото съждение, че ищецът, който не е титуляр на акта, не може по реда на охранителното производство да иска установяване на вписани неверни данни, защото правните последици от това производство могат да засегнат съществено чужда правна сфера - тази на титуляра на акта. Изводът следва и от разпоредбата на чл. 547 ГПК, според който по реда на глава петдесета на ГПК „Установяване на факти” и със същите последици може да се поправят грешки в документите по чл. 542 /сред които е и актът за гражданско състояние/, когато закон не предвижда друг ред за поправянето им. Такъв е предвиден в чл. 537, ал. 2, изр. 1 ГПК - когато издаденият охранителен акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Исковият път за защита срещу порочен охранителен акт е приложим по причина, че този акт не са ползва със сила на пресъдено нещо и не прегражда пререшаването на въпроса по исков ред. Какъв ще бъде конкретният иск се определя от вида на засегнатото материално право. Така например, когато за имот, принадлежащ на трето лице, погрешно е бил издаден нотариален акт за собственост на друго лице, третото лице може да предяви отрицателен установителен иск срещу претендиращия собствеността, снабдил се с неверен нотариален акт. В разглеждания случай въззивният съд се е позовал на чл. 537, ал. 2 ГПК като правна норма, която урежа исковия път за защита срещу порочен охранителен акт, но неправилно е приел, че в случая не е предявен иск за разрешаване на спор, породен от невярно вписано обстоятелство в акт за раждане. Трайна е практиката на съдилищата и на Върховния касационен съд, че при твърдение за неистинност на един документ поради издаването му от некомпетентен орган или макар и издаден от овластен за това орган, той съдържа неверни данни, оспорването му може да стане по исков ред, а именно чрез предявяване на иск по чл. 97, ал. 3, изр. 1 ГПК /отм./ - напр. решение № 1500 от 26.07.1999 г. по гр. д. № 286/1999 г. на ВКС, ІV-то г. о. Този ред е приложим и в хипотеза като настоящата - лицето, което е вписано като баща в акт за раждане, може с иск по чл. 97, ал. 3, изр. 1 ГПК /отм./ във вр. с чл. 124 от Закона за лицата и семейството /ЗЛС/ - отм., да иска да бъде установено, че актът за раждане е неистински документ, защото не е съставен по предвидения в закона ред и не се ползва с доказателствена сила за установения в него факт кой е баща на детето - в този смисъл е решение № 968 от 14.07.1998 г. по гр. д. № 1297/1997 г. на ВКС, ІV-то г. о. В него е посочено, че правният интерес от този иск се свързва с разпоредбата на чл. 124 ЗЛС /отм./, според която актовете за гражданско състояние, какъвто е актът за раждане, ако са съставени по установения ред, до доказване на противното се ползват с пълна доказателствена сила за това, което е отбелязано от длъжностното лице. Аналогична на посочената е разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, според която актовете за гражданско състояние, съставени по установен в същия закон ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. Доказателствената сила, обаче, се отнася само до това, което се е осъществило пред длъжностното лице по гражданско състояние и то го е възприело лично. Щом се твърди, че детето е родено след изтичане на триста дни от прекратяване на брака между ищеца и майката и ищецът не е припознал детето, но е посочен в акта за раждане като баща, и актът за раждане не е лишен от доказателствена сила, то вписаният като баща има правния интерес и правната възможност да доказва неистинността на акта за раждане досежно бащинството, по реда, предвиден в ГПК - чл. 124, ал. 4, изр. 1. Охранителното производство, към което насочва и чл. 38, ал. 4 ЗГР, в случая е недопустимо, тъй като не се претендира допусната грешка в акта за раждане /напр. неправилно посочена дата на раждане/, а се оспорва истинността му като документ, защото не е съставен по предвидения в закона ред, и оспорващият документа не е титуляр на акта. С оглед изложеното, обжалваното определение и потвърденият с него прекратителен първоинстанционен съдебен акт следва да бъдат отменени като неправилни и делото следва да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска с правна квалификация чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК. Ищецът твърди, че в съставения на 16.08.1995 г. акт за раждане на детето В. той неправилно е вписан като баща, тъй като актът не е съставен по предвидения в закона ред - бащинството не се презумира, нито е извършено припознаване, а подписът за баща, положен в молбата от 1995 г. до длъжностното лице по гражданското състояние при ГНС [населено място] /л. 8 от първоинстанционното дело/, която в случай като настоящия се изисква от разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Наредбата за гражданското състояние /Н. - отм./, не е негов. При тези твърдения породеният спор следва да се разгледа по реда на чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК, по който като ответник следва да се призове и лицето, което се ползва от акта - роденото на 14.08.1995 г. дете. Заявеното в исковата молба искане не съответства на тези твърдения, защото исканата от ищеца промяна в данните, вписани в акта за раждане в оспорената част, е последица от евентуално уважаване на предявения отрицателен установителен иск за неистинност на документ /чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК; чл. 73-74 ЗГР/. Ето защо първоинстанционният съд следва да укаже на ищеца да отстрани посочените нередовности на исковата молба, като приведе петитума в съответствие с твърденията, въведени в обстоятелствената част на исковата молба, и да насочи иска и срещу ползващото се от акта лице. При успешно проведен иск неправилно вписаното в акта за раждане обстоятелство - кой е баща на детето, ще следва да се установява от легитимираните лица и при спазване на реда и сроковете по закон - чл. 69 вр. чл. 71 СК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 11.04.2016 г. по в. ч. гр. д. № 106/2016 г. на Окръжния съд Монтана. ОТМЕНЯ определението от 11.04.2016 г. по в. ч. гр. д. № 106/2016 г. на Окръжния съд Монтана и потвърденото с него определение № 188 от 03.02.2016 г. по гр. д. № 346/2015 г. на Ломския районен съд. ВРЪЩА делото на Ломския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: