2 Р Е Ш Е Н И Е № 169 гр. София, 30.05. 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети май през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 869 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу решение № 92/19.04.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 157/2012 г. на Ловешкия окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 50/14.02.2012 г. по гр. дело № 2192/2011 г. на Ловешкия районен съд, са уважени предявените от С. М. Ч. срещу жалбоподателя, искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищеца, извършено със заповед № 21/05.10.2011 г. на изпълнителния директор на дружеството-касатор, ищецът е възстановен на предишната работа – „инкасатор дългови плащания” при дружеството-касатор и последното е осъдено да му заплати сумата 2 858.16 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението през периода 06.10.2011 г. – 31.01.2012 г.; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските и държавна такса по делото. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. К. сочи като неправилен решаващия извод на въззивния съд, че ищецът се ползвал с предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ. В тази връзка се излагат подробни съображения, че с такава закрила се ползват само председателят и секретарят на синдикалната организация в предприятието на работодателя, но не и членовете на ръководството на вътрешните структури (секции) на тази организация. Изложеното в касационната жалба се поддържа и в съдебното заседание. Жалбоподателят претендира присъждане на направените разноски за трите съдебни инстанции по делото. Ответникът по касационната жалба – ищецът С. М. Ч., в писмения си отговор излага становище и доводи за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на разноските, направени от него пред касационната инстанция. С определение № 126/29.01.2013 г. по настоящото дело е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, по материалноправния въпрос: ползват ли се от предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ председателите и секретарите на вътрешните секции на създадена в предприятието синдикална организация или тази закрила обхваща само председателя и секретаря на синдикалната организация в предприятието. За да уважи предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1 от КТ за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд, след обсъждане и преценка на доказателствата по делото е приел следното: Ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество-касатор на процесната длъжност „инкасатор дългови плащания” до уволнението му, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, с връчването на 05.10.2011 г. на процесната заповед № 21/05.10.2011 г. Въз основа на писмо с изх. № Ф-82-054/04.04.2012 г. на Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване” – „Подкрепа”, [населено място], окръжният съд е приел за установено, че при дружеството-работодател има изградена фирмена синдикална организация „Подкрепа”, състояща се от шест обособени синдикални секции, всяка от които има свое синдикално ръководство – председател и секретар, като ищецът е бил вписан като председател на една от тези синдикални секции „Подкрепа” – при район Л. на дружеството и е бил такъв до 03.08.2011 г., т.е. в рамките на шест месеца преди уволнението. С оглед на това, въззивният съд е приел, че ищецът се ползва от предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ, както и че същата не е преодоляна успешно от страна на дружеството-работодател, тъй като уволнението на ищеца е извършено без да е поискано предварителното съгласие на компетентния синдикален орган. В тази връзка окръжният съд е намерил за неоснователно възражението на касатора, че разпоредбата на чл. 333, ал. 3 от КТ касае само ръководството на синдикалната организация към предприятието, а не ръководствата на синдикалните секции в рамките на тази синдикална организация, като съдът се е мотивирал с това, че подобно разграничение в § 1, т. 6 от ДР на КТ липсва. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, изведеният по делото материалноправен въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с посочените от касатора, решение № 1365/20.11.2007 г. по гр. дело № 2525/2004 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС и решение № 526/23.03.2004 г. по гр. дело № 1902/2002 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, които са постановени по реда на отменения ГПК от 1952 г. В тях е прието, че съгласно § 1, т. 6 от ДР на КТ синдикалното ръководство се състои само от председателя и секретаря на съответната синдикална организация, от което следва, че кръгът на ползващите се от закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ ръководни дейци в съответната синдикална организация, независимо от нейната големина, усложнена структура и териториално разположение, е сведен императивно само до председателя и секретаря на същата, т.е. само до двама конкретни за всяка организация работника/служителя. Настоящият състав на ВКС, в хипотезата на чл. 291, т. 1 от ГПК, намира за правилно разрешението, дадено с тези две решения на ВКС; респ. – намира за неправилно разрешението на изведения по делото материалноправен въпрос, възприето в мотивите към обжалваното въззивно решение. Съображенията за това са следните: Целта на предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ, във вр. с § 1, т. 6 от ДР на КТ, е да се даде социална защита на тези синдикални дейци, които, заради ръководните си функции в съответната синдикална организация и с цел защита на правата на работниците и служителите, влизат в спорове и конфликти с работодателя. Тази предварителна закрила е въведена от законодателя, за да бъде осигурена възможност за безпрепятствено отстояване на синдикалните интереси на работниците, явяващи се в определени случаи в разрез с тези на работодателя. Предвид императивния им характер, правните норми на чл. 333, ал. 3 от КТ и § 1, т. 6 от ДР на КТ не могат да се тълкуват разширително, поради което разглежданата предварителна закрила при уволнение в първата хипотеза на чл. 333, ал. 3 от КТ – „член на синдикално ръководство в предприятието”, следва да обхване само председателя и секретаря на синдикалната организация, учредена и структурирана към предприятието на съответния работодател, но не и ръководствата (председателите и секретарите) на вътрешните структури (секции) в рамките на тази синдикална организация в предприятието на работодателя. Именно ръководството (председателят и секретарят) на синдикалната организация, а не ръководствата (председателите и секретарите) на вътрешните й структури (секции), най-често влизат в спорове и конфликти със съответния представителен орган на работодателя, от чиято компетентност е и извършването на уволнения на работниците и служителите в предприятието му. Единствено в случаите, когато вътрешните структури на синдикална организация следват организацията и структурата на предприятие, чиито поделения или други организационно и икономически обособени образувания самостоятелно наемат работници и служители, поради което са самостоятелни работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ, във вр. с § 1, т. 6 от ДР на КТ, се разпростира и върху ръководството (председателя и секретаря) на синдикалната секция (или друга структура), учредена и структурирана към съответното поделение или друго организационно и икономически обособено образувание - самостоятелен работодател. Настоящият съдебен състав намира, че това тълкуване съответства на посочената по-горе цел на разглежданата предварителна закрила при уволнение, докато възприетото от въззивния съд в обжалваното решение по-широко тълкуване, е в противоречие с тази цел, тъй като при липсата на ограничения в закона за създаването и броя на вътрешните синдикални структури на синдикалните организации в предприятията-работодатели, на практика би могло да се стигне до неограничен брой работници и служители, които да бъдат обхванати от предварителната закрила при уволнение, какъвто не е смисълът на чл. 333, ал. 3 от КТ. Предвид така възприетата за правилна съдебна практика по разрешаването на поставения по делото материалноправен въпрос, при извършената проверка на въззивното решение съгласно чл. 290, ал. 2, във вр. с чл. 291, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира същото за неправилно. Поради това, съгласно чл. 293, ал. 2 от ГПК то следва да се отмени, като постановено в нарушение на материалния закон, и спора по делото следва да се реши по същество от състава на ВКС. С исковата си молба, ищецът е навел следните два довода за незаконосъобразност на уволнението му: 1) работодателят-ответник не спазил, определения от самия него петдневен срок за предоставяне на информация от ищеца дали попада в някоя от категориите лица, ползващи предварителна закрила при уволнение по чл. 333 от КТ; и 2) в качеството си на председател на синдикална секция „Управление” на синдикалната организация на КТ „Подкрепа” при ответното дружество-работодател, ищецът се ползвал с предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ, която не била преодоляна от страна на ответника, тъй като не е било искано и давано разрешение за уволнението на ищеца от централното ръководство на синдикалната организация. И двата довода са неоснователни. Както правилно са приели и двете съдебни инстанции по делото, неспазването от страна на работодателя на определения от него срок за предоставяне на информация от ищеца за ползване на предварителна закрила при уволнение по чл. 333 от КТ, не обуславя извод за незаконосъобразност на уволнението, тъй като от значение е дали към датата на връчването на заповедта за уволнение ищецът обективно се е ползвал от такава предварителна закрила. Освен това, в деня на връчването на процесната заповед за уволнение ищецът е подписал декларация, че не страда от заболяванията, посочени в Наредба № 5/20.02.1987 г. на М., която единствено изисква работодателят предварително да събира информация за ползването на предварителната закрила при уволнение в тази хипотеза. От доказателствата по делото е установено, че при ответното дружество-работодател е учредена фирмена синдикална организация „Подкрепа” към Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване” – „Подкрепа”. Тази синдикална организация има шест обособени секции „Подкрепа”, следващи териториално-организационната структура на дружеството-работодател. В рамките на шест месеца преди уволнението му, ищецът е бил председател на една от тези шест обособени синдикални секции, а именно – на синдикална секция „Подкрепа” при район „Л. и управление” на ответното [фирма] – [населено място]. От доказателствата по делото не се установява някое от тези шест организационно-структурни звена (пет териториални района и една складова база) на ответното дружество, и конкретно - район „Л. и управление”, към който е структурирана синдикалната секция, чиито председател е бил ищецът, да е самостоятелен работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ. Напротив – от доказателствата по делото следва изводът, че работодател е ответното акционерно дружество (преди това – Е. и О.), от чието име неговият изпълнителен директор е сключвал и допълнителните споразумения към трудовия договор на ищеца (самият трудов договор на ищеца е сключен с управителя, представляващ тогава [фирма]), като изпълнителният директор на ответното дружество-работодател е издал и процесната заповед № 21/05.10.2011 г. за уволнението на ищеца. При тези обстоятелства по делото, предвид възприетото по-горе разрешение на изведения по делото материалноправен въпрос, следва изводът, че ищецът не се е ползвал с предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ, след като не е бил председател или секретар на фирмената синдикална организация „Подкрепа”, учредена и структурирана при ответното дружество-работодател. Както вече беше посочено, уволнението на ищеца е извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата, с връчването на 05.10.2011 г. на процесната заповед № 21/05.10.2011 г. Съкращението на щата е извършено с нарочна заповед № ЧР-6229/19.09.2011 г. на изпълнителния директор на ответното дружество-работодател. Доводи за незаконосъобразност на уволнението във връзка с неговото основание, ищецът не е въвел с исковата си молба по делото. От горното следва, че след като и двата довода на ищеца за незаконосъобразност на уволнението му, са неоснователни, то ответникът-работодател законосъобразно е упражнил субективното си потестативно право да уволни ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ – поради съкращаване на щата. Следователно, предявеният по делото иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна уволнението на ищеца като незаконно, е неоснователен и следва да се отхвърли. Обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за възстановяване на ищеца на процесната длъжност „инкасатор дългови плащания” и за присъждане на обезщетение за оставане без работа, също се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. Предвид крайния изход на делото, на ищеца не се дължат разноски по делото, каквито той претендира, а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество, претендираните и направени от последното разноски за заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната и касационната съдебни инстанции по делото, в общ размер 2 244.34 лв., като доказателства за направени от ответника разноски пред първата съдебна инстанция не са налице по делото. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 92/19.04.2012 г., постановено по въззивно гр. дело № 157/2012 г. на Л. окръжен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от С. М. Ч. срещу [фирма] – [населено място], искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 21/05.10.2011 г. на изпълнителния директор на ответното дружеството; за възстановяване на ищеца на предишната работа – на заеманата до уволнението длъжност „инкасатор дългови плащания” при ответното дружеството; и за осъждане на последното да заплати на ищеца сумата 2 858.16 лв. – обезщетение за оставане без работа поради уволнението през периода 06.10.2011 г. – 31.01.2012 г.; ОСЪЖДА С. М. Ч. да заплати на [фирма] – [населено място] сумата 2 244.34 лв. (две хиляди двеста четиридесет и четири лева и тридесет и четири стотинки) – разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.