Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
С., 26.03. 2014 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети март, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 5811 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. А. С. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Е. В. от АК-С., против въззивно решение № 4565 от 18.06.2013 г., постановено по в.гр.д. № 5008 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав, с което като е отменено решение от 26.02.2013 г. по гр.д. № 22898/2012 г. на Софийски районен съд, 63 с-в, са отхвърлени предявените от Й. А. С. срещу [фирма] [населено място] искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Излагат се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което се иска неговата отмяна и уважаване на исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. В съдебно заседание пълномощникът на касатора адв. В. поддържа касационните основания за отмяна на въззивното решение като неправилно и моли то да бъде отменено изцяло и предявените искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ уважени като подробни съображения излага в писмена защита.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. И. И. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата като неоснователна. В съдебно заседание адв. И. поддържа становището си за неоснователност на касационната жалба, поради което моли тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното въззивно решение като правилно – в сила. Подробни съображения излага в писмена защита.
С определение № 43 от 08.01.2014 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос от материално естество - подлежи ли на съдебен контрол в производство по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ преценката на работодателя кой от служителите има по-висока квалификация и работи по-добре, в случаите, при които поради намаляване обема на работата се съкращава единствената щатна длъжност, но работодателят е извършил подбор между лицето, заемащо тази длъжност и друго лице, заемащо близка/сходна по трудови функции длъжност.
На този правен въпрос е даден отговор с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, с което е уеднаквена съдебната практика по приложението на чл. 329 КТ. Прието е, че преценката на работодателя по чл. 329, ал. 1 КТ – кой от работниците или служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки на законовите критерии, съгласно чл. 329 КТ на действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При съкращаване на щата на единствената щатна длъжност/трудова функция/ работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг/други/ работник или служител, заемащ близка или сходна длъжност. Ако правото на подбор бъде упражнено, работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения подбор. Съобразно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в цитираното по-горе ТР № 3 по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, правото на уволнение подлежи на съдебен контрол, както и правото на подбор като част от него, а съдебната защита се състои в цялостен съдебен контрол по отношение на всички правни въпроси, релевантни за законността на уволнението, като прилагането на разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ според точния й смисъл не може да се реализира с ограничаване на съдебния контрол до въпроса за формалното използване на критериите, установени с нормата, а обхваща проверката на приетите от работодателя и оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии и като преценява обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ съдът решава дали правото на подбор е осъществено съобразно установения правен режим. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорването му от уволнения работник или служител, истинността на установените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели, или прилагане на други доказателствени средства с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
С обжалваното решение са отхвърлени исковете, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ - за отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставането на ищеца без работа през шестмесечния период на уволнението, като съдът е приел, че по делото е установено, че в случая е намалял обемът на работата на предприятието по отношение на дейността по продажбата на резервни части, който ресор ищецът е ръководил в качеството си на „началник автосервиз” в поделението „резервни части”, преименувана в длъжност „началник следпродажбено обслужване”. Приел е също така, че тъй като това е била единствената длъжност, свързана с продажбата на резервни части, чиито обем на работа е намалял, то и по отношение на ищеца е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, без за работодателя да съществува задължението да извърши подбор. В случая извършеният от работодателя подбор по чл. 329 КТ между ищеца и служителя П. Д. не подлежи на съдебен контрол, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца не е в резултат на упражненото от работодателя право на подбор.
Предвид дадения отговор на поставения материалноправен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че касационната жалба е основателна, а въззивното решение е неправилно. Правните изводи на въззивния съд относно това, че в случая извършеният от работодателя подбор по чл. 329 КТ между ищеца и служителя П. Д. не подлежи на съдебен контрол, тъй като прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца не е в резултат на упражненото от работодателя право на подбор, не съответстват на задължителната практика на ВКС, възприета в цитираното Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, а именно, че при съкращаване на щата на единствената щатна длъжност/трудова функция/ работодателят може да уволни съответния работник или служител, заемащ тази длъжност, или да направи подбор между него и друг работник или служител, заемащ близка или сходна длъжност, като ако правото на подбор бъде упражнено от работодателя в случаите, при които извършването на такъв не е било задължително, работникът или служителят може да оспори уволнението във връзка с проведения подбор, извършването на който подлежи на съдебен контрол.
По изложените съображения, въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за извършване на следващите се процесуални действия по преценка на доказателствата във връзка с доводите на ищеца за незаконност на извършения подбор от работодателя, изложени в становището му от 26.09.2012 г./на л. 82-86 от първоинстанционното производство/.
При този изход на делото, направените разноски за настоящото касационно производство следва да се определят при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, вр. с ал. 3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 4565 от 18.06.2013 г., постановено по в.гр.д. № 5008 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г въззивен състав.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |