5 Р е ш е н и е № 91 София, 12.04.2017г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четвърти април две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря В.Стоилова изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №3707/2016г.по описа на Върховния касационен съд Производството е по чл.290 ГПК. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 21.06.2016г. по гр.д.№2084/2016г. АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.2 зодов. Допуснато е касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване Жалбоподателят – П.Р.Б. поддържа, че решението, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ, е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде намален размера на присъденот обезщетение. Ответникът Й. Х. Л., редовно призован не взема становище по спора. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отмени първоинстанционното решение частично, е отхвърлил предявения от Й. Х. срещу П.Р.Б., иск с правно основание чл.2 , ал.1 , т.3 ЗОДОВ, за разликата над 40000лв. /четиридесет хиляди лева/ до сумата от 50 000лв., /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.311, ал.1 пр.1 НК, приключило с влязло в сила на 16.03.2015г. оправдателна присъда по НОХД № 4963/2009г. по описа на СРС. Със същото решение съдът е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която искът е отхвърлен до пълния му предявен размер и в тази си част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Прието е за установено, че с присъда, влязла в сила на 16.03.2015г., ищецът – ответник по жалба , е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за документно престъпление в качеството му на нотариус по чл.311, ал.1, пр.1, вр. чл.26, ал.1 НК, като с решение по ВНОХД 535/2015г. на ГС София е е потвърдена оправдателна присъда от 04.12.2014г., постановена по НОХД № 4963/2009г. по описа на РС София. Установено е по делото, че ищецът е привле­чен като обвиняем на 02.07.2007г., видно от Постановление за привличане в качеството на обвиняем по досъдебно производство №15393/2006г. по описа на 01-во РУП на СДВР, когато е била наложена е мярка „подписка", за това че на 21.02.2000г. в кръга на службата си положил подписа си на нотариус, кръглия си печат на нотариус и правоъгълния си щемпел на нотариус като удостоверил неверни обстоятелства в три документа, като наказателното производство е приключило след 8 години и 2 месеца, с оправдателна присъда, считано от повдигане на обвинението, а не от образуване на делото и е била взета най-леката мярка за неотклонение, тъй като престъплението не е тежко умишлено по смисъла на чл.93 НК. Съдът е приел, че наказателното дело се е отразило тежко на емоционалното състояние на Й. Х., като след образуването на досъдебното производство, предявяване на обвинението и особено след започване на съдебното производство, ищецът е бил подложен на постоянен стрес, коментарите, сплетните и интригите по негов адрес в средите, в които работел - гилдиите на нотариусите и адвокатите. Установено е, че до приключване на делото, той се измъчвал от възможния изход на делото, имал сериозни притеснения за бъдещето си и за това, че може да загуби работата си, каквито притеснения са изпитвали и членовете на неговото семейство. При така установените факти съдът е счел, че предявеният иск е основателен и обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване в размер на 40 000 лева е справедливо . Допустано е касационно обжалване по въпроса за задължението на въззивния съд да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че решението в обжалваната му част е постановено в противоречие с практиката на ВКС и следва да бъде отменено. В практиката на ВКС, изразена и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение от 04.02.2013г., по гр. д. № 85/2012г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. е посочено, че обезщетението за вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси. Също така е уточнено, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. По тях трябва да има възможност да отговори ответника, а съдът при равнопоставеност на страните да събере доказателства. С оглед на същото съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка. В този смисъл е и решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1 107/2012 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение от 15.01.2013г., по гр. д. № 1 568/2 011г. по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. , в които е посочено, че в тежест на пострадалия е да докаже засягането на съответното благо, което е в случая е станало с незаконосъобразното обвинение, с което искът е доказан по основание. В този случай е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване. Приема се, че държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането и в този случай е изцяло приложима постановката на т.11 от ТР № 3/2005 г. - вземат се предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е производството, тежестта на извършените дейния, за които деецът е осъден, причинна връзка между незаконността на обвиненията и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ изисква да се отчитат всички конкретни обстоятелства и когато конкретна вреда има конкретна причина и може да бъде сведена до пряка последица от конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, то това предпоставя изключване на тази вреда от кръга на подлежащите на обезщетяване. Настоящият състав намира, че с оглед отговора на поставения въпрос решението следва да се отмени в обжалваната му част, като се постанови ново по съществото на спора. В случая въззивният съд не е съобразил вида и характера на процесуалната принуда, като не е отчел обстоятелството, че наказателното преследване е приключило с оправдателна присъда в първата инстанция, която не е протистирана от прокуратурата, както и че срещу ответника по жалба не е вземана най-тежката мярка за неотклонение. В случая ищецът – ответник по жалбата, не е доказал засягането на съответните блага, произтичащо само от незаконосъобразното обвинение. Размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не следва да надхвърля сумата 25 000 лева, тъй като не са установени специфични увреждания , произтичащи само от наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда. В този размер следва да бъде уважен предявения иск. Същият следва да се отхвърли като неоснователен за разликата над 25 000 лева до уважения от въззивния съд размер от 40 000 лева. Разноски за настоящата инстанция на страните не следва да се присъждат с оглед изхода на спора. Предвид изложените съображения, съдът р е ш и : ОТМЕНЯ решение от 21.06.2016г. по гр.д.№2084/2016г. на АС София , в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над 25 000/ двадесет и пет хиляди/ лева до 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, като вместо него ПОСТАНОВява: ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Х. Л. иск срещу П.Р.Б., с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за сумата над 25 000/ двадесет и пет хиляди/лева до 40 000/петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, ведно с лихва считано от 16.03.2015г. до окончателното заплащане на сумата. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: