6 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 380 София, 19.05.2012 година Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 17.04.2012 год., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ч.т.дело № 850/2011 година за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, във вр. с чл.274, ал.3, т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на ДЪРЖАВЕН Ф. „ЗЕМЕДЕЛИЕ”, със седалище гр. София против въззивно определение на Хасковския окръжен съд № 227 от 22.08.2011 год., по ч.гр. д.№ 603/2011 год., с което е отменено разпореждане на Хасковския районен съд № 694 от 28.03.2011 год. за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 1020/2011 год. и е обезсилен издадения на 04.04.2011 год., въз основа на същата, изпълнителен лист в полза на настоящия частен жалбоподател. С частната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалвания съдебен акт, по съображения, че подаденото от длъжника възражение по чл. 414 ГПК, предхождащо образуване на изпълнителното дело и връчена му заповед за незабавно изпълнение е преждевременно. Алтернативно поддържаното оплакване е за неправилност на обжалвания съдебен акт, който порок е аргументиран с необоснованост на правните изводи на въззивния съд и допуснато нарушение на процесуалния закон – чл.417, т.2 ГПК, във вр. с чл.27, ал.2 ЗПЗП. Основното възражение на частния жалбоподател е срещу възприетото от Х. разбиране, че в съдържанието на понятието „извлечение” по см. на чл.27, ал.2 ЗПЗП и чл.417, т.2 ГПК, се включват не само отделни данни за заявеното към длъжника вземане, а пълното хронологично отразяване на извършените по отношение на дълга счетоводни операции, което е лишено от основание в закона. Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Позовавайки се отново на пороците на обжалваното определение, въведени в обстоятелствената част на частната касационна жалба частният касатор поддържа, че „сезиран със сходни казуси, по които като извънсъдебно изпълнително основание са ангажирани идентични от външна страна извлечения от сметката на различни длъжници на ДФ ”ЗЕМЕДЕЛИЕ””, ВКС се е произнесъл, уважавайки същите, което противоречи на възприетото от Х. разрешение относно изискуемите се за редовността от външна страна документа - извлечение от сметката на длъжника, като извънсъдебно изпълнително основание, реквизити, за които липсва изрична законова регламентация. Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени определение на ВКС : № 394/30.05.2011 год., по ч.т.д.№ 361/ 2011 год.на І-во т.о на ВКС; № 968/23.12.2010 год., по ч.т.д. № 851/2010 год. на І-во т.о. на ВКС; № 295 от 23.04.2010 год., по ч.т.д. № 894/2009 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС и № 690 от 13.11.2009 год., по ч.т.д.№ 604/2009 год. на ІІ-ро т.о. на ВКС, а по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК определения на СГС: № 3/ 03.02.2009 год., по гр.д.№ 613/2009 год.; № 13511/23.11.2009 год., по гр.д.№ 11355/2009 год.; № 423/08.01.2010 год., по ч.гр.д.№ 26/2010 год.; № 17295/07.12.2010 год., по гр.д.№ 11756/2010 год. и от 21.01.2011 год., по гр.д.№ 14852/2010 год.. Ответната по частната касационна жалба страна не е заявила отговор- становище в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната касационна жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол въззивен съдебен акт, от категорията, посочени в чл.274, ал.3, т.2 ГПК, поради което е процесуално допустима. С оглед въведените с частната касационна жалба доводи и съдържанието на изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, във вр. с чл.274, ал. 3 ГПК следва да се приеме, че уточнен, съгласно постановките в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, поставеният релевантен за крайния правен резултат по делото процесуалноправен въпрос е за изискуемите се за редовността на документа, представляващ несъдебно изпълнително основание по чл. 417, т.2 ГПК, във вр. с чл.27, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, реквизити. Следователно решаващите мотиви в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, според които представеното със заявлението от настоящия частен жалбоподател, като заявител, извлечение от счетоводните книги по партидата на длъжника по чл. 417, т.2 ГПК не съдържа необходимите реквизити, удостоверяващи падежа на търсените суми и тяхната изискуемост, поради което в случая отсъства и подлежащо на изпълнение вземане, т.е.вземане, което е изискуемо, позволяват да се приеме, че главната обща предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана. Основателно е и позоваването на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Възприетото от въззивния съд разрешение на поставения от касатора процесуалноправен въпрос е в несъответствие с приетото в задължителната съдебна практика по същия, израз на която са и цитираните по- горе влезли в сила определения на отделни състави на ВКС, ТК. Според последната документът по см. на чл.417, т.2 ГПК в разглежданата хипотеза на подадено от ДФ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” заявление за издаване на заповед за изпълнение, основано на извлечение от сметката на длъжник за поети от него задължения по договор за предоставяне на целеви субсидии, респ. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, е самото извлечение, посочено като единствено основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК и в специалната норма на чл.27, ал.2 ЗПЗП, а не и договорът за предоставяне на паричната финансова помощ, с който са установени задълженията на страните. Поради това наличието на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение на заявеното вземане следва да се преценява само с оглед редовността от външна страна на извлечението от счетоводните сметки по партидата на длъжника, задължителни реквизити на което са: размера на получената субсидия, конкретните неизплатени суми по задължението, размера и периода на дължимата законна лихва. Що се касае до изискуемостта на вземането на кредитора, то доколкото същата произтича от твърдяното в заявлението неизпълнение на конкретно договорно задължение, е отрицателен факт от действителността, който не следва да бъде доказван от длъжника. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че искането за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Х., предмет на подадената от ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ”частна касационна жалба е основателно. Разгледана по същество, същата е основателна. Постановеният съдебен акт на Х. е недопустим и следва да бъде обезсилен в частта, с която въззивният съд се е произнесъл по правилността на първоинстанционното разпореждане за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но по съображения различни от поддържаните от частния касатор, които са неотносими към допустимостта на частната жалба на длъжника. Недопустимото произнасяне от страна на Х. произтича от обстоятелството, че по силата на императивната норма на чл.413 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежи единствено разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но не и разпореждането, с което заявлението се уважава, извън присъдените деловодни разноски. Следователно при уважено от ХРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.2 ГПК, подадената от длъжника И. И. П. от [населено място], [община] бани, Хасковска област частна жалба изцяло срещу разпореждането на първоинстанционния съд в посочената по- горе негова част се явява процесуално недопустима, което не е било съобразено от въззивния съд. Поради отсъствие на надлежно упражнено процесуално потестативно правомощие на частна жалба от жалбоподателя недопустимо в същата тази част се явява и въззивното определение на Х., което разгледано в неговата цялост не дава основание да се счете, че касае единствено разпореждането за незабавно изпълнение на ХРС, инкорпорирано в заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК. В останалата му част, въззивното определение на Х. е неправилно и следва да бъде отменено. Съобразявайки приетото за минимално необходимо съдържание на документа по чл.417, т.2 ГПК, според постановките в задължителната съдебна практика, обективирана в определения на ВКС,ТК: № 394/ 30. 05.2011 год., по ч.т.д.№ 361/2011 год. и № 690/ 13. 11.2009 год., по ч. т. д.№ 604/2009 год., настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания случай заявлението, представено от ДФ ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” отговаря на изискванията на процесуалния закон - издадено е от компетентен орган, факт, удостоверен с положения от изпълнителния директор на Фонда подпис и съдържа достатъчно информация за претендираното вземане - длъжник; основание за възникване на вземането; размер на дължимата главница; размер и период на лихвата, поради което молбата за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист се явява основателна и следва да бъде уважена. Що се отнася до изискуемостта на вземането, тя, както се посочи, произтича от твърдяното в заявлението договорно неизпълнение, като верността на така въведеното твърдение подлежи на евентуална проверка едва в исковото производство по чл.422 ГПК, в което на разглеждане подлежат и възраженията на длъжника. Мотивиран от тези съображения настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.274, ал.3, т.2 ГПК, във вр. с чл.417, т.2 и чл.418, ал.1 ГПК О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Хасковския окръжен съд № 227 от 22.08.2011 год., по възз. ч.гр.д.№ 603/2011 год.. ОБЕЗСИЛВА постановеното от Хасковския окръжен съд определение № 227 от 22.08.2011 год., по възз. ч.гр.д.№ 603/2011 год., в частта , с която са отменени разпореждане на Хасковския районен съд № 694/28.03.2011 год., по ч.гр.д.№ 1020/2011 год. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК срещу длъжника И. И. П. от [населено място], [община] бани,Хасковска област по заявление вх.№ 5744/24.03.2011 год. и издадената въз основа на него заповед за незабавно изпълнение. ПРЕКРАТЯВА производството по делото, по подадената от И. И. П. от [населено място], [община] бани, Хасковска област частна жалба с вх.№ 11831/24.06.2011 год. в посочената по- горе част. ОТМЕНЯ определение № 227 от 22.08.2011 год., по възз. ч.гр.д.№ 603/2011 год.на Хасковския окръжен съд, в частта, с която е отменено разпореждане на Хасковския районен съд № 694/28.03.2011 год., по ч. гр.д.№ 1020/2011 год. за постановяване на незабавно изпълнение по чл. 418, ал.1 ГПК и е обезсилен издадения на 04.06.2011 год. в полза на ДФ ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” изпълнителен лист, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПУСКА НЕЗАБАВНО изпълнение и ИЗДАВАНЕ на изпълнителен лист за вземането на ДФ ”ЗЕМЕДЕЛИЕ”, за което с разпореждане на Хасковския районен съд 694/ 28. 03. 2011 год., по ч. гр. д.№ 1020/2011 год. е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК. ОСЪЖДА И. И. П. от [населено място], [община] бани, Хасковска област да заплати на ДФ ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” направените по делото деловодни разноски в общ размер на сумата 695.50 лв./ шестстотин деветдесет и пет лева и петдесет ст./, от които 202.76 лв. внесена държавна такса и 492.74 лв. юрисконсултско възнаграждение. ВРЪЩА делото на Хасковския окръжен съд за изготвяне на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: