Р Е Ш Е Н И Е № 157 София,18.06.2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на девети април две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Юлия Георгиева, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 5176 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1501 от 29.12.2014 година е допуснато касационно обжалване на решение № 88 от 15.05.2014 година по гр.д. № 319/2013 г. на Силистренски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 191 от 06.11.2013 г. по гр.д. № 224/2013 г. на районен съд гр.Дулово. С първоинстанционното решение е уважен иск, квалифициран с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от С. В. С. от [населено място]. Т. за признаване на установено по отношение на [фирма], [населено място], че не се дължи сумата 7362,40 лева. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за преценка на допустимостта на обжалвания съдебен акт. Във въззивното решение на Силистренски окръжен съд е прието за установено, че със заявление от 06.04.2012 г. ответникът [фирма] е поискал издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С. В. С. за сумата 5500 лева, дадени му в заем на 23.05.2008 г. Вземането по договора за заем е било прехвърлено на заявителя [фирма] по договор за цесия от 30.03.2010 г., сключен със заемодателя К. Н. К.. На 20.04.2012 г. в полза на заявителя е била издадена заповед за изпълнение, срещу която в законоустановения двуседмичен срок е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК. На 28.05.2012 г. възражението е било оттеглено; на 03.08.2012 г. е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е било образувано изпълнително дело № 147/2012 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при районен съд гр.Дулово. При така установените факти, във въззивното решение е прието, че предявеният от длъжника иск за установяване недължимост на вземането е недопустим; че заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което безспорно установеното с нея вземане не може да бъде предмет на последващо производство по отрицателен установителен иск. Прието е, че ищецът е пропуснал предоставените му от закона възможности за защита в заповедното производство – възражение по чл. 414 ГПК, възражение по чл. 423 ГПК или иск по чл. 424 ГПК. Изхождайки от така формираните изводи, въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение № 191 от 06.11.2013 г. по гр.д. № 224/2013 г. на районен съд гр.Дулово, с което предявеният от С. В. С. за признаване на установено по отношение на [фирма], [населено място], че не се дължи сумата 7362,40 лева е бил уважен иск на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че така постановеното съдебно решение е недопустимо. В исковата молба ищецът е въвел твърдения, че заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, тъй като по време на заповедното производство не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България; че не е бил запознат със съдържанието и; че възражението е било подадено и оттеглено от трети лица без представителна власт; че за започналото принудително изпълнение е бил уведомен от своята майка и това е наложило връщането му в страната. Така изложените твърдения сочат за възражение по чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК – твърди се, че длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, тъй като заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването и той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България. Същевременно с исковата молба се претендира да се признае за установено, че сумата по заповедта за изпълнение не се дължи. Първоинстанционният съд не е констатирал несъответствието между обстоятелствата, на които се основава иска и вида на търсената защита и се е произнесъл недопустимо по нередовна искова молба по съществото на иск, квалифициран с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК „за установяване несъществуването на едно правоотношение”. В нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд също не е констатирал несъответствието между обстоятелствена част и петитум на исковата молба, квалифицирайки предявената претенция като иск за установяване недължимост на вземането. Бидейки инстанция по същество и при ограничения въззив, въззивният съд е следвало да даде указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора – т. 5 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1 от 2013 г. ОСГТК ВКС. При твърдения, сочещи за възражение по чл. 423, ал.1, т. 2 ГПК и петитум за установяване несъществуване на вземането по заповедта за изпълнение, въззивният съд е следвало да даде указания на ищеца да уточни характера на претенцията си и в случай, че същата е за приемане на възражение относно възможността на длъжника да оспори вземането да обезсили първоинстанционното решение и да се произнесе по искането реда на чл. 423 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на окръжния съд за уточняване петитума на иска и съответно след даване на указания за това за прекратяването му или за произнасяне по възражение по чл. 423 ГПК, воден от което Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 88 от 15.05.2014 година по гр.д. № 319/2013 г. на Силистренски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: