Р Е Ш Е Н И Е №.72 София,16.09.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ при участието на секретаря Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията М.Славчева т.дело № 925/2011 година Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби на [фирма] и [фирма] срещу въззивно решение № 81 от 29.03.2011 г. по в.гр.д.№ 45/2011 г. на Великотърновския апелативен съд. Касаторът [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 145 от 06.08.2010 г. по гр.д.№ 130/2009 г. на Великотърновския окръжен съд, с което са отхвърлени предявените в обективно и субективно съединение искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС срещу Държавна агенция „Д. резерв и военновременни запаси” /ДА „Д.”/ и Държавата чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството за признаване за установено по отношение на ответниците, че е носител на правото на собственост върху недвижим имот „З. Крушето”, находящ се в [населено място] и за осъждането им да му бъде предадено владението върху процесния недвижим имот. Касаторът [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд, постановено по същото дело по предявените по реда на чл.225 ГПК искове срещу ищеца [фирма] и ответниците ДА „Д.” и Държавата обективно съединени искове за признаване за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК спрямо ответниците на самостоятелното му право на собственост върху процесния недвижим имот, придобито по реда на чл.15 ТЗ от ищеца по делото [фирма] и за осъждане на ДА „Д.” да му предаде владението върху ползваната без основание „З. Крушето” в [населено място]. Касаторите поддържат, че направеният от въззивния съд извод за намаляване на капитала на [фирма] „чрез изваждане” на процесния недвижим имот е направен в нарушение на императивната разпоредба на чл.200 ТЗ, като е застъпено становището, че решението на принципала за обезсилване на акциите със стойността на извадения имот няма вещно правни последици, то нито води до изгубване на правото на собственост на търговското дружество върху „З. Крушето”, нито съставлява основание за едноличния собственик на капитала „обратно” да го придобие в собственост. Считат, че за фактическият състав на прехвърляне на собствеността освен решение на общото събрание по чл.221 ТЗ, респ.чл.15 ПРУПСДП (отм.), включва и договор (сделка) между дружеството и държавата – чл.77 ЗС във вр. с чл.43 и чл.48 ЗДС, какъвто в случая не е бил сключен, а същевременно разпореждането на принципала нямал характера на едностранна правна сделка по смисъла на чл.44 ЗЗД. От ответниците по касация становище е изразила ДА „Д.” чрез териториалното си поделение Териториална дирекция [населено място], в което поддържа, че обжалваното въззивно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страните във връзка с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.290 ГПК, приема следното: Предмет на делото са предявени от [фирма] и от главно встъпилото по реда на чл.225 ГПК лице [фирма] установителни и ревандикационни искове, обосновани с твърдението, че Р. № 10 от 23.03.1999 г. и Заповед № РД 09-814 от 02.06.1999 г. на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, в изпълнение на които „З. Крушево” е предадена от [фирма] на ДА „Д.” /с предишно наименование ГУ „Д.”/ не са годни правни основания за прехвърляне на собствеността върху имота, тъй като Р. № 10/1999 г. не притежава реквизити на административен акт, годен да породи или прехвърли права или задължения до адресатите и в този смисъл не отговаря на формалните изисквания на закона. Освен това е поддържано, че обявяването на процесния недвижим имот за публична държавна собственост с посоченото разпореждане е извършено в нарушение на чл.2, ал.4 ЗДС. С твърдението, че „З. Крушето” не е напускала патримониума на [фирма], главно встъпилото лице обосновава правата си на собственост върху недвижимия имот с качеството си на негов правоприемник, придобито по силата на договор за продажба на търговското предприятие на [фирма] (в ликвидация), сключен на основание чл.15 ТЗ на 07.04.2004 г. С обжалваното решение въззивният съд, след хронологично проследяване на преминаване на правото на собственост върху „З. Крушето” чрез извършваните по реда на Търговския закон преобразувания на първоначалния му собственик [фирма], [населено място] е приел за установено, че процесният недвижим имот е част от капитала на [фирма] към датата на приемане на Р. № 10/1999 г. Изложено е, че в качеството си на негов принципал държавата упражнява правото си на собственост по отношение на включеното в него имущество в съответствие с ТЗ и ПРУПСДП чрез органите, посочени в Правилника, които съгласно чл.15, т.2 имат правата на Общото събрание на акционерите, вкл. правото да увеличава или намалява капитала на дружеството. Счетено е, че с разпореденото с Р. № 10/1999 г. на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа да намали капитала на [фирма] чрез обезсилване на акции на дружеството, съответстващи на стойността на разпоредените за изваждане от капитала му шест зърнобази и за обявяването им за публична държавна собственост, сред които и „З. Крушето”, МС е упражнил правомощията си по чл.11 от ПРУПСДП (отм.). Доводите на ищеца по главния иск и на главно встъпилото лице, че Р. № 10/99 г. не е породило правно действие, тъй като между дружеството и държавата не е сключена правна сделка, а намалението на капитала не е вписано в търговския регистър, са счетени за неоснователни, като съдът се позовал на чл.16, ал.1, т.2 от ПРУПСДП (отм.), според който едноличният собстветник на капитала може да взема решения за придобиване или разпореждане с недвижими имоти или с вещни права върху тях, освен ако в уставите на търговските дружества не е предвидено друг ред, за наличието на какъвто доказателства не са представени. От това е направен извод, че Р. № 10/99 г. и издадената за изпълнението му Заповед на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа имат характера на едностранна сделка по смисъла на чл.44 ЗЗД, като решението за намаляване на капитала чрез обезсилване на акциите на [фирма] имат вещноправен ефект и съгласно чл.31, ал.2 ТЗ това решение влиза незабавно в отношенията между последното и Държавата като едноличен собственик на капитала му, без да е необходимо неговото вписване в търговския регистър. Фактът, че не е било извършено вписване на намалението на капитала според съда не означава, че не е извършено валидно изваждане на процесния имот от капитала на [фирма] и че собствеността му не е прехвърлена обратно на държавата, поради което е заключено, че правилно този имот е актуван като публична държавна собственост. Въз основа на изложеното въззивният съд споделил направените с обжалваното решение изводи, че ищецът [фирма] не е установил, че праводателят му [фирма] е бил собственик на „З. Крушето”, с оглед на което са приети за неоснователни предявените от него искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС, както и тези на главно встъпилата по чл.225 ГПК страна. Претендираните от [фирма] са отречени по съображения, извлечени от валидно извършеното според съда разпореждане от принципала на [фирма] с процесния недвижим имот, предхождащо преобразуването му в [фирма], респ. прехвърлянето на предприятието му по реда на чл.15 ТЗ с договора от 07.04.2004 г. С определение № 703 от 05.10.2012 г., постановено по настоящето дело, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК поради противоречивото разрешаване в съдебната практика на следните материалноправни въпроси: 1./ За приложението на чл.231 ал. 3 /в редакцията преди изменението му в Д.в.бр.84/2000 год./ на Търговския закон относно правните последици на вписването в търговския регистър и по-конкретно: поражда ли правно действие решението на принципала за намаляване капитала на еднолично АД с държавно имущество чрез обезсилване на акции, ако това обстоятелство не е вписано в търговския регистър, а спрямо третите добросъвестни лица - и ако не е обнародвано в "Д. вестник" и 2./ Ползва ли се с пряко отчуждително действие и води ли до промяна в собствеността последвалото разпореждане на МС № 10/23.03.1999 год., с което включеният в капитала на [фирма] имот „З. Крушето” е обявен за публична държавна собственост и е предаден за ползване и управление на ДА „Д.”. След допускане на касационното обжалване, противоречивата съдебна практика е преодоляна с постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 81 от 28.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 674/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 237 от 11.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 190/2011 г., II т. о., ТК и Решение № 208 от 30.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1159/2010 г., II т. о., ТК, имащи характер на задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираните решения съставите на II т. о. на ВКС са се произнесли по идентични правни спорове между [фирма] - от една страна, и ДА "Д. резерв и военновременни запаси" и Държавата - от друга, с предмет правото на собственост върху включени в т. 1 на Разпореждане № 10/23.03.1999 г. зърнобази, като по поставените и по настоящото дело материалноправни въпроси е прието, че взетото от Държавата - принципал /чрез компетентния орган, заместващ общото събрание в Е. с държавно имущество/ решение за намаляване на капитала на [фирма] чрез обезсилване на акциите, съответстващи на стойността на правото на собственост върху изброените в т. 1 на Р. № 10/23.03.1999 г. зърнобази, не е породило правно действие, тъй като не е вписано в Търговския регистър съгласно разпоредбата на чл. 231, ал. 3 ТЗ (в действащата към м. юни 1999 г. редакция от ДВ бр. 100/1997 г.), според която решенията относно увеличаването и намаляването на капитала на АД се вписват в Търговския регистър и влизат в сила след вписването им, както и че Р. № 10/23.03.1999 г. – т.2 за обявяване на имотите по т. 1 за публична държавна собственост няма пряко отчуждително действие и не води до тяхното одържавяване предвид обстоятелството, че към този момент имотите са собственост на едноличното търговско дружество „Зърнени храни”, а не на Държавата, притежаваща еднолично само капитала на дружеството. Посочено е, че Държавата упражнява правата си на едноличен собственик на капитала според правилата на ПРУПСДП, приет с ПМС № 7/1994 г. (отм.) и ЗППДОП (отм.), като решава въпроси от компетентността на общото събрание чрез съответните министри /съобразно отрасловата им компетентност/, които не действат като орган на власт, а като равнопоставен участник в гражданския оборот. От това е направен извод, че издадените от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа заповеди № РД-09-814/2.06.1999 г. и № РД-41-421/11.06.1999 г. за намаляване на капитала на [фирма] със стойността на зърнобазите чрез обезсилване на съответстващите на тази стойност акции, също нямат отчуждително действие, тъй като намаляването на капитала (чл. 199 - чл. 203 ТЗ) не е уредено от закона като правен способ за прехвърляне на вещни права. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение, възприема изцяло създадената по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика и с оглед идентичността на материалноправните въпроси, обусловили допускане на касационното обжалване по трите дела, различаващи се само по конкретните имоти при пълен идентитет на страни и предмет, препраща към нея във връзка с отговора на поставените в определението по чл. 288 ГПК въпроси. По касационната жалба на [фирма]: Касационната жалба е основателна. Изводите на въззивния съд, че Разпореждане № 10/23.03.1999 г. и издадените въз основа на него заповеди на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа за намаляване на капитала на [фирма] имат пряко отчуждително действие по отношение на правото на собственост върху "Зъ. б. К." и са довели до трансформиране на собствеността от такава на дружеството в публична собственост на Държавата, са неправилни поради противоречие с материалния закон. При формирането им са нарушени приложимите към спора разпоредби на ПРУПСДП (отм.), ЗДС и ТЗ, уреждащи преобразуването на държавни фирми в еднолични търговски дружества по реда на ЗОЕТДДИ, вещно - правните последици от преобразуването спрямо предоставеното от държавата на новоучредените дружества имущество, правомощията за разпореждане с това имущество след включването му в капитала на дружествата и значението на вписването в Търговския регистър на намаляването на капитала на търговско дружество при действието на чл. 231, ал. 3 ТЗ в редакцията, обн. в ДВ бр. 100/1997 г. Процесният недвижим имот, обособен като "З. К.” е притежаван от Държавата до 1991 г., когато е включен в капитала на [фирма]. Търговското дружество е образувано с Постановление № 176/05.09.1991 г., прието от МС на основание чл.1, ал.1 ЗОЕТДДИ, обн. в ДВ бр.55/12.07.1991 г., и е вписано в регистъра на търговските дружества при СГС с решение от 13.11.1991 г. по ф. д. № 21859/91 г. Според чл.3 от Приложение № 312 и т.6 от Приложение № 312а към ал.1 на чл.2 от ПМС № 176/05.09.1991 г., капиталът на дружеството е 203 304 хил. лв., разпределен в дялове и прехвърлен безвъзмездно като държавно имущество от прекратените поделения на СО „З. . и ф. п.” по баланса им към 31.07.1991 г., част от което е и „З. К.”. От момента на образуването и вписването му в Търговския регистър [фирма] е придобило правото на собственост върху включената в неговия капитал „З. Шумен”. чийто правоприемник е дружеството ищец чрез преобразуването му в Е., вписано с решение от 02.05.1997 г . на СГС по същото ф.д. С включването на свой имот в капитала на търговско дружество по реда на ЗОЕТДДИ от 1991 г. (отм.), имотът става собственост на търговското дружество, а Държавата става собственик на съответните дялове, респ. акции от капитала на дружеството. Това следва чл. 2, ал. 4 от ЗДС, в редакцията му в ДВ бр. 124/98 г., действаща към издаване на Разпореждане № 10/23.03.99 г., според която разпоредба не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Това изключва правомощието на Държавата да се разпорежда с това имущество, поради което извършените последващи действия /т. 2 и т. 3 от Разпореждане № 10/23.03.1999 г. / не са породили желаните правни последици и не водят до промяна на собствеността на процесната зърнобаза. Съставеният впоследствие на основание чл. 5, ал. 3 ЗДС акт за публична държавна собственост № 3127 от 25.10.2007 г. също няма правопораждащо и транслативно действие по отношение на правото на собственост на процесния имот. Правомощията по чл. 15 ПРУПСДП, които има едноличния собственик на капитала в Е. са идентични с правомощията на общото събрание на акционерите в акционерното дружество предвидени в чл. 221 ТЗ. В тази връзка Заповедта на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа № РД-91-421/11.06.1999 г. има характер на решение за намаляване капитала на [фирма] чрез обезсилване на акции от 1 099 754 хил. лева на 681 641 лева, разпределен в 681 641 поименни акции по 1000 лева всяка и съответстващото на посоченото намаление изменение на чл. 6, ал. 1 от Устава на дружеството. Посочената заповед, обаче, няма отчуждително действие и не води до одържавяване на имущество на Е., нито до промяна в собствеността на процесната зърнобаза като част от това имущество, а и с оглед данните по делото и изискването, предвидено в чл. 231, ал. 3 ТЗ в действащата към този момент редакция, това решение за намаляване на капитала също не е породило правно действие, тъй като не е било вписано в търговския регистър, а вписването му е абсолютна предпоставка за пораждане правните последици на решението за намаляване на капитала на търговското дружество. Неосъществяването й лишава решението от целения правен ефект и обосновава неправилност на извода на въззивния съд, че като последица от валидно извършено намаляване на капитала на [фирма] чрез обезсилване на акциите, съответстващи на стойността на "З. К.”, праводателят на дружеството - касатор е изгубил собствеността върху зърнобазата. Изложеното позволява да се направи извод, че от момента на образуване на еднолично търговско дружество с държавно имущество през 1991 г., включеният в уставния капитал процесен имот е преминал в собственост на дружеството и като част от неговото имущество не е напускал патримониума му. От събраните доказателства се установява по безспорен начин, че в резултат на извършените през годините преобразувания и настъпило правоприемство ищецът се легитимира като собственик на „З. Кр.”. С оглед данните по делото, установилият фактическа власт върху зърнобазата ответник ДА "Д." по силата на съставения в изпълнение на Р. № 10/23.03.1999 г. приемо - предавателен протокол от 30.06.1999 г., държи имотът без правно основание, тъй като същият не е държавна собственост, а е собственост на ищцовото дружество. Постановеното в обратен смисъл въззивно решение на Великотърновския апелативен съд в обжалваната му част е неправилно и следва да бъде отменено на основание 293, ал. 2 ГПК, а спорът да се разреши по същество от настоящата инстанция, като се уважат предявените от [фирма] искове по чл. 124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС. ІІ. По касационната жалба на [фирма]: Касационната жалба на главно встъпилото лице е неоснователна. Правилен е изводът на въззивния съд, че предявените от този касатор искове по чл.124 ГПК и чл.108 ЗС са неоснователни, тъй като дружеството не се легитимира като титуляр на правото на собственост върху "З. К." по силата на сключения със [фирма] договор за продажба на търговско предприятие от 7.04.2004 г. С договора по чл.15, ал.1 ТЗ е постигнато съгласие между страните продавачът [фирма] да прехвърли възмездно на касторът-купувач собственото си търговско предприятие. Въпреки дефинирането в цитираната разпоредба на търговското предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, в чл. 4 на договора страните са изброили конкретните недвижими имоти, включени в състава на предприятието, с изричното уточнение в клаузата на чл. 5, че имотите са заведени като активи в счетоводните книги на [фирма] по сметки 201 и 203. Изброяването е изчерпателно и сред посочените в чл. 4 недвижими имоти не фигурира "З. К.". Тълкуването на договорните клаузи води до категоричен извод, че при сключване на договора от 7.04.2004 г. продавачът и купувачът не са имали воля за продажба на "З. Крушето" като имуществен актив в състава на търговското предприятие на [фирма]. Очевидната причина за това са предприетите през 1999 г. действия от страна на Държавата, насочени към отнемане на собствеността от [фирма] и отписването на имота от баланса й. По изложените съображения въззивното решение в тази му част следва да се остави в сила като правилно постановено. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 81 от 29.03.2011 г. по в.гр.д.№ 45/2011 г. на Великотърновския апелативен съд и потвърденото с него решение № 145 от 06.08.2010 г. по гр.д.№ 130/2009 г. на Великотърновския окръжен съд за отхвърляне на предявените от [фирма] против Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси" и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, искове с правно основание чл.124 ГПК и чл. 108 ЗС, както и в частта, с която [фирма] е осъдена да заплати разноски по делото на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси" и на Държавата, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ДА ”Д. резерв и военновременни запаси", [населено място] и на ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, че [фирма] със седалище [населено място] е собственик на следния недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], област В. Т., а именно: „З. 1К.”, състояща се от: ЗЕМЯ-75291/75311 идеални части от имот КЕ № 000005 по плана за земеразделяне на [населено място], целият с площ от 75311 кв.м., при граници на имота: имот № 890059-полски път, имот № 890057-полски път и имот № 000111- ЖП линия, ведно с построените в имот № 000005 сгради и съоръжения, а именно: СКЛАД ЗА ЗЪРНЕНИ ХРАНИ № 1, масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ от 1200 кв.м.; СКЛАД ЗА ЗЪРНЕНИ ХРАНИ № 2, масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ от 1200 кв.м.; СКЛАД З. ХРАНИ № 3, масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ от 1200 кв.м.; СКЛАД ЗА ЗЪРНЕНИ ХРАНИ № 4, масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ от 1200 кв.м.; СКЛАД ЗА ЗЪРНЕНИ ХРАНИ № 5, масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ от 1200 кв.м.; СКЛАД ЗА ЗЪРНЕНИ ХРАНИ № 6, масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ от 1200 кв.м.; СКЛАД ЗА ЗЪРНЕНИ ХРАНИ № 7, масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ от 1200 кв.м.; СКЛАД ЗА ЗЪРНЕНИ ХРАНИ № 8, масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ от 1200 кв.м.; СКЛАД ЗА ЗЪРНЕНИ ХРАНИ № 9, масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ от 1200 кв.м.; СКЛАД ЗА ЗЪРНЕНИ ХРАНИ № 10, масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ от 1200 кв.м.; СКЛАД ЗА ЗЪРНОДЕПОЗИТЕН, стоманена конструкция и тухлени стени, на един етаж, със застроена площ от 720 кв.м.; АДМИНИСТРАТИВНА СГРАДА, полумасивна конструкция, на един етаж, със застроена площ от 140 кв.м.; СКЛАДА ЗА ОХРАНА, полумасивна конструкция, на един етаж, със застроена площ от 140 кв.м.; СКЛАДА ЗА КАНТАР И ЛАБОРАТОРИЯ, полумасивна конструкция, на един етаж, със застроена площ от 65 кв.м.; РАБОТИЛНИЦА, полумасивна конструкция, на един етаж, със застроена площ от 100 кв.м.; ЕЛЕВАТОРНА КУЛА № 1, масивна конструкция, на три етажа, със застроена площ от 20 кв.м.; ЕЛЕВАТОРНА КУЛА № 2, масивна конструкция, на три етажа, със застроена площ от 20 кв.м.; ЕЛЕВАТОРНА КУЛА № 3, масивна конструкция, на три етажа, със застроена площ от 20 кв.м.; ЕЛЕВАТОРНА КУЛА № 4, масивна конструкция, на три етажа, със застроена площ от 20 кв.м.; НАВЕС ЗА ДЪРВА, полумасивна конструкция, на един етаж, със застроена площ от 20 кв.м.; ГАРАЖ, масивна конструкция, на един етаж, със застроена площ от 20 кв.м.; ПОМПЕНА СТАНЦИЯ, полумасивна конструкция, на един етаж, със застроена площ от 37 кв.м.; АВТОРАЗТОВАРИЩЕ, съставляващо метална скара с бункер и подемници, със застроена площ от 70 кв.м.; АВТОРАЗТОВАРИЩЕ, съставляващо метална скара с бункер и подемници, със застроена площ от 70 кв.м., КАТО ОСЪЖДА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "Д. резерв и военновременни запаси" да предаде на [фирма] владението върху посочения недвижим имот на основание чл. 108 ЗС. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81 от 29.03.2011 г. по в.гр.д.№ 45/2011 г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 145 от 06.08.2010 г. по гр.д.№ 130/2009 г. на Великотърновския окръжен съд в частта за отхвърляне на предявените по реда на чл.225 ГПК от [фирма] със седалище [населено място] срещу Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси" и Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС за признаване право на собственост и предаване на владението върху "З. К.”, както и в частта за възлагане на разноските по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: