Р Е Ш Е Н И Е № 223 гр. София, 17 април 2013г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на десети април през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря.............Даниела Околийска..................и с участието на прокурора........................Антони ЛАКОВ..................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 561 по описа за 2013 г. Постъпила е жалба от Д. К. А. срещу определение от 04.01.2013г., постановено по внохд № 288/12г.на Окръжен съд гр. Търговище, с което е допуснато обезпечение на наказанието „глоба” чрез налагане на запор върху парична сума, собственост на жалбоподателя. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност. Твърди се, че е недопустимо постановяването на определение по реда на чл.72, ал.1 от НПК за пръв път във въззивно производство; че обезпечението е ненужно доколкото е допуснато по отношение на вещи, които са иззети като веществени доказателства; че обвинението за търговия с акцизни стоки е недоказано, поради което няма основание за налагане на наказание „глоба” за което е допуснато обезпечение. Настоява се за отмяна на определението. Жалбоподателят А., редовно призован, не се явява пред касационния съд и не се представлява. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че определението следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 62 от 30.11.2012г., постановена по нохд № 505/12г. по описа на районен съд гр. Търговище, подсъдимият Д. К. А. бил признат за виновен по чл.234, ал.1 от НК за което му било наложено наказание от една година и шест месеца „лишаване от свобода” условно; „глоба” в размер на 8000 лв. и „лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки” за срок от три години, като бил оправдан по повдигнатото обвинение по чл.234, ал.2, т.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. С присъдата съдът се произнесъл по веществените доказателства, като постановил оставените на съхранение в банкова касетка на ЦКБ парични суми да бъдат върнати на подсъдимия. По протест на прокурор от районната прокуратура и жалба на подсъдимия А. било образувано внохд № 288/12г. по описа на Окръжен съд гр. Търговище. С протеста било направено искане по реда на чл.72 от НПК за налагане на запор върху сумата, представляваща веществено доказателство. С определение от 04.01.2013г. окръжният съд допуснал обезпечение на наказанието „глоба” върху паричната сума, иззета като веществено доказателство, до размер на сумата от 8000 лв. Върховният касационен съд намери подадената от подсъдимия А. жалба срещу определението за допустима. Нормата на чл.72, ал.1 от НПК предвижда вземането на мерки за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемането на вещи в полза на държавата да се извършва по реда на ГПК. В т.5 от тълкувателно решение № 2 от 11.10.2012г. по т.н.д. № 1/12г. ОСНК приема, че препращането към ГПК важи за цялото обезпечително производство, в това число и за частта, касаеща контрола на постановените съдебни актове. В чл.396 ал.2 от ГПК е предвидена изрична компетентност на Върховния касационен съд за осъществяване на инстанционен контрол върху определението, с което е допуснато обезпечение, когато то е постановено от въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата на подсъдимия А. е неоснователна. Тезата, че допускането на мерки за обезпечаване на глоба и конфискация е недопустимо във въззивното производство не може да бъде споделена, тъй като не намира опора в законовата регламентация. Разпоредбата на чл.72, ал.1 от НПК предвижда компетентност на съответния първоинстанционен съд, когато искането за вземане на обезпечителни мерки е направено на досъдебното производство. Това следва от граматическото тълкуване на чл.72, ал.2 от НПК, в който е указано, че в съдебното производство, съдът взема мерките по ал.1 по искане на прокурора. Тъй като чл.72, ал.2 от НПК се намира в общите правила на НПК, то разпоредбата е валидна както за първоинстанционното, така и за въззивното съдебно производство. Препращането към ГПК относно реда за налагане, отмяна и обжалване на наложените обезпечителни мерки също сочи на допустимост за налагането на такива мерки за пръв път във въззивното производство, след като нормата на чл.396, ал.2 от ГПК предвижда обжалване пред ВКС на наложените от въззивния съд обезпечителни мерки. Неоснователен на следващо място е доводът, че налагането на мярка, обезпечаваща глобата, върху парични суми, иззети като веществени доказателства е лишено от логика. Тези съображения са в противоречие с т.3 от ТР № 1 /12 г. на ОСНК на ВКС, където е отбелязано, че независимо, че предметите, иззети като веществени доказателства се намират във фактическа власт на органа, осъществяващ функция по ръководство и контрол, то те не са изключени от гражданския оборот и при определени условия с тях могат да се извършват разпоредителни сделки. Когато прокурорът прецени, че има вероятност да бъде извършено разпореждане, което ще затрудни изпълнението на наказанието, няма пречка да поиска налагането на обезпечителни мерки върху вещи, иззети като веществени доказателства. На последно място въпросът за вината или невиновността на подсъдимия за престъплението по чл.234, ал.1 от НК е въпрос по същество, който следва да бъде решен от въззивната инстанция. Към настоящия момент е налице невлязъл в сила първоинстанционен акт, с който подсъдимият е признат за виновен по чл.234, ал.1, за което му е наложено наказание лишаване от свобода, лишаване от права и глоба в размер на 8000 лв. до размера на която сума е и наложеното обезпечение. Предвид изложеното се налага извод, че обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 72, ал.1 от НПК във вр. с чл.396, ал. от ГПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА определение № 2 от 04.01.2013г. , постановено по внохд № 288/12г. по описа на Окръжен съд гр. Търговище. ВРЪЩА делото за продължаване на въззивното производство. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :