7 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60266 гр. София, 11.06.2021 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 870 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Б. Я. 21“ ЕООД със съдебен адрес в [населено място] срещу определение № 209 от 08.04.2021 г., постановено по в. ч. т. д. № 272/2021 г. на Апелативен съд - София. С посоченото определение е потвърдено определение № 261451/15.03.2021 г. по т. д. № 396/2021 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.130 ГПК е прекратено производството по делото в частта относно предявения от „Б. Я. 21“ ЕООД /с предходно фирмено наименование „Агрофина“ ЕООД/ против „Теда Кетъринг“ ЕООД иск с правна квалификация чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено спрямо „Теда Кетъринг“ ЕООД, че вписаното с Акт № 201510151606/15.10.2015 г. в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията прехвърляне на 21 929 дружествени дяла, всеки с номинал 100 лв., от капитала на „Ес Джи Асет Мениджмънт“ ЕООД от „Б. Я. 21“ ЕООД /преди „Агрофина“ ЕООД/ на „Теда Кетъринг“ ЕООД представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. В частната касационна жалба прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в прекратената част. Частният жалбоподател поддържа, че изводът на въззивния съд за недопустимост на иска по отношение на „Теда Кетъринг“ ЕООД е незаконосъобразен, тъй като искът е основан на твърдения за нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове, по силата на който дружеството се легитимира като приобретател на дружествени дялове от капитала на „Ес Джи Асет Мениджмънт“ ЕООД и във връзка с който е извършено оспорваното вписване в търговския регистър. Излага доводи, че въззивният съд не е съобразил възприетото в практиката на ВКС разрешение, че ищецът по иск с право основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, който твърди нищожност на договор за продажба на дружествени дялове, има правен интерес да води иска и срещу приобретателя на дяловете, за да го обвърже със силата на пресъдено нещо на решението, признаващо, че вписаната въз основа на нищожния договор промяна в принадлежността на дяловете съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в жалбата, допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са обусловили изхода по делото и са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в определение № 331/15.10.2020 г. по ч. т. д. № 1339/2020 г. на І т. о., определение № 718/06.12.2019 г. по т. д. № 1539/2019 г. на ІІ т. о., решение №225/07.01.2019 г. по т. д. № 3145/2017 г. на І т. о. и решение № 87 от 02.08.2013 г. по т. д. № 68/2012 г. на І т. о. : „1. Съществува ли за ищеца по иск по чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ (респ. чл.97 ГПК (отм.) вр. чл.431, ал.2 ГПК (отм.)) правен интерес от това да насочи иска си не само срещу дружеството, по чиято партида е вписано твърдяното несъществуващо обстоятелство, но и срещу правния субект, претендиращ права върху дяловете от капитала на същото дружество (приобретателя по договора, за който се твърди, че е нищожен), за да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение; 2. Пасивно легитимиран ли е да отговаря по иск по чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ (респ. чл.97 ГПК (отм.) вр. чл.431, ал.2 ГПК (отм.)) правният субект, претендиращ права върху дяловете от капитала на същото дружество (приобретателя по договора, за който се твърди, че е нищожен), за да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на съдебното решение“. Препис от частната касационна жалба не е изпращан на насрещната страна в съответствие с разпоредбата на чл.130, изр.2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното : Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Производството по т. д. № 396/2021 г. е образувано пред Софийски градски съд по искова молба на „Б. Я. 21“ ЕООД (с предходно фирмено наименование „Агрофина“ ЕООД), с която е предявен иск против „Теда Кетъринг“ ЕООД и „Ес Джи Асет Мениджмънт“ ЕООД за признаване установено по отношение на дружествата - ответници, че вписаното в Търговския регистър с Акт № 201510151606/15.102015 г. прехвърляне на 21 929 дружествени дяла с номинал 100 лв. от капитала на „Ес Джи Асет Мениджмънт“ ЕООД от „Б. Я. 21“ ЕООД /преди „Агрофина“ ЕООД/ на „Теда Кетъринг“ ЕООД, извършено с договор за продажба на дружествени дялове от 11.06.2014 г. с рег. № 5363/11.06.2014 г. на нотариус В. М., представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. Искът е основан на твърдения, че договорът за продажба на дружествени дялове, сключен между „Б. Я. 21“ ЕООД /преди „Агрофина“ ЕООД/ и „Теда Кетъринг“ ЕООД, не е породил правни последици, тъй като е нищожен поради противоречие на добрите нрави, евентуално - поради привидност, и с оглед на това вписаното по повод на него обстоятелство - прехвърляне на притежаваните от „Б. Я. 21“ ЕООД 21 929 дружествени дяла с номинал 100 лв. в полза на „Теда Кетъринг“ ЕООД, е несъществуващо обстоятелство по смисъла на чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е обосновал пасивната легитимация на ответника „Теда Кетъринг“ ЕООД с качеството му на приобретател на дружествени дялове по договора за продажба на дружествени дялове, чиято нищожност се твърди. Посочил е, че правният интерес от насочване на иска и срещу приобретателя на дяловете произтича от възприетото в съдебната практика разрешение, че установяването на нищожността на договора се включва имплицитно в произнасянето по иска по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, поради което същият следва да участва в процеса, за да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо на решението по спора. С определение от 15.03.2021 г. Софийски градски съд е прекратил производството по делото по отношение на „Теда Кетъринг“ ЕООД, след като е приел, че дружеството не е надлежно пасивно процесуално легитимирано да отговаря по иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ. Позовавайки се на практика на ВКС по приложението на чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, съдът е изразил разбиране, че пасивно легитимиран ответник по иска по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ е само търговското дружество, по чиято партида е извършено оспорваното с иска вписване, тъй като искът засяга неговата правна сфера, и че единственото възможно изключение от това правило е налице в хипотезата, когато защитата срещу порочното вписване се търси от самото дружество, по чиято партида е извършено вписването и евентуалното уважаване на иска ще доведе до заличаване на вписването. С аргумент, че по делото не е предявен самостоятелен иск за установяване нищожност на договора за прехвърляне на дружествени дялове, поради което нищожността ще е предмет на обсъждане само в мотивите към бъдещото съдебно решение, първоинстанционният съд е отрекъл пасивната процесуална легитимация на „Теда Кетъринг“ ЕООД и правния интерес на ищеца да установява по отношение на това дружество несъществуването на вписаното обстоятелство. Сезиран с частна жалба от дружеството - ищец, Апелативен съд - София е постановил обжалваното с частната касационна жалба определение, с което е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Въззивният съд е изразил съгласие с крайния извод на първоинстанционния съд за недопустимост на иска по отношение на „Теда Кетъринг“ ЕООД. Изложил е съображения, че с оглед разпоредбата на чл.30 ЗТР правните последици на съдебното решение, с което биха били признати за несъществуващи вписаните в търговския регистър обстоятелства по прехвърляне на дружествени дялове, ще настъпят в правната сфера на ответника „ЕС Джи Асет Мениджмънт“ ЕООД, по чиято партида е извършено вписването. Поради това и като се е аргументирал с трайната практика на ВКС по приложението на чл.431 ГПК (отм.), аналогичен на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, въззивният съд е приел, че пасивно легитимиран да участва като ответник в производството по иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ е единствено този ответник, не и посоченият в договора от 11.06.2014 г. приобретател на дружествени дялове „Теда Кетъринг“ ЕООД. Настоящият състав на ВКС намира, че е осъществено поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - София въззивно определение. Формулираните в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, с които частният жалбоподател е обосновал приложното поле на касационното обжалване, са от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването им от въззивния съд е обусловило прекратяването на производството по предявения срещу ответника „Теда Кетъринг“ ЕООД установителен иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ. По отношение на поставените въпроси е доказана и специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК допълнителна предпоставка - противоречие на даденото от въззивния разрешение с практиката на ВКС, обективирана в решение № 87/02.08.2013 г. по т. д. № 68/2012 г. на ВКС, І т. о. В цитираното решение е прието, че произнасянето по иск за установяване нищожност на решение на съвета на директорите на акционерно дружество за разпореждане с притежавани от дружеството дялове в капитала на друго дружество се включва имплицитно в произнасянето по специалния иск с правно основание чл.431, ал.2 ГПК (отм.), аналогичен на иска по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, за установяване несъществуването на вписаното в търговския регистър обстоятелство (промяна в титуляра на дружествените дялове), чието възникване е обусловено от квалифицираното като нищожно решение, и поради това самостоятелен иск за установяване нищожност на решението за разпореждане с дяловете е недопустим; Когато в исковата молба, с която е предявен искът по чл.431, ал.2 ГПК (отм.), съответно чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, е въведено твърдение за нищожност на решението, по повод на което е извършено вписването, страни в производството са правните субекти, претендиращи собственост върху капитала на дружеството и произтичащите от това права, както и самото дружество; Конституирането на приобретателя на дружествените дялове като ответник по иска за несъществуване на вписаното в търговския регистър обстоятелство е свързано с претенциите му за собственост върху капитала на дружеството и макар същият да не е задължителна страна по делото, интересът на ищеца /който твърди, че актът за разпореждане с дружествените дялове е нищожен и не е произвел правно действие/ да насочи иска си и срещу него произтича от обхвата на субективните предели на силата на пресъдено нещо на бъдещото решение по спора. Формираната с решението по т. д. № 68/2012 г. практика на ВКС е относима към хипотезата, в която е постановено обжалваното въззивно определение - предявен иск по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписано в търговския регистър обстоятелство, касаещо промяна в принадлежността на дружествени дялове, основан на твърдения за нищожност на договора по чл.129, ал.1 ТЗ, с който е извършено прехвърлянето на дяловете. С определението въззивният съд е отрекъл пасивната процесуалноправна легитимация на лицето, което има качеството на приобретател по договора за продажба на дружествени дялове и е вписано като притежател на дяловете в търговския регистър, да участва като ответник в инициираното с иска по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ производство. Произнасяйки се в този смисъл, въззивният съд е разрешил посочените от частния жалбоподател въпроси в противоречие с практиката на ВКС в посоченото решение, поради което въззивното определение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Останалите актове на ВКС, с които частният жалбоподател е обосновал допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, не обективират относима към поставените за разглеждане въпроси съдебна практика и не доказват релевантно за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК противоречие. По основателността на частната касационна жалба : С депозираната пред Софийски градски съд искова молба частният жалбоподател „Б. Я. 21“ ЕООД е предявил иск с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, насочен към установяване несъществуването на вписано по партидата на ответника „Ес Джи Асет Мениджмънт“ ЕООД обстоятелство - прехвърляне на 21 929 дружествени дяла от капитала на „Ес Джи Асет Мениджмънт“ ЕООД от „Б. Я. 21“ ЕООД на „Теда Кетъринг“ ЕООД, извършено с договор за продажба на дружествени дялове от 11.06.2014 г. Принципно правилен е изводът на въззивния съд, че с оглед предвидените в чл.30 ЗТРРЮЛНЦ последици от успешното провеждане на иска по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ (заличаване на признатото за несъществуващо обстоятелство от търговския регистър) надлежен ответник по този иск е търговското дружество, по чиято партида е извършено вписването. В конкретния случай обаче това разрешение е неприложимо, предвид съдържането на исковата молба, с която е предявен искът по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ. В исковата молба ищецът е квалифицирал вписаното обстоятелство като „несъществуващо“ по смисъла на Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, изхождайки от твърденията, че то не е възникнало валидно, тъй като договорът, с който е извършено разпореждане с дружествените му дялове от капитала на „Ес Джи Асет Мениджмънт“ ЕООД, е нищожен поради противоречие с добрите нрави, евентуално - поради привидност. Твърденията в исковата молба сочат недвусмислено, че ищецът е обвързал признаването на вписаното обстоятелство за несъществуващо с предходно установяване на нищожността на правната сделка, обуславяща валидното му възникване, а тази обвързаност по необходимост предполага инцидентно произнасяне от съда, сезиран с иска по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, относно действителността на договора. Правоотношението, породено от договора за продажба на дружествени дялове, е преюдициално за спора по иска с правно основание чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото с оглед поддържаните в исковата молба фактически твърдения съдът не би могъл да разреши спора за валидното възникване и съществуване на вписаното обстоятелство, без да се произнесе дали договорът, сочен за негов източник, е действителен или нищожен на въведените от ищеца основания. Страни по договора за продажба на дружествени дялове са ищецът „Б. Я. 21“ ЕООД, който претендира права върху прехвърлените с договора дялове, и „Теда Кетъринг“ ЕООД - дружеството, което фигурира като приобретател на дяловете в договора, а след извършване на спорното вписване - и по партидата на „Ес Джи Асет Мениджмънт“ ЕООД в Търговския регистър. Инцидентното оспорване на действителността на договора поражда за ищеца правен интерес да обвърже приобретателя на дружествените дялове със силата на пресъдено нещо на решението, с което в зависимост от произнасянето /макар и само в мотивите/ по релевираната нищожност на договора за продажба на дялове ще се признае или отрече валидното възникване/съществуването на вписаното обстоятелство, и едновременно с това легитимира приобретателя на дяловете да участва като ответник в инициираното с иска по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ съдебно производство, наред с дружеството, в чиято правна сфера ще настъпят последиците по чл.30 ЗТРРЮНЦ в случай на успешното провеждане на иска - „Ес Джи Асет Мениджмънт“ ЕООД. По изложените съображения обжалваното определение и потвърденото с него първоинстанционно определение следва да бъдат отменени и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с участие на ответника „Теда Кетъринг“ ЕООД. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 209 от 08.04.2021 г., постановено по в. ч. т. д. № 272/2021 г. на Апелативен съд - София, и потвърденото с него определение № 261451/15.03.2021 г. по т. д. № 396/2021 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл.130 ГПК е прекратено производството по делото в частта относно предявения от „Б. Я. 21“ ЕООД /с предходно фирмено наименование „Агрофина“ ЕООД/ против „Теда Кетъринг“ ЕООД иск с правна квалификация чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ за признаване за установено спрямо „Теда Кетъринг“ ЕООД, че вписаното с Акт № 201510151606/15.10.2015 г. в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията прехвърляне на 21 929 дружествени дяла, всеки с номинал 100 лв., от капитала на „Ес Джи Асет Мениджмънт“ ЕООД от „Б. Я. 21“ ЕООД /преди „Агрофина“ ЕООД/ на „Теда Кетъринг“ ЕООД представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия с участие на ответника „Реда Кетъринг“ ЕООД. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :