5 Р Е Ш Е Н И Е № 516 гр. София, 10 ноември 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на осми ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. №2452/2011 г. Производството е образувано по искане на осъдения Г. Т. за отмяна на влязлата в сила присъда №155/21.12.2010г., по нохд №236/2010г. на Районен съд /РС/ - Севлиево, по реда на възобновяването. Депозираното искане обективира израз на недоволство от атакувания съдебен акт, подкрепен с подробно, но неясно изложение на Г. Т., пресъздаващо собствената му трактовка за хронологията от действия и събития, които предхождат и следват инкриминираната от прокурора дата. Разказът на осъденото лице за случилото се завършва с житейски субективна преценка за недоказаност на обвинението досежно неговата съпричастност към инкриминираното престъпление и с декларативни твърдения за извършване на неправомерното посегателство от друго ненаказано лице - Ц. Ц., чиято отговорност настоятелно се претендира. В открито съдебно заседание на 08.11.2011г. осъденият Т. участва лично и с назначен служебен защитник, като процесуалните страни поддържат направеното искане и пледират за невиновност. Гражданският ищец „Кабелкомерс”ООД, гр.Бургас, редовно призован не изпраща представител. Прокурор при Върховната касационна прокуратура мотивира липса на предпоставки за възобновяване на наказателното дело. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, в пределите на извънредния способ за контрол, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №155 от 21.12.2010г., обявена по нохд №236/2010г. Севлиевски РС е признал Г. Т. Т. за виновен в това, че на 06.07.2009г., в гр.Севлиево, чрез използване на неистински документ /банково бордеро/, получил без правно основание чуждо движимо имущество /кабели и 2 броя дървени барабани/, в големи размери, на обща стойност 19 287,23 лева, собственост на „Кабелкомерс” ООД, с намерение да го присвои, поради което е осъден за извършено престъпление по чл.212, ал.4 от НК, пр.1, вр. ал.1 от НК на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при строг режим, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Ангажирана е и гражданската отговорност на подсъдимия за причинените на ощетеното юридическо лице имуществени вреди с инкриминираното непавомерно посегателство, за които е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес иск в размер на 19 287,23 лева. Със същия съдебен акт, на основание чл.304 от НПК Ц. Т. Ц. е оправдан по повдигнатото му от прокурора обвинение по чл.212, ал.4, пр.1 и 2, вр.ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. „а” и „б” от НК, с произтичащите от това гражданскоправни последици. Първоинстанционната присъда е била предмет на въззивна проверка по внохд №36/2011г. на Окръжен съд /ОС/- Габрово, финализирала с решение №42 от 15.04.2011г., с което е потвърдена изцяло. Искането на осъдения е допустимо за разглеждане в производството, регламентирано от разпоредбите на чл.419-чл.426, Глава тридесет и трета от НПК, но преценено в контекста на предложените доводи за отмяна на постановения и влязъл в сила съдебен акт, е неоснователно. Бланкетно заявената и неясно формулирана от Г. Т. позиция, индицираща на нарушения на императивните норми на чл.чл.13, 14, и 107 от НПК, възлагащи задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на значимите за обвинителната теза обстоятелства; и на дерогиране правните предписания за обстоен анализ и задълбочена оценка на доказателствата, не е съобразена с реализираната от съда процесуална и доказателствена дейност. Изводите на Севлиевски РС и на въззивната инстанция за фактите, релевантни за инкриминираното деяние, неговата престъпна съставомерност и авторството му, са направени след професионална интерпретация на доказателствения материал, приобщен чрез обясненията на подсъдимите Г. Т. и Ц. Ц., и чрез свидетелските показания на Г. Г., М. Г., Р. Л., Д. Н., Б. Г., К. Боева, Р. Р. и Т. Г.. Коментираните гласни доказателствени източници установяват посещение на базата на „Кабелкомерс” ООД в гр.Севлиево на 02.07.2009г. от Г. Т., при което в качеството си на управляващ фирма „Кастрой” ЕООД-София, той провел срещи със служители на дружеството /магазинери в склад/ - М. Г. и Р. Л., във връзка със закупуване на кабели с определени параметри, изчерпателно описани в проформа фактури №№538 и 539/02.07.2009г., като се споразумял договорената стока, след осъщественото по банков път заплащане, да бъде предадена на придружаващия го по време на разговорите Ц. Ц.. Категорично доказани са и обстоятелствата, сочещи на проведено на 06.07.2009г. телефонно обаждане, изходящо от Т. и уведомяващо Г. за извършения паричен превод, и на изпратено по факса от счетоводителя К. Боева платежно нареждане, със словно отразена информация за реализирана чрез Райфайзен банк финансова операция, с наредител „Кастрой” ЕООД-София и получател „Кабелкомерс” ООД. С изискуемия се доказателствен интензитет са очертани и последвалите предоставяне на процесните кабели на изпратения според уговорката Ц., оформено чрез съставените фактури №№94998 и 95002/06.07.2009г., и приемо-предавателните протоколи към тях; транспортиране и доставка на инкриминираните вещи, организирани от осъдения; и разкрития за липсата на преведени по сметката на „Кабелкомерс” ООД пари, за недействителността на удостоверяващото операцията в Райфайзен банк платежно нареждане и за некоректността на съконтрахента по сделката - Г. Т., който притежавал 27 еднолични дружества в съсобственост, сигнализиращи измама. Описаната фактология, включена в лимитирания от чл.102 на НПК предмет на доказване се подкрепя убедително и от инкорпорираните в приложената и визирана писмена документация данни, и е в съответна корелация със съдържимите се в изготвената графична експертиза мнения. Логическо следствие от приетите за доказателствено обосновани фактически положения е формираното от съдебните инстанции заключение за инкриминираното престъпление и съпричастността на Г. Т., който инициирал неправомерното посегателство; подготвил извършването му чрез създаването на контакти с представители на ощетената фирма, намирането на физически лица за реалното предаване и извозване на стоката; и непосредствено участвал в изпълнителното деяние на престъпния акт, като изпращайки лишен от автентичност документ в счетоводството на „Кабелкомерс” ООД, заблудил неговите служители и предпоставил неоснователно разпореждане с имуществото му, което присвоил. Съмнения в доказателствената обезпеченост на авторството на престъплението не внасят голословните твърдения на осъдения Т., че като търговски посредник в договорни отношения, той бил подведен за реализираното плащане от колега /неперсонифициран по делото субект/, и съпровождащите ги декларации, че обвинението почива на предположения и действителният извършител на инкриминираната измама е Ц. Ц.. Лишените от конкретика възражения в тази насока препятстват произнасяне в предписаната словесна форма и с нужната аргументация. При съблюдаване на материалния закон е лимитирана правната квалификация на престъпното деяние, с произтичащите от това последици-ангажиране на наказателната и гражданска отговорност на Г. Т.. Правилно първостепенният и въззивен съд са преценили, че неправомерното поведение на осъдения консумира състава на чл.212, ал.4,пр.1, вр.ал.1 от НК. Престъплението документна измама изисква чрез използване на неистински или преправен документ, или на такъв с невярно съдържание, деецът да мотивира други лица да извършат акт на имуществено разпореждане, вследствие на което да се облагодетелствува, получавайки без правно основание чуждо имущество. Извършените от Г. Т. действия обективно се субсумират от материалноправната норма на чл.212 от НК. Чрез изпращане по факса на платежно нареждане, неотговарящо като форма и съдържание на издаваните от Райфайзен банк бланки за касов превод, и явяващо се по своите характеристики неистински документ по смисъла на чл.93, т.6 от НК и съгласно задължителните указания в Постановление №3/82г. на Пленума на ВС, осъденият е въвел в заблуждение счетоводителя Боева и магазинерите в пострадалото дружество - Л. и Г. относно извършено плащане на сумата от 19 287,23 лева, в резултат на което те му предали чрез Ц., процесните кабели - предмет на уговорената сделка. Компетентно формулирани са и юридическите изводи за налични съзнателни представи у Г. Т. досежно обществената опасност на осъщественото, които в кумулативна даденост с проявената упоритост за постигане на преследваната цел и с присвоителното намерение обуславят изискуемия се пряк умисъл като субективно измерение на престъплението. По справедливост, в обсега на чл.54 от НК е отмерено наложеното на осъдения Т. наказание - ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода. Лимитираната санкция е съответна на тежестта на инкриминираното посегателство и на ценената с поставен акцент на съдебното минало лична опасност на дееца, като при индивидуализацията й с професионален усет е отчетена динамиката на този вид престъпни деяния против собствеността. Законосъобразно е диференцирана и отговорността на Г. Т. за пряко и непосредствено причинените с инкриминираната престъпна дейност имуществени вреди, като същият при условията на чл.45 от ЗЗД е осъден да заплати сумата от 19 287,23 лева в полза на „Кабелкомерс” ООД-гр.Бургас, представляваща компенсиращо ощетената фирма обезщетение. Изложените съображения мотивират вътрешното убеждение на настоящия състав за неоснователност на искането на осъдения Т. за възобновяване на нохд №236/2010г. на Севлиевски РС и на внохд №36/2011г. на ОС-Габрово, и за отмяна на постановения и влязъл в сила съдебен акт, на основание чл.425, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348 ал.1, т.1-3 от НПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Т. за отмяна на присъда №155/21.12.2010г., обявена по нохд №236/2010г. по описа на РС - Севлиево и потвърдена с въззивно решение №42/15.04.2011г., по внохд №36/2011г. на Габровски ОС, по реда на възобновяването. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.