9 Р Е Ш Е Н И Е № 122 гр. София, 21.07.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 3484 по описа за 2014г., взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. С. Банкова срещу решение № 165 от 19.06.2014г. по в. т. дело № 103/2014г. на Апелативен съд Велико Т., с което е потвърдено решение № 380 от 06.12.2013г. по т. дело № 8/2013г. на Окръжен съд Габрово, с което е обявен по отношение на [фирма], [населено място] за относително недействителен внесеният от [фирма], [населено място] апорт в [фирма], [населено място] подробно описани пет недвижими имота, два от които се намират в землището на [населено място], [община], Област Г., а останалите три – в [населено място], Област Г. на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД и ответниците са осъдени да заплатят на [фирма] направените разноски по делото в размер 15 925,02 лв. на основание чл. 78 ГПК. Касаторите правят оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържат становище, че направените от съда изводи, че с непаричните вноски [фирма] реално е намалило ликвидното си имущество и е лишило [фирма] от възможността да се удовлетвори чрез изпълнение върху конкретните недвижими имоти, с което е увредило интересите на своя кредитор, противоречат на разпределението на доказателствената тежест и на събраните по делото доказателства – заключението на комплексната експертиза. Релевират доводи за неправилност на извода, че не е необходимо установяване на знание от страна на [фирма], респективно от физическите лица, включени в състава на органите на акционерното дружество. Касаторите молят решението да бъде отменено, предявеният иск да бъде отхвърлен и претендират присъждане на направените разноски за трите съдебни производства. Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуалния си представител проф. д-р И. Р. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че въззивното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което моли да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените разноски. Счита, че отговорът на релевантния правен въпрос следва да бъде: „При учредителния апорт на вещни права в търговско дружество /за разлика от последващия/ към момента на осъществяване на апорта липсва договаряне с трето лице, каквото изискване въвежда чл. 135, ал. 1 ЗЗД, тъй като все още не е възникнал насрещен субект, чието знание да се изследва. Учредителният апорт е специфичен едностранен разпоредителен акт, за настъпване на вещния ефект от който, по аргумент от чл. 73, ал. 4 ТЗ не е необходимо и волеизявление от страна на нововъзникналото дружество. При това положение обективно е невъзможно да се изследва наличие на знание за увреждане у новоучреденото юридическо лице – трето лице, което към момента на осъществяване на увреждащото действие все още не е било възникнало. Щом волеизявление /съгласие или одобрение/ от страна на дружеството – трето лице за настъпване на правните последици на учредителния апорт , не е необходимо, напълно се обезсмисля нуждата при него да се изследва знанието на новоучреденото дружество за увреждащото кредитора действие.“ Подробни съображения и правни доводи са изложени в представените в откритото съдебно заседание писмени бележки. С определение № 649 от 23.11.2015г. по т. дело № 3484/2014г. ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд Велико Т. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по правния въпрос относно необходимостта от изследване на знание за увреждане от страна на юридическото лице, в чийто капитал при учредяването му е внесена апортна вноска, в производство по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД: представлява ли апортната вноска едностранен акт и нужно ли е знание за увреда от страна на юридическото лице, в чиято полза е учредена апортната вноска? Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди заявените касационни основания и релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: По релевантния правен въпрос: При отговора на релевантния правен въпрос с оглед данните по делото, настоящият съдебен състав счита, че следва да се ограничи само по отношение на учредителния апорт при учредяване на акционерно дружество. Искът по чл. 135 ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно право в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. Основателността на конститутивния отменителен иск е в зависимост от наличието на елементите на фактическия състав, предвидени в разпоредбата на чл. 135 ЗЗД: ищецът да е кредитор на длъжника; длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора; да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; да е налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането на кредитора, когато действието е въззмездно. Кредиторът трябва да разполага с действително парично или непарично вземане срещу длъжника, което не е удовлетворено и е възможно все още да не е изискуемо. Вземането може да е възникнало преди извършване на увреждащото действие и в този случай правото на кредитора се упражнява съгласно чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Ако вземането на кредитора е възникнало след извършване на увреждащото действие, правото на кредитора се упражнява съгласно чл. 135, ал. 3 ЗЗД. Втората предпоставка изисква длъжникът да е извършил конкретно действие, което уврежда кредитора. Действията, които могат да бъдат предмет на иска по чл. 135 ЗЗД са разнообразни – договори, сключени между длъжника и трето лице /възмездни и безвъзмездни/, едностранни правни сделки, други правни действия, например плащане. Апортът или непаричната вноска в акционерно дружество представлява правно действие по смисъла на чл. 135, ал. 1 ЗЗД - особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект за правото на собственост, специфичен вещно прехвърлителен производен способ, който се осъществява с оглед постигането на определена цел – участие в съответно търговско дружество. С апортиране на недвижим имот в капиталово търговско дружество имотът излиза от патримониума на длъжника и става собственост на дружеството, като собствеността се придобива на деривативно основание с вписване на дружеството, а срещу апортната вноска длъжникът получава акции от учреденото АД или дялове от учреденото О.. При апортиране на недвижим имот в новоучредено дружество би се затруднило удовлетворяването на кредитора, поради това, че се намалява ликвиден актив от имуществото на длъжника, а се придобиват акции в новоучредено търговско дружество, стойността на които зависи изцяло от имущественото състояние на новоучреденото дружество, представляващо динамична величина, и принудителното изпълнение спрямо които акции е по-трудно осъществимо. Третата предпоставка за възникване на правото да се иска да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора - ищец действията, с които длъжникът го уврежда, се отнася до наличието на субективно условие и се различава в зависимост от това дали действието е възмездно или безвъзмездно, но само по отношение на знанието на третото лице. Относно знанието на длъжника по смисъла на чл. 135, ал. 1 ГПК е без значение дали увреждащото действие е възмездно или безвъзмездно – когато длъжникът знае че има кредитор, но въпреки това извършва учредителен апорт при учредяване на акционерно дружество, длъжникът съзнава, че го уврежда, тъй като новото дружество още не е учредено, не е започнало да осъществява търговска дейност, в резултат на което не може да се извърши преценка на каква стойност биха могли да бъдат продадени акциите му, ако не изпълни задължението си към кредитора, предвид и динамиката в икономическото състояние на всяко търговско дружество. По отношение на длъжник - юридическо лице знание за увреждане е налице, ако физическите лица от състава на съответния орган или съответните отговорни за това служители знаят за него. Наличие на знание на третото лице - съдоговорител за увреждането на кредитора е необходимо, когато увреждащото действие е въззмездно, например при едностранен възмезден договор или двустранен възмезден договор. При едностранните правни сделки едната страна прави волеизявление, поради което само длъжникът трябва да има съзнание, че уврежда кредитора. При двустранните правни сделки /договори/ двете страни правят волеизявления, поради което следва да се отчитат интересите на третите лица, които добросъвестно са сключили договорите с длъжника и са придобили права. Ако договорът е безвъзмезден, достатъчно е знание на длъжника, тъй като другата страна не е престирала нищо насреща. Ако договорът е възмезден, необходимо е съконтрахентът на длъжника също да знае, че договорът уврежда кредитора. При многостранните правни сделки, респективно сделките - решения са налице волеизявления на няколко лица, но не с противоположни интереси и целта им не е да породят насрещни права и задължения. При тези сделки волеизявленията на лицата са еднотипни и са насочени към обща цел, постигане на определен правен резултат, например учредяване на търговско дружество, като всяка страна поема права и задължения към търговското дружество, но не към останалите страни. Апортът /непаричната вноска/ в акционерно дружество представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект, специфичен вещно прехвърлителен производен способ, който се осъществява с оглед постигането на определена цел – участие в акционерното дружество. В този смисъл апортът е акт на разпореждане и когато се извършва преди дружеството да е учредено, е необходимо да се завърши фактическият състав на учредяването съгласно чл. 73, ал. 4 ТЗ, тъй като не може да бъде извършено прехвърляне или учредяване на право, ако липсва правен субект – приобретател. Апортирането на недвижим имот в акционерно дружество, което е в процес на учредяване, представлява сложен фактически състав с няколко елемента. В теорията при внасянето на непаричната вноска се разграничават две фази: извършване и изпълнение. Извършването на апорта се състои в поемане на задължение на вносителя /бъдещия акционер/ да престира определена непарична вноска в имуществото на дружеството, а изпълнението на апорта представлява изпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността, респективно друго право – обект на апорта, и предаване на непаричната вноска във владение на дружеството. Волеизявлението на длъжника – вносител и собственик на имота при учредителния апорт се обективира в два акта – в устава и съгласие на собственика с описание на вноската, изразено в писмена форма с нотариална заверка на подписа, съгласно чл. 165, ал. 1, т. 5 ТЗ, чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 ТЗ. Когато учредителният апорт се извършва чрез вземане на решение за учредяване на АД и устав съгласно разпоредбите на чл. 163, ал. 3 и чл. 165 ТЗ, той има характер на сделка – решение. Волеизявленията на учредителите на АД, включително волеизявлението на учредителя, който участва с апортна вноска в учредяваното АД, не са насрещни. Те не са насочени към създаването на взаимни правоотношения между учредителите /бъдещите акционери/ с насрещни права и задължения, а са еднопосочни – към постигане на определен правен резултат, а именно създаването на нов правен субект – съответното акционерно дружество. В този смисъл волеизявленията на учредителите - акционери на учредителното събрание и в устава нямат престационен характер помежду си и останалите учредители- акционери не придобиват насрещни права и не поемат насрещни задължения срещу апорта, извършен от друг учредител - акционер. Апортът има възмезден характер, тъй като при него има разместване в имуществената сфера на вносителя – срещу апортната вноска вносителят придобива дялове /при О./ или акции /при АД/. При учредителния апорт обаче при вземане на решенията по чл. 163, ал. 3, т. 1 и т. 2 ТЗ за учредяване на акционерно дружество, в което някой акционер прави непарична вноска, акционерното дружество все още не е възникнало, а изразеното от учредителите – акционери съгласие не представлява договаряне по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, тъй като акционерите не са насрещни страни и между тях не се създават насрещни права и задължения. Знание на акционерите по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД не е необходимо да се изследва при учредителен апорт, тъй като насочването на изпълнението срещу апортираното имущество се търпи от новоучреденото акционерно дружество, но не и от неговите акционери. Учредителният апорт е сделка на разпореждане в полза на лице, което не съществува към момента на нейното извършване, и за настъпване на неговото действие не е необходимо съгласието на дружеството, което е в процес на учредяване, респективно на неговия бъдещ представител. Съгласно чл. 73, ал. 4 ТЗ при учредителния апорт правото на собственост върху вноската се придобива от момента на възникване на дружеството. Действията на учредителите при извършване на непаричната вноска не се извършват от името на дружеството, а от лично име с еднопосочна цел – учредяване на дружеството, поради което не попадат в хипотезата на чл. 69, ал. 1, изр. 1 ТЗ, нито по отношение на тях могат да се приложат разпоредбите на чл. 69, ал. 1, изр. 2 и 3 ТЗ. Изразеното от учредителите съгласие в решението на учредителното събрание и устава относно учредяване на акционерното дружество с определен капитал, разпределен в акции, вида и стойността на непаричните вноски, ако има такива, и останалите взети решения от учредителите обвързват акционерното дружество от момента на неговото възникване, от който момент същото придобива правото върху апортната вноска /чл. 73, ал. 4 ТЗ/, а ако има сделки, сключени от учредителите от името на учредяваното дружество до деня на вписването, правата и задълженията по тази сделка преминават по право върху дружеството също от момента на възникването му /чл. 69, ал. 2 ТЗ/. Предвид изложеното се налага изводът, че при предявен иск за обявяване за недействителен спрямо кредитора на изпълнен учредителен апорт не е необходимо установяване на знание за увреждане на кредитора нито от страна на дружеството в процес на учредяване, нито от останалите учредители. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния правен въпрос: У. апортна вноска при учредяване на акционерно дружество има характер на сделка - решение, която е насочена към постигане на една цел - учредяване на акционерно дружество. Поетите от всеки учредител права и задължения не са насрещни, а са насочени към акционерното дружество. Апортът /непаричната вноска/ в акционерното дружество представлява особен вид отчуждаване на вещ с транслативен ефект, специфичен вещно прехвърлителен производен способ, който се осъществява с оглед постигането на определена цел – участие в акционерното дружество. Когато апортът се извършва преди акционерното дружество да е учредено, за настъпване на транслативния ефект не е необходимо волеизявление от страна на нововъзникналото дружество. При учредяване на акционерно дружество не е необходимо изследване на знание за увреждане по смисъла на чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД от страна на новоучреденото юридическо лице, в чиято полза е учредена апортната вноска, нито от страна на неговите учредители, с изключение на учредителя, който извършва апорта. По правилността на въззивното решение: При така дадения отговор на релевантния правен въпрос настоящият съдебен състав счита, че решението на Апелативен съд Велико Т. е правилно. Крайният извод на въззивната инстанция за наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е правилен. Обосновано, законосъобразно и аргументирано съдебният състав е приел, че ищецът [фирма] е кредитор на ответника и настоящ касатор [фирма], което задължение е уточнено в подписана на 27.06.2011г. спогодба; вземането на ищеца е възникнало преди извършване на непаричната вноска, чиято относителна недействителност се претендира, съществувало е към момента на пораждане на последиците на атакувания апорт, не е погасено чрез плащане или по друг способ към 20.12.2012г., когато е вписано [фирма] и е апортирано процесното имущество. Обосновани са и съображенията относно наличието на втората предпоставка за уважаване на П. иск, а именно, че с апортирането в капитала на новоучреденото акционерно дружество [фирма], вписано на 20.12.2012г. в Търговския регистър при Агенция по вписванията, длъжникът обективно е увредил своя кредитор [фирма]. Изложените аргументи, че вследствие на извършения апорт длъжникът се е лишил от правото на собственост върху процесните недвижими имоти, намалил е ликвиден актив от своето имущество, както и че полученият от длъжника срещу непаричните вноски финансов актив /придобитите акции от капитала на новоучреденото акционерно дружество/ не гарантира в еднаква степен възможност за удовлетворяване на ищеца - кредитор поради обуславянето на реалната стойност на акциите от капитала на [фирма] от имущественото състояние на дружеството и предвид по-трудно осъществимото принудително изпълнение върху поименните акции, отколкото върху недвижимите имоти, са правилни, обосновани и съответстват на практиката на ВКС. Съображенията на въззивния съд, че увреждането е обективен факт, поради което не зависи от субективното отношение на длъжника, не са коректни, но не обуславят извод за неправилност на решението. Субективният елемент от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД относно знанието на длъжника е налице. Д. на касаторите, че физическите лица в състава на Общото събрание на [фирма] не са знаели, че с апорта увреждат касатора, е неоснователен. Всеки съдружник в О. има право да преглежда книжата на дружеството и е длъжен да оказва съдействие за осъществяване на неговата дейност, както и да изпълнява решенията на общото събрание съгласно чл. 123 и чл. 124 ТЗ. Длъжникът чрез своите органи знае, че има кредитор, но въпреки това е извършил учредителен апорт при учредяване на акционерното дружество. Длъжникът чрез своите органи съзнава, че с извършения апорт уврежда кредитора си, тъй като се касае до новоучредено дружество, което към него момент не е започнало да осъществява търговска дейност, а стойността, на която биха могли да бъдат продадени придобитите от него срещу апорта акции зависи от имущественото състояние на дружеството, което представлява динамична величина. Поради това, че при учредяване на акционерно дружество не е необходимо изследване на знание за увреждане от страна на новоучреденото юридическо лице, в чиято полза е учредена апортната вноска, нито от страна на неговите учредители, с изключение на учредителя, който извършва апорта, крайният извод на въззивния съд за основателност на предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД е правилен. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила, същото е обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касаторите не се дължат. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК касаторите трябва да заплатят на ответника по касационната жалба сума в размер 9 000 лв. – направени разноски за касационното производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165 от 19.06.2014г. по в. т. дело № 103/2014г. на Апелативен съд Велико Т.. ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], З. индустриална зона, местност „С. геран“ да заплатят на [фирма], ЕИК[ЕИК], гр. [населено място], [улица], ет. 2 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 9 000 лв. /девет хиляди лева/ – направени разноски за касационното производства, представляващи платено адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.