1 Р Е Ш Е Н И Е № 353 ГР. С., 07.12.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 6 ноември през 2012 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при участието на секретаря Ан. Б., като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №816/12 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на Е. З. за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски апелативен съд по гр.д. №672/10 г., на осн. чл.303, ал.1,т.4 от ГПК. Според молителката вътрешното противоречие във въззивното решение при произнасянето по двата обективно съединени иска по чл.336, ал.1 и 3 от ГПК, отм., следва да се квалифицира като основание за отмяна в посочената хипотеза, която е приложима „не само когато са били проведени две отделни производство между същите страни, но когато между същите страни са били постановени два диспозитива в едно производство, по два обективно съединени иска, между които е налице противоречиво произнасяне”. Ответникът по молбата С. М. я намира за основателна и моли да бъде уважена. Ответницата Е. Ч. оспорва молбата като неоснователна. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, т.4 от ГПК срещу вл. в сила / след като не е допуснато касационното му обжалване, с опр. по гр.д. №755/11 г. на трето г.о. на ВКС/ въззивно решение и е допустима, но неоснователна. Фактите по делото са коректно изложени от молителката: Делото е образувано по предявени от нея срещу ответниците два обективно съединени иска: по чл.336, ал.1 от ГПК, отм. – с който се иска установяване, че посочените недвижими имоти, върху които е насочено изпълнение по цитираното изп. дело не принадлежат на длъжника Сл. М. и по чл.336, ал.3 от ГПК – за сумата от 20 000 лв., които ответницата – взискател по изп. дело, да заплати на ищцата, като обезщетение за имуществени вреди от насочване на изпълнението върху имот, който принадлежи на последната. С първоинстнционното решение по гр.дело №567/07 г. на Старозагорски ОС двата иска са отхвърлени като неоснователни. С въззивното решение по гр.д. №188/09 г. на Пловдивски АС първоинстанционното решение е обезсилено изцяло и производството по исковете е прекратено, поради отпаднал с прекратяване на изпълнителното дело правен интерес за ищцата от установителния иск по чл.336, ал.1 от ГПК и евентуалното съединяване на иска по ал.3. С решение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №1363/09 г. въззивното решение по втория иск е отменено и делото – върнато на въззивния съд за разглеждането му, като е прието, че двата иска са обективно кумулативно съединени и съдът следва да разгледа всеки от тях и се произнесе според предмета му. При повторното въззивно разглеждане, с решението по гр.д. №672/10 г. на АС Пловдив, чиято отмяна се иска, е оставено в сила първоинстанционното решение по втория иск, като в мотивите проюдициално е прието, че процесният недвижим имот не принадлежи на ищцата и тя не е претърпяла вреди от насочване на изпълнението върху него. Изложеното не обосновава предпоставките за отмяна по чл.303, т.4 от ГПК, за което е възразила и ответницата Ч.. Съгласно ППВС №2/77 г., на отмяна по чл.231, б.”г” от ГПК, отм. / сега чл.303, т.4 от ГПК/ подлежат две влезли в сила решения между едни и същи страни, на еднакво основание и по еднакво искане, когато с тях противоречиво са разрешени въпроси, по които решенията имат сила на пресъдено нещо /С./. Във връзка с обстоятелствената част на тези указания в практиката на ВКС се приема още, че основанието по чл.303,т.4 от ГПК е налице при противоречиво решения по дела, при които предметът на едното е част от предмета на другото – р. по гр.д. №36/09 г. на трето г.о. Противоречието между определение и решение, при липсата и на обективно тъждество между делата не обосновава наличие на това основание за отмяна - опр. по ч.гр.д. №502/10 г. на първо г.о. В случая двата обективно съединени иска по чл.336, ал.1 и 3 от ГПК, отм. са между едни и същи страни, но на различно основание и с различно искане. Предметът на единия не се включва в предмета на другия, още повече, че първият иск е предявен като отрицателен установителен – че имотите не принадлежат на длъжника / разликата при защитата на третото лице с този и с положителния установителен иск, че то е собственик на имота, върху който е насочено изпълнението е пояснена в практиката на ВКС, напр. р. по гр.д. №.671/11 г., трето г.о. на ВКС/, а вторият е за обезщетение за вреди. Изводите за правото на собственост върху имотите, направени преюдициално в мотивите, при решаване на всеки от двата спора не се ползват със С. – ТР №1/01 г. Освен това производството по първия иск е прекратено поради недопустимостта му и така за спора по иска не е формирана С.. Затова не е налице соченото в молбата основание за отмяна на влязлото в сила решение на АП – П. по гр.д. №672/10 г. и ВКС на РБ, трето гр. отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. П. З. за отмяна на влязлото в сила решение на Апелативен съд П. по гр.д. №672/10 г. от 14.02.11 г. на осн. чл.303, ал.1,т.4 от ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: