Р Е Ш Е Н И Е № 50002 Гр. София, 18 юли 2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА при секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА с участието на прокурора ГАЛИНА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия Грозданова н.д. № 1109/2021 година по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е за трети път пред касационната инстанция, която с оглед разпоредбите на чл. 354, ал. 5, изр. 2 НПК и чл. 353, ал. 5, хип. 2 НПК разполага и с всички правомощия на въззивен съд за окончателното решаване на делото по същество. Процесуалното развитие по делото е следното: С присъда № 1/09.01.2019 година, постановена по н.о.х.д. № 541/2018 година, Сливенският окръжен съд признал подс. И. М. за виновен в това, че на 02/03.03.2018 година в гр. Нова Загора, причинил по непредпазливост смъртта на И. В. К. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, изразяваща се в „Трайно затрудняване движението на снагата“ и „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“ като смъртта на пострадалия е настъпила на 05.03.2018 година и на основание чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца при първоначален общ режим с приспадане от него на основание чл. 59, ал. 1 НК на периода от 04.03.2018 година до 15.10.2018 година, през който е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. С присъдата било приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 2 НК и наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода по присъда от 05.02.2015 година по н.о.х.д. № 7380/2012 година на Софийския районен съд, което окръжният съд постановил да бъде изтърпяно отделно също при първоначален общ режим. С присъдата първоинстанционният съд се произнесъл и по разноските, които възложил на подсъдимия, както и по веществените доказателства по делото. Първоинстанционната присъда е проверявана три пъти от Бургаския апелативен съд и двукратно от ВКС както следва: 1.По в.н.о.х.д. № 107/2019 година, което е образувано по протест на прокурора с искане за увеличаване на наказанието и по жалба на защитника с искане за оправдаване на подс. М.. С решение № 112/01.07.2019 година присъдата е потвърдена. С решение № 222/04.12.2019 година по н.д. № 894/2019 година на ВКС по протест на прокурора и жалба на защитника въззивният акт е отменен на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и делото е върнато за ново разглеждане от БАС. По реда на чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК на съда е указано от доказателствената маса да се изключат поради тяхната процесуална недопустимост показанията на полицейския служител Г. във връзка с фактите, които е научил от проведената с подсъдимия М. оперативна беседа и да се обсъдят показанията на свидетелите Р. И., А. Б. и Д. П. само съобразно действителното им съдържание. Освен това да се проверят и изяснят допълнително обективността и достоверността на обясненията на подсъдимия чрез назначаването на повторна тройна съдебно-медицинска експертиза за причините, довели до смъртта на пострадалия К., за времето и механизма на причиняване на установените травматични увреждания и за значението на състоянието на хипотермия на пострадалия към смъртта му. 2. По в.н.о.х.д. № 272/2019 година, по което Бургаският апелативен съд събрал допълнителни писмени доказателства и въз основа на заключението на назначената повторна тройна съдебно-медицинска експертиза с присъда № 27/25.02.2020 година оправдал подс. М. по обвинението по чл. 124, ал. 1 НК, приемайки, че непосредствената причина за смъртта на И. К. бил болестен процес – остро настъпила дихателна и сърдечно-съдова слабост (остро белодробно сърце) на базата на налична пневмония. С решение № 111/02.11.2020 година по н.д. № 361/2020 година на ВКС по протест от прокурора присъдата е отменена на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на БАС от стадия по допускане на доказателствата. Касационният състав е констатирал неизпълнение на задълженията на въззивната инстанция за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото - при наличие на съдебно-медицински експертизи с диаметрално противоположно становище на експертите за причината за смъртта на К., да назначи на основание чл. 153 НПК повторна експертиза в разширен състав, за да получи еднозначен аргументиран отговор на този въпрос, както и на въпроса имат ли констатираните по тялото, главата и крайниците на К. травматични увреждания причинна връзка с нея. На решаващата инстанция е указано процесуалните нарушения при оценката на доказателствата да се отстранят чрез използването на специалните знания на експертите като се назначи повторна експертиза в разширен състав, в който да се включи и вещото лице д-р Ч.. 3. С решение № 43/05.10.2021 година по в.н.о.х.д. № 260/2020 година Бургаският апелативен съд потвърдил присъда № 1/09.01.2019 година по н.о.х.д. № 541/2018 година на Окръжен съд – Сливен. Сега третата по ред касационна проверка е само по жалба срещу това решение на защитника на подс. И. М.. Според касатора въззивният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна оценка на доказателствените източници и превратно тълкуване на част от доказателствата, поради което с осъждането на подс. М. за престъпление по чл. 124 НК е нарушен материалният закон и са налице отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Съзрените от защитата на подсъдимия пороци в аналитично-оценъчната дейност на въззивния съд, който почти изцяло бил преповторил мотивите на първоинстанционната присъда в своя съдебен акт, са в няколко направления: Първо - използване на заключенията на вещото лице д-р Ч. по три съдебно-медицински експертизи, както и това на назначената във въззивното производство повторна съдебно-медицинска експертиза във връзка с механизма на причиняване на телесните увреждания, довели до смъртта на пострадалия И. К., като основна доказателствена база („свидетелски показания“), от която е изведена фактологията по делото относно начина, по който подсъдимият е извършил престъплението, в което е обвинен; Второ - неправилна преценка и превратно тълкуване на показанията на свидетелите А. Б., Д. П., В. М., Р. М., М. П., К. В.. Съдът бил посочил, че въз основа на тях приема за доказано, че подс. М. е нанасял удари на пострадалия на 02/03.03.2018 година, но такива данни в показанията не се съдържали; Трето - обсъждане в обжалваното решение на обясненията на подсъдимия и оценката им като средство за защита въз основа на показанията на св. Г. Д., за които ВКС изрично с решението по н.д. № 894/2019 година е дал указание, че следва да бъдат изключени от доказателствената съвкупност; Четвърто - назначаване на повторна съдебно-медицинска експертиза с участието и на д-р Ч., която по своето съдържание била допълнителна и чието заключение било необосновано и съществувало съмнение в неговата правилност, защото изводите на вещите лица не разрешавали, а създавали нови противоречия и неясноти. Експертите не отговорили убедително и на зададените им при техния разпит въпроси от защитата; П. - отхвърляне на направеното искане от защитата за назначаване на нова повторна разширена експертиза, която да даде еднозначни и аргументирани отговори на всички спорни въпроси, включително и на този, дали причината за смъртта на пострадалия И. К. не е болестен процес, какъвто бил изводът в заключението на експертизата, послужила за оправдаването на подс. М. във второто по ред въззивно производство. В обобщение касаторът счита, че с неизпълнението на задълженията за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и с допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на значимите за защитата доказателства, въззивният съд сериозно е нарушил процесуалните права на подсъдимия М. и това е довело до неправилното прилагане на материалния закон с осъждането му по чл. 124, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 2 НК и в нарушение на чл. 303 НПК. Към върховната инстанция са отправени две алтернативни искания - или подсъдимият И. М. да бъде оправдан, тъй като събраните по делото доказателства не доказват, че той е извършил престъпното деяние, за което е осъден, или обжалваното решение по в.н.о.х.д. № 260/2020 година да бъде отменено и делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд. Изложението на процесуалното развитие на делото и съдържанието на дадените по реда на чл. 355, ал. 1, т.3 НПК указания от предходните касационни състави не е самоцелно. Когато след две осъществени касационни проверки въззивният съд за трети пореден път се е отклонил от стриктното съблюдаване на процесуалните правила, регламентиращи реда за допускане, събиране, оценка и анализ на доказателствата и аналитично-оценъчната му дейност страда от пороци, касационният съд не връща наново делото, а го решава по същество. При това процесуално развитие на наказателното производство върховната инстанция не само разполага с правомощието, но е и длъжна самостоятелно да извърши оценка и анализ на събраните от предходните инстанции доказателства и така да отстрани допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, а при необходимост - и да проведе съдебно следствие за събиране на доказателства, за да обезпечи прилагането на основополагащото начало на наказателния процес по чл. 13 НПК за разкриване на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. При това, решенията на предходните състави на ВКС и дадените с тях указания за отстраняване на констатирани съществени нарушения на процесуалните правила са обвързващи настоящия състав на върховната инстанция точно толкова, колкото те са били задължителни и за предходните съдебни състави на въззивния Бургаски апелативен съд. Оплакванията на касатора за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК са основателни. Макар въззивният акт да е със значителен обем, фактическите положения, на които БАС е основал решението си да потвърди първоинстанционната присъда, са изведени в нарушение на основополагащите за наказателния процес процесуални разпоредби на чл. 13, чл. 14, ал. 1, чл. 104, чл. 105, чл. 107, ал. 3 и 5, чл. 144, ал. 1, чл. 303, чл. 314, ал. 1 и чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК. Вярно е това, което се твърди в касационната жалба, че в гласните доказателствени средства, включително в обясненията на подсъдимия, не се съдържат факти, от които да се установи какви конкретни действия и в каква последователност е извършил подс. М. на 02/03.03.2018 година по отношение на пострадалия К.. Решаващите съдилища обаче, са изложили в мотивите на присъдата и въззивния акт описание на начина на извършване на престъплението, за което подс. М. е обвинен, като са приели за доказано по несъмнен начин, че чрез конкретни хронологично описани действия е причинил телесните увреждания на К., довели по-късно до неговата смърт. Очевидно е при съпоставянето на съдържанието на заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 19/2018 година (л. 21-22 от нея) с обстоятелствената част на обвинителния акт и мотивите на съдебните актове на решаващите съдилища (л. 4 на обвинителния акт, н.о.х.д., л. 94 гръб, 2 абз., в.н.о.х.д., л. 126), че твърдяните от обвинението и възприети от инстанциите по фактите и правото за доказани действия на подсъдимия М. - нанасяне на удари с ръце и ритници, силно блъскане, засилване и тръшкане на тялото на пострадалия К., който падал, защото не е могъл да контролира движенията на тялото си и крайниците, се припокриват в пълна степен с посочения от експерта д-р Ч. възможен механизъм на причиняване на телесните увреждания в областта на лицето, гръдния кош и крайниците в хронологията на изложеното в заключението. При флагрантно несъобразяване с предходните две решения на касационния съд заключението на съдебно-медицинската експертиза относно възможния механизъм на причиняване на телесните увреждания на пострадалия е интерпретирано като доказателствено средство, възпроизвеждащо доказателства съгласно чл. 105, ал. 1 и чл. 104 НПК и въпреки дадените указания по чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК, съдът наново е игнорирал правната природа на експертизата като способ за изясняване на вече установени обстоятелства (фактически данни) по делото, за които са необходими специални знания из областта на науката, изкуството или техниката. При това положение възприетата от решаващите съдилища последователност на действията на подсъдимия почива в нарушение на чл. 303, ал. 1 НПК на предположения. Въззивната инстанция пространно е обсъждала и данните, съдържащи се в показанията на полицейския служител Г. Д. (л. 130-131 от в.н.о.х.д.) и въз основа на тях е оценила част от обясненията на подс. М. като средство за защита. След като още с първото решение по н.д. № 894/2019 година касационният съд е указал, че тези показания трябва да бъдат изключени от доказателствената маса, повторното им анализиране е недопустимо. Константна е съдебната практика на ВКС, а след решението от 08 март 2018 година на ЕСПЧ по делото Димитър Митев срещу България (Жалба № 34779/09) не би могло да е налице и основание тя да бъде преразгледана и променена, че свидетелските показания на полицейски служител относно самопризнания на обвиняем, получени при провеждането на така наречените „оперативни беседи“, са недопустимо доказателствено средство, тъй като тяхното предназначение е да „заменят” самото самопризнание, което е направено в нарушение на процесуалните изисквания. Като форма на оперативна дейност „беседите“ са извън наказателния процес, провеждат се със заподозрените лица в отсъствието на защитник и без да им се разяснява по предвидения в процесуалния закон ред за правото им да запазят мълчание, за да не се самоуличат в извършването на престъпление. Не съвсем коректно е оплакването на касатора за неправилна преценка и превратно тълкуване на показанията на свидетелите Б., П., В. М., П. и В.. Факт е, че на л. 127 от в.н.о.х.д. решаващият съд е обобщил, че тези гласни доказателствени средства са в подкрепа на възприетите от него за доказани фактически положения, но съдът не е обявил, че в тях се съдържат преки доказателства за датата, мястото и начина на извършване на престъплението от подс. М.. Видно е от обстойния и обширен по обем анализ по повод тяхната достоверност (л.131-134), кои конкретни факти от чие показание и защо съдът е счел, че са установени по несъмнен начин. Четвъртото и петото оплаквания на касатора, които се отнасят до обосноваността и правилността на заключението на назначената във въззивното производство втора по ред повторна разширена експертиза и до отказа на съда да назначи нова повторна експертиза, са основателни, но по други съображения. Поначало защитникът-касатор е прав, че по своето съдържание разширената шесторна съдебно-медицинска експертиза с участието на д-р Ч., назначена във въззивното производство, е допълнителна по отношение на изготвените от него три единолични съдебномедицински експертизи, но тя е повторна по отношение на тройната съдебна медицинска експертиза, назначена по в.н.о.х.д. №272/2019 година. Затова, като е изпълнил дадените му указания за вида на експертизата, която следва да назначи по чл. 153 НПК, контролираният съд не е допуснал нарушение на процесуални правила, още повече че за целите на доказването не е от съществено значение как е наименована експертизата (допълнителна или повторна), а дали заключението е изготвено от експерти, които притежават нужните специални знания, дали то по своето съдържание е такова, че може да бъде преценено като обосновано и пълно и в чиято правилност не възниква съмнение у страните и съда и дали с него са изяснени в пълнота съществените за предмета на доказване обстоятелства. По-същественото е друго. По делото са налице две повторни съдебно-медицински експертизи, които дават диаметрално противоположен отговор на съществения за главния подлежащ на доказване факт въпрос – каква е причината за смъртта на пострадалия К.. Първата от тях – тройната повторна съдебно-медицинска експертиза по в.н.о.х.д. № 272/2019 година, чието заключение очевидно е в полза на подс. М., не е част от доказателствената съвкупност, тъй като съдът не я е приобщил по реда на чл. 282, ал. 1 НПК, не е разпитал експертите, които са я изготвили и резонно, с оглед спазването на принципа на непосредственост, заключението не е подложено на анализ за пълнота, обективност и убедителност. По този начин обаче, от една страна БАС е нарушил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, а от друга – е ограничил процесуалното право на защита на подсъдимия М., лишавайки го от възможността да се ползва от оневиняващите го изводи на експертите, поради неправилното разчитане на дадените му в отменителното решение указания. С решението по н.д. № 361/2020 година ВКС не е давал указание на въззивния съд да изключи от доказателствената съвкупност заключението на тройната повторна съдебно-медицинска експертиза. В касационното производство, в случаите извън настоящата хипотеза по чл. 354, ал. 5 НПК, ВКС е съд по правото, а не по фактите. Той може да посочи кои доказателствени източници трябва да бъдат изключени при обсъждане на доказателствената съвкупност поради тяхната очевидна процесуална недопустимост, но не извършва собствен анализ на доказателствата от гледна точка на тяхната достоверност, непротиворечивост и корелативна връзка с други доказателства по делото и не дава с решенията си указания на съдилищата по фактите и по правото как да преценят доказателствената маса и да формират вътрешното си убеждение. Експертизата е допустим способ за доказване в наказателното производство и нейното заключение подлежи на суверенно обсъждане и преценка от инстанциите по фактите от гледна точка на обективност, пълнота и липса на съмнения в неговата правилност. Затова въззивният съд е следвало първо по реда на чл. 282, ал. 1 НПК да приобщи към доказателствените материали по делото, които непосредствено ще събира, проверява и оценява, заключението на тройната повторна съдебно-медицинска експертиза, да проведе разпит на изготвилите я вещи лица (за да спази принципа за непосредственост по чл. 18 НПК), след което да назначи указаната му повторна и с участие на експерта д-р Ч. съдебномедицинска експертиза и впоследствие да изгради суверенно своите фактически и правни изводи. За да отстрани допуснатото от въззивния съд ограничение на правото на защита на подс. М. чрез игнориране на повторната тройна съдебно-медицинска експертиза, а и за да осигури разкриването на обективната истина, ВКС проведе съдебно следствие за събиране на писмени доказателства (част неправилно приобщени от БАС в закритото заседание по допускане на доказателствата, вместо в етапа на съдебното следствие), повторен разпит на експертите, изготвили заключението на назначената във въззивното производство повторна разширена съдебно-медицинска експертиза, приобщаване на заключението на повторната тройна съдебно-медицинска експертиза по в.н.о.х.д. № 272/2019 година и разпит на изготвилите я вещи лица, като назначи и повторна разширена (седемчленна) съдебно-медицинска експертиза, която след запознаване с медицинската документация по делото, включително и с извършените образни изследвания на пострадалия К., изготвените парафинови блокчета на материали при аутопсията на К. и изготвените въз основа на тях препарати, да отговори на въпросите – какви са телесните увреждания на пострадалия, каква е тяхната давност, какъв е механизмът на причиняването им, възможно ли е уврежданията да се дължат на падане от собствен ръст или неголяма височина, каква е причината за смъртта на пострадалия и налице ли е причинно-следствена връзка между констатираните увреждания и смъртта на пострадалия К.. След обсъждането на всички процесуално годни доказателствени средства и заключенията на всички назначени съдебно-медицински експертизи, Върховния касационен съд намери за установени по несъмнен начин следните факти от значение за предмета на доказване по чл. 102 НПК: 1.Пострадалият К., 52 годишен, бил инвалид, с призната трайно намалена работоспособност 96%, с придружител. Той бил трудно подвижен, придвижвал се с триопорен бастун, не можел сам да се обслужва (къпе, облича, храни), често се изпускал по голяма и малка нужда и трудно говорел поради десностранната латентна хемипареза и деменцията, от които страдал вследствие на причинена през 2012 година от побой тежка черепно-мозъчна травма с изпадане в клинична смърт. 2. От 2015 година пострадалият К. живеел в жилището на сестра си – Р. М., в [населено място],[жк][жилищен адрес] състоящо се от хол, стая и кухня, заедно с племенника си – В. М., а от началото на 2017 година – и заедно с по-големия си племенник – подс. И. М., които го обгрижвали с финансовата подкрепа на своята майка, която била на работа в Република Гърция. Синовете – К. и Д. В., както и бившата съпруга на К., не поддържали отношения с него и не се интересували от здравословното му състояние и нужди. Пострадалият не излизал извън жилището. Първоначално обитавал заедно с подс. М. хола на апартамента, а след това бил преместен да спи в кухнята върху кухненско диванче. Св. М. обитавал самостоятелната стая в апартамента. В жилището имало и възрастно куче, порода питбул. След Новата 2018 година св. М. напуснал жилището и се настанил в дома на родителите на приятелката си. Подс. М. останал сам в апартамента да полага грижи за вуйчо си, но вече без помощта на своя брат, който инцидентно ги посещавал. Непосилните за сам човек грижи се отразили на личния му живот, социално общуване и трудова реализация и подс. М. развил симптомите на синдрома B.-o., достигайки до неговата четвърта фаза. 3. На 02.03.2018 година вечерта подс. М., заедно със свидетелите Р. И. и А. Б. били на гости в техен приятел до към 22.00 часа, след което тримата отишли в дома на св. Р. И., където били заедно до около 04.00 часа на 03.03.2018 година. По време на този престой, около полунощ на 02/03.03.2018 година, подс. М. напуснал дома на И., като съобщил, че иска да нагледа пострадалия К. и дали всичко с него е наред. Домовете на подсъдимия и на св. И. се намирали близко един до друг, на отстояние 7-8 до 10 минути ходене пеш. След неустановен период от време, вариращ от 15-20 минути според показанията на св. И., до 2 часа, според показанията на св. Б., подсъдимият се завърнал обратно в жилището на И., като съобщил, че всичко с вуйчо му е наред, бил в леглото си и дори не бил паднал от него. 4. След 04.00 часа на 03.03.2018 година подсъдимият М. и св. А. Б. се преместили в дома на М. и се настанили в самостоятелната стая, разговаряли, като подсъдимият двукратно посетил кухнята, където бил вуйчо му. Към 7.15 часа на 03.03.2018 година св. Б. излязъл, за да купи бира, след което се върнал в дома на М., където останал до около 10.00 часа. 5. На 03.03.2018 година първоначално в 14.44 часа, а след това в 14.48 часа подс. М. потърсил спешна помощ за вуйчо си на ЕЕН 112. Около 15.10 часа в жилището на подс. М. пристигнал екип, с който пострадалият К. бил откаран първо в Спешния център на гр. Нова Загора, а оттам – транспортиран в Спешното отделение при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен, където постъпил в 16.35 часа, а в 22.10. часа бил прехвърлен в ОАИЛ на МБАЛ „Иван Селимински“ АД, където въпреки положеното високоспециализирано и интензивно лечение починал на 05.03.2018 година в 19.12 часа. Тези факти се установяват от показанията на свидетелите Р. М., В. М., Р. И., А. Б., М. П., обясненията на подс. М. пред първата инстанция, приложената по в.н.о.х.д. № 272/2019 година история на заболяването от МБАЛ „Иван Селимински“ АД и писмото, изпратено от ЕЕН 112 относно регистрираните обаждания с търсене на спешна помощ. Те не са и спорни между страните с изключение на несъгласието на защитата относно това съобщавал ли е подсъдимият на свидетелите И. и Б. нещо във връзка с вуйчо си при завръщането му в дома на И.. Подсъдимият отрича да е правил подобно изявление, св. Б. също твърди, че подс. М. не е казвал, че отива да види вуйчо си, а че отива до вкъщи, но този състав намира, че за достоверни следва да приеме показанията на св. И. поради тяхната последователност и устойчивост – този факт е съобщен от него още при първия му разпит по досъдебното производство 14 дни след датата на деянието, за което е обвинен М., като показанията му са приобщени от първата инстанция по реда на чл. 281, ал. 5 НПК със съгласието на страните и заявеното от него е останало непроменено по своето съдържание година по-късно, когато е разпитан от окръжния съд. 6. От показанията на св. Д. П., фелдшер във ФСМП Нова Загора се установява състоянието, в което е намерила пострадалия К. – лежащ на легло, в безпомощно състояние, неконтактен, с брадикардия – нисък пулс 38-40, с хипотония, отоци по крайниците, множество кръвонасядания по цялото тяло – гърди, крайници, с различна давност, както и рани по главата, сред които и разкъсно-контузна рана на дясна вежда. Установява се също така, че в жилището са били само подс. М. и пострадалия, а някъде в съседна стая се чувало да лае куче. На въпроса на свидетелката какво се е случило, подс. М. отговорил, че бил намерил сутринта пострадалия паднал на земята. До болницата в гр. Сливен К. бил придружен в линейката от другия си племенник – св. М., тъй като дежурният лекар наредил на диспечера във ФСМП да се обади на полицията заради констатираните при прегледа множество травматични увреждания по тялото на пострадалия, индикиращи на това, че е жертва на насилие. Тези показания и съобщените в тях факти съдът счете за достоверни. Свидетелката е лице незаинтересовано от изхода на делото, показанията й са последователни, логични и без вътрешни противоречия и са в кореспонденция с писмените доказателства по делото – медицинската документация и справката от ЕЕН 112. 7. От протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум се установява обстановката в кухнята, която е обитавал пострадалия К. – пълният безпорядък в нея, с натрупани в мивката мръсни посуда и буркани, разположението на диванчето с дължина 1,20 м, върху което е спял пострадалият и наличието на парчета тапициран стиропор. Фиксирани са и червеникавокафяви на цвят капки с кръгла и продълговата форма, разположени на стената на кухнята над диванчето във височина от 0,80 м до 1,50 м. Извършен е оглед и на стая, която е мебелирана с легло и в която на пода е открит триопорен бастун. Протоколът за оглед на местопроизшествие е валидно доказателствено средство, изготвено при спазване на разпоредбите на чл. 155-156 НПК. Отразените в него данни, обсъдени във връзката им с показанията на св. Д. П., налагат извод, че при осъществения от нея преглед пострадалият К. се е намирал в стаята, мебелирана с легло, върху което е лежал, а не в кухнята, която обитавал. 8. Заключението на назначената в касационното производство повторна съдебно-медицинска експертиза, извършена в състав трима съдебни лекари, двама патолози и двама специалисти по образна диагностика, анализирали всички данни по делото, включително съдебно-медицинската експертиза (освидетелстване) на пострадалия от д-р Ч. на 03.03.2018 година, съдебно-медицинската експертиза на труп, наличната медицинска документация и извършили целенасочени анализи на предоставените образни и хистологични изследвания, убедително бе защитено от вещите лица с отговорите на поставените им въпроси от защитника на подс. М., поради което този състав на ВКС счете, че то е най-пълно в сравнение със заключенията на съдебномедицинската експертиза по писмени данни № 19/2018 година, приета от първата инстанция и повторната разширена съдебно-медицинска експертиза по в.н.о.х.д. №260/2020 година, с които не са намира в противоречие по главния въпрос – травматична или болестна е причината за смъртта на пострадалия К.. То бе преценено и като обективно, компетентно и непораждащо съмнение в неговата правилност. С категоричност заключението на тази експертиза опровергава обективността, пълнотата и правилността на заключението на повторната тройна съдебно-медицинска експертиза, с което се отрича наличието дори на „елементи“ на травматичен процес, който да има отношение към смъртта на И. К. и за причина за неговата смърт се сочи болестен процес – остро настъпила дихателна и сърдечно-съдова слабост (остро белодробно сърце) на базата на налична пневмония. Освен това, от отговорите на вещите лица при разпита им в касационното производство става ясно, че травматичните увреждания в гръдната област, които обективно са отразени в медицинската документация във връзка с хоспитализацията на пострадалия, са изцяло игнорирани. От заключението на назначената в касационното производство повторна разширена съдебно-медицинска експертиза се установява, че при пострадалия И. К. е била налице съчетана травма – тъпа травма на главата, тежка гръдна травма, която е и причината за смъртта, коремна травма и травма на крайниците. Тъпата травма на главата се изразява в множество кръвонасядания и разкъсно-контузни наранявания в областта на главата, в слепоочните и челно теменните области, достигащи в дълбочина до повърхността на черепните кости; такива в областта на лицето, достигащи до повърхността на костите на лицевия череп, тежък оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили и мозъчния ствол в големия тилен отвор. Гръдната травма се изразява в множествени кръвонасядания в областта на гърба и предните и страничните повърхности на гръдния кош; оток в подкожната мастна тъкан двустранно задно и странично, по изразено в дясно; счупване на дясната ключица във външната й част към рамото; счупване на девето и десето ребра в дясно по две линии – до гръбнака и по линията на лопатката по типа на рефрактури (ново счупване в областта на старо такова); счупване на единадесето ребро в дясно по линията на лопатката по типа на рефрактура с разместване на счупените краища; счупване на второ ребро в ляво по предната мишнична линия; счупване на четвърто и пето леви ребра по средна мишнична линия; счупване на седмо и осмо ребра в ляво по задната мишнична линия по типа на рефрактури; счупване на девето и десето ребра в ляво по линията на лопатката по типа на рефрактури с разместване на счупените краища; излив на въздух и кръв в лявата половина на гръдната кухина; контузионни промени на двата бели дроба в задно долните отдели; двустранна контузионна пневмония. Коремната травма се изразява в наличие на повърхностни петнисти кръвонасядания в областта на корема в дясната хълбочна област и тазобедрена става, течност около слезката по хода на левия страничен коремен канал. Травмата на крайниците се изразява в множество повърхностни травми от вида на кръвонасядания, охлузвания и повърхностни контузни рани в областта на горните и долните крайници. Констатирани са данни и за следкръвоизливна анемия – по кожата, видимите лигавици и вътрешните органи. Описаната морфология на уврежданията – рана на дясната вежда, повърхностна рана в слепоочния край на дясната очница, раните и кръвонасядането в слепоочния край на лявата очница, кръвонасяданията на клепачите на двете очи, охлузването и кръвонасядането в дясната скулна област, охлузванията и кръвонасяданията около устните, кръвонасяданията със синкав цвят на гръдния кош, кръвонасяданията в областта на гърба, счупването на дясната ключица, пресно счупените ребра двустранно с излив на кръв в лявата половина на гръдната кухина, кръвонасяданията по задната повърхност на дясната предмишница, кръвонасядането на лявото бедро, са с давност на причиняване непосредствено преди постъпването на пострадалия К. в болницата, отчетено към дата и часа на освидетелстването му на 03.03.2018 година в 18.00 часа от д-р Ч., до едно денонощие преди това, т.е. причинени са във времевия отрязък от около 18.00 часа на 02.03.2018 година до около 18.00 часа на 03.03.2018 година. Данните за общо преохлаждане - 34 градуса температура на пострадалия при постъпване в спешното отделение и за измръзване на двата долни крайника са в подкрепа на извода за изтичането на известен период между причиняването на травматичните увреждания при пострадалия и постъпването му в болница. В съдебното заседание вещото лице доц. д-р К. пояснява, че хипотермията е израз на забавена сърдечна функция и липсата на достатъчно топлина, която да достига до тъканите и органите. В този случай хипотермията е вторична на забавената сърдечна функция. Експертите специалисти по образна диагностика след анализа на образните изследвания са констатирали и данни за увреждания и с по-голяма давност – зараснали счупвания на второ, трето, четвърто, пето и шесто ребра в дясно по предната мишнична линия; зараснали счупвания на шесто, седмо, осмо, девето и десето ребра в дясно по линията до гръбнака с нови счупвания в същото място по типа на рефрактури на деветото и десетото ребра; зараснали счупвания на трето, четвърто, пето, шесто и седмо ребра в ляво по предна мишнична линия, счупване на девето и десето леви ребра по линията на лопатката с описани рефрактури, заздравели счупвания на единадесето и дванадесето ребра в ляво по линията до гръбнака, стари счупвания на десните странични израстъци на втори, трети и четвърти поясни прешлени и на левия страничен израстък на четвъртия поясен прешлен с разместване, които са с давност над 25-30 дни и повече спрямо момента на извършване на образните изследвания с изключение на описаните счупвания на девето и десето ребра в дясно – пресни счупвания по линията на лопатката в стари такива с непълно образуване на костен калус, с давност на старите счупвания до около 20 дни преди извършването на образното изследване. Констатираните травматични увреждания в областта на лицевия скелет – зараснало счупване на дъгата на дясната ябълчна кост, зараснало счупване на кондиларния израстък на долната челюст в ляво с разместване и изместване на рамото на долната челюст навътре, както и зараснало счупване на носните кости, добре отговарят да са получени при нанесения побой над пострадалия през 2012 година. Всички констатирани увреждания при огледа и аутопсията на трупа на пострадалия К. и при проведените образни изследвания според вещите лица се дължат на действието на твърди тъпи предмети. Кръвонасяданията се дължат на действието на твърд тъп предмет с неохлузваща повърхност, какъвто е и голата човешка ръка, свита или не в юмрук, охлузванията - на тангенциалното действие на тъпоръбест предмет, разкъсно контузните рани са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети, като условие за образуването на раните е подлежащата костна подложка. Поради това че получените увреждания са разположени в различни анатомични области и различни плоскости на тялото, те не могат да се получат при еднократно падане върху терена. Допълнителен довод за това според експертите са описаните в съдебно-медицинската експертиза на труп множество кръвонасядания и разкъсно контузни наранявания в областта на лицето и окосмените части на главата в тилните области на главата, в слепоочните и челно теменните области. Те се дължат на действието на предмет с ограничена контактна повърхност и не могат да се получат при падане върху терена, след като наред с тях не са описани и наранявания по изпъкналите части на главата – нос, уши, брадичка, които биха били налични при падане върху терена. Експертите сочат, че констатираните счупвания на ребра не са характерни за падане от собствен ръст и с категоричност контузията на белите дробове не може да се получи при падане от собствен ръст, включително и от неголяма височина, но уврежданията на долните крайници и най-вече – мекотъканните такива, могат да бъдат получени при отделни падания. Що се отнася до констатираните счупвания на ребра двустранно с такива по две линии на счупване, при съпоставянето им с установената хистологично и с образно изследване контузия на белите дробове двустранно, както и морфологията на наблюдаваните счупвания, механизмът на тяхното причиняване е директни силни удари в тази области, което в съдебно медицинската практика се среща при удари с ритник или скачане и тъпкане с крака. С категоричност тези увреждания не могат да бъдат получени при падане от височината на собствен ръст или от неголяма височина. Описаните в съдебно-медицинското освидетелстване и след това в съдебномедицинската експертиза на труп увреждания в областта на дясната мишница, на задната повърхност на дясната предмишница и по улнарната повърхност на предмишницата откъм страната на лакътната кост се дължат на действието на тесен и продълговат предмет (например удар с тояга, бастун и др.) и с оглед на локализацията им добре отговарят да се получат при защитаване на жертвата от нападение – т.н. защитни увреждания. Смъртта на пострадалия К. се дължи на тежката гръдна травма с двустранни множествени счупвания на ребра, излив на кръв и въздух в лявата половина на гръдната кухина и двустранната контузия на белите дробове с развитието на контузионна пневмония и следкръвоизливна анемия, като е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания и настъпилата смърт на К.. От отговорите на поставените на вещите лица въпроси от защитата се установява още, че всяка пневмония, която започне да се развива до четвъртия ден от контузията на бял дроб, се определя от медиците като контузионна, тъй като се касае за възпаление в мястото на контузията на белия дроб, което е изключително променено спрямо здравата белодробна тъкан. Контузионна пневмония може да се развие на втория, на третия или на четвъртия ден от контузията на белия дроб и свидетелство за това е хемосидерина, който не се появява в първите дни, но не може точно да бъде посочено след колко дни настъпва появата му, защото това зависи от реактивността на организма. Връзката между контузията на белия дроб и контузионната пневмония е като на причина и следствие. Вещото лице доц. д-р К. подробно разяснява и какво представлява делението на пневмониите на лобуларни и лобарни, както и смисъла на направеното заключение след осъществената ревизия на хистологичните препарати (л. 18 от заключението), че се касае за контузионен бял дроб, усложнен с хипостатична конфлуираща и абсцедираща лобуларна пневмония. Контузията на белия дроб по своята медикобиологична характеристика е разстройство на здравето временно опасно за живота и може както да причини, така и да не причини самостоятелно смърт. Вещите лица с категоричност отхвърлят възможността пострадалият сам да си е причинил тежката гръдна травма поради трудната си подвижност с еднократно падане върху тоалетна чиния, тъй като локализацията на уврежданията не е едностранна и на ограничена площ. Налице са увреждания в различни плоскости на тялото, по различни повърхности, включително и противоположни, които не могат да се обяснят с подобно падане. Освен това пресните счупвания на ребра с подлежаща контузия на белите дробове изключват възможността да се касае за многократни падания във времето, тъй като това са травматични увреждания, изискващи значителна кинетична енергия, която да причини увреждането на белия дроб в дълбочина. Експертите с категоричност отхвърлят и възможността куче от породата „питбул“ да причини контузия на белия дроб или счупване на ребра, а така също получените от К. травматични увреждания през 2012 година да са причина за неговата смърт, като за последното се обосновават и с документацията от личния лекар, която не сочи на тежки заболявания, които да водят до хронично тежко състояние, обострящо се и затихващо. Категорични са и че причината за смъртта е травматична, а не болестна. Тя е свързана с гръдната травма – счупване на ребра, контузия на белия дроб и развитието на контузионната пневмония и свързаните с гръдната травма излив на кръв и въздух в лявата гръдна половина. Експертите подробно обясняват и механизма, по който е напълно възможно в гръдната кухина да се събере излив от 2 литра кръв от наранения бял дроб. Що се отнася до медикобиологичната характеристика на травматичните увреждания, довели до смъртта на пострадалия К., налице са няколко средни телесни повреди. Гръдната травма като цяло отговаря на разстройство на здравето временно опасно за живота, счупването на ребрата – на трайно затруднение на движението на снагата, контузията на белите дробове – на разстройство на здравето временно опасно за живота, изливът на кръв и въздух в гръдната кухина – на разстройство на здравето временно опасно за живота, счупването на ключицата във външния край – на трайно затруднение в движението на ръката, поради това че анатомично и функционално е свързано с движението на горния крайник. 9. Подсъдимият е давал обяснения пред първоинстанционния съд, който не е счел за необходимо да приобщава дадените от него обяснения на досъдебното производство. Въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила и се е позовал на доказателствено средство, което не е част от доказателствената маса, коментирайки обясненията на подс. М. от досъдебното производство на л. 130 гръб от мотивите на решението си. На обсъждане като годно доказателствено средство и за преценка на тяхната достоверност или на характера им на процесуално средство за защита подлежат единствено обясненията на подс. М., дадени пред ОС Сливен. Те са достоверно доказателствено средство, поради това че се подкрепят от показанията на св. И. и св. Б. относно съобщените от подсъдимия факти – че на 02/03.03.2018 година се е връщал в дома си около полунощ, че след това е бил заедно с Б. в жилището от около 04.00 часа до 10.00 часа на 03.03.2018 година и че на два пъти, докато Б. е бил в дома му, е ходил в кухнята при вуйчо си. Достоверно доказателствено средство са обясненията на подсъдимия, които се подкрепят от протокола за оглед на местопроизшествие, от показанията на св. П. и справката от ЕЕН 112, че вуйчото е спял на малко диванче в кухнята, като на пода са слагани стиропори, за да не се удари, ако падне от него, както и че се е обадил, за да потърси спешна помощ за вуйчо си. Кредит на доверие следва да получи и съобщеното от подсъдимия, че е имало случаи, при които пострадалият поради трудната си подвижност е падал, поради кореспонденцията му с поясненията на вещите лица, че измежду травмите има такива, които биха могли да се получат при падане от собствен ръст. Няма причина да не бъде преценено като истинно и разказаното от подсъдимия, че е полагал грижи, за да раздвижва вуйчо си и че той е можел да излезе от апартамента, който е на първия етаж, навън, но не го е правел и стоял вкъщи, както и това, че двамата са се карали, тъй като подсъдимият не винаги можел да се справи с хигиенните задължения и в стаята, която обитавали, миришело постоянно. За липсата на порядък и чистота в жилището достатъчно красноречиво доказателство е протоколът за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него. Разказаното от подсъдимия М. обаче, как десетина дни преди инкриминираната дата е нанесъл удара с ръка, с който сцепил веждата на вуйчо си и изпръскал стената с кръв, е достоверно само относно описания начин на причиняване на увреждането, който е в пълна корелация с механизма на причиняване на посоченото нараняване според съдебно-медицинската експертиза. Твърдението на подсъдимия, че това се е случило десетина дни по-рано, е недостоверно и се опровергава от освидетелстването на пострадалия К., извършено в болничното заведение на 03.03.2018 година и от заключението на приетата от този състав съдебно-медицинска експертиза. Травматичните увреждания по главата на пострадалия, сред които е налице описаното от подсъдимия, са с давност инкриминираната дата на извършване на престъплението. Друго подобно увреждане на главата на пострадалия К. в областта на дясната вежда, което да е с давност по-голяма от едно денонощие, не е описано, поради което съставът прие, че разказаният от подсъдимия случай е от инкриминираната дата 02/03.03.2018 година. Заключението на експертизата опровергава още обясненията на подсъдимия в частта, в която изгражда защитната си версия – че кучето питбул може да е причинило уврежданията на пострадалия, че пострадалият е падал върху тоалетната чиния в банята, че се е качвал на столче в кухнята да рови по шкафовете за цигари и падал от него, както и отричането да е посягал на вуйчо си на 02/03.03.2018 година. При избраната от подсъдимия линия на защита – да запази мълчание за случилото се на 02/03.03.2018 година между него и вуйчо му, по делото действително, така както твърди защитника, не са налице преки доказателства, които да установяват авторството на подсъдимия и начина и средствата, чрез които са причинени травматичните увреждания, с които пострадалият е постъпил в болничното заведение. Налице се обаче, косвени доказателства, от които може да бъде направен несъмнен извод за авторството на подс. М. в извършеното престъпление по чл. 124 НК. От началото на 2018 година и до датата на инкриминираното деяние подс. М. е единственият, който е полагал грижи за своя вуйчо. Двамата са живеели заедно и сами в жилището на св. М.. Пострадалият К. като трудно подвижен по никакъв повод не е напускал апартамента. Подсъдимият единствен е бил в пряк досег с пострадалия около полунощ на 02/03.03.2018 година, установено както от неговите обяснения, така и от показанията на св. И. и св. Б.. Св. В. М. не съобщава на 02.03.2018 година или на 03.03.2018 година да е посещавал своя вуйчо, такива данни не се съдържат и в обясненията на подсъдимия или в показанията на други свидетели. Налице са писмени доказателства (медицинската документация и освидетелстването на пострадалия часове след постъпването в болничното заведение), които установяват факта на множество травматични увреждания, включително и по видими части на тялото, каквато е главата, с които пострадалият е приет по спешност в болничното заведение на 03.03.2018 година. Налице е и съвпадение между описаната при приемането на пострадалия разкъсно-контузна рана в областта на дясната вежда и механизма на причиняването й според заключението на съдебно-медицинската експертиза и раната, за която подсъдимият М. признава, че е причинил на пострадалия с удар с ръка, макар и да твърди за друга дата. По експертен път е установено кои от травматичните увреждания са пресни, както и тяхната давност и в давността на причиняване на уврежданията, довели до смъртта на пострадалия Б., попада часът, когато подсъдимият е напуснал дома на св. И. и е отишъл да види как е вуйчо му. От една страна тези факти от гледна точка на формалната логика изключват всякакво предположение, че някой друг би могъл да проникне в апартамента в отсъствие на подс. М., за да бие безмотивно пострадалия К., още по-малко би могло да се гради хипотеза, че уврежданията на К. са причинени извън апартамента от неизвестно лице, след като според обясненията на подсъдимия той не само не излизал навън, но и не искал да излиза. От друга страна, всички тези факти изграждат стройна и неразривно свързана верига, която позволява да се направи като единствено възможен изводът, че подс. М. е причинил на 02/03.03.2018 година не само разкъсно-контузната рана на дясната вежда на пострадалия, но и всички други телесни увреждания на пострадалия К. с давност – до едно денонощие до приемането му в болничното заведение, нанасяйки му побой, вследствие на развития поради невъзможността да се справи с житейската ситуация, в която е изпаднал, синдром на Б.-а., четвърта фаза. При това положение крайният извод на контролираната инстанция, че деянието, в което е обвинен подс. М., е извършено от него и че то е съставомерно от обективна и субективна страна по чл. 124, ал. 1 НК е правилно, тъй като вследствие на нанесените умишлено средни телесни повреди по непредпазливост е причинил смъртта му, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Налице е обаче, касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Определеното с присъдата по реда на чл. 54 НК наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, което решаващият съд е утвърдил, е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. БАС е отдал значителен превес на обществената опасност на деянието на подсъдимия М., но без да прецени вярно обстоятелствата, които разкриват както нея, така и личната степен на обществена опасност на дееца, подбудите му да извърши престъплението и всички други смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. На някои е придадена тежест, каквото нямат, други са подценени, трети – превратно интерпретирани, а четвърти, без да са налице събрани доказателства, са изведени по предположения. Въззивният съд е счел за нужно да допълни мотивите на първоинстанционната присъда по повод степента на обществена опасност на конкретното престъпление и е посочил, че то е с относително висока степен на такава с оглед времето, несъществения мотив и механизма на извършване деянието, тъй като се касаело за посегателство, извършено късно през нощта, около полунощ, заради скарване по несъществен повод между обитателите на процесния апартамент, които са близки родственици. Доколкото пострадалият е починал и не е разпитван преди смъртта си като свидетел, а подсъдимият в обясненията си отрича своето авторство, не е ясно как контролираната инстанция е достигнала до извод, че между тях е имало „скарване по несъществен повод“, нито пък въз основа на кои факти е направила извод, че мотивът на подс. М. да извърши престъплението е бил „несъществен“. После, за степента на обществената опасност на това конкретно деяние е без значение и това, дали то е извършено през деня или през нощта. През което и да е време на денонощието да е осъществено то, все се касае за причинени умишлено телесни повреди на лице в безпомощно състояние, което е било под грижите на подсъдимия и от които е последвала неговата смърт. За конкретната степен на обществената опасност на деянието е без значение и това колко бързо е настъпила смъртта след причиняването на телесното увреждане. Въззивният съд е счел, че личната степен на обществена опасност на подсъдимия М. е по-висока поради неговото „безцеремонно отношение“ към телесната неприкосновеност и живота на пострадалия, а подбудите и причините за извършване на деянието били ниската обща и правна култура на подсъдимия, слабите му морално-волеви задръжки, незачитане на физическата неприкосновеност и правото на живот на личността, склонност към саморазправа и невъздържаност. Тези изводи са неприемливи. Освен че са общи и с нищо не допринасят за разкриване на личната степен на обществена опасност на подсъдимия М., те са и в пряка конфронтация с изложеното от контролираната инстанция на л. 125-126 от решението, за мотивите, поради които той се завърнал в гр. Нова Загора да поеме грижите за вуйчо си, обема на полаганите грижи, старанието, което влагал в тях и отражението, което изпълняваното от него морално задължение е дало на личния му живот, социално общуване и трудова реализация. Тези факти не сочат нито на „безцеремонност“ по отношение на телесната неприкосновеност и живота на пострадалия, нито на ниска обща и правна култура, още по-малко за склонност към саморазправа и невъздържаност. Недооценени съобразно действителната им тежест до степен на игнориране са останали фактите със значение на смекчаващи отговорността обстоятелства, че подсъдимият М. е бил оставен без помощ и съдействие от близките си сам да се справя със задължения, които са само морални, но не и възложени от закона и за които той не е бил подготвен. Подценено е и заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, според което натрупаният ежедневен стрес и умора са довели до възникване у подсъдимия на особено състояние на психическо изчерпване - Синдрома на изгарянето (B.-o. синдром), породено от вложените усилия и свръхангажиране в полагането на грижи за своя вуйчо-инвалид, без отделяне на нужното време за почивка и който синдром към датата на извършване на деянието, за което е признат за виновен, е достигнал до своята най-тежка четвърта фаза – тази на отвращение. Неправилно решаващите съдилища са дали оценка на това обстоятелство като смекчаващо, игнорирайки неговия изключителен характер. Налице са били изначално основанията за определяне на наказанието на подс. М. по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, поради което то следва да бъде смекчено до размера от една година и шест месеца лишаване от свобода. Проявата на по-голяма снизходителност не би била съответна на целите на наказанието по чл. 36 НК. С оглед изхода на делото в касационното производство подсъдимият М. следва да понесе и разноските по делото във връзка с изслушваните експертизи в размер на 7 468,52 лв., които да заплати по сметка на ВКС. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 43/05.10.2021 година, постановено по в.н.о.х.д. № 260/2020 година по описа на Бургаския апелативен съд и НАМАЛЯВА НАКАЗАНИЕТО на подс. И. Р. М. от две години и шест месеца на една година и шест месеца лишаване от свобода. ОСЪЖДА подс. И. Р. М. да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК направените в касационното производство разноски в размер на 7 468,52 лв. (седем хиляди четиристотин шестдесет и осем лв. и петдесет и две стотинки) по сметка на ВКС. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. Изпратените по делото за целите на назначената повторна съдебно-медицинска експертиза оригинал на ИЗ 5056/ОАИЛ/ за хоспитализацията на И. В. К., както и извършените по време на хоспитализацията образни изследвания да се върнат обратно на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – гр. Сливен. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1. 2.