Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 130

София, 27.07.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1899 /2022 година.
Производство по чл. 307, ал.1 от ГПК.
Постъпила е молба вх.№ 261275/28.03.2022 г. подадена от П. В. Р. за отвяна на влязлото в сила решение № 239 от 16.09.2019 г. по гр.д.№ 3280/2017 г. на Районен съд-Лом, с което е отхвърлен предявеният от него иск против В. Н. Ф. и Ю. М. Ф. по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер 1100 лв. Решението е потвърдено с въззивно решение от 21.02.2020 г. по гр.д.№ 321/2019 г. на ОС-Монтана. . Не е посочено изрично на кое основание по чл. 303, ал.1 ГПК се позовава молителя, но до колкото се твърди престъпление, това твърдение е свързано с основанието по чл. 303, ал.1 т.2 ГПК. Молбата е оставяна неколкократно без движение за уточнение на основанието, ответниците по нея, фактите, поради които се иска отмяна и т.н.
При съобразяване на всички уточнения, молителят твърди, че по прокурорска преписка № 1344/2020 г. било установено престъпление лъжесвидетелстване на разпитаните по делото свидетели и било подписано споразумение по чл. 382 НПК. По други прокурорски преписки било установена неистиност на протокол по гражданското дело, защото не били разпитани посочените свидетели. Тези преписки били образувани за установяване неистиност на документ – съдебен протокол и по тях била установена неистиността.
Ответникът по молбата не вземат становище.
Съдът на основание чл. 307, ал.1 от ГПК при проверка допустимостта на молбата, констатира следното:

Молбата изхожда от страна - ищец в производството по предявеният иск по чл.45 ЗЗД, който е отхвърлен. Няма данни молителя да е уведомяван за материалите по прокурорските преписки, поради което съдът приема, че е подадена в срок, но е нередовна и поради това е недопустима поради следното:
Нормата на чл. 306, ал.1 ГПК изисква молбата за отмяна на влязло в сила решение да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Това означава молителя да посочи факти и/или обстоятелства, които да могат да се квалифицират от съда под някое от изчерпателно изброените в чл. 303, ал.1 и чл. 304 ГПК основания за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се дават указания за изправяне на нередовностите и при неотстраняването им в срок, молбата се връща, като нередовна от администриращият съд, съгласно ал.2 на същия текст, препращащ към чл. 286 ГПК. Проверката за това дали молбата за отмяна на влязлото в сила решение отговаря на изискването на чл. 306, ал.1 ГПК се извършва и в настоящото производство по чл. 307, ал.1 ГПК за преценка на допустимостта й. При констатирана нередовност на молбата, включително и поради липса на мотивирано изложение, по което да може да се квалифицира основанието, на което се иска отмяна на влязлото в сила решение, молбата се оставя без разглеждане поради това, че не е налице положителна процесуална предпоставка за разглеждането й по същество. /в този смисъл –т.10 от мотивите към ТР № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/.
В настоящият случай първоначалната молба за отмяна на влязлото в сила въззивно решение и уточнителните молби не сочат на факти и обстоятелства, които да се квалифицират. С молбата се твърди установяване по прокурорски преписки на престъпления лъжесвидетелстване е създаване на съдебен протокол с невярно съдържание. За първото престъпление било постигнато по прокурорска преписка № 1344/2020 г. споразумение по чл. 382 НПК.
Въпреки противоречивите твърдения, че наказателното производство е прекратено, и че е сключено споразумение и това, че молителят не сочи съдебно производство, в което споразумението да бъде одобрено, съгласно чл. 382 НПК съдът изискана прокурорската преписка № 1344/2020 г. Видно от материалите по същата, наказателното производство, досъдебно производство № 1137/2020 г. на РУ-Лом е било прекратено с постановление от 23.06.2021 г. При служебна проверка това постановление е потвърдено с постановление от 13.09.2021 г. на Окръжна прокуратура-Монтана. Споразумение по преписката няма и в този случай не може да има, т.е. не може едновременно наказателното производство да бъде прекратено и да има споразумение по чл. 382 НПК, в какъвто смисъл са твърденията на молителя.
Установяването на документ с невярно съдържание също не може да стане по прокурорска преписка.
С нормата на чл. 303, ал.1 т.2 ГПК е предвидена възможност да се иска отмяна на влязло в сила решение ако по „надлежния съдебен ред“ се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Надлежният съдебен ред за установяване на престъпление е влязла в сила присъда или приравненото не нея по последици одобрено от съда споразумение по чл. 382 НПК, а на престъпно обстоятелство – влязло в сила решение по чл. 124, ал.5 ГПК, когато са налице предпоставките за това. Неистиност на документ може да се установява само с решение по чл. 124, ал.4 ГПК, при съобразяване разясненията по ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС кога такова е допустимо или с влязла в сила присъда за такова престъпление. Молителят не твърди нито да е постановено съдебно решение по чл. 124, ал.4 или по ал.5 ГПК нито да е влязла в сила присъда за престъпление лъжесвидетелстване или има приравнено на нея споразумение по чл. 382 НПК.
Тъй като молбата за отмяна не съдържа твърдения, които да могат да се подведат под основанието по чл. 303, ал.1 т.2 ГПК или под което и да е от останалите, изчерпателно изброени в закона основания, молбата е недопустима и не се допуска до разглеждане по същество
По изложеното, Върховен касационен съд, състав на първо гр.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 261275/28.03.2022 г. подадена от П. В. Р. за отвяна на влязлото в сила решение № 239 от 16.09.2019 г. по гр.д.№ 3280/2017 г. на Районен съд-Лом, потвърдено с въззивно решение от 21.02.2020 г. по гр.д.№ 321/2019 г. на ОС-Монтана, с което е отхвърлен предявеният от него иск против В. Н. Ф. и Ю. М. Ф. по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер 1100 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: