4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 417 гр. София, 17.05. 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 4965 по описа на Върховния касационен съд за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. П. П., чрез адв. Я. П., срещу въззивно решение № 211/23.07.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 426/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе, в частта, с която в режима на лични отношения са включени и контакти между бащата В. Т. С. и детето С. В. С. всяка първа и трета събота и неделя от 10:30 ч. до 12:30 ч. българско време чрез видеовръзка посредством „скайп“, „вайбър“, телефон или друга комуникационна връзка, която майката се задължава да осигури, когато бащата не се намира на територията на Република България. В останалата част, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно определения режим на лични отношения между бащата и детето, въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила. В изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и сочи, че въззивното решение противоречи на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, но конкретен правен въпрос в тази връзка не е формулиран. Бланкетно се поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно – чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК. Ответникът по жалбата – В. Т. С., представляван от адв. А. С., в писмен отговор поддържа становище, че в изложението липсва формулиран правен въпрос и касационното обжалване не следва да се допуска. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: По делото е прието за установено, че страните са родители на детето С. В. С., родено на 03.03.2013 г. по време на съвместното им съжителство. С решение от 09.06.2015 г. постановено по гр. д. № 5391/2014 г. на Районен съд – Русе упражняването на родителските права е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота от месеца от 10:00 ч. до 17:00 ч., като до навършване на 3-годишна възраст тези срещи е следвало да се осъществяват в присъствието на майката. Детето понастоящем живее заедно с майка си в [населено място], а бащата живее и работи през по-голямата част от годината в Кралство Испания, а в страната пребивава четири месеца през годината и тогава ползва жилище под наем - етаж от къща в [населено място]. Обсъждайки събраните по делото писмени и гласни доказателства, представения социален доклад и становищата на страните, въззивният съд е приел, че релевантните за спора обстоятелства са значително променени, доколкото от постановяване на предходното решение са изминали близо шест години, детето е пораснало и този период е достатъчно дълъг, за да обуслови необходимост от промяна в режима на лични отношения между бащата и момчето. Посочено е, че е в интерес на детето, с оглед неговите потребности, възраст и пол, да запази, поддържа и развива връзката със своя баща. Това може да бъде осъществено, ако на бащата бъде обезпечена възможността да контактува със сина си и в периодите, когато той е извън страната. С помощта на съвременните технологии срещите между двамата могат да се осъществяват чрез видеовръзка по социалните интернет мрежи („скайп“, „вайбър“, телефон или друга комуникационна връзка). Тъй като по делото е установено, че в изследваните периоди майката пренебрегва значението на поддържането на нормални редовни контакти с бащата, определеният от първоинстанционния съд режим на лични отношения е допълнен от въззивния съд с включването на мерки за осъществяване на контакти с детето чрез видеовръзка, която майката е задължена да осигури, както следва - всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:30 ч. до 12:30 ч. българско време за периодите, когато бащата не се намира на територията на РБългария. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, поставени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая правни въпроси от жалбоподателката не са формулирани, нито има обосновка по допълнителните условия за допускане на касационно обжалване. Изложението преповтаря съдържанието на касационната жалба, като наведените доводи и аргументация съставляват оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната му част (чл. 281, т. 3 ГПК), които не са предмет на разглеждане в производството по чл. 288 ГПК. С оглед характера на спора във връзка с режима на лични отношения на бащата с детето, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на детето, както и за приложението на материалния закон, настоящият състав не намира наличие на условия за допускане на жалбата за разглеждане на други основания и по въпроси, непосочени от касатора. Бланкетно и без аргументация цитираното основание по чл. 280, ал. 2 пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение – също не се установява. Във фазата по селектиране на касационните жалби Върховният касационен съд може да направи извод за очевидна неправилност на обжалваното решение само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В случая жалбоподателката не сочи в изложението си (извън оплакванията й по поддържаните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК) никакви доводи за наличие на такъв тежък порок на решението, който да може да се установи пряко от съдържанието му. Извън това, следва да се отбележи, че в практиката си ВС и ВКС нееднократно са посочвали, че право на всяко дете и негова естествена потребност е то да общува и с двамата си родители. По тази причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда изключително от интереса на детето и с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, най-вече от родителя, комуто са възложени родителските права. Практиката на ВКС е установена, че поддържането на подходящи лични отношения може да става не само със свиждания, но и чрез други форми на личен контакт на детето с родителя, в т.ч. при отчитане на възможностите на съвременните средства за общуване. В случая, въззивният съд е постановил акта си, съобразявайки служебното си задължение да следи за интереса на детето - извършил е преценка на конкретните обстоятелства и е включил допълнителни подходящи мерки в режима за лични отношения с бащата, като е взел предвид, че продължителните периоди на отсъствие на този родител от страната не трябва да доведат до прекъсване на връзката с детето. При този изход на спора, жалбоподателката следва да заплати на насрещната страна претендираните за касационното производство разноски, които възлизат на сумата 500 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 211 от 23.07.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 426/2021 г. по описа на Окръжен съд – Русе. ОСЪЖДА Г. П. П., с ЕГН - [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на В. Т. С., с ЕГН- [ЕГН], направените за тази инстанция разноски в размер на сумата 500 лева. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.