Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 262                                    гр. София, 15 май 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на пети май през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА    при секретаря Аврора Караджова       и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 217 по описа за 2010 г   Производството е образувано по искане на Главния прокурор, депозирано на 19.03.2010 г, за възобновяване на НОХД № 131/09 по описа на Тутракански районен съд, по което е постановена присъда № 155 от 7.07.2009 г, влязла в сила на 23.07.2009 г, с която подсъдимият Ц. К. Г. е признат за виновен в това, че през месец декември 2008 г, в с. Ц. дол, обл. Силистренска, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, и чрез използване на техническо средство, е отнел чужди движими вещи, на обща стойност 119 лв, от владението на Д. Ц. С. , С. С. Р. и Г. Д. Г. , без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, с оглед на което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б”вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 58 а вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, е осъден на две години „лишаване от свобода”, при първоначален ”строг” режим, настаняване в затвор. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Сочи се, че е допуснато съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствените източници относно периода на инкриминираното деяние, довело до неправилност на присъдата. Изтъква се, че при внимателна оценка на доказателствата би се установило, че престъплението е извършено за времето от месец октомври 2007 г до месец декември 2007 г, а не, както погрешно е посочено в обвинителния акт, месец декември 2008 г. Иска се да бъде отменена присъдата, по реда на възобновяването, и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.   В съдебно заседание на настоящата инстанция представителят на ВКП пледира за уважаване на искането. Защитата намира искането за основателно. Осъденият не участва лично в производството пред ВКС.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, в полза на осъдения е, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно.   Производството е протекло по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Съдът е следвало да провери дали направеното самопризнание се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство, и едва след като се увери, че това е така, да пристъпи към провеждане на посочената диференцирана процедура. В случая, самопризнанието по чл. 371, т. 2 НПК, касаещо времето на извършване на престъплението, не съответства на доказателствата от досъдебното производство, откъдето и процедурата по Глава 27 НПК се явява опорочена, а поставената присъда, незаконосъобразна. Това е така, защото в обвинителния акт е възведено обвинение за престъпление, извършено през месец декември 2008 г, което противоречи на данните, изводими от показанията на пострадалите Д. С. , С. Р. и Г. Г. , заявили, че инкриминираните деяния са извършени в периода от месец октомври 2007 г до месец декември 2007 г. Съдът е следвало да констатира посоченото несъответствие и да откаже провеждането на процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК, което обаче той не е сторил. Ето защо, искането за възобновяване се явява основателно и като такова следва да бъде уважено. Допуснато нарушение обаче не може да бъде отстранено в съдебната фаза, тъй като инкриминираният период погрешно е посочен в обвинителния акт, което налага делото да бъде върнато на прокурора / на Районна прокуратура, гр. Т., за изготвяне на нов обвинителен акт. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, присъда № 155 от 7.07.2009 г, по НОХД № 131/09 по описа на Тутракански районен съд. ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на ПРОКУРОРА: на Районна прокуратура, гр. Т.. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: