Ключови фрази
потребител на застрахователни услуги * изборна местна подсъдност

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

95

 

София, 02.05.2010 година

 

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на втори февруари две хиляди и десета година в състав:

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА

                 ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА

                                       ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

 

при секретар

и с участието  на прокурора

изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева 

ч. т. дело № 70/ 2010   год.

 

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на Б. Й. Н. - от гр. Б. срещу Определение № 2* от 2. ХІІ.2009 г. по ч. гр.д. № 921/ 2009 г. на Б. окръжен съд. Жалбоподателят излага, че определе - нието е неправилно, тъй като е потребител на застрахователна услуга - като физическо лице ползва застрахователна услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност и действа като страна по застрахователен договор извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Жалбоподателят поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК - въззивното определение противоречи на практиката на съдилищата - на Определение № 289/2. Х.2008 г. по ч.гр.д. № 601/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд, и е от значение за развитие на правото - по въпросите за приложимостта на чл. 113 ГПК и за необходимостта въззивният съд да не потвърждава съдебния акт, без да обърне внимание на мотивите на жалбоподателя. Иска определението да се отмени и делото - да се върне на Б. районен съд за продължаване на процесуалните действия.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение относно подсъдността на иска, намира, че касационната жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.

С обжалваното определение е потвърдено определението на Б. районен съд, с което е прекратено производството по делото пред този съд и същото е изпратено за разглеждане на Софийски районен съд, като е уважено възражението на ответника по чл. 105 ГПК. Изложени са съображения, че предявеният иск не е потребителски иск, а е за заплащане на обезщетение за щети въз основа на застрахователна полица, поради което е основателно възражението на ответника за неподсъдност на иска пред сезирания от ищеца съд по своя постоянен адрес. Направен е извод, че не се прилага чл. 113 ГПК, който има предвид само потребителски спорове, като защитата на потребителя е уредена в Закон за защита на потребителите и че потребителски спор с физическо лице потребител има, когато се навеждат доводи за нарушаването на основни права, предоставени му и защитени от закона в това му качество, като в §13 т. 1 от ДР на ЗЗП е определено качеството “потребител”. Като е посочил, че съгласно изложеното и с оглед на § 13 т.12 от ДР на ЗЗП, ищецът е потребител на финансова услуга, съдът е приел, че този факт ще е от значение за конкретното производство, ако ищецът се позовава на нарушени права по ЗЗП, а в случая претенцията му е основана на застрахователен договор и това, че е потребител за застрахователни услуги по см. на §1 т. 1 КЗ, не означава, че е предявен потребителски иск. По съображения, че липсват твърдения в исковата молба за потребителски спор, какъвто е налице при разминаване на вижданията на търговеца и на потребителя относно начина на изпълнение на задълженията по сключения между тях договор, най-често при нарушение на правата на потребителя, съдът е заключил, че първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 105 ГПК.

Касационно обжалване следва да се допусне по разрешения от въззивния съд процесуален въпрос - налице ли е потребителски спор за определяне подсъдността на иска по чл. 113 ГПК, който въпрос е релевантен за делото - от правилното му решаване зависи преценката дали е основателно възражението на ответника по чл. 119 ал. 3 ГПК. Въпросът се решава противоречиво от съдилищата, тъй като въззивният съд се е произнесъл в обратен смисъл на приетото в Определение № 287/ 27. Х.2008 г. по ч.гр.д. № 601/ 2008 г. на Великотърновски апелативен съд. Налице е поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, поради което при създадена съдебна практика по въпроса, не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпросът за задължението на въззивния съд да обсъди мотивите на жалбоподателя, съставлява оплакване за неправилност на обжалваното определение, поради което по този въпрос не следва да се допуска касационно обжалване.

Частната жалба е основателна. Предявеният иск пред съда по постоянния адрес на ищеца, е в качеството му на потребител за застрахователна услуга - налице е иск на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК. Съгласно §13 т. 1 от ДР на Закон за защита на потребителите, “потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Ищецът е потребител на застрахователна услуга, тъй като е физическо лице и на основание сключения с ответника Д за имуществена застраховка от 8.VІ.2006 г. - ползва застрахователна услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност на ищеца. Затова качеството на ищеца на потребител в широк смисъл, определя иска като иск на потребител, съгласно чл. 113 ГПК. Ищецът, като потребител, търси правата си срещу ответника въз основа на специален закон - Кодекс за застраховането, поради което съгласно §1 от ДР на КЗ, се преценява качеството му на “потребител на застрахователни услуги” с оглед сключения с ответника договор, въз основа на който търси обезщетение за щети от неизпълнение на поети от застрахователя задължения.

С оглед изложеното неправилно първоинстанционният съд е уважил възражението на ответника по чл. 119 ал. 3 ГПК и е изпратил делото за разглеждане на иска в Софийски районен съд, което определение неправилно въззивният съд е потвърдил. Въззивното определение следва да се отмени и да се постанови друго, с което да се отмени първоинстанционното определение и делото да се върне на първоначално сезирания съд за разглеждане на иска, в който смисъл следва да се уважи частната жалба. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 2* от 2. ХІІ.2009 г. по ч. гр.д. № 921/ 2009 г. на Б. окръжен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Определение № 5* от 18.ІХ.2009 г. по г. № 1* г. на Б. районен съд, с което производството по делото е прекратено и същото е изпратено за разглеждане на Софийски районен съд.

ИЗПРАЩА делото на Б. районен съд за разглеждане на предявените искове.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: