Р Е Ш Е Н И Е № 232 Гр. София, 04 юни 2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 639 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата М. Г. К., чрез защитника й адвокат Ч. Ч., против решение № 20 от 20.02.2012 г. по в.н.о.х.д. № 9/ 2012 г. на Пловдивски апелативен съд, с искане за отмяна на съдебния акт при алтернативи за оправдаване на подсъдимата или за връщане на делото за ново разглеждане. Касаторът се позовава на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В съдебно заседание адвокат Ч. поддържа жалбата с направените в нея искания. Допълва доводите с писмени бележки. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и пледира за нейното отхвърляне. Изразява становище, че не се откриват твръдените в нея процесуални нарушения по проверка и оценка на доказателствата, както и нарушение на материалния закон с осъждането на подсъдимата. В последна дума подсъдимата М. Г. К. моли да бъде оправдана. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 20 от 20.02.2012 г. по в.н.о.х.д. № 9/ 2012 г. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъда № 46 от 29.11.2011 г. по н.о.х.д. № 341/ 2011 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с която подсъдимата М. Г. К. била призната за виновна в това, че в периода от 14.08.2007 г. до 29.04.2010 г., при условията на продължавано престъпление, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 47 772.15 лева, като потвърдила неистина в подадени справки-декларации за разчитане по ЗДДС и в подадени годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ за установяване на определена информация и използвала документи с невярно съдържание, поради което на основание чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. първо и т. 6, във вр. с чл. 26 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК й било наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66 от НК. В тежест на подсъдимата били възложени разноските по делото. Въззивният съд е обсъдил всички надеждни доказателствени източници, въз основа на които е изградил изводи за извършеното престъпление и неговото авторство. Съвкупната оценка на доказателствата представя ползването на 39 броя фактури, но посочени на тях издатели: [фирма], [фирма] и [фирма], никога не са имали търговски взаимоотношения с фирмата на подсъдимата – [фирма]. Това е било разкрито с показанията на свидетелите: П. М. (управител на [фирма]), на Г. С. И. (счетоводител в дружеството), на И. С. Н. (управител на [фирма]), на Л. С. П. (управител на [фирма]), както и на писмените доказателства (заверени копия от дневниците за продажби на цитираните дружества и др.). От изложенията на счетоводителя на едноличния търговец, свид. С. Д. К., на свид. В. Н. И. (работник в цеха) и на свид. Г. Р. А. (баща на подсъдимата) не се разкриват факти, убедено представящи реални доставки по инкриминираните фактури. Показанията на всички свидетели съдът е възприел според точно вложения в тях смисъл, не е допуснал нарушения при тяхната оценка и не е интерпретирал превратно фактите, изложените при разпитите. Основателна е и съпоставката, направена в мотивите, за съществени различия в счетоводната и документна отчетност на подсъдимата, където издадени от други фирми фактури ( [фирма], [фирма], [фирма]) са били съпроводени и с документи за произход на дървения материал, а в дневника са били записвани още: номер на превозен билет, име и лични данни на превозвача, дата на превоза, марка и номер на автомобила, количество дървен материал, детайли и номер на горска марка – обстоятелства, които липсват при инкриминираните 39 броя фактури. Правилно съдът е извел ясна картина на фактическата обстановка по случая, при която подсъдимата Кукуванова с инкриминираните 39 броя фактури е целяла да намали реалната си търговска печалба. По този начин е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 47 772.15 лева, от които 25 143.33 лева данъчни задължения по ЗДДС и 22 628.82 лева данъчни задължения по ЗДДФЛ, като потвърдила неистина в подадени в периода 14.08.2007 г. – 29.04.2010 г. справки-декларации за разчитане по ЗДДС и в подадени годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ за установяване на определена информация и използвала горните фактури като документи с невярно съдържание. Поведението на подсъдимата правилно е било квалифицирано по чл. 255, ал. 3, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. първо и т. 6, във вр. с чл. 26 от НК и не е допуснато нарушение на материалния закон. Не са налице основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, посочени в касационната жалба, за отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимата М. Г. К. или алтернативно – за връщане на делото на ново разглеждане. Атакуваният съдебен като правилен следва да бъда оставен в сила. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20 от 20.02.2012 г. по в.н.о.х.д. № 9/ 2012 г., по описа на Пловдивския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.