Р Е Ш Е Н И Е № 108 София, 25.06.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 33 /2013 година, и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.295 ГПК. С. о. -р. М. [населено място] чрез юр.Ц. И. обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 28.03.2012 година по гр. възз.д.Nо 10475 / 2010 год. на Софийския градски съд-IVв отд., в частта , с която е отменено Решение от 23.06.2006 година по гр.д. Nо 6129/ 2004 година на Софийския районен съд и е постановено ново, с което е уважен ревандикационният иск на РПК’М.” С. за собственост по заявения иск по чл. 108 ЗС във вр. с чл. 79 ал.1 ЗС. Поддържа се , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на закона – чл. 86 ЗС, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. С насрещна касационна жалба РПК ”М.” С., чрез пълномощника адв. М.Б. –САК се обжалва и иска да се отмени въззивно Решение от 28.03.2012 година по гр. възз.д.Nо 10475 / 2010 год. на Софийския градски съд-IVв отд., в частта , с която е отменено Решение от 23.06.2006 година по гр.д. Nо 6129/ 2004 година на Софийския районния съд и не е прието, че признатото правото на собственост от страна на кооперацията е придобита на основание чл. 2 ал.3 ЗОбС / отм./. Поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на закона –чл. 2 ал.3 ЗОбС след като не е зачетено правоприемството на кооперацията в нарушение на процесуалните правила, свързани с преценката на доказателствата по делото, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационните основания за отмяна и в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 , намира : Касационното обжалване е допуснато по жалбата на С. о. – р. М. в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по въпроса за приложението на чл. 86 ЗС по отношение на гражданско правни субекти, който не са граждани и възможността кооперативна организация да придобие на основание давност правото на собственост, при действието на посочената правна норма, като разрешен в противоречие на практиката на ВКС - Решение Nо 1211 от 19.11.2008 год. гр.д. Nо 3877/2007 година на ВКС-IV отд. и Решение от 02.02.2008 год. по гр.д. Nо 310/2008 год. на ОС-Ловеч, като се поддържа , че произнасянето на ВКС би било от значение и за развитие на правото . По насрещната касационна жалба касационното обжалване е допуснато по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 / с оглед на представената задължителна и незадължителна съдебна практика/ по обуславящият изхода на делото въпрос по основния иск по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ за приложението на чл. 2 ал.3 ЗОбС / отм./ , в хипотезите когато се касае до правоприемство от друга кооперация, в полза на която е реституираното кооперативно имущество, разрешен в противоречие с Решение Nо 255 от 17.06.2010 година по гр.д. Nо 89/2009 година на ВКС-I отд. по чл. 290 ГПК и Решение Nо 471 от 15.05. 2007 година по гр.д. Nо 429/2006 год. на ВКС-II отд. и Решение Nо 616 / 22.06.2009 год. по гр.д. Nо 2057/2008 год. на ВКС-IV отд. Съдебното исково производството е образувано по заявения от РПК ”М.”С. срещу С. о.-р. М. С. положителен установителен иск за / суперфициарна / собственост по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ на следния недвижим имот- ПОСТРОЙКА- гостилница „Г. х.”, едноетажна,състояща се от търговска зала , кухненско помещение, три складови помещения , канцелария и санитарен възел, със застроена площ от 316 кв.м. , находяща се в [населено място] ,[жк] [улица]Nо 38, разположена в имот пл. Nо * от кад.с. * по КП на града. Ищцовата страна е поддържала като придобивно основание на правото на собственост чл. 2 ал.3 ЗОбС / отм./ и частно правоприемство и , при условията на евентуалност, придобивна давност. С обжалваното от ответника по иска С. о.- р. М. въззивно решение е прието, че РПК „ М.” е собственик на процесната сграда на основание придобивна давност. В мотивите , с които е прието , че заявеният главен иск по чл. 97 ал.1 ГПК/ отм./ във вр.с чл. 2 ал.3 ЗОбС/ отм./ не може да бъде уважен, решаващият съд е за безспорно, че обекта-гостилница „Г. х.” е построен през 1985 година от РПК ”Д. с.”-П. по стопански начин и за нейна сметка като търговски обект 83 , по разделителен протокол от 23.02.1987 година обект 21. Прието е , че от 1987 година търговският обект, като такъв , се владее , ползва , стопанисва от районната потребителна кооперация, която заплаща и данъците. В баланса на същата , обектът е заприходен като дълготраен материален актив- обект 018. При условие , че по делото не се установява изграждането на обекта на база надлежно учредена суперфиция, решаващият съд е приел, че безвъзмездното прехвърляне на активи/ дейност, магазини и др. търговски обекти/ с разделителен протокол от 20.02.1987 година от РПК „Д. се.” П. към РПК –‘М.” не е породило вещно-правно действие. Именно поради това , решаващият съд приема , че доколкото съгласно чл. 2 ал.3 ЗОбС / отм./ този обект, изграден по стопански начин със средства на РПК „Д. с.” П. е кооперативна собственост, но без собствеността да е прехвърлена през 1987 година в патримониума на РПК ”М.” , то тази собственост може да бъде придобита от друга кооперативна организация/ ищцовата/ на основание придобивна давност, след изричното разграничение по законодателен ред на обектите на държавна, кооперативна и частна собственост през 1996 година. По изведения въпрос за приложението на чл. 86 ЗС по отношение на гражданско правни субекти, който не са граждани и възможността кооперативна организация да придобие на основание давност правото на собственост, при действието на посочената правна норма, настоящият състав на ВКС счита , че следва да бъде даден позитивен отговор. С Решение Nо 1211 от 19.11.2008 год. по гр.д. Nо 3877/2007 година на ВКС-IV отд. се приема , че след влизане в сила на ЗОбС и ЗДС в обхвата на забраната по чл. 86 ЗС е изключена кооперативната собственост, както и частната държавна и частната общинска собственост. Разпоредбата на чл. 86 ЗС ограничава възможността гражданите да придобиват на основание давност обекти, социалистическа собственост. Отграничаването по силата на закона на видовете собственост и изричното отделяне на кооперативната като самостоятелен вид означава стесняване кръга на приложното поле на чл. 86 ЗС. За обектите- кооперативна собственост не е налице сочената забрана и същите могат да се придобиват на основание придобивна давност от останалите гражданско-правни субекти, в т.ч. и от друга кооперация. Придобивната давност, уредена с чл. 79 ал.1 и ал.2 ЗС , се дефинира като оригинерен способ за придобиване право на собственост, чиито фактически състав предопределя упражняване фактическа власт над недвижимия имот с намерения за своене за определен от закона период от време. При наличие на посочените елементи , недвижимия имот, кооперативна собственост може да се придобие от друг правен субект в т.ч. и кооперация. В тази аспект на изложените съображения следва , че съдебната практика по Решение от 02.02.2008 год. по гр.д. Nо 310/2008 год. на ОС-Ловеч, , с което е прието, че кооперацията като гражданско-правен субект не може да придобива на основание давност , като неправилна , не може да бъде споделена. Решението на въззивния съд , с което е прието, че ищецът РПК „М.” се легитимира като собственик на процесния недвижим имот- търговски обект гостилница „Г. х.” П. на основание изтекла придобивна давност е валидно, процесуално допустимо и правилно. При категоричните данни , че считано от 01.04.1987 година – датата на извършения въвод , РПК „М.” владее процесния недвижим имот , макар и на юридическо основание ,което не е годно да го направи собственик, без прекъсване при безспорно установеното намерение да счита имота като свои/ стопанисва, отдава под наем , упражнява всички правомощия на собственик без противопоставяне до 2004 год. / , правилен, обоснован и законосъобразен е извода , че към датата на позоваването на това придобивно основание, заявено под формата на евентуално съединен иск за собственост – 21.02.2005 година , в полза на кооперацията- ищец е изтекъл 10 –годишния срок на придобивната давност, предвид на настъпилия ex lege реституционен ефект в полза на РПК ’Д. с.” П. респ. кооперацията – универсален правоприемник към 1991 година. В насока на изложените съображения следва да се имат предвид задължителните разяснения на т.2 на ТР 4/20122 год. на ОСГК на ВКС по приложени института на придобивната давност съгласно които, самото позоваване на давността не е елемент от фактическия състав на чл. 79 ЗС като придобивно основание, а само процесуално средство за защита на материално-правни последици на давността към момента на изтичане на срока”. Релевираните с касационната жалба доводи , касаещи наличието респ. липсата на основания за признаване на универсално правоприемство, при условие , че се уважава искът за собственост на кооперацията , заявен на евентуално посоченото основание-придобивна давност , като оригинерен способ на придобиване правото на собственост, се явяват изцяло ирелевантни, поради което и не следва да бъдат обсъждани. Настоящият състав , като намира касационната жалба на С. о. –р. „М.” за неоснователна , а решението на въззивния съд за правилно и подлежащо на потвърждение, счита „насрещната касационна жалба „ за неоснователна. Изложените по-горе съображения относно приложението на поставеният правен въпрос за приложението на чл. 2 ал.3 ЗОбС / отм./ , в хипотезите когато се касае до правоприемство от друга кооперация, в полза на която е реституираното кооперативно имущество , обосновават извод , че и в тази част решението на въззивния съд е в съответствие на постановената по ВКС задължителна съдебна практика. Правилно рещаващият съд приема , че реституционният ефект касаещ собствеността на сгради и постройки , изградени до 13.07.1991 год. със средства на кооперациите , настъпва по силата на закона .адресат на чл. 2 ал.3 ЗОбС / отм./ е кооперацията строител или неин универсален правоприемник, не може реституционният ефект да настъпи в патримониума на частен правоприемник на кооперацията- строител, тъй като не могат да се транслират права на собственост , които все още не са в патримониума на прехвърлителя , както и не може да е налице валидно парвоприемство досежно фактическите действия , свързани със строителството. До настъпване на реституцията по право, собствеността на постройките и сградите , изградени от кооперация със средства на нейните членове , когато не е било налице надлежно учредена суперфиция за строежа на обектите , е била в патримониума на държавата. По изложените съображения и на основание чл. 295 ГПК във вр. с чл. 293 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА и з ц я л о въззивно Решение от 28. 03. 2012 година по гр. възз.д.Nо 10475 / 2010 год. на Софийския градски съд-IVв отд. , с което е отменено Решение от 23.06.2006 година по гр.д. Nо 6129/ 2004 година на Софийския районен съд и е постановено ново, с което е уважен ревандикационният иск на РПК’М.” С. за собственост по заявения иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ във вр. с чл. 79 ал.1 ЗС срещу С. о.-р. „М.’ на следния недвижим имот- ПОСТРОЙКА- гостилница „Г. х.”, едноетажна,състояща се от търговска зала , кухненско помещение, три складови помещения , канцелария и санитарен възел, със застроена площ от 316 кв.м. , находяща се в [населено място],[жк] [улица]Nо 38, разположена в имот пл. Nо * от кад.с. * по КП на града. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :