2 ОПРЕДЕЛЕНИЕ №. 420 С. ,12.12. 2008 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на девети декември две хиляди и осма година в състав: Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова Дияна Ценева като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 2125/08 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Г. А. от [населено място] срещу определение № 223 от 29.10.2008 г. по в. ч. гр. д. № 430/08 г. на Ямболския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 04.09.2008 г. по гр. д. № 1005/08 г. на Ямболския районен съд в частта за прекратяване на производството по иск срещу [фирма] [населено място], Националния браншов синдикат "В." към К. при [фирма] [населено място] и СС към Федерация "Строителство, индустрия и водоснабдяване "Подкрепа" към КТ "Подкрепа" - С. при [фирма] [населено място], по чл. 60 КТ за обявяване недействителност на пар. 3, ал. 2 от ЗР на К. от 17.04.2006 г. Жалбоподателят иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен по подробно изложени в жалбата оплаквания. В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК излага съображения, че същественият за конкретния спор процесуалноправен въпрос - за допустимостта на предявения иск и за процесуалната легитимация на ищеца, е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, изразена в приложени решения. От ответниците [фирма] [населено място] и Основна синдикална организация към Националния браншов синдикат "В." към К. при [фирма] [населено място] считат жалбата за неоснователна и се позовават на решение от 20.06.2006 г. на трето гражданско отделение на ВКС на РБ, СС към Федерация "Строителство, индустрия и водоснабдяване "Подкрепа" към КТ "Подкрепа" - С. при [фирма] [населено място] не е взел становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Обжалваното въззивното определение подлежи на касационно обжалване, тъй като с него е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото - чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Въпросът за обжалваемия интерес не се поставя с оглед предмета на делото - процесуалният въпрос за допустимостта на предявения иск. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна. Обжалваното определение попада в приложното поле на касационното обжалване. Делото е прекратено по иск за недействителност на клауза от колективен трудов договор, предявен от лице, което твърди, че спрямо него същият се прилага - чл. 60 КТ. Разрешеният процесуален въпрос за допустимостта на иска е съществен за изхода на конкретния спор, тъй като се отнася до правото на защита. Той е разрешавай противоречиво от съдилищата - чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Ето защо касационното обжалване следва да се допусне. По същество частната жалба е основателна. За да прекрати частично производството, въззивният съд е приел, че ищецът, сега жалбоподател, е бил член на К. - О. при [фирма] [населено място] до 27.06.2007 г. Липсват данни впоследствие и до края на действие на колективния трудов договор същият да се е присъединил към него. Оттук съдът заключил, че договорът няма действия спрямо ищеца и последният не е активно легитимиран да предяви иска по чл. 60 КТ. Определението е неправилно. Основателно се поддържа в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, че процесуалната легитимация по предявения иск следва от правните твърдения на ищеца, въведени с исковата молба и в хода на производството. Тези твърдения определят и допустимостта на иска и затова легитимирани страни в исковия процес са тези, които претендират да са носители на засегнатото от правния спор материално право. Въпросите за членството на работника или служителя в синдикалната организация, съответно за присъединяването му към колективния трудов договор, са част от съществото на правния спор между страните, възникнал с предявяването на иска. Затова, като е обсъдил тези въпроси в производството по проверка относно допустимостта на иска и по този начин е смесил активната процесуалноправна легитимация с материалноправната, въззивният съд е постановил неправилно определение. То, както и потвърденият с него първоинстанционен съдебен акт, следва да се отменят, а делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о. ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 223 от 29.10.2008 г. по в. ч. гр. д. № 430/08 г. на Ямболския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 223 от 29.10.2008 г. по в. ч. гр. д. № 430/08 г. на Ямболския окръжен съд и потвърденото с него определение от 04.09.2008 г. по гр. д. № 1005/08 г. на Ямболския районен съд в частта за прекратяване на делото по иск по чл. 60 КТ за обявяване недействителност на пар. 3, ал. 2 от ЗР на К. от 17.04.2006 г. ВРЪЩА делото на Ямболския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: