Р Е Ш Е Н И Е № 149 София, 10 март 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седми март две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1828 по описа за 2013 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия Д. С. С. против решение, постановено по внохд № 118/13 г. на Апелативния съд-гр.Велико Търново, с която се претендира наличието на всички основания по чл.348, ал.1 НПК и иска връщане на делото за ново разглеждане или намаляване размера на наложените наказания лишаване от свобода и глоба. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Защитата му поддържа подадената жалба. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на оплакванията. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: С присъда по нохд № 39/13 г. Окръжният съд-гр.Габрово осъдил подсъдимия С. на основание чл.249, ал.1, във връзка с чл.54 НК на 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип и на глоба в размер на 500 лева. На основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК ГОС определил на подсъдимия едно общо наказание по присъдите по нохд № 39/13 г. и 48/12 г. на РС-гр.Дряново, като наложил на С. най-тежкото измежду наложените му наказания, а именно – 3 години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.3 НК ГОС присъединил изцяло наложеното наказание глоба в размер на 500 лева. Със същата присъда съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. С решение № 161 от 19.07.2013 г. по внохд № 118/13 г., образувано по жалба на подсъдимия, ВТАС потвърдил присъдата. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Жалбата е неоснователна. Не е налице касационното основание по чл.348 ал.1, т.2 НПК. Възраженията на подсъдимия, че не е могъл да ползва института на споразумението, а по-късно и този по глава 27 НПК са неоснователни. Делото може да бъде решено със споразумение, по реда на глава 29 НПК, но за това трябва да е постигнато такова между прокурора и защитата на подсъдимия. В настоящият случай последното не е налице. По-важно е да се каже, че съдът не може да инициира постигането на споразумение между посочените страни, още по-малко да контролира този процес, в случаите, когато споразумение не е постигнато. Друг е въпросът, ако съдът бъде сезиран със споразумение по реда на чл.382НПК или по този по чл.384 НПК. Делото може да бъде разгледано по правилата на глава 27 НПК, но за това е необходимо искане от страна на подсъдимия. Данните по делото указват, че такова искане от страна на подс.С. не е направено. Тъкмо обратното. От протокола за съдебното заседание, проведено на 25.03.2013 г. (л.34), е видно, че той лично е заявил съгласие делото да се разгледа по общия ред. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. В рамките на фактите приети за установени от съда по същество, законът правилно е приложен. Като е установил наличието на признаците от обективна и субективна страна на инкриминирания престъпен състав по чл.249, ал.1 НК, решаващият съд е имал основание да ангажира отговорността на жалбоподателя. Не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Не се установява наличието на която и да било от предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност, като от доказателствената съвкупност не следват нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства. При това правилно наказанието на подсъдимия е индивидуализирано в рамките на предвиденото от закона, по реда на чл.54 НК – лишаване от свобода от две до осем години лишаване и глоба до двойния размер на получената сума. Определените на подсъдимия С. наказания – лишаване от свобода в размер на 3 години и глоба в размер на 500 лева, не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 НПК и като такива са справедливи. Не се установява нарушение на закона при приложението на правилата за групиране, както и при определяне на първоначалния режим и типът затворническо заведение, в което подсъдимият следва да изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода. Водим от горното, като не установи основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 161 от 19.07.2013 г., постановено по внохд № 118/13 г. на Апелативния съд – гр. Велико Търново. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: