7 Р Е Ш Е Н И Е № 82 гр. София, 07 март 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети февруари, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 70/ 2012г. Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искания на осъдените Р. Р. Р. и М. Р. Р., двамата от с.Мечка, обл. Плевен, срещу влязлата в сила присъда № 327 от 19. 09. 2011г., на Районен съд- гр.Плевен, 1 наказателен състав, постановена по НОХД № 520/ 2011г., по описа на съда, частично отменена, изменена и потвърдена с решение № 427 от 30. 11. 2011г., на Окръжен съд- гр.Плевен, 3 въззивен наказателен състав, по ВНОХД № 1025/ 2011г. В искането за възобновяване на наказателното дело на осъдения Р. Р. Р. се релевира единствено довод за явна несправедливост на наложеното наказание- отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, а в това, депозирано от осъдения М. Р. Р.- всички основания по чл. 348, ал.1, т. 1 - 3 НПК. Заявяват се искания, съответно: за изменяване на присъдата и решението и намаляване размера на наказанието- за първия, и за отмяна на атакуваните съдебни актове и оправдаване на осъдения, алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане. Пред ВКС искането се поддържа лично от осъдените лица и техните служебни защитници, назначени в настоящото производство, по съображенията в тях, а за осъдения Р. Р., и съобразно въведените в писменото допълнение към искането за възобновяване нови основания за наличието и на отменителните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК. Гражданските ищци и частни обвинители Д. Ц. Д. и И. П. Т., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред настоящата инстанция, не изпращат процесуален представител, и не вземат становище по постъпилите искания. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че исканията за възобновяване са неоснователни, поради което счита, че същите следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в исканията, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Исканията за възобновяване на наказателното дело на осъдените Р. Р. Р. и М. Р. Р. са процесуално допустими, тъй като са депозирани от легитимирани лица, по смисъла на чл. 420, ал. 2 НПК, и в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледани по същество, искането на М. Р. е частично основателно, а това на Р. Р.- изцяло неоснователно. С първоинстанционната присъда Районният съд-гр.Плевен, 1 наказателен състав, е признал подсъдимите М. Р. Р. и Р. Р. Р., двамата от с.Мечка, обл. Плевен, за виновни в това, че в периода от 2. 11. 2010г. до 3. 11. 2010г., в с.Гривица и с.Коиловци, обл. Плевен, при условията на продължавано престъпление, в съучастие като извършители, на повторност, в немаловажен случай- за първия, и на опасен рецидив- за втория, чрез използване на МПС и разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, отнели чужди движими вещи, на обща стойност 2841 лв., собственост на различни лица, от владението им, без тяхно съгласие, и с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и чл. 54 НК- за М. Р., и чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б”, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, и чл. 54 НК- за Р. Р., ги е осъдил както следва: М. Р.- на три години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор, и Р. Р.- на четири години лишаване от свобода, при първоначален строг режим, в затвор. Уважил е предявените граждански искове в полза на И. П. Т.- за сумата 1678 лв., и на Д. Ц. Д.- за сумата 1078 лв., на основание чл. 45 ЗЗД, при солидарна отговорност на подсъдимите, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане. Присъдил е разноските по делото, както и държавна такса върху уважените граждански искове, възложени в тежест на подсъдимите. Със същата присъда е ангажирана наказателната и гражданска отговорност и на подсъдимите Р. М. Р. и С. С. С., които за престъпления по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, и чл. 54 НК, са осъдени на по две години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от по четири години- за всеки от тях. С цитираното въззивно решение, Плевенският окръжен съд, 3 въззивен наказателен състав, е отменил частично първоинстанционната присъда, като е признал всички подсъдими по делото за невинни и ги е оправдал по обвинението за деянието, извършено на 3. 11. 2010г., при стойност на предмета на престъплението по този пункт, възлизаща на 1163 лв., за вещите, собственост на Д. Ц. Д., както и по това за продължавано престъпление, по чл. 26, ал. 1 НК. Отменил е присъдата и в частта й за уважения в полза на Д. Ц. Д. граждански иск, за сумата 1078 лв., ведно с лихви и разноски, и за разноските по делото, на основание чл. 189, ал. 3 НПК. Изменил е присъдата, в частта й за наказанията лишаване от свобода, които е намалил, както следва: за подсъдимия М. Р.- на две години и шест месеца; за подсъдимия Р. Р.- на три години и шест месеца; а за подсъдимите Р. Р. и С. С.- на по една година и шест месеца. На основание чл. 68, ал. 1 НК, е привел в изпълнение наказанието, наложено на подсъдимия М. Р., по НОХД № 1931/ 2009г., на РС- Плевен, а именно- десет месеца лишаване от свобода, при строг режим, в затвор. Отхвърлил е предявения от Д. Ц. Д. против подсъдимите граждански иск, с правно основание по чл. 45 ЗЗД, за сумата 1078 лв., претендирана като обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихви и разноски. Потвърдил е присъдата в останалата й част. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимите, съобразно осъдителната част на присъдата. Присъдата е влязла в сила и не е проверена по касационен ред. Доколкото релевираните в исканията на двамата осъдени доводи, във връзка с поддържаните отменителни основания, са идентични, ВКС прие, че те следва да бъдат разгледани едновременно, като отделно бъдат обсъдени специфичните възражения, съобразно повдигнатите обвинения на всеки от искателите. Доводът, поддържан и развит в искането на осъдения М. Р. за нарушение на материалния закон, разгледан по същество, е неоснователен. Съобразно приетите за установени по делото фактически положения, след частичната отмяна на първоинстанционната осъдителна присъда и оправдаването на всички подсъдими за второто, по хронология, деяние- от 3. 11. 2010г., описано в обвинителния акт (пункт ІІ), с пострадал Д. Д., наказателната отговорност на посоченото лице е реализирана за едно деяние, съдържащо обективните и субективни признаци на извършена в съучастие, квалифицирана кражба. Установено е, че на инкриминираната дата двамата искатели, заедно със С. С. и Р. Р., след като разбили заключващото устройство, проникнали в къщата на свид. И. Т., откъдето взели вещите, подробно описани в проверяваните съдебни актове, като с лекия автомобил, собственост на Р. Р., напуснали селото. Един ден по- късно, на 4. 11. 2010г., рано сутринта, при предаване вещите в пункт за изкупуване на метални отпадъци, деянието било разкрито, предметът на престъплението – иззет, а впоследствие вещите- разпознати от собственика. При така очертаната релевантна фактология, приетата правна квалификация по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК, е вярна и съответна на приетите за установени фактически положения. Не са налице и допуснати в производството по делото процесуални нарушения, от категорията на съществените, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1- 4 НПК, които да обуславят отмяната на проверяваната влязла в сила присъда по реда на извънредния способ за проверка- възобновяването. Неоснователни са всички възражения, отнасящи се до доказателствената дейност на съдилищата. Всички действия по събирането, проверката и оценката на доказателствата е реализирана при стриктното спазване на принципните норми на чл. 13, чл. 14, чл. 18 и чл. 107 НПК, и при съобразяване на конкретния предмет на доказване в настоящия наказателен процес, дефиниран по чл. 102 НПК, отнесен към обвинението, повдигнато на осъдения М. Р., за което същият е признат за виновен и осъден. Всички обстоятелства по делото са подложени на обективно, всестранно и пълно изследване, в синхрон с установените законови изисквания. Доводът за необоснованост на проверяваните съдебни актове, аргументиран със съображения, че приетите за установени фактически положения, поставени в основата на осъждането на М. Р., не се подкрепя от събраните по делото доказателства, поначало не подлежи на обсъждане и преценка в настоящото производство. Известно е, че необосноваността е извън кръга на лимитативно регламентираните по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 НПК касационни основания. Последната инстанция по фактите е въззивната, поради което настоящата, в това производство, не разполага с правомощието да контролира фактите по делото. Тя отменява проверявания съдебен акт, само когато намери, че фактическите констатации са приети в резултат на съществени нарушения на процесуалните правила при събирането, проверката и оценката на доказателствата, а такива, от посочената категория, в случая не са допуснати, за което ВКС изложи съображенията си. Основателността на доводите за присъствие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК, посочени за първи път едва с допълнението към искането за възобновяване, депозирано от служебния защитник на осъдения Р. Р., не подлежи на преценка по същество в това производство. Съобразно препращащата норма на чл. 426 НПК, допълването на вече подадено искане за възобновяване става по правилата, установени по чл. 351, ал. 3 НПК, и предполага излагането в писмена форма на допълнителни съображения само в подкрепа на вече релевираните в искането отменителни основания, но не и въвеждането на нови за първи път. В този смисъл, по искането на осъдения Р. Р., настоящата инстанция дължи произнасяне единствено по основателността на изтъкнатия в него довод в искането, а именно за явна несправедливост на наложеното наказание. В производството по възобновяване, както и в условията на редовното касационно производство, в изпълнение на конституционните си правомощия по чл. 124 К РБ, ВКС може да отмени обжалвания съдебен акт, излизайки от рамката на посочените с жалбата касационни основания, единствено в случаите на констатации за особено съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, с които сериозно се накърняват правата и законните интереси на подсъдимия. В конкретния случай такива не са налице, поради което и липсва основание за обсъждането на доводите по чл. 348, ал. 1, т. 1- 2 НПК, по отношение на осъдения Р. Р.. Друг е въпросът, че по настоящото дело е налице искане от негов съучастник (М. Р.), съдържащо доводи за присъствието на всички отменителни основания, във връзка с което и настоящият съдебен състав се занима с материалната и процесуална законосъобразност на влязлата в сила присъда. Доводът за явна несправедливост на наказанието, изтъкван и аргументиран и от двете осъдени лица, поддържан и от техните служебни защитници, е основателен по отношение на М. Р., и неоснователен- за Р. Р.. Наказанията и на двамата принципно законосъобразно са определени при условията на чл. 54 НК. Съдилищата са взели предвид високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление, и тази на дейците. Правилно са отчетени конкретните особености на инкриминираното деяние, броя на квалифициращите престъпния състав признаци, стойността на предмета на престъплението. Отчетени са и лошите характеристични данни, събрани и за двамата искатели, осъждани многократно- все за престъпления срещу собствеността (извън осъждането, определящо правната квалификация на престъплението, като извършено при условията на повторност, съгласно чл. 56 НК- за М. Р., и тези, необходими за формиране на опасния рецидив- за Р. Р.). Ето защо, макар в конкретния случай, при отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, както и на данни, обуславящи извод за наличието и на второто кумулативно условие за приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК- и най- лекото, предвидено по закон наказание, да се оказва несъразмерно тежко в конкретния случай, и при условията на чл. 54 НК, наказанието на М. Р. се явява завишено по размер. При отчитане на собствения му принос в рамките на съвместната престъпна дейност, съобразно критериите на чл. 21, ал. 1 НК, в цялостния контекст на оценката на всички подлежащи на обсъждане обстоятелства, ВКС намери, че дори и в намаления си от втората инстанция размер, наложеното наказание- две години и шест месеца лишаване от свобода, съдържа характеристиките на явната несправедливост, съобразно формулировката на регламентираното с нормата на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК отменително основание. Не е съобразено в достатъчна степен, че престъплението, за което М. Р. е признат за виновен и осъден, е по- леко наказуемо, в сравнение с правната квалификация, при която е реализирана наказателната отговорност на другия искател- Р. Р., а това е довело до известна несъразмерност и диспропорция при отмерване на следващата се на всеки от тях наказателна санкция. Предвид гореизложеното, като прие, че наказанието на осъдения М. Р. следва да бъде намалено от две години и шест месеца лишаване от свобода, на две години, настоящият съдебен състав счете, че в случая са налице предпоставките на чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК за възобновяване на делото, изменяване на влязлата в сила осъдителна присъда, и в частта й за наказанието, наложено на посоченото лице, и намаляването му до посочения по- горе размер, което несъмнено е в негова полза. Така определено, наказанието на М. Р., е съобразено с целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, и с принципа за съответствието му с извършеното престъпление, съгласно чл. 35, ал. 3 НК. Относно втория искател- Р. Р., както вече се изтъкна, основания за ревизия на вида и размера на наказанието, което същият следва да понесе, липсват. Извън основанието за изменение на влязлата в сила присъда в наказателно- осъдителната й част, искането на осъдения М. Р. Р. е неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение в останалата си част, както и изцяло- подаденото от осъдения Р. Р. Р.. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА ПО РЕДА НА ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО влязлата в сила присъда № 327 от 19. 09. 2011г., на Районен съд- гр.Плевен, 1 наказателен състав, постановена по НОХД № 520/ 2011г., по описа на съда, частично отменена, изменена и потвърдена с въззивно решение № 427 от 30. 11. 2011г., по ВНОХД № 1025/ 2011г., на Окръжен съд- гр.Плевен, 3 въззивен наказателен състав, В ЧАСТТА, с която М. Р. Р., от с.Мечка, обл. Плевен, е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 НК, и чл. 54 НК- на две години и шест месеца лишаване от свобода, като НАМАЛЯВА размера на наказанието- на ДВЕ ГОДИНИ. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното дело на Р. Р. Р., от с.Мечка, обл. Плевен, и на М. Р. Р.- в останалата му част. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :