О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е                                                               №..286                                        София..02.07.2010 г.                                        В   ИМЕТО   НА    НАРОДА               Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни, две хиляди и десета година в състав:                                                   Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ                                                                                  Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                           ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА   при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова   ч. гр. дело №186/2010 г.   Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. Д. П., с. П., подадена от пълномощника му адвокат И, срещу определение №184 от 11.03.2010 г. по гр.дело №169/2010 г. на Д. окръжен съд, с което е потвърдено определение №4 от 07.01.2010 г. по гр. д. №121/2008 год. на Д. районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения установителен иск за собственост. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси относно това, какъв е ефектът на вписването на исковата молба по искове за собственост след изменението на ЗС със ЗИД ЗС/ДВ, бр.34/2000 г./ - оповестителен или оповестително - защитен; допустим ли е искът за собственост на приобретател на недвижим имот, който го е придобил след предявяване на иск за собственост срещу неговия праводател, но преди вписването на исковата молба с оглед възможността да противопоставя свои възражения и допустимо ли е да се въвежда ново правно основание за придобиване правото на собственост след писмения отговор на ответника, ако фактите, от които се извежда правното основание са изложени в исковата молба. Сочи, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са две решения на ВКС. Ответниците по частната жалба К. Й. Х., М. Й. К. , И. Й. Х. и В. Й. Т. не са заявили становище. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІI г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в някоя от хипотезите на чл.280,ал.1, ГПК. Първите два формулирани по-горе въпроса отговарят на тези критерии, тъй като са решавани противоречиво от съдилищата. Третият въпрос е неотносим. Това е така, защото съобразно разпоредбата на чл.214, ал.1 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Това в разглеждания случай не е направено. С оглед изложеното и предвид ТР №1/2009г., ОСГТК, според което материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, следва да се приеме, че така поставеният процесуален въпрос не може да обоснове допускане касационно обжалване на определението. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване по другите въпроси – относно ефекта на вписването на исковата молба по искове за собственост след изменението на ЗС със ЗИД ЗС/ДВ, бр.34/2000 г./ и допустимостта на иска за собственост на приобретател на недвижим имот, придобил имота след предявяване на иск за собственост срещу неговия праводател, но преди вписването на исковата молба с оглед възможността да противопоставя свои възражения. Частната жалба следва да се разгледа по същество. В случая ищецът по делото е придобил процесния имот от Т. К. И. в хода на гр. д. №189/2004г., по което срещу нея ответниците по настоящото дело К. Й. Х., М. Й. К. , И. Й. Х. и В. Й. Т. са предявили ревандикационен иск. В хода на делото, но преди вписването на исковата молба Т. К. И. е продала на П. Д. П. процесната нива. Последният-ищец по настоящото дело, твърди, че се легитимира като собственик въз основа на тази покупко-продажба. За разглеждания случай вписването на исковата молба за собственост има само оповестително действие. При исковете за собственост ефектът на непротивопоставимост на извършеното в хода на процеса прехвърляне на спорното право следва не от вписването, а от общия принцип, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава /nemo plus juris ad alium transfere potest, quam ibse habet/. В тези случаи дори и без вписването на исковата молба прехвърлянето на спорния имот е непротивопоставимо на действителния собственик. Ето защо съобразно разпоредбата на чл.121, ал.3 ГПК/отм./ постановеното решение по гр. д. №189/2004 г. обвързва ищеца по настоящото дело. Това е така, защото той е частен правоприемник на ответницата по воденото преди това дело за собствеността на имота. Обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.     О П Р Е Д Е Л И :     ОСТАВЯ В СИЛА определение №184 от 11.03.2010 г. по гр.дело №169/2010 г. на Д. окръжен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: