3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 581 гр.София, 13.10.2010г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети октомври, две хиляди и десета година в състав: Председател:Надежда Зекова Членове: Веска Райчева Светла Бояджиева като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 527 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Обжалвано е определение от 26.03.2010г. по гр.д.№ 1883 / 2010г., с което Софийски градски съд, е оставил без уважение частна жалба на В. Ж. срещу разпореждане от 16.09.2009г. по гр.д.№16671/2008г. на Софийски РС за връщане на въззивната жалба срещу решение по същото дело. Жалбоподателят - В. Ж. П. поддържа, че с обжалваното определение е съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за спора, който е решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на въззивната й жалба. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне. С решение от 19.06.2009г. по гр.д. № 16671/2008г. Софийски РС е отхвърлил предявените от В. Ж. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. При условията на чл.315, ал.2 ГПК съдът е обвил решението си на посочената в същото дата, като е уведомил страните, че същото подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от 09.06.2008г. Независимо от така направеното обявяване на решението съдът е връчил на страните и съобщения за изготвяне на решението, което е било връчено на жалбоподателя на 12.06.2009г. Жалбоподателката е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение на 13.08.2009г. С разпореждане от 16.09.2009г. Софийски РС е върнал въззивната жалба приемайки, че срокът за нейното подаване и изтекъл на 23.06.2009г., тъй като е започнал да тече на 09.06.2009г., когато е обвяно решението, а не от 10.08.2009г., когато жалбоподателката е получил съобщение с препис от същото. С обжалваното определение въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на въззивната жалба и е потвърдил разпореждането за връщането й. Като е обжалвала определението на въззивния съд с частна жалба частната жалбоподателка е приложила и изложение за нейната допустимост за разглеждане от ВКС, в което поддържа, че въпросът за това, откога следва да се счита, че започва да тече срок за обжалване на първоинстанционно решение, обявено при условията на чл.315, ал.2 ГПК, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и е разрешаван противоречиво от съдилищата. В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, с което се прегражда развитието на делото, което подлежи на обжалване пред ВКС съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция обаче би била налице само ако съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос от значение за спора, по който има противоречиво произнасяне на съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С обжалваното определение въззивният съд действително се е произнесъл по процесуален въпрос, от значение за спора, а именно за това, откога следва да се счита, че започва да тече срок за обжалване на първоинстанционно решение, обявено при условията на чл.315, ал.2 ГПК. Налице е липса на съдебна практика по този въпрос, тъй като се касае до нова процесуална норма, което налага за точното прилагане на закона да се даде разрешение от ВКС, с което да се преодолее погрешната практика по конкретни дела, т.е. налице е визираното в чл.280, ал.1 т.3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Разпоредбата на чл.315, ал.2 ГПК дава възможност на съдът да посочи деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече и срокът за обжалването му. В случая съдът като е оповестил обявяването на решението в определен ден е следвало да връчи препис от същото на страната по реда на чл.7, ал.2 ГПК. Не е налице връчване на съобщение по реда на чл.45 ГПК, в който случай от дата на връчване на същото за жалбоподателят би започнал да тече срок за обжалване на решението. Ето защо съдилищата като са приели, че жалбата следва да се върне на основание чл.262, ал.2, т.1 ГПК, като подадена след изтичане на срока за обжалване, са постановили законосъобразни съдебни актове. Обжалваното определение следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения, съдът О п р е д е л и : о с т а в я в с и л а определение от 26.03.2010г. по гр.д.№ 1883 / 2010г. на Софийски градски съд. преДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: