Р Е Ш Е Н И Е № 128 София, 11.10.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 19.09. две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА в присъствието на прокурора изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева т.дело № 1100/2012 година Производството по делото е образувано по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], срещу решение №1424 от 02.08.2012 г. по гр.д.№4558/2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав, с което е отменено първоинстанционното уважително решение и по реда на чл.258 и сл. ГПК е отхвърлен предявеният от касатора срещу [фирма], понастоящем с наименование [фирма], ЕИК 83660763, [населено място] иск с правно основание чл.55, ал.1 предл.3 във вр. с чл.88, ал.1, във вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД за връщане на сумата 94 466.60 лв., представляваща платена част от продажна цена по сключен между страните договор за продажба на 5 броя камиони тип влекач марка DAF FT XF 105.460, ведно със законната лихва, начиная от 23.01.2010 г., както и подържаният при условие на обективно алтернативно съединяване иск с правно основание чл.59 ЗЗД за същата сума. Въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното отхвърлително решение по иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 5 555.65 лв. мораторна лихва. Първоинстанционният съд е приел, че с отправената от касатора-ищец нотариална покана на 13.05.2009 г., получена от ответника на 15.05.2009 г., [фирма] не е упражнил надлежно правото си да развали едностранно сключения договор за покупко-продажба. В поканата си той не е дал срок за изпълнение по чл.87, ал.1 ЗЗД, а не е доказал безполезността за него на забавеното изпълнение от страна на ответника- продавач, съгласно чл.87, ал.2 ЗЗД. Софийският градски съд е приел още, че договорът е развален, но от страна на ответника чрез направеното от него волеизявление в отговора му по исковата молба /получен от ищеца на 15.01.2010 г./, което разваляне на основание чл.88, ал.1 ЗЗД има ретроактивно действие. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд също е приел, че не са налице нито едно от основанията за разваляне на договора, подържани от касатора-ищец в отпратената от него нотариална покана, но е счел, че ответникът-продавач е изправна страна. Той никога не е поемал задължение да осигури на купувача закупуване на товарните автомобили при условие на лизинг, както и е изпълнил в срок своето задължение да предостави на разположение на купувача петте броя камиони по уговореното местоизпълнение. Позовал се е на съдържащата се в офертата на ответника-продавач №3388 от 11.03.2008 г при определяне на цената на камионите клауза ЕХW Б., по-известна като „франко завода”, съгласно която продавачът изпълнява задължението си по доставката с предоставянето на стоката на разположение на купувача в мястото на производството й. Въззивният съд подобно на първоинстанционния съд, е приел, че договорът за продажба е развален едностранно от ответника-продавач с отговора му на исковата молба, поради неизпълнение на задължението на купувача да изплати останалата част – 90 % от продажната цена. Но тъй като ищецът е виновен за неизпълнението, искът с правно основание чл.55, ал.1 предл. трето във вр. с чл.87, ал.2 във вр. с чл.88, ал.1 ЗЗД е отхвърлен, защото никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Отхвърлен и предявеният при условие на алтернативно обективно съединяване иск с правно основание чл.59 ЗЗД С определение № 560 от 21.06.2013 г. по настоящето дело на основание чл.288 ГПК обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол по въпроса : „ Има ли обратно действие развалянето на договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, независимо по инициатива на коя от страните е настъпило” при наличие на допълнителните предпоставки за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК и то само в отхвърлителната част за претендираната главница в размер на 94 466.60 лв., ведно със законната лихва начиная от 23.01.2010 г. Касационната жалба е основателна. Общото правило за действието на разваляне на договора, съдържащо се в чл.88, ал.1 ГПК, е че развалянето има обратно действие. Това означава, че след разваляне на договора, който не е за продължително или периодично изпълнение, обвързаността на страните се премахва с обратна сила. На това основание те следва да си върнат престациите, които са си разменили, за да бъде възстановено преддоговорното състояние. Договорът, като правно основание за размяна на престациите е отпаднал, поради което се дължи връщане на полученото вече на отпаднало основание/ чл.55, ал.1, предл.трето ЗЗД/. Съгласно закона отпадането на основанието за даване на престацията по договора не е обусловено от вината за неговото неизпълнение, поради което обратното действие на развалянето на договора, който не е за продължително или периодично изпълнение, настъпва независимо по инициатива на коя от двете страни е настъпило развалянето. Вината е от значение за упражняване на правото за развалянето му, но не и за отпадане на основанието да се задържи получената вече престация. Или на поставения правен въпрос следва да се отговори развалянето на договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, независимо по инициатива на коя от страните е настъпило, има обратно действие. Принципът, че всичко получено в изпълнение на развален договор, се връща на основание чл.55, ал.1 ЗЗД е застъпен в решение №206 от 05.05.2010 г. по т.д.№18/2009 г. на ІІ Т.О., решение №19 от 27.01.2005 г. по гр.д.№420/2004 г. на ТК и решение№47 от 31.03.3011 г. по т.д.№706/2010 г. на ІІ Т.О., чиито правни изводи в тази насока се споделят от настоящия състав. Изводите на Софийския апелативен съд, че ответникът- продавач не дължи получената част от продажната цена, поради виновното поведение на ищеца-купувач при изпълнение на договора, са направени в противоречие на чл.55, ал.1, предл. трето във вр. с чл.88, ал.1, ЗЗД. След като безспорно е прието, че договорът е развален по инициатива на ответника [фирма], с обратна сила е отпаднало основанието му да задържи изплатената от ищеца [фирма] част от продажна та цена в размер на 94 466.60 лв., независимо от неговата неизправност. Законът постановява връщането й, поради отпадане на основанието за даването й, без да държи сметка за виновното поведение на ищеца при изпълнението на договора. По изложените дотук съображения на основание чл.293, ал.1 ГПК обжалваното въззивно решение в частта, с която е допуснато до касационен контрол, а именно в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] срещу [фирма], понастоящем с наименование [фирма], иск с правно основание чл.88, ал.1 във вр. с 55, ал.1, предл.трето, във вр. с чл.87, ал.2 ЗЗД за сумата 94 466.60 лв. , ведно със законната лихва начиная от 23.01.2010 г., ще следва да бъде отменено. И тъй като с оглед изхода на делото въззивният съд не се е произнасял по въззивната жалба на ответника по делото [фирма], понастоящем с наименование [фирма], в частта за направеното от него възражение за прихващане, на основание чл.293 ал.3 ГПК делото ще следва да се върне на Софийския апелативен съд, за да се произнесе и по него, както и по подадената от [фирма] частна жалба, вх.№95551/27.10.2011 г. на Софийския градски съд, находяща се на стр.43 по т.д.№45558/2011 г. на САС срещу определение №5662 от 17.10.2011 г. по т.д.№1908/2009 г. на Софийския градски съд, ТО, постановено на основание чл.248, ал.3 ГПК. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1424 от 02.08.2012 г. по гр.д.№4558/2011 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу „Ю. А.””О., понастоящем с наименование [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], иск с правно основание чл.55, ал.1 предл.трето във вр. с чл.87, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.88, ал.1 ЗЗД за сумата 94 466.60 лв. представляваща платена част от продажна цена по договор за покупко-продажба на 5 броя камиони тип влекач модел „DAF FT XF 105.460” ведно със законната лихва начиная от 23.01.2010 г. ВРЪЩА делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част, както и да се произнесе по частната жалба [фирма] с вх.№95551/27.10.2011 г. на Софийския градски съд, срещу определение №5662 от 17.10.2011 г. по т.д.№1908/2009 г. на Софийския градски съд, ТО. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: