О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
87
гр.София, 22.01.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито
заседание на двадесети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА КОСТОВА
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
след като разгледа,
докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. №864 /2009 г. по описа на съда, приема
за установено следното:
Производството
е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №222 от 28.07.2009г., постановено по ч.гр.дело №657/2009г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено разпореждането от 1.07.2009г. по гр.дело №185/2009г. на Районен съд, гр. И., с които е отхвърлено заявлението на “Р” ООД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу А. В. от гр. Х., А. и Д. Д. С. и е постановено определение, с което е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на “Р” ООД, гр. С. срещу тези две лица. Жалбоподателят А. В. моли за обезсилване на определението, с което съдът е разпоредил и издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, като процесуално недопустимо. Счита, че окръжният съд е излезнал извън компетентността си, предоставена му от закона и счита, че от компетентност на районния съд е издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частният касатор сочи като съществен процесуален въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото за компетентния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, когато по частна жалба бъде отменен отказа на районния съд по чл.417 и чл.418 ГПК. В частната касационна жалба са развити оплаквания за неправилност и недопустимост на въззивното определения, с което съдът се е произнесъл по съществото на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, представляващи касационни основания за отмяна по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
Определението на окръжния съд е обжалвано от Д. Д. С. от гр. С. с частна касационна жалба, като твърди, че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото/ чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ за родово компетентния съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Позовава се на недопустимост на постановения от окръжния съд акт, като развива подробни съображения, че компетентен е районния съд. В оплакването си по съществото на обжалваното въззивно определение частният касатор се позовава на нищожност на записа на заповед, послужил като основание за издаване на разпореждането за незабавно изпълнение и на недостатъци на заявлението, без да са конкретизирани. Към делото има приложена и втора частна касационна жалба от Д. С. , подадена на 7.09.2009г., идентична по съдържание на тази, подадена на 31.08.2009г.
Ответникът “Р” ООД счита частните касационни жалба за процесуално недопустими, като преждевременно подадени, защото не е образувано изпълнително производство срещу двамата жалбоподатели и не е им е връчено съобщение от съдебния изпълнител за да се счита, че по отношение на тях е започнал да тече срока по чл.419 ГПК за подаване на частна касационна жалба и възражение. По същество, счита същите за неоснователни.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частните жалби са процесуално допустими, подадени са от надлежна страна в заповедното производство, в преклузивния срок по чл.419, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С оглед на изявлението на ответника, че не е образувано изпълнително производство и за издадените заповед и изпълнителен лист са уведомени от окръжния съд, следва да се счита за спазен срока за обжалване на въззивното определение.
Настоящата инстанция намира за допустими частните касационни частни жалби на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касаторите процесуален въпрос за родово компетентния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в случаите, когато е отменен отказа на районния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, доколкото за тази хипотеза липсва изрична разпоредба на закона. Частните жалбоподатели са подали и възражения, с което е спазено изискването на чл.419, ал.2 ГПК за допустимост на частната касационна жалба.
По съществото на частните касационни жалби настоящият състав на Върховният касационен съд, Търговска колегия намира следното:
С въззивното определение на Софийския окръжен съд е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по отношение на двамата частни жалбоподатели на основание чл.417, т.9 ГПК – издаден от “Х” ООД в полза на “Р” ООД запис на заповед от 6.03.2008г. с авалисти двамата жалбоподатели. Съдът е приел, че авала е самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста и е независимо от задължението, което обезпечава. В този смисъл лицата, които са го подписали, са солидарно задължени по него, заедно с длъжника по записа на заповед. Въз основа на разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение окръжният съд е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу двамата жалбоподатели.
По поставеният от частните жалбоподатели процесуален въпрос за компетентният съд, който трябва да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, Върховният касационен съд, ТК счита, че това е районния съд, местнокомпетентен да се произнесе по заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, както в случаите, в които разпореждането не е обжалвано, така и когато по заявлението по чл.417 ГПК се е произнесъл въззивния съд по частна жалба на заявителя. Когато уважи частната жалба срещу отказа за издаване на заповед за незабавно изпълнение, окръжният съд следва да върне делото на районния съд, с указания да се издаде заповед и изпълнителен лист, както и да се предприемат следващите се процесуални действия по администриране на производството. Основание за този извод настоящият състав на ВКС, ТК черпи от разпоредбата на чл.425, ал.2 ГПК, съгласно която заповедта за изпълнение се издават по образец утвърден с Наредба №6 на Министъра на правосъдието. В образеца изрично е посочено, че заповедта се издава от районния съд. На районния съд е възложено разглеждането на исковете по чл.415, ал.1 ГПК, т.е. правната уредба на заповедното производство определя районния съд, като основен съд, пред който следва да се осъществят процесуалните действия в рамките на заповедното производство. Доколкото обаче, разпоредбата на 278, ал.4 препраща към правилата за обжалване на решенията, издадените от окръжния съд заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист не са недопустими/ чл. 270, ал.4 ГПК/.
По съществото на частната жалба на А. В. :
Ч. касационна жалба е основателна по следните съображения:
Издадената заповед за изпълнение е в нарушение на чл.411, ал.2,т.3 и т.4 ГПК. Заповедта за изпълнение е издадена срещу лице, което има постоянно пребиваване в А. , видно от посоченото в заявление местоживеене на жалбоподателя. Съдът, съгласно цитираната норма, е длъжен да откаже издаването на заповед за изпълнение срещу длъжник, който няма постоянен адрес, или обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България. В случая заявителят не е представил доказателства за посочените в чл. 411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК предпоставки за издаване на заповед за изпълнение, поради което определението на въззивния съд, с което е разпоредено издаването на заповед за незабавно изпълнение ще следва да бъде отменено като неправилно, а заповедта за незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени по аргумент на 423, ал.3 ГПК.
По съществото на частната касационна жалба на Д. Д. С.
Частната жалба е неоснователна. По изложените по – горе съображения издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, не са недопустими актове. Съгласно чл. 419, ал.2 ГПК частната жалба срещу разпореждането за издаване на заповед за незабавно изпълнение може да се основава само на възражения, извлечени от актовете по чл.417 ГПК. В случая обаче доводите на частният жалбоподател, развити в т. 2 на частната касационна жалба са материалноправни и същите са относими за исковото производство. Съгласно очертаната в чл.419, ал.2 ГПК предметна компетентност на съда доводите по т.3 на частната жалба не основание за отмяна на обжалваното определение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №222/28.07.2009г., постановено по ч.гр.дело № 657/2009г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено разпореждането на И. районен съд, с което е отхвърлено искането на “Р” ООД за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу А. В. , гражданин на А. на основание запис на заповед от 6.03.2008г. и е разпоредено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, вместо което постановява:
ОТКАЗВА издаването на заповед за незабавно изпълнение на “Р” ООД срещу А. В. , А. , направено със заявление вх. №482/8.05.2009г. с основание запис на заповед от 6.03.2008г. за сумата от 37 587.75 евро, законна лихва и разноски.
ОБЕЗСИЛВА издадените в полза на “Р“ ООД срещу А. В. , гражданин на А. заповед №222 от 29.07.2009г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист, на основание запис на заповед от 6.03.2008г.
ОСТАВЯ В СИЛА определението по частната касационна жалба на Д. Д. С.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: