5 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №276 Гр.София, 11.04.2013г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на трети април през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 1283 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Ноутън, Ш. К., А. Д., Р. Р., К. М., Т. Л., Н. О Д., Дейдид Къкли, Д. К., П. М., Е. К., Д. Х., С. К., Д. К., Дейдид К. и П. Ф., граждани на И. срещу определение № 403/06.12.2012г., постановено по ч.т.д.№ 327/12г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 856/10.09.12г. на Бургаския окръжен съд за прекратяване на производството по т.д.№ 203/12г. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] не оспорва частната жалба и счита, че предявеният иск по чл.71 ТЗ е допустим. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение намира, че частната касационна жалба е допустима и основателна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че правният интерес на ищците – настоящи частни жалбоподатели произтича от смущаването на упражняването на членствените им права във връзка с действия на присъединени взискатели по изпълнително дело с насочено изпълнение срещу акции на друго лице, но за които ищците твърдели, че са тяхно притежание. Изложени са съображения, че целта на предявените искове е за установяване на обстоятелството, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не принадлежи на длъжника, а на ищците, поради което предявеният иск по чл.440 ГПК. Този иск следвало да бъде предявен срещу взискателя и длъжника, поради което искът срещу дружеството е недопустим. Частните жалбоподатели поставят въпроса: „Има ли възможност съдът да извлича от обстоятелствената част на исковата молба друг, различен „правен интерес” и да постанови съдебен акт, основаващ се на формулирания от него правен интерес, но несъответстващ на правния интерес, формулиран от ищеца?”. Позовава се на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. По отношение на предпоставката по чл.280, ал.1, т.1 ГПК частните жалбоподатели сочат ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС и други решения на ВКС по искове, предявени по реда на чл.71 ТЗ. В ТР №1/02г. на ОСГК на ВКС е прието, че искът по чл.71 ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството за защита на правото му на членство и отделните членствени права, когато те са нарушени от други, различни от ОС органи на дружеството, като искът може да бъде предявен и като установителен с предмет установяване на действителните членствени права, оспорени или нарушени по един или друг начин от органи на дружеството. Предвид на даденото разрешение за правната характеристика и последиците от уважаване на иск по чл.71 ТЗ, касационното обжалване се допуска за проверка на съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС съгласно чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения правен въпрос, но само досежно правния интерес от предявен установителен иск по чл.71 ТЗ. По реда на чл.71 ТЗ всеки акционер може да предяви иск, когато е нарушаването на правото му на членство или на отделни членствени права от органи на дружеството, като е допустимо установяването на действителните членствени права, включително вида и броя на притежаваните акции. Правният интерес на ищеца от предявяване на установителен иск е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и се извежда от твърденията в исковата молба, като би могъл да произтича от конкретните действия на органи на дружеството, изразяващи се в оспорване на правата на ищеца, лишаване от участие на ОС или от право на глас и други. В този смисъл, съдът извършва преценка за наличието на правен интерес с оглед на твърденията на ищеца в исковата молба, като следва да приеме, че е налице правен интерес от предявяване на иск по чл.71 ТЗ, ако ищецът е въвел твърдения за конкретни действия или бездействия на органи на дружеството, различни от ОС, чрез които се засягат неговите членствени права или се отрича правото му на членство в дружеството. Ако в исковата молба са изложени други твърдения – за нарушаването на правата му от трети лица, то в този случай, съдът следва да прецени дали при евентуалното уважаване на иска, ищецът ще може да се ползва от силата на пресъдено нещо или от задължителността на съдебното решение с оглед на осъществяване на членствените си права. При преценката твърденията на ищеца за нарушаване на членствените му права следва да се съобразят и с позоваването на правен интерес от предявяване на иска, ако такъв е изрично формулиран. По тези съображения на поставения правен въпрос следва да се отговори в следния смисъл: Съдът извършва преценка за наличието или липсата на правен интерес от предявяването на установителен иск по чл.71 ТЗ въз основа на обстоятелствата, изложени в исковата молба, като съобразява както формулирания от ищеца правен интерес от иска, така и въведените твърдения за нарушения на членствените му права. По същество на частната жалба. В петитума на исковата молба са отправени няколко искания до съда, като в изпълнение на указанията на първоинстанционния съд с молба от 24.04.12г. ищците изрично са уточнили предмета на предявените искове. Ищците твръдят, че са акционери в ответното дружество и искат да бъде „признато за установено, че са акционери”. Изложени са следните обстоятелства:временни удостоверения №1, 2 и 3 са били законосъобразно обезсилени от ОС на акционерите преди обезсилването им със съдебно решение по гр.д.№ 3738/11г. на Бургаския районен съд и на мястото на обезсилените временни удостоверения, дружеството е издало други временни удостоверения на [фирма], които им били прехвърлени чрез джира. Сочат бездействие на органите на дружество по обезсилване на тези временни удостоверения /в исковата молба се твърди, че върху временните удостоверения е наложен запор по изпълнително дело/, тъй като ищците са сезирани дружеството за оказване на съдействие с оглед на предприетите действия по принудително изпълнение. В уточняващата молба е посочено, че дружеството препятства достъпа до информация за дейността на дружеството, при провеждането на годишно отчетно-изборно събрание на дружеството не са им предоставени материалите за събрание, които са в съответствие и с твърденията по исковата молба, че изпълнителният директор ги уведомил, че не са акционери в дружеството, тъй като временните им удостоверения са били запорирани и обезсилени от съда. В последваща молба от 01.08.12г. ищците изрично са посочили, че не желаят конституирането на взискателите и длъжника по изпълнителното дело. С оглед на така въведените от ищците твърдения настоящият състав на ВКС намира, че е налице правен интерес от иска по чл.71 ТЗ, насочен срещу дружеството за установяване на членствените права съобразно с направените уточнения за броя на притежаваните акции от всеки един от ищците. Действително в обстоятелствената част на исковата молба са въведени и твърдения, че принудителното изпълнение е насочено към временни удостоверения за притежавани акции от праводателя на ищците, които не е идентични с тези на ищците /издадени след обезсилването/. Формулирано е искане да се признае за установено, че [фирма] не е акционер, че временните удостоверения са били законосъобразно обезсилени от [фирма] и че на мястото на обезсилените временни удостоверения са издадени други временни удостоверения. Така предявените искове, доколкото не са изрично оттеглени, въпреки направените уточнения от ищеца, са недопустими. Както бе посочено установителният иск по чл.71 ТЗ се води от акционер за признаване на действителните му членствени права, но не и за установяване по отношение на дружеството, че други лица не са акционери. Обстоятелствата относно законосъобраността на обезсилване на временни удостоверения, издаването на нови временни удостоверения и прехвърлянето им чрез джиро са факти, част от предмета на доказване по иска за установяване на членствените права, но не подлежат на установяване чрез самостоятелен иск по чл.71 ТЗ или чл.124 ГПК. В този смисъл, в тази част обжалваното въззивно определение е правилно, като не е направено разграничение между отделните искове, а първоинстанционният и въззивният съд са прекратили изцяло производството по делото. Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за прекратяване на производство по иска с правно основание чл.71 ТЗ. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 403/06.12.2012г., постановено по ч.т.д.№ 327/12г. от Бургаския апелативен съд, както и потвърденото с него определение № 856/10.09.12г. на Бургаския окръжен съд за прекратяване на производството по т.д.№ 203/12г., в частта по предявения по чл.71 ТЗ иск за установяване по отношение на [фирма], [населено място], че Е. Ноутън, Ш. К., А. Д., Р. Р., К. М., Т. Л., Н. О Д., Дейдид Къкли, Д. К., П. М., Е. К., Д. Х., С. К., Д. К., Дейдид К. и П. Ф., граждани на И., са акционери в същото дружество. ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по предявения иск по чл.71 ТЗ. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното определение в частта за потвърждаване на прекратителното първоинстанционно определение по останалите предявени искове. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.