5 Р Е Ш Е Н И Е №16 С., 21.02.2014 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4682 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. М. Р., чрез пълномощника му адвокат С. К., против решение № 993 от 13.02.2013 г., постановено по гр.д. № 10167 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав, с което е потвърдено решение от 4.06.2012 г. по гр.д. № 8094/2011 г. на Софийски районен съд, 77-ми състав за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на апартамент № 8, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] като продажната цена се разпредели между съделителите Л. Л. Д. и М. Р. Д. по ½ за всеки. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че първоинстанционното решение, постановено спрямо починала страна, не е процесуално недопустимо. Л. Л. Д. е подала писмен отговор, в който поддържа, че правилно е прието, че въззивният съд не разполага с правомощия да обезсилва и връща делото за ново разглеждане в случаите на настъпило правоприемство, поради смърт на страна. С определение № 309 от 7.10.2013 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите „в случай когато производството по извършване на делбата е започнало и приключило след смъртта на съделител, която е сложила край на процесуалната му правоспособност и наследниците му не са били конституирани и не са взели участие в тази фаза, има ли въззивната инстанция правомощия да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция?” и „в случай когато производството по извършване на делбата е започнало и приключило след смъртта на съделител, която е сложила край на процесуалната му правоспособност и наследниците му не са били конституирани и не са взели участие в тази фаза, могат ли да предявят пред втората инстанция искания, които могат да бъдат предявени само в първото заседание след допускане на делбата – искания по сметки и претенции за възлагане, както и могат ли пред втората инстанция да оспорят експертиза, която вече е приета от първата инстанция?” с оглед необходимостта от тълкуване на процесуалния закон относно процесуалния порок от който страда съдебно решение, постановено спрямо починала страна, без в хода на делото да са конституирани наследниците й и за правомощията на въззивния съд в този случай. Въпросите са относими към развитието на настоящото производствоство, по което въззивната жалба е подадена от П. М. Р. с довод за процесуална недопустимост на първоинстанционното решение, тъй като съделителят и негов наследодател М. Р. Д. е починал преди провеждане на първото съдебно заседание след допускане на делбата, без да са конституирани неговите правоприемници. В. съд е констатирал, че М. Д. е починал на 27.01.2012 г., решението по допускане на делбата е влязло в сила на 1.02.2012 г. и с разпореждане от 2.03.2012 г. първостепенният съд е пристъпил към разглеждане на делото във фазата по извършване на делбата. Изложени са съображения, че процесуалното правоприемство е настъпило на 27.01.2012 г. без значение, че първостепенният съд не е постановил нарочно определение (чл. 227 ГПК), съответно и първоинстанционното решение има за действителни адресати не починалия съделител, а двамата му сина. Спецификата на въззивното производство като развиващо се пред инстанция, компетентна да разреши спора по същество (чл. 271 ГПК), налага извод, че жалбоподателят и неговият брат разполагат с всички процесуални права, защитаването на които се явява осуетено от тяхното незнание за воденото срещу наследодателя делбено дело и имат възможността да ги упражнят във въззивния етап на исковото производство, но те не се възползват от тази възможност. За неоснователен е приет единственият довод в жалбата е, че настъпилото в хода на първоинстанционното производство процесуално правоприемство прави решението недопустимо, защото е постановено срещу починалият съделител, по аргументът от обратното на чл. 270, ал. 3 ГПК. Нормата не съдържа основание (правомощие) въззивната инстанция да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първата инстанция, за да обезпечи участието на наследник по закон на страна, починала към приключване на устните състезания пред първостепенния съд. Аргумент, че обжалваното решение е допустимо, следва и от правомощието въззивната инстанция да конституира необходим другар, който не е взел участие при постановяване на първоинстанционното решение. Н. необходим другар също има възможността пред въззивната инстанция като такава по съществото на спора да упражни всички права, осуетени от това, че е бил лишен от участие в първия етап на исковото производство. Прието е, че при липса на други оплаквания в жалбата въззивната инстанция е длъжна да потвърди първоинстанционното решение - приложеният способ за извършване на делбата е единствено възможният, тъй като жилището е неподеляемо и е недопустим обект на възлагателна претенция, тъй като макар да е било обект на съпружеска имуществена общност, прекратена поради развод, бившите съпрузи нямат общи деца от брака си. По основанието за допускане на касационно обжалване: С действащия ГПК, в сила от 1.03.2008 г., въззивното обжалване е уредено като ограничено. В мотивите на Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2 е дадено тълкуване на характера на дейността на второинстанционния съд при условията на ограничено въззивно обжалване - непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. В. съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. В т.6 на същото тълкувателно решение е прието, че когато допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение се изразява в неконституиране на задължителен необходим другар, въззивната инстанция няма правомощия да го конституира, а следва да обезсили недопустимото решение на първостепенния съд и да върне делото за ново разглеждане. С оглед посочения характер на ограниченото въззивно обжалване следва, че пред въззивният съд не могат да се прядявяват нови искове и въззивният съд не би могъл да повтори процесуалните действия по провеждане на първо съдебно заседание след допускане на делбата, в което по изричната норма на чл.346 и чл.349, ал.4 ГПК е допустимо да се предявяват искания за облигационните вземания между съделителите, свързани с делбеното имущество и искания за възлагане на неподеляем имот, представляващи последващо обективно съединяване на искове с делбеното производство. От изложеното следва, че обстоятелството, че въззивният съд е разгледал жалбата с участието на правоприемниците на съделител, починал в хода на производството по допускане на делбата, които не са били конституирани и не са взели участие в производството по допускане на делбата, не може да санира порока на първоинстанционното решение. В хипотезата на чл.227 ГПК правоприемството настъпва по силата на закона и правоприемника става страна по делото от момента на загубата на процесуалната правоспособност на своя праводател независимо дали е бил конституиран и дали е взел участие в процеса, поради което и има право да поддържа висящността му чрез подаване на жалба, а ако решението е влязло в сила – да иска отмяната му по реда на извънредното производство, уредено в глава ХХІV ГПК. Решението обаче, което е постановено спрямо страна, загубила процесуалната си правоспособност, вместо спрямо правоприемника й, е процесуално недопустимо, тъй като липсва произнасяне спрямо надлежната страна, правоприемник на основание чл.227 ГПК. Ако тази страна атакува порочното решение, инстанцията, разглеждаща жалбата следва да го обезсили и да върне делото за ново разглеждане. С оглед отговора на поставения въпрос следва, че въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение са процесуално недопустими като постановени спрямо неправоспособна страна – починалия на 27.01.2012 г. съделител М. Р. Д., поради което следва да бъдат обезсилени като делото се върне за ново разглеждане на Софийски районен съд от фазата на първото съдебно заседание след допускане на делбата. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА решение № 993 от 13.02.2013 г., постановено по гр.д. № 10167 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІV-Г състав и потвърденото с него решение от 4.06.2012 г. по гр.д. № 8094/2011 г. на Софийски районен съд, 77-ми състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд от първото съдебно заседание след допускане на делбата. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: